|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХУДОЖЕСТВЕН СЪВЕТПетър Краевски Младежът влезе в редакцията със стъпка на диверсант, който влачи парашута след себе си. Всичко в него подсказваше, че изпитва ужаса на човек, попаднал в непривична обстановка. Навярно така се чувства невестулка, пусната в природонаучния музей, или лалугер в маршрутка. Някой по-кофти автор би могъл да го опише и като доброволец, проникващ в Троя откъм търбуха на Троянски кон - прежалил се, но все пак уверен в победата, - но аз, разбира се, ще ви спестя това безумие, за да продължите нататък. Списание „Литературни паралели” се помещаваше в сградата на Ловно-рибарския съюз. В коридора беше тихо като ателие за препариране на животни. Липсваше приятният шум на старите редакции с онова тракане на пишещи машини, което заблуждава с лекота, че в момента се кове литературната история. Младежът нямаше как да знае това. Бе пристигнал в столицата от Ихтиман с влака в 4:36. Закуси на гарата с мазна баница, купи си вестник и чете докъм 6. После хвана трамвай до ЦУМ, разходи се из центъра на София и уби още два часа сред книгите на площад „Славейков”. Около 10:00 успя да открие адреса на редакцията и търпеливо изчака в отсрещното кафене да започнат работа. Докъм обед десетина души с аристократични маниери вече бяха минали под огромната табела на Съюза: „Лов, ловен туризъм, риболов, фазани, яребици, кеклици, зарибителен материал, дивеч за разселване, дивечово месо, патрони, панички, ловни дрехи”. Накрая се престраши да мине и той. - Кого търсите? - изненада го в гръб секретарката на списанието, сякаш го дебнеше на пусия. - Тук ли е г-н Генади Митрашки-Гемитрак? - свенливо попита момчето. - Стая 13, до тоалетната - отвърна жената и хлътна в отсрещното помещение. Г-н Митрашки завеждаше отдела за „Хумор и сатира”. Младежът му бе изпратил няколко весели разказа с надежда за публикация, но вместо това бе получил строго писмо с бащински съвети:
Свит в ихтиманската си панелка, младежът бе изживял писмото като катарзис. Творческите напътствия на Гемитрак го накараха да изостави дългите разкази със сложна фабула и преплетени сюжетни линии. Закле се никога да не опитва текст, по-дълъг от една страница. Стисна зъби. Снижи претенцията. И продължи да пише с упорство на лаик. А когато събра достатъчно материали, реши да се яви лично пред своя художествен съветник. Коридорчето на първия етаж свършваше със сервизните помещения. Вратата на стая № 13 беше отворена наполовина. Младежът надзърна плахо. Вътре очилат дебеланко с плешивина като папска кипа се опитваше да затвори прозорец с изметната дограма. Според табелата това беше „Генади Митрашки-Гемитрак. Редактор”. Той очевидно се опитваше да изолира шума откъм двора, където ято птички чуруликаха на пожар. - Хич ги няма нашите ловци! - пошегува се корифеят и подпря стъклото с том от „Большая Советская энциклопедия”. - Добър ден, аз съм момчето от Ихтиман... - пристъпи момъкът по пътечка с флорални мотиви. - Аха, значи, това си ти - избоботи Гемитрак и се надвеси над бюрото. - Здравей, младежо. Сядай отсреща. Тук не се пуши. До стената имаше плюшена мебел, а над нея - глави на препарирани животни. Момчето седна под зяпналата паст на карпатска мечка. - Тая Баба Меца аз съм я отстрелял - разчупи леда редакторът. - Всичките трофеи са мои. Не че се хваля, но имам точен мерник. Уви, твоите разкази не ми хванаха окото. Добре, че спря да ми ги пращаш. Беше ми задръстил пощата и се наложи да ги изтрия. Надявам се, че си прочел съветите, които ти пуснах по имейла? - Да, благодаря ви за тях, г-н Митрашки. Вече избягвам сложните сюжети, природните описания и тежкия психологизъм - рапортува момчето. - Нося ви нови неща. Ето едно от тях - само 265 думи. Младежът подаде лист А4. Генади Митрашки избърса очилата си с края на пердето и мълчаливо зачете:
- Това ли е разказчето? - размърда се завеждащият на „Хумор и сатира” в „Литературни паралели”. - Ами, да... - смотолеви младежът. - Една страничка. Постарах се да бъде по-простичко, за да съм в крак със сатиричната мода. - Едно е старанието, друго е резултатът - тежко каза Генади Митрашки-Гемитрак и присви лявото си око. - Началото е твърде описателно. Не си струва да развиваш обстановка заради някаква баба, която си купува баничка. Да не говорим за този антиметафоричен еквилибриум „слънце = медна тава”. Абсурд! Що се отнася до ремарките... то вярно, че вие сте от провинцията, но вече ще знаете - ремарките са демоде. Какви са тези: „той каза”, „тя попита”, „той отвърна”, ала-бала, тути кванти, шменти и капели? - Ще съкратя ненужното... - Всичко съкрати! Положението е неспасяемо. За да направиш нещо в литературата, трябва да пишеш непретенциозно и кратичко. Като за твоите си възможности. Не си нито Иван Вазов, нито Виктор Юго, за да се разпростираш на цяла страница. Съвременната сатира е лека и анекдотична. Тя не борави с отвлечени категории, нито с фиктивни герои. Повече конкретност се иска, младежо. Нещата трябва да се назовават смело и със собствените им имена. Това да не ти е някоя ихтиманска многотиражка? Не мисля, че си готов за сатиричната литература. - Имам и една по-конкретна хумореска - младежът притеснено се разрови из бумагите си като белка, която търси скрити лешници. - Само 109 думи. Митрашки пое листа, все едно му подаваха барабонки на поднос.
