НА ПРИЯТЕЛЯ, КОГОТО НЕ СЪМ ИМАЛА НИКОГА

web

Благодаря ти за дървения капчук и стария мек стол върху плочките
най-горе беше сложено слънцето
после невчесаните зимни асми и пълзящите рози
по разхвърляните стари вестници и остатъците храна в къщата хрупаха мишки
по-нататък мълчеше беседката
ти беше вече приятелят, когото не съм имала никога,
и си мислеше за нещо свое си
докато отброявах подарените от тебе усмивки
остроумията, нали плюхме заедно по малките смешни човеци
кучета, които не са се виждали, си разказваха дълго истории през оградите
една до друга,
сенките ни бяха достигнали края на прашната улица, моята още плачеше
когато поникна далеч зад нас непознатата, която трябваше
трябваше да ти каже да вземеш ръката ми.

© Несрин Исмаил
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)

Стихотворението е отличено с трето място в конкурса за Славейковата награда (2006).