Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЯСТОТО И РОЛЯТА НА ЖЕНАТА В НЯКОИ НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ

Милка Христова

web

От години темата за ролята на жената в религиозния живот е предмет на световни дискусии заедно с тази за мястото й в социалната, политическата и икономическата сфери. Години наред се пишат статии и се говори в медиите за ролята на жената в юдаизма, християнството, исляма, будизма или индуизма. Често се обсъждат въпросите за жените-равини, за женското свещеничество в християнството, за носенето на чадор и фередже в исляма, за жените от различните касти в Индия, но рядко се засяга този за положението на жената в новите религиозни движения (НРД).

Темата за мястото и ролята на жената в НРД обаче е също толкова актуална, колкото и останалите, и засяга пряко женската половина както по света, така и в България. За съжаление обаче, материалите, предлагащи сборна и компактна информация по този въпрос на български език са многомалко, а броят на действителните и потенциалните им членове от женски пол неимоверно нараства. Именно тези два фактора ни подтикнаха и към написването на тази статия, засягаща мястото и ролята на жената в едни от най-известните НРД. Целта й е да покаже ясно колко е парадоксално положението й там и как жените са тези, които пълнят храмовете, а ролята им в живота на общността се ограничава с подреждането на цветя и метенето на пода. Ще вземем за пример нови религиозни движения от три типа:

1. На християнска идейна основа.

1.1. Хилиастични движения.

1.2. Пророческо-месиански движения с расови елементи.

1.3. Ултратрадиционни движения.

1.4. Движения на Възраждането.

2. На източна идейна основа (будистка, индуистка).

3. На ислямска идейна основа.

 

1. Нови религиозни движения на християнска идейна основа

1.1. Хилиастични движения

Хилиастични са тези движения, които тълкуват буквално цитата от книга Откровение 20:1-3: „Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана - и го свърза за хиляда години; след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време”. В него, както виждаме, се говори за хилядолетното Христово Царство на земята в края на историята.

Ярки примери за подобни движения са Свидетелите на Йехова и мормоните. Те не само че спекулират с идеите за хилиазма, а и проповядват неравнопоставеност между мъжкия и женския пол в социално и религиозно отношение.

При Свидетелите на Йехова жената заема второстепенно място и ролята й в организацията е видимо ограничена. Свидетелите изтъкват превъзходството на мъжа пред жената; превъзходство, което обаче според тях не е в противовес с женското достойнство. С други думи, жените могат да проповядват и да се занимават с прозелитска дейност извън срещите на организацията, които по принцип са ръководени от мъжете. Когато йеховистките жени „се молят или пророкуват” (1Кор. 11:3-10), т.е. когато поемат религиозните функции на мъжа, би трябвало да си покриват главата. Използването на козметики и бижута се приема единствено, ако е в умерена степен, но всъщност истината е, че на него не се гледа въобще с добро око (Интровинье 1990: 84).

Що се отнася до стремежите на жената за лидерството, то те не само че не се осъществявят, но дори и не се толерират от организацията. Според източници, разводът между Чарлз Тейз Ръсел (1852-1916), основателят на Свидетелите на Йехова, и съпругата му Мария се дължи именно на неодобрението от негова страна на амбициите й за поделяне на лидерството. Той строго е контролирал всяка нейна статия, преди да бъде дадена за публикуване в списанието Стражева кула.По-късни източници свидетелстват, че Мария Ръсел се счита за една от първите защитнички на правата на жените за по-високи постове в общността и на правото им да пропововядват наравно с мъжете, докато съпругът й Чарлз Т. Ръсел бил по-скоро консервативно настроен дори по въпроса за съпружеските взаимоотношения (Интровинье 1990: 37-38).

