Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАЕМАТЕЛКАТА

Мая Кисьова

web

Драматургичен текст за мюзикъл-гротеска
в памет на Станислав Стратиев

Действащи лица:

Руми (от roomer - наемател) - 43 г., писателка, наемателка
Лендю (от landlord - хазяин) - 53 г., ченге, наемодател
Клини (от cleaner - чистачка) - 63 г., чистачка, съседка отдясно
Буки (от sec-hand book-seller - букинист) - 33 г., букинист, съсед отляво
Бузи (от business - бизнес) - 53 г., бизнес-дама, съседка отгоре
Каши (от cashier - касиер) - 63 г., касиер-пенсионер, съсед отдолу
Арти (от artist - художник) - 23 г., студент, син на Руми

Действието се развива в наши дни в кубично триетажно микропространство, което и на сцената изглежда така:

 

 

ПЪРВА СЦЕНА

Руми се нанася в квартирата на Лендю.

Лендю: Виж ко. Туй тий стаята, боксониерата, демек. Зачисляам ти 3, словом (три), табуретки. И 5, словом (пет), кухненски шкафа. Гледам та, много книги си помъкнала, чинии няаш... уффффф, туй цигулка лий?... Сиа... тъз кушетка ша си я зема, ти ша намериш де да спиш... Тука един пюсюр живейши, туй петно на стенъта й от неговата глава... ако тай гнус, зими латекс и гу замажи... Казанчиту в клозета не работи, душа цвърка, ама ни е болка за умирани я... Дуграмата малко зей, та кога духне западния вятър ша ти духа и на тебе... Ама, кат та гледам ми са праиш на пругресивна, западния вятър ни шъ тъ уплаши... Я дай идно “ла” с тъз цигулчицъ...

Руми, стъписана, отваря калъфа и докосва струната.

Лендю: Ма що си толкоз разстроена, ма!

Руми: Ах... ами щом искате “ла”, поне от камертона... (Надува старателно съответния тон.)

Лендю: А тъй. И няа да са притисняаш...

Пее.

Не се притеснявай, ченге съм аз,
и ти си ми ясна - дори в захлас -
с тез книжки наивни решила си днес
наука да правиш за общ интерес.

Учи, учи, но пак ще достигнеш
до извода стар - без гръб и покров
самотен ще бъде стремежа ти нов.

Хладилника празен ще ти се смей,
чорапът ти скъсан и той ще зей,
Животът ти скоро ще се озове
на пътя наречен “зелен хайвер”!

....

А, тука, забравих - няма водомер!

...

Няа водомер, точка по въпроса! И да знаиш туй й блок на военните, сичко са знай, сичко й разпробито и са чува! Ти мъж няаш... да'н стани тука хан!

Руми: Какъв хан... аз не съм добре със здравето...

Лендю: Наемът тий малък - 200 EUR - даваш като за начало два - единия й дипозит...

Руми: Ама аз си плащам коректно... и нямам намерение да строша... трите табуретки...

Лендю: Хайдеее... куя'т агенция да питаш тъквиз са правилата! Играта й такваз! Давай парите, чи закъснях за държавната работа!

Руми: Добре... с коя агенция ще направя този договор?

Лендю: К'ва агенция, ма ... (Смее се.)... тука сичко'й на усна договорка. Аз данъци за боксониерата не плащам!

Руми притеснено вади сумата от чантичката си, търси в багажа си плик, за да я сложи в него.

Лендю: Ади де, чи закъсняам!... Ко търсиш сия?...

Руми: Пликче...

Лендю: Абе, пликче!... Кви са тез интелегентщини!... Пликчита... (Смее се мръснишки.)... пликчитата... тряа май и въженце за простиране да си опънеш, чи съм забраил!... (Грабва парите от ръката на Руми, брои ги трескаво, поглажда ги лакомо под брадата си и ги пъхва във вътрешния джоб на якето.)... Жива и здрава!

 

ВТОРА СЦЕНА

Руми сама.

Руми: Боже... откъде да започна... (Безпомощно се озърта сред куфарите и пакетите с книги, в ръката й е все още камертона.)... дали да не дам тон, сама на себе си... (Затваря очи, просвирва наслуки.)... ре... добре...

Звучи интродукция.

Руми: Какво правя тук, моя майко добра?!

Пее.

Сред тези предмети затрупана?
Дали ще успея да подредя
надеждите свои - некупени?

