ХЕМОРОИДИ

Петър Краевски

web

Гачо Димитров имаше хемороиди. Упорити и безпардонни. Като карма. Като Божие наказание. Като възмездие от прегрешенията му в предишен живот. "Всеки ги има!", успокояваха го запознатите със специфичната му болежка, но това си бяха хемороидите на Гачо Димитров. Конкретни и много лични. Тормозеха го денем. Тормозеха го нощем. Тормозеха го почти колкото истеричната му съпруга, която постоянно го подканяше "да си седне на гъза и да изкара малко пари за семейството". Възпрепятстван от своите хемороиди, Гачо Димитров нямаше как да изпълни тая заръка. Изпадаше в стрес, после в тихо отчаяние и накрая, сякаш напук, се тъпчеше с нездравословни храни и люти подправки. А хемороидите растяха.

Гачо Димитров беше наследствено обременен. В историческите летописи на родното му градче бе отбелязано, че още навремето в старата Аджисан махала е имало два големи рода - Богориди и Хемороиди. Той беше от вторите. С настъпването на новите времена обаче, прадядо му хаджи Гачо Димитров Хемороиди бе решил да прекъсне домогването на тази срамна фамилия до ушите на бъдните поколения. Още повече, той минаваше за поет, съратник на Кръстю Пишурка и не можеше да допусне под лиричните стиховца по вестниците да го изписват като Г. Д. Хемороиди. Възприе неутралната фамилия Димитров. Но хемороидите останаха.

Гачо Димитров търпя до петдесетата си година. Когато навлезе в петдесет и първата, запасите му от инат се изчерпаха. Дори спасителното самосъжаление бе изместено от една парлива физическа болка малко под опашната област. Болката бе остра и неизменна. Пред нея бледнееха дори скандалите с иначе миловидната му съпруга Цанка Тошева Димитрова, кондукторка в градския транспорт. По тази причина Гачо Димитров заряза интимните бани със смрадлика и отиде при личния си лекар. Срещу 2 лева получи направление и пое по своята клинична пътечка.

У нас всяка клинична пътечка е като Via Apia, която неизменно води до една малка, но неизбежна Голгота. Гачо Димитров не направи изключение. Влезе в болница за ректоскопия. Две сестри чевръсто му направиха клизма, после докторът го обезчести посредством метална тръба с лампичка и окуляр, удиви се от гледката и възторжено я показа на всичките си колеги. Гачо Димитров преглътна унижението, както години наред бе преглъщал лютивите буламачи на своята съпруга - една допълнителна причина за възникването на вътрешните му хемороидални възли. Изписаха му свещички за неперорална употреба. Дадоха му един пакет смрадлика. Срещу 4 лева и 40 стотинки му връчиха епикриза, напечатана със ситни букви, и го изпратиха вкъщи по живо по здраво.

Ще кажете - нищо и никаква история. Да. Цялата работа щеше да свърши дотук, ако един ден Гачо Димитров не се излъга да прочете подробно своята епикриза. Там пишеше:

"Операция: направи се широка мануална анална дилетация, при която наличните фисури бяха отстранени оперативно, а червото бе обработено с йоден тампон. Гладък следоперативен период. В момента пациентът е клинично здрав, трайно афебрилен."

Гачо Димитров се облещи. Хемороидите му изтръпнаха. Според епикризата излизаше, че той е претърпял операция дилатацио ани с локална анестезия Лидокаин 0.5%, без усложнения, с благоприятен изход. За нея "хирурзите" щяха да получат от здравната каса 700 лева сухи пари. Седем стотака за отстраняване на същите хемороиди, които Гачо грижовно третираше с лековити свещички. Всъщност свещичките по-скоро приличаха на патрони дванайсти калибър. Слава богу, че не вървяха заедно с пистолет. Но и така да беше, ситуацията оставаше неизменна и тъпа - анална операция по документи.

Гачо Димитров се замисли. В него се загнезди коварно съмнение, което се напъна и започна да снася крехки яйчица. Влезе в интернет. Пусна името си на търсачка заедно с ЕГН-то и номера на личната си карта. Прерови стотици документи. Проникна дори във файлове с класифицирана информация. Минута след минута пред неговите очи израстваше исполинският ръст на Гачо Тотев Димитров - едно митично същество, което, според официалните данни, бе дарило за трансплантация пет бъбрека, осем сърца и един черен дроб. Бе претърпяло деветнайсет операции, две от които с летален изход. Въпреки това създанието бе успяло да възкръсне, да завърши право и да отиде на военна мисия в Афганистан като батальонен артелчик. После това свръхчовешко проявление на "Аз"-а бе участвало в няколко операции на тайните служби, бе основало офшорна компания, бе инвестирало в хазартния бизнес, а дирижираният му фалит бе разтресъл международните борси през 2005-та. Оттам насетне следите му се губеха някъде из плажовете на Палма Де Майорка и кулите Петронас в Куала Лумпур до момента, когато отново известяваше за себе си с двайсет милиона евро, скрити от данъчните, и масирано гласуване на последните избори - пет пъти в пет различни избирателни секции, една от които в чужбина. Според последните данни страховитото паралелно на Г. Т. Димитров бе успяло да се внедри като кандидат-космонавт за полета на НАСА до Марс, а в момента се възстановяваше след поредна операция от хемороиди.