Чарлз и Мария Ръсел

Чарлз и Мария Ръсел

От своя страна мормоните или членовете на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни проповядват привидно пълно равенство между мъжа и жената като духовни чеда на Бога, но не и равенство на половете. От една страна, според Джон А. Уидсто „жената трябва да застава в църквата на един ред с мъжа, нито по-напред, нито по-назад” (Етитюдс б.г.), но от друга, до 1800 г. ролята на жената е била само „да домакинства, да отглежда деца и да бъде морална опора на съпруга си”.

И макар че в мормонската общност се говори за промяна на статута на жената след началото на 1800 г., то трябва са се отбележи, че не става въпрос за кардинална, а за съвсем незначителна промяна. Истината е, че в мормонските общини и до ден-днешен властват идеи, датиращи и прилагани през XIX век. Например и днес още от жените-мормони се изисква да вярват, че най-важното нещо е „да се омъжат за правилния човек, на правилното място,т.е. в мормонския храм, и в присъствието на правилната власт”. Те са длъжни да водят патриархален начин на живот, съпрузите са тези, които казват домашните молитви, благославят семейството и имат задължение да се справят с реда в дома. От съпругите се изисква да се грижат за дома и децата, да вървят по петите на дъщерите си и да почистват след синовете си, докато те се оженят и съпругите им започнат да чистят на мястото на майката. От момичетата пък се изисква да останат девствени и недокоснати от мъж до брака. Те са също така задължени да спазват определен начин на обличане. Носенето на къси поли и панталони, както и на друг вид облекло, което би могло да съблазни мъжа, е абсолютно забранено. Но най-унизителното при жените-мормони е, че те са длъжни да понасят полигамията в общността. Макар и Джоузеф Смит, основателят на мормоните, да отрича през 1843 г. практиката на полигамията и да я счита за безобразна практика, самият той е бил женен едновременно за 11 жени плюс законната си съпруга Емма Смит.

Джоузеф Смит (1838-1918) с жените и децата си

Джоузеф Смит (1838-1918) с жените и децата си

От друга страна, мормоните са по-толерантни към самотните майки и бременните жени, отколкото към разведените, макар че заради вярата в брака за вечни времена в мормонските общности развод може да се добие много трудно. Всъщност самото добиване на законен развод, т.е. граждански, а не църковен, не е проблем, проблемите са свързани главно след това с религиозния живот на разведената жена в мормонската общност. След придобиването на граждански развод всяка жена се счита за недостойна да влезе в храма, докато не докаже на църковните власти, че разводът й не е бил в резултат от изневяра. Всяка жена, която желае да се омъжи повторно в храма, трябва да поиска анулиране на печата, т.е. анулиране на брака за вечни времена, защото за вечни времена тя може да бъде омъжена само за един съпруг, докато мъжът, който желае да се ожени повторно, няма нужда от подобно анулиране.

В мормонските общности жените са изключени от свещеничеството, защото според мормоните те са по-духовни от мъжете. Мъжете са тези, които би трябвало да бъдат ръкоположени в свещенически сан, за да научат жените как да станат по-добри. Нещо повече, за разлика от мъжете жените притежават изключителната способност да отглеждат деца и затова, за да има равнопоставеност помежду им, на мъжа се предлага възможността да стане свещеник, а на жената не. С други думи за мормоните „с жената е свързано майчинството, а с мъжа свещеничеството” (Лонгейкър 1995).

Все пак трябва да се спомене, че макар и жените да не могат да стават свещеници, Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни включва няколко организации, които се ръководят от жени и чиито водачи седят в съвета наравно с лидерите на духовенството. Най-голямата от тези организации е Вспомагателната общност (Relief Society), основана през 1842 г. в щата Илиноис. Това е международна женска организация, съставена от около 5 милиона членове, която работи под мотото: „Любовта никога не отпада” (1Кор. 13:8) (Мормоны б.г.; Рилийф б.г.).

Други подобни такива организации са Организацията на младите жени (Young Women organisation), създадена през ноември 1869 г. и работеща под мотото: „Застъпваме се за истината и за правдата” (Канон 1992), както и Главната организация (Primary organisation) (Мормоны б.г.).