Как искам, безстенна, понесена
на крилете на своите тихи мечти,
да целуна сина си, надалеч отведен,
до леглото му, както си спи...

Разридава се. Продължава да си говори като съзнателно полага усилия да се успокои.

... стига вече... размекната попрехвърлила сама жена... (Смее се през сълзи.)... звуча като обява от вестник за запознанства... действай... поне един месец имаш покрив над главата и можеш спокойно да работиш...

 

ТРЕТА СЦЕНА

Звънецът агресивно звъни на пресекулки.

Руми: Кой е?

Гласове: Съседите ти... Отвори най-после, де... Не сме страшни... Никак даже...

Руми: Момент... (Оправя машинално косите си.)

Каши (Изпреварва я, отваряйки рязко.): Добър ден... Аз живея под вас... значи добре е да няма много шум и сбирки... жалко, че домовите книги вече ги няма, че разни нерегистрирани сноват...

Руми: Аз нямам нищо против да се регистрирам, но даже нямам договор... не е по моя вина...

Каши: ... и парно крадат... и такси не плащат...

Руми (Вече леко обидена.): Приятно ми е, магистър Румена...

Каши: Кашев. Касиер на блока. Седя долу и виждам всичко. Непрекъснато има нужда нещо да се купува. Крушки крадат...

Руми: Съжалявам...

Каши: Крушки крадат! Мърсят!

Пее.

Асансьора ритат! Стените къртят!
Глупости пишат!
Сметки не плащат!
Звънците палят!
Бравите режат!
Стъклата трошат!

Руми: Не се съмнявайте, че ще си плащам входната такса. Но ще се радвам, когато сутрин излизам, стълбището да е наистина чисто, а вечер - светло... (Силен шум отгоре я прекъсва, пробив от канго в банята)... Господи, това вашите хулигани ли са?!?

Каши: Какви хулигани, по-тихо... Това е домоуправителката... (Излиза.)

Руми (Към отвора на тавана в банята.): Това малка грешка ли беше, да очаквам ли извинения?

Бузи (Отгоре.): Тук грешки няма!... Слизам!...

Чува се отчетливо ритмично чаткане на приближаващи внушителни токчета.

Бузи (Влиза, като пее):

Категорично бизнеса си водя!
Мъжа си водя, входните дела!
Тръбите сменям, даже континента -
когато стеле се невидима мъгла.

Офиса свой с метал съм защитила,
че родният крадец е хитър, май.
Оферти всякакви ще ти измисля -
ПиАр, Тийм Билдинг, коместай?

Руми: Грацие...

Бузи: Не ви питам!... А ако случайно попитам, да знаете, че реално не ме интересува!... Това е израз за протокола!... Умирам да събарям стари тухли!

Руми: Аз съм само наемател... хазяинът знае ли какво сте решили да правите?... Колко време ще продължи?... Все пак трябва да знам, защото пиша и искам да работя спокойно...

Бузи: Приоритетите ми са да си подменя водната инсталация! Ще продължи колкото продължи!... Майстори са това!... Като сте искали спокойствие, да сте отишли на 400 EUR (юро) в центъра!... Това е положението!... Като бонус ще ви сложим водомер!... Аз съм щедра!... Както винаги!... Сбогом, засега, заминавам в чужбина! (Излиза по същия триумфален начин.)

Клини (Изпълзява изпод строителните отпадъци.)

Пее.

Съседка съм ви аз отляво,
тук чистя всеки ден.
Съдбата ме заключи вкъщи
със внучка-аутист.
Не зная тя разбира ли
света ни в този вид.

Понякога заплаква, когато
край нас човек премине.
Друг път е жива в здрача
като от детски филм е...
Усмихва се, играе, пее
на своя си език - но страда,
самотно в страх облива се...

Руми: Искам да я видя.

Клини: Тя е винаги зад гърба ми. И сега е тук. И ви наблюдава също...

Руми: Аутизмът е вид гениалност... нали знаете оня филм с Дъстин Хофман...

Клини: Зная го, ама да не ти е до главата... тя снахата е виновна, в нейния род имало такива, а не казала на сина ми... разбрал, чак като се роди ей това...

Руми: Недейте, тя е целуната от Бога...

Клини: Как да ви кажа... животът хич не е от ваште книги... ама толкова ли много книги ви трябват, за да се научите как да живеете?

Руми: И още повече... (Смее се.)така като гледам, от тях ще си направя и леглото тук...

Клини: Хайде, чедо, да отиваме да чистим, че тези хуни пак са...

