Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АТОМНАТА ДАЛАВЕРА

Петър Краевски

web

Съставът на министерския съвет влезе в залата и зае местата си на масата за преговори.

- Поканете нашите партньори. - нареди премиерът на Република Дългария.

Зададе се чуждестранната делегация. Ето го самият Виктор Михайлович Чернобильов - дипломатът с репутация на костелив орех! Пристъпваше тежко, със самочувствие - истински богатир! За подвизите му на международната арена се носеха митове и легенди. Нищо не можело да убегне от погледа му, имал очи и на тила. А те действително бяха там - дяволити, предразполагащи и някак подозрително честни... „И сам войнът е войн!”, обичал да казва Чернобильов, затова често водел преговори с капацитета на цял експертен екип. И наистина, едната му ръка вече разгръщаше документацията, втората рисуваше графики, а третата водеше записки на лаптопа. По десетопръстната система.

- Здравствуйте, маладцы! Как дела? - поздрави митичният Чернобильов с усмивка на дипломат от кариерата.

- Бива, бива - влезе в тона му министърът на енергетиката и побърза да вземе инициативата. - Ще свалите ли цената на атомната централа?

- А почему бе, дружок? У вас нет денги ли, що ли? - майтапчийски опипа терена гостът.

- Малко скъпичко ни ляга Втора Атомна - вметна министърът на финансите. - Затова още в началото предлагаме компромис. Вие ни намалявате цената с петдесет процента, а ние си свиваме разходите наполовина. Фифти-фифти. Как ви се струва?

Чернобильов изпъшка, но така преднамерено, че да го чуят и в Президентството. Разхлаби якичката на ризата си, а оттам се показа втора глава с мустачки и прическа тип „Вкиснатият Адолф”.

- Майн гот! - кресна оня. - Вас ис дас, майне дамен унд херен?! Ако ще я караме така, да закриваме преговорите, сейне мутер фикен, ферщензи?

Всички се умълчаха. Стресна ги фактът, че гостите твърде рано бяха показали и другото си лице. Не можеше да се отрече - тактиката им беше желязна. Ако плешивата глава дебатираше по правилата на меката дипломация, то зализаната атакуваше фронтално с мощта на танкова дивизия.

Едва започнали, преговорите отиваха към провал.

- Имаме някои съмнения за сигурността на централата - пръв се окопити премиерът. - Радиацията ще е над допустимите норми, а това няма как да го прехвърля на предишното правителство.

- Не берите грижу! - усмихна се плешивият, който играеше ролята на „доброто ченге”. - Вот я живу на квартирку до нашего АЕЦ-а. Мой дом находиться на триста метров от атомных реакторах. И что?

- То това вашето си е резултат от лъчева болест... - изпусна се министърът на здравеопазването.

- Че какво ми е на мене, бе? - облещиха се и двете глави на Чернобильов. - Да не би да ми има нещо?

- А, нищо ви няма, опазил ме Бог... - сконфузи се човекът. - Не си го слагайте на сърцето.

- А вие кое сърце по-точно имате предвид - лявото или дясното? - сопна се гостът, видимо засегнат.

- Ами... и двете... и двете... - запелтечиха министрите барабар с премиера.

Гостуващата делегация се наежи.

Тонът се втвърди.

- Според нашими расчотами радиация бывает перфектной! - отсече главният преговарящ. В гласа му - титаниеви нотки. В очите - критична маса Уран 235.

- Е, хвърлете едно око и на нашите разчети... - примоли се шефът на протокола.

Чернобильов скочи като попарен с тежка вода под налягане.

- А защо точно едно око? Че аз да не съм някой изрод?!

- Разбира се, че не, Виктор Михайлович! Така се казва по нашите ширини - „да хвърлиш едно око”... - съвсем се пищисаха домакините.

- Вундабар, бе! Бравос. А ние по нашите ширини не си мятаме очичките за щяло и не щяло! Явол?

Напрежението се изостри. Преговорите не отиваха на добре. Даже на моменти започваха да прерастват в откровена препирня.

Премиерът направи опит да се абстрахира от галимацията и остави нещата на самотек. Следеше разменените реплики все по-разсеяно и все по-непричом, но без да сваля очи от Чернобильов... Голяма работа е тоя Виктор Михайлович! Двуглав, трирък, многоок... Такива хора ни трябват на нас! Хем ще работят за двама, хем ще са на една заплата. Това прави петдесет на сто икономия за бюджета, плюс още толкова за пенсионния фонд. Направо без пари!... Я му виж и кожата - зелена като листата на току-що полят филодендрон. Сигурно е фрашкана с хлорофил. Дайте ми данъкоплатци с такъв епидермис и край на гладните стачки! Пекне ли слънцето: „Бон апети, народе мой, да ти е сладко!”. Дето се вика, ще сведем продоволствения проблем до едната метео прогноза... Да не говорим за здравната реформа. Като тръгнат атомните реактори, хората ще мутират, ще им пораснат опашки, рога и копита. Тогава с пълно основание ще закрием болниците, а с една десета от спестеното ще поддържаме само ветеринарната служба. Ех, живот, живот... Боже, боже, какви очи има тоя човек! А ушите му са навсякъде. Това е мечтаният агент за тайните служби! Колко ли честоти прослушва едновременно? Колко ли пари спестява от СРС-та?... Ами двете му глави? Ако и нашите хора станат с по две глави, ще плащат двойни данъци и двойни акцизи. Нали ги таксуваме на калпак? Ето как ще покрием дефицита... Има файда в тая далавера, има! Изплащаме централата за нула време, а от там нататък - печалби, печалби...

- Вы очень замисльонный такой, гаспадин премиер. О чом разсуждаете так крепко? - сепна го Виктор Михайлович Чернобильов и плешивата му глава подаде щафетата на зализания Адолф. - Майн гот! Подписвайте шнеле, шнеле, а после кайн проблемен, нихт арбайтен и зер гут мангизен, ферщензи?

Министър-председателят на Република Дългария се изправи и тържествено се изкашля.

- Уважаеми партньори. Съгласни сме с вашата оферта. Започваме строежа на Атомната централа незабавно.

- Ура! Маладец! - извикна Чернобильов на два гласа и главите му възторжено се целунаха.

- Конграчулейшънс! - не остана назад премиерът.

Договорът бе подписан на мига за облекчение и на двете страни. Медиите незабавно съобщиха новината. Рейтингът на премиера удари тавана.

После всички ядоха и пиха на корем. А комуто се отдаваше - и на два.

* * *

Уважаеми читателю, тази поучителна история не е от днес. Тя ще се случи след хиляда века в една малка звездна система на два милиона светлинни години от Земята. Недей да търсиш връзка с реални събития, нито с героите на деня. Гарантирам ти, няма да откриеш и намек!

Подписвам се под това и с четирите си ръце.

 

 

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2010, № 12 (133)