 

1.2. Пророческо-месиански движения с расови елементи

Пример за пророческо-месианско движение с расови елементи е растафаризма.Идеите на движението раста се основават на пророчеството на ямайския журналист Маркус Гарви (1887-1940), което се "сбъдва" през 1930 г. с короноването на етиопския крал Хайле Селасие I (1892-1975), в лицето на който Гарви вижда месията, който ще спомогне за утвърждаване на черната раса.

От основаването му в движението раста превъзходство е имала мъжката половина от групата и ролята на жената е била винаги по-низша от тази на мъжа. Жените не са равноправни на мъжете и ролята им се ограничава с прислужване, домакинстване и гледане на децата.

Макар и жените раста да са наричани кралица, принцеса, императрица, расис, давта или систа,то те са задължени да спазват определен правилник за външен вид и поведение.

Относно облеклото например движението се придържа към Библията и по-точно към Книга Второзаконие 22:5 и отрича носенето на мъжки дрехи от страна на жената, както и на женски от страна на мъжа. Нещо повече, движението растафари пледира и за покрита глава на жената на обществено място, цитирайки Първо Послание на св. ап. Павел до Коринтяните 11:5-6: „И всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива”. С една дума, жените раста трябва да носят дълги рокли или поли, но не и панталони и да излизат винаги с покрити глави. Гримът и парфюмите са забранени (Лютани 2001), както и използването на каквито и да е химически препарати за косата (Рейс 2003). Някои раста са дори съвсем крайни и отричат да консумират ястия, приготвени и сервирани от жени в месечен цикъл, обосновавайки се с 12-та глава от Книга Левит (Лютани 2001). Заедно с това, растафаризмът поддържа идеята за полигамията, основавайки се на цитати от Стария Завет (Второз. 21:15, Изх. 2:16-21, Числа 12:1 и др.) (Цахаи 2002). При растафари абортите са забранени и няма никакъв контрол върху раждаемостта (Рейс 2003).

Що се отнася до лидерството, то е мъжка и харизматична черта. Жените са изключени от духовното ръководство. Говорител на групата по време на събрания винаги e президентът, водещият или един от "ръководните братя", нo никога жена.

Въпреки всичко, изглежда, че с течение на годините и на поколенията положението на жената раста бавно еволюира към равноправие. Например днес все повече и повече жените раста вземат участие в различни дружества, в търговията и в образованието (Лютани 2001).

 

1.3. Ултратрадиционни движения

Ролята на жената в ултрадиционните НРД не е по-различна от тази на жените в гореописаните движения. Да вземем за пример все още малко познатото за момента в България ултратрадиционно НРД Приятелите на Смит. То е основано в Норвегия в началото на ХХ век от Йохан Оскар Смит. Днес негови членове са между 25 и 35 000 души, разпръснати в 55 държави. Още през октомври 1916 г. Йохан О. Смит се изказва в полза на жената и нейната роля в семейството и в общността: „Ако мъжът се чувства осъждан от пророческите слова произнесени от една жена, то тогава той трябва да се самоосъжда. Той не може да защитава плътта си, използвайки жалки аргументи от сорта: Ти си жена и не трябва да говориш така, че да се чувствам осъждан”. Този цитат явно показва, че Й. Смит е имал положително мнение относно статута на жената в семейството и в общността. За съжаление обаче, голяма част от мъжката половина от последователите на Приятелите на Смит и днес имат още нужда от окуражителните думи на Й. Смит, за да приемат равнопоставеността на двата пола.

Като цяло, Приятелите на Смит признават, че жената е толкова компетентна, колкото мъжа, и че задължително трябва да има образование и професия. Ако създаде семейство, то тя трябва да се отдаде единствено на семейството и да се грижи за децата, докато са малки.