Руми: Ама защо всички тук обвиняват неизвестни хуни, хулигани, разрушители... а аз вече съм потърпевша от... (Тихо.) високото ниво (Сочи нагоре.) Целият ми багаж е в прах, не мога да вляза в банята от строителните отпадъци... всеки идва тук и ме заплашва подсъзнателно... любопитства...

Клини е изчезнала яко дим, а на прага вече е Буки.

Буки: Добър ден. Аз съм съседът ви отдясно. Приятно ми е, Буки. Чух - тук всичко се чува, както вече би трябвало да сте разбрали - че имате много книги. Това вече ни свързва духовно. Те са моята страст, колекционер съм, виден антиквар. Имам щанд на Славейков. Но не бях виждал някой да спи върху легло от книги.

Руми: И аз не бях виждала, но ще ми се наложи. Неволята учи, както се казва. И аз не бях чувала някой да дава под наем обзаведена стая само с 3, словом (три), табуретки!...

Буки: Тъй като и аз съм попрочел някога нещичко, ще си позволя да ви посъветвам най-добросърдечно.

Пее.

Когато зрелостта те сполети,
не се страхувай, тя е безопасна.
Единствено тъгата ти шепти,
че знаеш, можеш, вече пълновластна
на качествата свои, и в света
играеш вече роля отговорна.
Дали ще се възползваш - помисли -
съдбата своя попренареди!

Руми (Смее се.): Толкова ли много ми личи тази зрялост и “бременност” с нестандартни варианти за решение поне на десет световни проблема?

Буки: Да... в някаква степен... но ако решите, все пак, да се освободите от част от книгите си... аз съм насреща... ще ги оценя, ще вземете някой лев... какво си мислите, че като сте писателка, няма да ви индексират наема ли?

Руми: Забелязах, че на най-ценните книги намаляват цената - за да могат повече нуждаещи се да ги купят...

Буки: Да, мила, но нали трябва да се облечеш прилично поне два пъти в годината, да не си подивяла от самотното мълчание, да отидеш на фризьор... косата трябва да се подстригва редовно... не да ми се увличате в непрекъснато писане... тази мърлящина се отразява на ръкописа винаги!...

Руми (Заобръща се.): На кого говорите?

Буки: Говоря по принцип!... Тук не само вие пишете. Оня отдолу пише доноси. Оная отгоре - оферти. Чистачката записва в дневник реакциите на детето-аутист - за някакъв научен институт...

Руми: Стъмни се... какъв дълъг ден...

Буки: Лека нощ, прекрасна съседке!... (Излиза с превзет поклон от прага.)

 

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Руми сама.

Руми: Откъде да започна... не ми се спи, не ми се яде, не смея да разтворя багажа си, да се изкъпя - абсурд, в банята е като след бомбардировка, а единственият човек, с когото ми се общува, е синът ми...

Тя прави импровизиран навес от вързопи с книги и сяда под него, разтваря ноутбука си...

Руми: Арти... дали ще влезеш онлайн точно сега... (Пише в чата.)Аз съм вече в новата квартира. Не смея нищо да кажа, защото е по-евтино... Имам три табуретки. Ще сложат водомер. Съседите се представиха един по един... (Разплаква се, спира да пише.) Арти, детето ми, аз ли не съм в ред или всички са полудели?... Защо хората не искат да са добри?... Защо се дебнат, крадат, не им е интересно да свършат едно безшумно светло дело?... Защо мислите им един за друг са толкова нечисти?... Не е ли ясно, че у човека срещу теб виждаш единствено собственото си отражение?...

Пее.

Изпълва ме чувство на срам,
без нищо самата да съм направила,
когато виждам у другите звяра,
неукротен от възпитанието...

А е толкова лесно да бъдеш
чистоплътен, открит и ведър;
да създаваш за себе си и навън
само добро настроение...

Гласът на Арти: Добро утро, мамо!... Как си?... Кажи нещо да проверим връзката...

Руми: Водомер... (Трие сълзите си.)

Арти: Ти съвсем си мръднала. Книгата си ли пишеш?... Ако знаеш в какво райско кътче съм! На този остров Спилбърг е снимал динозавърските си филми... Отглеждаме екологично чисти растения, във фермата има магазин, а аз съм готвач на фирмени мъфини... когато си дойда, ще те сюрпризирам с рецепти...

Руми: Здрав ли си?

