Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗЕЛЕНИЧКИ ВОДНИ ПРИ-ПРИКАЗКИ
(първа)

Мая Кисьова

web

Разказвач: Светлозелената искряща принцеса Жо-Жа-Бá седи на един тъмнозелен лист от водна лилия съвсем до брега и залязващото слънце я гъделичка лекичко по гръбчето. Тя не усеща нищо, защото мечтае, а мечтаенето при принцесите е нещо много важно. Защото...

Жо-Жа-Бá (пее):

Всяка жаба е всъщност принцеса
и когато запее “Ква-квá!” -
то е зов към вълшебник незнаен,
да й върне предишния блясък...

Разказвач: Две жабчести яйчица си кротуват върху гладкото гръбче на Жо-Жа-Бá и тихичко си при-приказват:

І.: Омръзна ми да съм яйце.

ІІ.: И на мен.

І.: Докога трябва да пазим тишина?

ІІ.: Докато нашата майка мечтае.

І.: А докога ще мечтае?

ІІ.: Докато залезе слънцето

І.: А после?

ІІ.: После ще пее пак...

І.: А ние?

ІІ.: Ние...

Попови лъжички (пеят):

Ние сме само с по две очички -
дори как говорим сега - не знаем.
Скоро ще станем попови лъжички,
а после какво - само гадаем.

І.: Усети ли вятърчето?

ІІ.: Не беше вятърче, а Льоли.

І.: Льоли?

ІІ.: Лястовицата. Така се казва. Стрелна се към стряхата на камбанарията.

І.: Знам! В гнездото при малките си пиленца с жълти човчици.

ІІ.: Не са пиленца с жълти човчици, а човчици с пиленца.

І.: С жълти пиленца!

ІІ.: Не! С жълти човчици!...

І.: ...те не са нито човчици, нито пиленца, а льоленца - на Льоли.

Двете: ...лястовиченцата!

ІІ.: Льоленцата поне вече се излюпиха, а ние с тебе?

І.: Ние с тебе само си при-приказваме... и нищо!

Разказвач: Вечерните мечти са като приплискването на малките вълнички. Толкова нежни, че повърхността на езерото е като огледало. А в огледалото все някой иска да се оглежда. Ето, тополата Поли каква голяма рокля е надиплила от лъскави листа и само я размятва. И като само я размятва, около нея се пръскат безброй Ч-хи-чета - пухчетата от цветовете й.

Пухчета (пеят):

Безшумни и белички,
леки и смелички -
ние летим без цел и посока -
нямате нужда дори от бинокъл.

Разказвач: Едно пухче кацна на носа на замечтаната принцеса и любопитно надникна в него. Чу се едно съвсем не мечтателно Ч-ХИ! И Жо-Жа-Бá скочи на брега. В този миг двете яйчица се отлепиха от гръбчето й и цопнаха в една плитка стъпка, пълна с топла езерна вода.

І.: Ква! Ква! Ква!

ІІ.: Ска! Ска! Ска!

Костенурка: Ей-й-й-й! На това се казва “да си дойдат с имената” - още неизлюпили се!

Разказвач: ...Промърмори една размърдала се черупка. Под черупката се подаде мъдрата глава на младата 100-годишна костенурка Костанца, която беше току-що задрямала.

Костенурка: Хайде добре дошли, хлапаци!

І.: Ква! Ква! Ква!...

Костенурка: Добре, разбрах!... Ти си Кваки!

І.: Ска! Ска! Ска!

Костенурка: Дааа... А ти - Скаки!

Попови лъжички (пеят):

Чудно нещо - яйца когато бяхме,
говорехме, незнайно как.
Сега си имаме устички,
а трябва да се учим пак!

Разказвач: От жабчестите яйца се бяха излюпили най-после две малки нещица с очички и устенца и нещо като опашчици. И толкова силно трептяха от вълнение, че се умориха и заспаха, притиснати едно до друго в плитката водичка на малката стъпка край брега на езерото. Да ви кажа, и на мен ми се приспа. Утре вечер - пак. Квак!

 

 

© Мая Кисьова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)