МЕДИЙНИ КАРТЕЧНИЦИ СРЕЩУ УЧИТЕЛИТЕ

Петър Краевски

web

Срам. Срам и позор. Куцо и сакато, учило и недоучило скочи срещу справедливите искания на учителите. Задейства се огромният медиен механизъм за обслужване на властта. Агитационна машина е това, смазвана е с привилегии, с командировчици, с наградки сладки за черноризци и блюдолизци... Време е за отплата. И тя се лее на блудкави талази като от рога на изобилието.

Разгръщам вестници, слушам радио, гледам телевизия. Кохорти от затлъстели социолози се надпреварват да ни убеждават колко малко били протестиращите и колко непредставителна била извадката им на фона на цялото общество. Изпитан маньовър. Първо маргинализираш, после демонизираш. Напред, господа-другари. Пабеда наша!

След тях настъпва вторият ешелон на атаката - охранени водещи с по пет-шест хиляди лева заплата манипулират с дръзновение и априлски устрем. То не бяха анкети на недоволни родители, тиради от стачкоизменници, реки от крокодилски сълзи се проляха за учениците, оставени на произвола на съдбата... Истината се удави сред брътвежи и клакьорски ръкопляскания. Резултатът е на лице - в съзнанието на обикновения телезрител бавно и полека настъпи качествен обрат. И точно в този момент в медийната битка се включи тежката артилерия - телевизиите уж между другото пуснаха в новините горещ репортаж. Световно неизвестна европейка ни смъмри, че ниската производителност на труда се дължала на лошото ни образование. Сещайте се, учители, кой е виновен за това. Вие, кой! Вие, същите, дето искате повишаване на заплатите! А министърът на финансите Орешарски като чул изказването на активистката от евросъюза, посърнал, разочаровал се и решил в покрусата си да отложи разговорите за учителските заплати. Чак да му съчувстваш на човека! Елегантен удар. Точен и довършващ. Медийният център на властта потрива ръце. Оперативният хаос на стачката е овладян. Учителите са на колене. Министър Вълчев вече може да се занимава с траекторията на Халеевата комета. Ура, другари! Списъкът за награди е готов, наредете се на опашка.

Срам. Срам и позор. Плувам в медийния поток, чудя се и се мая! Каква е тази колосална липса на солидарност? Къде е социалистическото в тази партия, за която измряха милиони, партия, която унищожи милиони и натрупа милиони? За какво са ни тези над два милиарда резерв, когато от тях не може да се отдели една осма, достатъчна да се спасят от мизерията българските учители? Какъв е този колективен договор, наречен „държава”, в която управляващите репресират народа си като окупационна сила?

Срам. Срам и позор. А българските възрожденци се обръщат в гроба. Какво пък. На кой ли му пука? Глобализация е сега. Пейте робини! Има кой да поръчва музиката.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.10.2007, № 10 (95)