Арти: Писна ми да ме питаш едно и също всеки път!... Разхождам се из приказен, подреден остров, работодателите ми са нормални хора, които работят наравно с нас, източноевропейските бригадири... всичко си имам... последните дни искам да видя Харвард... А, срещнах на брега един омар и го скицирах... но преди това половин час го разглеждах, познай колко е голяяяяям!

Руми: Арти, пиши ми по-често, не можеш да си представиш колко ми липсваш...

Арти: И без това правя правописни грешки, а и отнема време... не се тревожи... идваш ми с малко закъснение и ехо като звук...

Пее.

Този остров е само за тебе, мамо,
тихо заливче, по клоните - катерички,
през деня си работиш в лехите,
нощем - твориш под звездите...

И така - цяло лято физически труд.
А наесен - с песен - към Бостън!
Там никой няма да те върне, защото
си на 43 и искаш да учиш още, напротив...

Руми: Детенце, радвай се, на всичко се радвай... (Пак е готова да ревне.)

Арти: Какво ти става, че ми говориш като бабка?... Хайде, отивам да правя кексове за американците!... Целувки и приятно прекарване в новата квартира!... (Изключва се.)

Каши (Вика от долния балкон.): Съседке, още от първата вечер ли имаш гости?... Нали няма да има шум?

Руми: Нямам гости... и няма скоро да имам... счуло ви се е...

Каши: Е, добре, нищо... Нали няма да изтупваш отгоре?

Руми: Както вие правите, така и аз... Желая ви спокойна нощ...

Бузи (Влиза, без да позвъни, победоносно.): Ето водомера, както обещах!

Руми: Ама аз какво да го правя тоя водомер?

Бузи: Лендю знае. Трябва да го монтираш и узакониш, за да плащаш вода, колкото консумираш. Действай!

Руми: Ама това не е мой дом, аз си плащам, за да живея тук, и имам право на елементарни условия, наличието на водомер е едно от тях!

Бузи: Това е! (Излиза.)

Руми (Излиза на терасата, мърморейки.): Тези хора добре ли са... (Пред краката й пада фас.) А!... (Вижда Буки, който го е фъснал отдясно.)

Буки (Усмихнат.): ...Да не замърсяваме околната среда... (Влиза си.)

Руми (Извън нерви, вика надолу.): Ало, касиерът, чу ли, видя ли - нали тук всичко се вижда и чува - кой хвърля по чуждите тераси!!!

Каши: Ти не ми донасяй... всичко знам... а терасите не са били никога “чужди”, а “наши”...

Руми: Чии?...

Клини (Отляво.):... а... тук всички сме работили по няколко години в Русия...

Руми: Ахааа... в комуналка съм попаднала, значи... Ако кажа настойчиво “Лека нощ!”, ще си затворим ли всички заедно вратите и прозорците за няколко часа поне?

 

ПЕТА СЦЕНА

Сутрин. Руми спи върху импровизирано легло от книги. Звъни телефонът.

Гласът на Лендю (Мазно.): Добрутро ли й, или добър ден?

Руми (Гледа виновно часовника.): Добър ден.

Лендю: Как сме, как сме, снощи някой 35-годишен млад мъж да са й навъртал?

Руми: За какво става дума?

Лендю: Много си сирьозна.

Руми: След триседмична процедура - водомерът ви е монтиран и пломбиран. Ще ви представя фактурата за разходите.

Лендю: Ъъъъ... чи нъл ти шъ гу ползваш, к'ва фактура?... пък аз кат ти давах пломба да щракнеш, ти що ни я зе? После все някой инкасатур щеши да са смили да я ригистрира в системата... кът ти види засуканите очи...

Руми: Не я взех, защото ме е срам!... Никога не бих направила такова нещо...

Лендю: Ай сига... ти ни чу ли, чи кумплимент ти напраих?...

Руми: Аз нямам повече какво да кажа (Затваря телефона.) Боже, защо нямам свой малък, чист, изолиран дом... да си подредя книгите... да сложа мильото на баба... едно екстравагантно бюро и стол за PC-то...

Влиза в банята. Пее.

Още малко и месецът ще изтече.
Ще се завърне моето мило момче,
и всичко отново ще се подреди.
И чисто ще бъде, тъй както преди...

