|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИКОЛАЙ МАРАНГОЗОВ Николай Марангозов е роден на 2 януари 1900 г. в с. Късовци (днес квартал на гр. Плачковци, Габровско) в семейство на самобитен резбар. Истинското му име е Николай Цанев Нейков, използва и псевдонимите Валерий Есен и Николаус, с които подписва ранните си публикации във в. "К’во да е". Като ученик в Априловската гимназия издава под псевдонима Любокрас (заедно с Ванимил - Димо Димитров) стихосбирката "Под разцъфналите липи" (1918), редактира и списание "Луна" (1919). Авангардната му стихосбирка "Нула. Хулигански елегии" (1923) излиза с псевдонима Н. Янтар, даден му от издателя Гео Милев. Ръкописът на книгата редакторът на списание "Пламък" получава от Светослав Минков, тъй като по това време поетът следва архитектура в Дрезден и Берлин. Вече завършил висшето си образование, Николай Марангозов работи като архитект и активно публикува в списание "Златорог", явно стимулиран от редактора Владимир Василев. Лирическата поема "На повратки в село" (1940, преработвана в следващите издания) предизвиква широк обществен отзвук. Близки до народнопесенната стилистика на тази творба са и поемите "Легенди" (1943), "Заник и поник в Балкана" и "Родословие". Най-значимата книга на Марангозов е антологичната "Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919-1943" (1948). След това издава множество стихосбирки, включително и за деца, които нямат значима стойност. Умира на 3 ноември 1967 г. в София. ПОЕЗИЯ Стихосбирки
* * *
LiterNet, 2006 |