Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕНЕН СОНЕТ II
web
На чайките възторжения тембър
подрезгавя и чезне в необятното.
Погребва бавно плажът на септември
захвърлените фасове на лятото.
Сърдит чадър стърчи като плашило
пред ятото на зимните съзвездия.
На мрака върху рошавото било
разпръсква фарът късчета поезия.
Наивен стих! Последна офанзива
в едно предизвестено поражение -
самотен звън на старомодна лира.
Безсмислена е всяка съпротива,
защото есента е нападение,
в което младостта капитулира.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.10.2013, № 10 (167)
|