София е град с изкуствено завишени наеми. Това се дължи на значителното търсене и предлагане. Сравнително висок процент от българите са собственици на жилища. Стари, грозни, панелни кутийки, без лице и характер. Общежития. Наследство от соц-а. Днес тези кутийки са доходоносни за своите притежатели. Натъпкани с овехтели, вмирисани мебели, като извадени от административни кабинети на 50-те, или съвсем празни, тъжни, амортизирани... В тези квартири живее интелигенцията, която не може да си позволи в името на науката или друга идеалистична кауза, по-сносен живот. Купувайте, чужденци! Благодарим, че ни приехте в Европейския съюз! Охранвай се, инфлацийо! Поколение мое, след дългогодишно учене на времево-пространствени науки стигнах до извода, че колкото по-бързо се заличим от земята, толкова по-здравословно за историята!... Деца, толкова сте прекрасни, когато подавате първите си билети за чужбина на летището, стегнали куфари и раници... Скоро си говорихме с една приятелка, също от моето изгубено поколение, която от 7 години живее в САЩ. Няма хармония. Нито тук, нито там. И двете сме с по две-три дипломи, с езици, нас, 43-годишните не ни вземат на работа. По конкурсите най-много да отмъкнат някоя твоя добра идея, преди завинаги да ти благодарят, затваряйки вратата пред лицето ти. А ти се свивай в панелката и чисти подхвърлените на терасата фасове, слушай гадостите на озверелия си хазяин... Благодаря ви, звезди, благодаря ти, слънце, че изгряваш ритмично и всяваш вселенски ред!...

Звън на телефон прекъсва монолога на Руми.

Гласът на Лендю (Преправен.): Здравейте.

Руми: Здравейте?

Лендю: Близки и роднини в чужбина?

Руми: Моля?... (Притеснена.) Кой се обажда и кого търсите?

Лендю: Аз питам пръв. Имате ли в чужбина близки и роднини!

Руми: На анонимни въпроси не отговарям! (Отсреща телефонът траква.)Боже, господи, Арти!.... На кого да звъня?... В полицията дали ще ме изслушат?... (Набира 166.) Добър ден, предварително се извинявам, че ви безпокоя, можете ли да засечете анонимно обаждане?... Не?... Не без предварителна писмена молба?... Но току-що някакъв тип ми вдигна кръвното, а детето ми е в чужбина, разбирате ли?

От слушалката се чува песен.

Полицейска песен:

Мила госпожо, не сте ли чули?
Нов бизнес в подземния свят.
Когато се знае, че някой работи
зад граница, тоест, богат е,
защо хиените трябва да спят?
Обаждане любезно ви известява,
че праща детето ви малко пари
по човек. А вие, стотинкоброящите,
ще повярвате в жест добродушен, нали?
Тогава ще ви определят среща,
пакетчето да си получите,
но срещу процент за услугата, да...
Ентусиазмът ви още държи ви в мъгла,
на срещата точни сте, с точната сума,
но вкъщи прибрали се, виждате веч,
че в плика хартийки е имало само...
Това е, госпожо, стане ли реч за
подобни звънения и платени услуги.
Но вие, роднини, сами сте виновни -
не премълчавате новините добри
за ваш'те деца отдалеч...
Успокойте се, нищо не се е случило
с вашия син досега...

Руми (Хълца.): Благодаря ви, лек ден... Извинете ме за... наивността (Затваря.) Добре, че не позвъних първо в посолството на САЩ... Кой знае какво щяха да си помислят... и да ме вкарат в поредните изследвания за пост-соц-абсурди... Боже, как да се отдалеча от тези кошмари?... Нито ред не съм написала още по темата си... книгата на живота ми е... толкова съм натрупала - знания, материал, любов... синът ми пак ще ми се смее... Единственото, с което мога да се отбранявам, е... Това е идея!... Ще пиша едновременно две книги!... Едната - моята наука, другата - реалния живот около мен!... Риалити-роман!... Какъв ти роман, направо жив сценарий!... Само композиторът липсва!...

Каши (Отдолу, пиян.) Знаеш ли кое липсва?... Стъклото на терасата ми липсва!... И никой друг не би могъл да го счупи, освен тебе!... Ти си точно над мен, госпожа ли си, госпожица ли си!...

Руми: (Готова да изкрещи, но се въздържа.) Здравейте. Изтрезнете спокойно. Лека нощ... Браво на мен!... Сега е моментът да започна!... Сяда зад ноутбука и пише.

 

ШЕСТА СЦЕНА

Шум и крясъци откъм Клини. Руми, готова за излизане, звъни. Клини подава нос през двусантиметров процеп.