Гемитрак въртеше в ръцете си фишек, който, ако не беше празен, щеше да гръмне от досада. - И това не ми хвана окото. Криво-ляво си го докарал на обем, но не е достатъчно - изсумтя той. - На мен изобщо не ми беше смешно. Няма да е смешно и на читателите. Лековатичко ми идва. - Но нали казахте... - Казах да пишеш леко, а не лековато. На кой му пука за някакви си Тити Папазов и Нети Добрева? А пък Бойко Борисов ми е дошъл до гуша! - Останах с впечатление, че... - Запази впечатленията за себе си, млади човече. Кажи ми, как аз, Генади Митрашки-Гемитрак, да пусна това тука под рубриката „Хумор и сатира”? Изключено. Не се справяш с художествената проза. Определено. - Нося и пародия на новини - младежът явно подвиваше опашка. - Дали не може да ги... - Ще ги погледна! - великодушно се сопна корифеят и от устата му излетяха пръски като сачми. - Нали ми идваш на крака от провинцията, какво да те правя. Взе листовете и зачете със снизходителна интонация:
Докато четеше новините на глас, Гемитрак скептично цъкаше с език, все едно зареждаше арсенал от двуцевки. - Това вие, младите, сте странна порода. Все оригиналничите. Все се правите на интересни. Защото ви липсва класическото образование. А талантът обича скромността и стегния изказ. Ние, литераторите, го наричаме „лапидарност”. Един афоризъм не можете да напишете като хората, ама пародирате каквото ви падне! - Ето и афоризми... - изскимтя младежът и се сви във фотьойла като в хралупа. Гемитрак ги зачете с предубеждение, което биеше на очи. Вече бе пуснал ловните хрътки на отрицанието. АФОРИЗМИ
Ироничният тон на редактора отекна в устата на карпатската мечка и тя, аха, да изръмжи. - Афоризмът е тънка работа - примлясна той. - Не е лъжица за всяка уста. Видях достатъчно и не съм оптимист. Съжалявам, но не мога да ви отделя повече време поради служебни задължения. - Имам и сатирична поезия... - понадигна се младежът. - Знам си един сонет наизуст. Ето:
Рецитацията беше толкова неочаквана, че двамата неловко се умълчаха, сякаш някой се бе изпуснал в купе. По някое време редакторът схвана конфуза на ситуацията и отвори прозореца. Птичките отвън ревнаха като изтървани. - Надухте ми главата! - викна Гемитрак и метна фишека по някава гугутка. Момчето стана. Това беше краят на аудиенцията. Генади Митрашки-Гемитрак му отвори вратата и го потупа по рамото, както се изтръсква прахта от дребен трофей. - Не се напъвай излишно, мойто момче. И мерената реч не е за тебе. Не се обиждай, но всичко прочетено дотук показва, че ти липсва чувство за хумор. Нямаш сатиричен рефлекс. Не си готов за публикация. Помисли върху това, докато гониш влака за Ихтиман. Ще ти дам и един последен съвет. Зарежи хумора. Забрави сатирата. Апропо, защо не минеш към творчество за деца? Аз например цял живот пиша за най-младата аудитория. Сега работя върху буквар за първи клас. Докато ми губеше времето, измайсторих стихче за буквата „б”, слушай:
- Виж колко хубаво ми се получи!
© Петър Краевски ============================= © Електронно списание LiterNet, 31.07.2011, № 7 (140) |