Обаче относно ролята на жената по време на събранията на общността Приятелите на Смит се придържат стриктно към думите на св. ап. Павел: „На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие” (1 Тим. 2:12), т.е. тя може да участва в тези събрания, но не може да поучава. Нещо повече, Приятелите на Смит изискват от жената да покрива главата си по време на събранията. Самият Й. Смит учи, че „майките градят семейства, а братята събрания”, което обаче не означава, че мъжът е освободен от всякаква отговорност по отношение на семейството и възпитанието на децата (Смит 2002).

В заключение, макар и привидно да показват толерантно отношение към жената, Приятелите на Смит се придържат по-скоро към принципи, датиращи от времето на светите апостоли, и налагат на жената редица ограничения.

Семейство Приятели на Смит

Семейство Приятели на Смит

 

1.4. Движения на Възраждането

Ролята на жената в Семейството или Деца на Бога - движение на Възраждането, което взимаме за пример, е съвсем различна от тази на жените в гореописаните движения. От началото на 70-те години на XX век то въвежда нова практика, според която жената се използва за сексуална примамка и е насилена да изпълнява унизителната и гнусна "мисия" на т.нар. флиртуваща рибка. Без съмнение, основателят на движението Дейвид Берг (1919-1994) познат като Мо налага този нов пост през 1973-1974 г. единствено в името на финансовото благо на организацията или по-скоро с цел лично облагодетелстване.

Според разпоредбите на Мо, младите жени, които се чувстват призвани за поста на флиртуващата рибка, носят титлата весталки на любовта. От тях се изисква да се посветят на евангелизацията на женени или свободни мъже, посещавайки барове, дискотеки или други места за забавление. Задължително е тези жени да "изпълняват мисията си" в оскъдно, но едновременно с това провокиращо облекло... (Писмо № 250). Весталките на любовта са един вид стръвта на Бога и имат за цел да съблазняват платежоспособни или общественовлиятелни мъже между 30 и 60 години (април 1974). Тези "големи риби", които лапнат стръвта, ще трябва да окажат финансова помощ на организацията или да използват влиянието си, за да подкрепят по някакъв начин дейността й.

За Децата на Бога тези жени, които жертват телата си, са символ на любовта в най-висшата й, в най-съвършената й форма. След всеки улов весталките на любовта са задължени да отговорят грижливо на предварително подготвен писмен въпросник в три екземпляра, в който трябва да се упоменат името, адреса и професията на "рибата", както и сумата, която е дарил на общността (СИНР 1989).

Дейвид Берг и жените 

Дейвид Берг и жените

Дейвид Берг и жените

 

2. Нови религиозни движения на източна идейна основа

В някои от НРД от източен характер като например в Брахма Кумарис, движението на Ошо, Сокка Гаккай, Сахаджа Йога и каодаизма отношението към женския пол е сравнително толерантно. За сметка на това обаче в такива като Международното Общество за Кришна съзнание (МОКС) и Обединена Църква на Муун на жената се гледа като на по-нискостояща и дори като на извор на злото.

Световният Духовен Университет Праджапита Брахма Кумарис, е едно от НРД от източен характер, което би могло да предизвиква женомразство. Според Виеда Скълтанс, „то е без съмнение движението, в което жените са тези, които упражняват контрол над мъжете”, а не обратното. Истина е, че днес в общността жените заемат ключови постове и се радват на висок статут и власт, а в социално и религиозно отношение мъжете са им подчинени (Пътик 1999:144).

Тази си първостепенна роля в Брахма Кумарис жената дължи, първо, на основателя на движението Брахма Баба (Дада Лекхрадж), и второ, и най-вече на Радха (с духовно име Ягадамба Сарасвати), която след смъртта на създателя на движението през 1969 г. поема ръководството му. От този момент жената започва да се радва на преимуществено положение, да се ползва с привилегиите на по-съвършена от мъжа и на носителка на качествата любов, прошка, милосърдие и умение (Исакова 2004).