Руми: Извинете, мога ли да оставя бележка с данните за водата, защото ми се налага да отида в библиотеката и няма да бъда тук, когато инкасаторът дойде?

Клини (Зачервена, в тон от прекъснатия скандал.) Може, но трябва да видя показанията, за да не излезе, че правя услуга на лъжци!... (Излиза от тях и влиза рязко в квартирата на Руми.) Нерегистрирани наематели, случайно?... (Нагло оглежда празната стая.)

Руми: Шегувате ли се?... И вие ли започвате?...

В този миг вратата на Клини се затваря рязко отвътре.

Клини (Крещи.) Какво направи!!!... Отвори веднага!!!... (Към Руми.) Защо ме занимавате с вашите проблеми!!!... Това е аутистчето!!!... То затвори вратата и сега е вътре само!!!... На печката ври боб на най-силното!!!... Майко, какво направих!!!... Синът ми го предвиждаше това, че един ден тя ще ме затвори навън!!!... Аз току-що й крещях, че се напишка... (Плаче истерично.)... Сега какво да правя!!!... От нея всичко може да се очаква!!!... Може да стане пожар!!!

Руми: (Притеснено.) Съжалявам... Не бих могла да предположа... Сега ще потърся помощ... Моля, спрете да викате... Как се казва тя?

Клини: Клини!!!... На мен я кръстиха, за наказание като че ли...

Руми: Не говорете така, грехота е... Успокойте се, всичко ще бъде наред... Тихо... (Към вратата.) Клини, чуваш ли ме?...(Лекичко почуква, отвътре се чува детски смях.) Браво, Клини... не се страхуваш, моето момиче... а не искаш ли и ние да дойдем при теб?... Ето, бабка как плаче и иска... тоест... (Поглежда Клини укорно.) моли да й отвориш...

Отвътре се чува бавно затваряне и на резе.

Клини (Започва да вие.): Майчице, какво направих!!!...

Руми тръгва нагоре за помощ от Бузи, която вече слиза по стълбището с флекс.

Бузи: Да!... Знам!... (Включва флекса и сръчно изрязва отвор, пъхва ръката си вътре, дръпва резето и отваря бравата.)Писна ми от глупостите ви! (Незабавно си тръгва, но се връща, към Руми.) Дай бележката!... Нерегистрирани наематели?!... (Влиза в банята, проверява показанията.)... Точни са!... Хайде, чистете и се измитайте!... (Тръгва си.)

Вратата на Клини тихо и бавно се доотваря отвътре... чува се детски чист смях... бабата се втурва към детето...

Клини: Ах ти!...

Руми (След нея.): Не я наказвай!...

Пее.

Дълбоко въздух поеми,
и първо боба изключи!...
Така... Сега я прегърни...
А сега - на свобода я остави!...
Нека малката Клини
не изпитва вина...
Виновни сме ние, големите,
ние... както винаги, ние... така.
А ти, мила бабо, преди да захванеш
ядосано чистене пак,
седни и в дневника грижливо опиши
поведението й, защото
днес ми се струва, детето,
се е държало съвсем нормално...

Излиза.

 

СЕДМА СЦЕНА

Руми пише трескаво и съсредоточено. Отдясно през отворения прозорец се стрелва фас. Руми се стряска и излиза на терасата.

Руми (Към неприкриващия се Буки): А, ти ли си, даже вече ти свикнах на закачките...

Буки: А не трябва. Гледам, скоро не си бърсала праха по терасата...

Руми (Взира се.): Вярно... Довършвам нещо, та... но скоро ще наваксам и с праха...

Буки: Още ли спиш върху книгите си?

Руми: Къде другаде?... Но не се оплаквам...

Буки: Няма ли да си прочистиш библиотеката?

Руми: В никакъв случай!... За тези книги съм висяла на опашки... други са ми наследство...

Буки: Добре си ги съхранявала...

Руми: ... ако знаеш колко пъти съм ги местила...

Буки: 50, словом (петдесе), стотинки на парче, и ги вземам всичките!

Руми: По-добре ми хвърляй фасове, вместо да говориш глупости!

Телефонен звън прекъсва разговора.

Гласът на Лендю (Грубо и нагло.): Виж ко!... Ни са крий, синъ ти'й на бригада в Америка!...

Руми (Стъписано.): Аз не се крия, както виждате, тук съм... А какво общо има синът ми с деловите ни взаимоотношения?...

