РАДИО ИНТЕРВЮ

Петър Краевски

web

- Драги слушатели, разговарям с началника на отдел "Бедствия и аварии" в министерството на обществените работи по повод вчерашната градушка. Здравейте, повелителю на бурите! Къде ви заварвам в този час?

- Привет, привет от министерския бюфет!

- Както е казал поета: "Да беше мор, да беше чума, а то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече", сещате се кой поет, нали?

- Ботев?

- Близо сте. Яворов.

- На езика ми беше. Любимият ми поет!

- Разбира се. Бихте ли споделили с нашите слушатели какви мисли и чувства ви вълнуваха по време на градоносния армагедон?

- Да ви призная, вече обсъдихме този въпрос в поетичния кръжок на министерството. Разговорите в кризисния щаб прераснаха в литературно четене - същински рецитал! Що се отнася до моята рефлексия на събитието, първоначално ме обзе експресивно чувство с ярка емоционална обагреност, премесено с тревога, преминаваща в натрапчиво елегично предчувствие за бенадеждност, скръб и нотка печал.

- Много добре. Във вашата реакция провиждам проявление на символистично-диаболистичното, което налага представата за свят, владян от ирационални сили, в който съществуването е призрачно, животът е сън, човекът е жертва на дуализма "душа-тяло", на пратениците от отвъдното, на подсъзнателни сили, които застрашават човешкия аз.

- Ами всъщност, да. Нещо в този дискурс.

- Вие, като жив участник в разглеждания епизод от метеорологичната ни история, с какви епитети бихте описали природния феномен?

- Под тъмното було на тази стихия - безжалостна, яростна, дива - се бореше нашата служба - неуморима!

- Бихте ли пробвали с метонимии?

- От люлката до гроба с гърдите си железни посрещаме безспир гнева на Бога.

- Каква елегантна парафраза по Вазов... И една синекдоха?

- Градушка неочаквана удари бащиното ни огнище и нашите мечти превърна в мокро пепелище.

- Ах, вие дори римувате... Пишете ли?

- Е, като началник на отдел "Бедствия и аварии" намирам време и за лична поезия. Защото стихиите идват и отминават като всичко, като всички...

- Чудесна епифора, браво! Да очакваме ли стихосбирка?

- Скоро. От фонда за почистване коритата на реките ми отпуснаха субсидия за първа книжка. Щедри са те към поетите в нашата служба - издават ни в огромни тиражи. Ако мислено изсечем дърветата, затлачили водосборните басейни, ще получим приблизителния тонаж на хартията, използвана за поетичните ни нужди.

- Това да се чува. Две-три строфи в аванс?

- Работното заглавие е "Потоп" - една поетическа епифания, озарение, просветление, да не кажа направо - прозрение за метео-обстановката, провокирана от глобалното затопляне. Ето началните строфи: "Беснее слънцето и ледници топи./ Потоп залива нашите земи..."

- Отдалече започвате, поете. С непълна рима - като камбанен звън за тревога. Звън неясен, смътен, недоизказан, следователно - нечут, недешифриран, неразбран, трагичен - реминисценция за съдбата на поета като камбана без език...

- Точно това съм имал предвид. Между другото, мисля да заложа на силаботоническото стихосложение.

- И няма да сгрешите. Продължавайте все така да се вдъхновявате от бедствията и авариите в региона! Претворявайте тъгите и тегобите на потърпевшите в елегантни образци на новата българска литература. А поводи за това ще има и занапред.

- Дай Боже! Важното е да радваме хората. Благодаря.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2014, № 7 (176)