Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНКРЕТНИ УТОПИИ. ПРОЕКТИТЕ НА КРИСТО

Нина Христова

web

Първият ми допир с книгата на Ангел Ангелов бе една студентска работа от 1998 г., реферат на тема "Материална въплътеност при Христо Явашев (Кристо)". В следващите учебни години "Конкретни утопии. Проектите на Кристо" (1997) бе неизменно сред текстовете, използвани за семинарите по теория на изкуството в Художествената академия. Самият Ангел Ангелов, колега от Югозападен университет "Н. Рилски" в Благоевград, изглежда, не направи нищо, за да популяризира книгата си сред нас, преподаватели от други факултети, които малко го познават. He я видяхме и в университетската книжарница. Бих отнесла неговата книга към плодовете на тихия труд в хуманитаристиката през последните десет години. "Конкретни утопии" е изследване в сферата на приложното изкуствознание, имащо излаз и в теорията на изкуството. Изследването на автора е съсредоточено в теоретическите проблеми на съвременното изкуство, в промененото битие на художественото произведение, изискващо нови методи на изследване. Мото на книгата е текст на Джулио Арган, свързан с търсенето на основна методология в изкуствознанието и мисля, че самият автор следва това набелязано търсене с просветлена и всеотдайна последователност, позволяваща му да достигне до съществени теоретически постановки.

Книгата е структурирана в пет части. Първата разглежда измененията в изкуството от края на 50-те години на двадесети век и творчеството на Кристо до края на 60-те години. Новото отношение на изкуството към действителността през този период довежда логично до изменение на материалността като родова черта на пластическите изкуства. Ангел Ангелов ползва като извор немска и италианска литература чрез необичайно автентично познаване на съвременното изкуство, на неговата специфика и особено на проблема "изкуство-публика". Още в тази първа част са заявени и теоретическите линии на този труд: изследване на структурата в проектите на Кристо на фона на едно свободно и обвързано с теорията разбиране за артефакта в съвременността. Особено впечатляващ в тази глава е разделът, наречен скромно "Малко методология". Изследвайки промяната в структурата на произведението от 60-те години насам, А. Ангелов очертава и промяната в подходите към него - както от страна на естетиката, така и от страна на изкуствознанието. Този кратък текст, обхващащ пет страници, представлява по мое мнение един от най-сериозните теоретически приноси в българската изкуствоведческа литература през последните години. Той съчетава дълбочина на мисълта с класическа простота на изказа, от която мнозина напоследък се отказват.

Втората глава е посветена на проектите, които Кристо изпълнява в периода 1968-1972 г. Проектите за сгради или паметници на Кристо, както пише Ангелов, "разчитат на включването си в контекст, натежал от исторически утвърдили се смиели". Авторът проучва проектите на Кристо не сами за себе си, a c поглед към художествените проблеми, водещ в две посоки: към чистото теоретизиране и към съпоставка с други емпирични дадености. В едната посока този текст предлага фундаментално проучване на проблема за пространството в изкуството. В другата - анализ на група факти от особено естество: неконвенционалните художествени форми в България и тяхната пространственост.

Третата глава е озаглавена "Артефакт, художествена творба, естетически дискурс". Както в една добра теория, за А. Ангелов фактите - проектите на Кристо - са поводът да се изведат обосновано мислите, възникващи като професионално разбиране и вътрешна необходимост. Разглеждайки художествената практика на Кристо, Ангелов проследява за нас, читателите, въздействието й върху формиращите се представи за изкуство. Както изтъква Ангелов, "признаването на проекта на Кристо за изкуство предхожда осъществяването му, предхожда възприемането, преживяването и рефлексията над художествената форма, предхожда артефакта, онова, което в модерния смисъл е собствено изкуство" (с. 71). Изработва се възглед за изкуство, подчертава авторът, преди самото изкуство да съществува, с други думи, размишлява се над понятието за изкуство. He художествената форма, а създаването на ситуация за взаимодействия и поведения центрира връзката на изкуството с публиката. И отново авторът привежда примери от българската художествена практика на 90-те години (работи на Пламен Койчев, Любен Костов). Ангел Ангелов съпоставя артефакта и естетическия дискурс - теоретически понятия, получаващи съдържание, обогатено в контекста на проектите на Кристо. Различието между артефакта и естетическия дискурс е в начина на комуникация:

Ако артефактът е построение, което е затворено, уникално и неизменно, съсредоточено във вътрешните си отношения и взаимовръзки, то естетическият дискурс е неговата противоположност. За да се осъществи естетическата комуникация, артефактът трябва да бъде въведен в някакъв контекст и чрез възможното си взаимодействие с него артефактът се случва като произведение. Превръща се в творба за някого (с. 83).

В следващите страници на тази глава А. Ангелов проследява особеностите на естетическия дискурс при Кристо: той се оформя от всички участия в подготовката и в изработването на проекта, от началната точка - визията на Кристо, и от крайната - готовата форма и взаимодействието на публиката с нея. Естетическият дискурс има предимството да бъде пространството, вътре в което всеки може да инсценира собственото си развлечение. Така Ангелов ни отвежда до смисъла на избраното заглавие. Утопична би била целта всеки да бъде свободен творец извън естетическия дискурс, "за да отмени необходимостта от естетическа утопия или пък за да се превърне цялата социалност в естетически дискурс, в reale Utopie (изразът е на Ернст Блох)" (с. 108).

Последната глава разглежда изложба на петима френски художници във френския културен институт в София през 1995 г. от позициите, изложени в предшестващите глави. Отново е анализирана проблематиката на артефакта и естетическия дискурс - проблематика, в която авторът е едновременно и откровено заявен, и добре скрит.

Книгата на Ангелов носи две взаимно открояващи се качества, липсващи не рядко в изкуствоведческо изследване: изящна словесност и пределна простота на изказа. Добавени към ерудицията на автора, те правят четенето на този теоретически труд възможно най-благоприятстващо съпричастието към изкуството.

 


Ангел Ангелов. Конкретни утопии. Проектите на Кристо. София: Летература, 1997.

 

 

© Нина Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85)

Други публикации:
Балканистичен форум, 2003, № 1-2-3, с. 256-258.