Лендю: Има общо, ко са праиш!... Дигам ти наема със 100...

Руми: Моля?...

Лендю: ... с 50 на сто!... Утре идвам да си взема индексацията!... (Трясва телефона.)

Руми остава като вкаменена почти минута. От това състояние я изважда поредния фас отляво, който цопва в краката й.

Буки: Е, и?... Офертата ми е все още на 50, словом...

Руми: Чакай!...(Втурва се към ноутбука и пише яростно.) Задръж малко, ще ти приема офертата!... (Пише, лицето й просветлява.) Господи, как беше го написал... (Рови в куп книги, намира томче на Станислав Стратиев, търси страницата.)... така... “Прави каквото ти правят!”... ето това беше написал малко преди да си отиде от този свят... досега не го разбирах... мислех, че е мрачно, мизантропско, нетипично негово... Прав си! Прав си! Прав си!... Ще го направя... но на моя си език... ако искат да ме разберат!...

Руми:

Пее.

Толкова книги прочетох,
толкова думи премислих,
никакъв сносен съвет досега -
Къде е готовата истина?...
Светна ми лампата, най-отподир...
Готова сега съм за аксиомата ясна...
Книжки, простете ми дългото детство!
Толкова верни, безмълвни регистри...
Студено ви беше по пътя, нали?
Но ме топлехте търпеливо,
Когато, безсилна, стоях отстрани,
за другите незабележима...
Прощавайте, мили, уроците свои
най-после научих...
Ще трябва достойно да се разделим.
Поклон пред вас всички,
учители мои, бъдете и с другите
все така всеотдайни!

 

ОСМА СЦЕНА

На следващата сутрин. Руми приготвя пакети с книги за изнасяне към входната врата. Звънене по скайп откъм ноутбука.

Гласът на Арти: Мамо, там ли си?... Днес кацам в 15.00, словом (петнадесет), часа българско време, не идвай на летището, ще взема такси... (Връзката прекъсва.)

Руми: Как няма да дойда на летището, детето ми... (Разплаква се.)... пет месеца са това!... Словом, пет месеца!...(Отново като в автотренинг.)Стига си плакала... на тази възраст си отговорна както за външния си вид, така и за безупречното си душевно здраве!... И какво ще кажеш на Арти? Какво се случи с теб, докато той се трудеше в ниските слоеве там, стискайки зъби?... Написа сериозната книга на живота си, която властващата литературна конюнктура се направи, че не забелязва... но другата - риалити бългериън стори - ето това като че ли беше смисълът да направиш...

Прекъсва я телефонен звън.

Гласът на Лендю: Днес в 15.00, словом (петнайсе), часа идвам за индексацията на наема. Да си на линия...

Руми: А възможно ли е...

Лендю: Не е!... Точка!...(Траква телефона.)

Руми излиза на терасата, надясно към Буки.

Руми: Ела да вземеш книгите, приемам офертата ти!

Буки (Влиза на секундата.) 50 стотинки на парче?... (започва да брои книгите)... 35... 57... 79... 98... 100!... Как си ги закръглила!... Значи, 50...

Руми (Прекъсва го.): Да, 50 български лева - според твоята оферта. После ще ги продадеш поне за 500! (Силен горчив смях, от който побиват тръпки.) Няма да ти взема пари!... Въпреки че неистово са ми необходими. Колко, мислиш, получих от издателя за книгите си, а?... Ръкопляскания!... Сядай тук, търговецо, и чети на глас!... После се подпиши, вземай книгите и ми се махай от очите!... (Влиза в банята, шум на силно течаща вода.)

Буки (Чете на глас.): Договор... между една наивна писателка и един симпатичен, все още имащ шанс да прогледне, купувач-продавач...

Запява.

Първо... задължавам се да разпечатам нейния
риалити роман в 5, словом (пет) екземпляра...
да го опаковам в розова хартия на сърчица
и да го пусна в пощенските кутии
на Каши, Клини, Бузи и Лендю...

Второ... да взема грижливо,
много внимателно 100, словом (стоте), безценни
така живо безценни книги на Руми,
и незабавно да ги отнеса на летището,
терминал 2, оттам повече излитат...
и до вечерта да ги подаря всичките
на заминаващите си от България деца...

На дете - по книжка за спомен от родината
да чете, когато там се почувства самотно
и тъжно съвсем...
Вазов, Радичков, Дебелянов и Ботев...
Всичките... всички те...(Млъква.)