Гачо Димитров разпечата компрометиращите документи и дълго размишлява върху тяхното съдържание. Унесен в неясни догадки, той кипна запарка от смрадлика и си направи интимен тоалет. Спа тежко. Сънува кошмари. В среднощен час над него се надвеси шкембест доктор с кървясали очи, който размахваше огромен прибор за ректоскопия. Въздухът засвистя като разсечен с ятаган. Привидението сумтеше, кашляше и дуднеше на бавни обороти: "Хеее-мооо-роо-иии-диии! Хеее-мооо-роо-иии-диии!".

Ужасен, Гачо Димитров се събуди (то се знае) от собствения си вик. Скочи на крака като нинджа. Бе взел решение! Да се бори! Трябваше да даде лют отпор на своя виртуален двойник! Трябваше да спре паралеления Гачо Тотев Димитров! Да се изправи срещу този въплътен ницшеански идеал и да го срази, както библейският Давид бе сразил Голиат! Нямаше време за губене. Облече се, взе епикризата и хукна към болничното заведение. По пътя се обади на Милен Цветков от Нова телевизия, осведоми за проблема си Георги Коритаров (без Лора Крумова, че неудобно бе някак), а Бареков само дето не го разцелува по джиесем-а, понеже произвел новина.

Гачо Димитров влезе в болницата с тежка стъпка, непривична за болен от хемороиди. Главният лекар бе гледал сутрешните блокове по телевизиите и веднага му спретна консилиум. С предимство. Цялото отделение най-щателно изследва стомашно-чревния тракт на Гачо - от дванайсетопръстника до аналното отверстие. Резултатите не закъсняха. Нямаше! Гачо Димитров нямаше хемороиди!

- О, чудо на чудесата! - изпадна в религиозен екстаз една от сестрите, които му правеха клизма.

Хемороидите бяха изчезнали. Край на срамната кармична обремененост! Дотук с Божието наказание! Очевидно стресът си бе казал думата. След сблъсъка със своя вездесъщ двойник Гачо Димитров бе успял да получи нова доза от коварния стрес. Двата стреса, предишен и настоящ, се бяха сблъскали и унищожили взаимно. Следствието - липса на хемороиди.

В коридора нахлу шумна тълпа. Журналистите вече бяха тук.

- Имаме новина! - крещеше Бареков, като че му правеха ректоскопия. Зад него Цветанка Ризова ужким си търсеше микрофона, но работата беше ясна. Край тях орда от фотографи щракаше на поразия с надеждата да заснеме случайно някоя издънка.

Новината наистина беше добра. "Лошото у целата таа хистория е, че понявгаш убавуту не е на убаву!", така би казал старият хаджи Гачо Димитров Хемороиди, ако бе доживял да види тази малка суматоха не по Радичков. Внезапното оздравяване на неговата праунука пораждаше нови проблеми. А епикризата? В нея ясно бе отбелязано, че Гачо Димитров е бил подложен на операция от хемороиди. Касата беше платила за това 700 лева, без да броим онези 4 лева и 40 стотинки, които куцо и сакато плащаше като такса престой. С две думи - пито, платено. Ами сега?

Медиите вече напираха да влязат в операционната. Коритаров, преоблечен като сестра-ординаторка, разпитваше болничния състав... Главният лекар трябваше да вземе важно решение...

Решението не закъсня. Всичко стана бързо и от раз. Гачо Димитров бе упоен и проснат на операционната маса. По гръб. Хирургът, огромен като привидение, развърна над най-милото му пенетриращи инструменти с отчайваща дължина. Дребна злобна медсестра с касинка точеше скалпел. Всъщност това бе Коритаров, но никой така и не разбра. Точно в 12 часа операцията започна.

Когато Гачо Димитров излезе от упойката, нямаше и помен от напиращите журналисти. Всичко си беше в реда на нещата. Жив-здрав, бяха му теглили ножа. Бяха го порнали по всички правила на дилатацио ани. Нямаше как! Скандалната епикриза вече бе осребрена от здравната каса. За да няма скандали, бяха я изпълнили дословно.

"Операция: направи се широка мануална анална дилетация, при която наличните фисури бяха отстранени оперативно, а червото бе обработено с йоден тампон. Гладък следоперативен период. В момента пациентът е клинично здрав, трайно афебрилен."

Гачо Димитров въздъхна. В болничната стая зорлем се процеждаше следобеното слънце. Взря се в сянката си върху олющения тапет. Тя започна да нараства, придоби плътност, надвеси се над крехкото му телце и се намърда в душата му.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2008, № 4 (101)