 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЛИ ПАРИ
Петър Краевски
Когато се залежа, всеки ден забелязваше промяна в очите на близките си. Уважението постепенно преминаваше в съчувствие, съжаление, досада…
- Дайте си ми пенсията! - тросваше се веднъж месечно.
Принудиха се да изрязват една пачка „пари” от списания. Той прилежно ги слагаше в малкото си джобче и всеки ден им даваше „пари” за това-онова. Вземаха ги, какво да правят, после пак му ги даваха, и така.
Навремето беше оставил майка си в старчески дом. Сега си плащаше.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.08.2011, № 8 (141)