(Финишира с речитатив.): В замяна ще получа двете нови книги на Руми. Едната - книгата на живота й, а другата - риалити роман. След време те ще бъдат антикварна рядкост... приложени 10, словом (десет), лева за транспорт и 15, словом (петнадесет), лева - командировъчни... Тази жена е луда... но в цялата тази лудост има нещо... (Подписва договора.)... поне да изнеса книгите, докато се къпе...

Докато Руми е в банята, Буки започва да изнася пакетите. В акцията тихомълком се включват Бузи, Клини и Каши. И излизат. Стаята остава съвсем празна. Руми излиза от банята, уверена, усмихната. Облича се стегнато, красива е. Взема в ръце ноутбука, цигулката и чантичката си, набира телефонен номер.

Руми: Господин Лендю? Добър ден ли е, или добро утро? (Не изчаква отговор.) Това е последният ни разговор. Аз си отивам. Не е необходимо да идвате. Ключовете ще пусна в пощенската кутия. Там ще откриете и благодарствен подарък за вас. Оставям квартирата в идеално почистено състояние. Не бълнувайте за никакви индексации! Изнудихте ме да дам депозит без никакъв договор! Един ден вие ще ми платите, че съм живяла тук! Нямам намерение да сменям телефонния си номер! Ако си позволите да ме безпокоите, ще се наложи да разговаряте с адвоката ми и с данъчните!...(Затваря.)

По време на това изстъпление на вратата се е появил тихичко Арти, загорял, хубав, пораснал, с вид на гражданин на света.

Арти: Мамо!... Преметнах те за часа на пристигането си, за да те сюрпризирам, но ти ме хвърли в ъгъла!... Страхотна беше!... Ама това риалити в ефир ли беше... или репетиция?... А адвокат откога имаш?...

Руми: Имам!...(Хвърля се в прегръдките на сина си.) Дойде си от Америка!...

 

ДЕВЕТА СЦЕНА

Руми и Арти вървят бавно от единия портал към другия, хванати за ръце, говорят си усмихнати, неуязвими от кубичното триетажно гъмжило. От петте прозореца се кривят Лендю, Бузи, Буки, Каши и Клини.

Лендю: Къде ша ми бягаш, ма!... Донос ша напиша срещу тебе!... Ша ти проваля учената кариера!...

Бузи: Къде отивате без разрешение?!... Без писмена молба?!... Дайте си незабавно личната карта, за да ви впиша!... И после да ви изпиша!...

Клини: Къде отивате?... Ние не сме толкова... нали видяхме, че не можете да лъжете?... ами ако малката пак ме затвори отвън, какво ще правя?... Кажете ми, тогава си тръгнете!...

Каши: Аз стъклото няма да ти простя! Написал съм ти разписка за 100, словом (сто), лева щети на входа!... Да си тръгнеш внезапно - това са щети на входа!... На собствениците!...

Буки: Върни се!... Аз подписах и изпълних договора!... Даже имам да ти връщам ресто!... Защото не ядох нищо на летището!... Гърлото ме беше стегнало...

Петимата (Разлистват литературните си подаръци.): И какви са тези сърца?

Пеят.

Ти с нас подиграваш ли се?
Отдавна не сме ний деца,
за да ни възпитаваш...
Каква си надменна -
защо ще ни съдиш?
Тук всички живеят така...
Ако стихнем за миг и се упътим -
това не е ли изолация?

Руми: Ама това не сте вие!... В моя риалити роман има само едни симпатични смешльовци...

Арти: Мамо, хващам се на бас, че тези хора НЕ МОГАТ да затворят вратите и прозорците си, и не могат наум да преброят до 100, словом (сто), преди да ги отворят пак!

Лендю: Ти ли ше ми каеш к'во мога и к'во н'мога!... Хвани са на бас, и го изгуби!... Хайде, дружина!... Ний не сме можели да са затворим!... Ти ше ми каеш!... Едно... две... три!

Затварят се. Мълчание.

Арти: Е сега какво?... Няма ли да ти е мъчно за тях?

Руми: Няма. Те не са вече същите.

Пеят.

Колко много стени, колко много съдби,
приютени, отдъхват телата ни...
А неспирният ритъм на града ни, дали,
безвъзвратно не ни е отпратил
към гнездото на мама, към нашия дом,
с любовта на деди построен,
да подирим накрая своя подслон,
и с усмивка да го намерим...

Край

 

 

© Мая Кисьова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2008, № 9 (106)