Заедно с Брахма Кумарис движението на Ошо е едно от НРД, в които по-голямата част от ръководните и административните длъжности са заети от жени - 80% от високите и отговорни постове. В учението си водачът Ошо не само защитава идеала за женски апостолат, но пледира също така и за равноправни възможности, за отърсване от старомодните предразсъдъци и за власт в полза на жените: „Според мен новата епоха ще принадлежи на жените. Мъжът се опитва в рамките на 5000 години и не успя. Сега трябва да се даде шанс на жените и да им се дадат юздите на властта. Би трябвало да им се даде възможността да приложат силите си, да работят” (Пътик 1999: 145).

Жените в движението на Ошо

Подобно толерантно отношение към жените се наблюдава и при японското ново религиозно движение, основано на будистки идейни основи, Сокка Гаккай. Според неговото учение жените, както и мъжете могат да станат буди, т.е. да достигнат до състояние на будичност1. То се основава на т.нар. Сутра на Лотоса и проповядва в полза на жените, като се изказва против дискриминацията, която съществува в официалния будизъм. Според Дайсаку Икеда, президентът на Сокка Гаккай, жените трябва да играят главна роля през ХХI век, векът, в който само благодарение на тях може да настъпи мирът (Ле фам 2005).

В движението Сахаджа Йога голямо внимание се отделя на привличането на бременни жени, тъй като се смята, че децата, които ще се родят от тях, ще бъдат вече "просветлени". Тези деца често са изпращани от родителите в селища на Сахаджа йога, намиращи се в други страни (Стефанов б.г.).

Във виетнамското синкретично (смесица от християнство, будизъм, конфуцианство и спиритизъм) движение от източен характер каодаизъм, на жената се разрешава да взема участие и да помага в богослуженията. Според каодаистката практика служителите от женски пол са облечени в бяло, влизат и се молят от лявата страна на храма, докато мъжете влизат и застават отдясно (Каодаизм б.г.).

В каодаистки храм - жените вляво, мъжете вдясно

В каодаистки храм - жените вляво, мъжете вдясно

Но докато вгорепосочените движенияжената се радва на сравнително добро отношение и се счита за почти равна на мъжа, то в Международното Общество за Кришна съзнание (МОКС) тя е със статут по-низш от този на мъжа. Жената примерно е имала ограничен достъп до основателя на МОКС - Свами Прабхупада (1896-1977). Белела е и е режела зеленчуци, докато вярващите от мъжки пол са го придружавали по време на сутрешната му разходка (Пътик 1999: 144; 146). Наталия Буфиус допълва, че „жените в Харе Кришна традиционно заемат по-ниско стъпало и тяхното основно предназначение е да обслужват мъжете. Те носят дълги, широки дрехи, за да не предизвикват никакво желание у мъжете” (Буфиус б.г.).

Такова пренебрежително отношение към женския пол се забелязва и в учението на Обединената Църква на Муун. Според него още от времето на Ева жените са отговорни за падението на човечеството (Шмидт 1997) и че Ева е тази, която е съблазнила Адам и го е въвела в грях. Ето какво точно пише той в Божествените принципи: „Докато дървото на доброто и злото символизира Ева, то плодът на доброто и злото символизира любовта на Ева. Фактът, че Ева е яла от дървото на доброто и злото, означава, че тя е имала незаконна любовна връзка със сатаната и фактът, че тя е дала от този същия плод и на Адам води до извода, че е съблазнила и него и че той е съгрешил по същия начин.” (Муун).

Нещо повече, Сан Мюнг Муун подчертава дебело, че всяка жена започва да подготвя злодеянията си още от началото на брака. Той набляга и на факта, че основната отговорна фигура е мъжът, а жената е само един обект, един предмет (Master speaks№ 79-04-29) (Шмидт б.г.).

От своя страна обаче, Хак Я Хан Муун, съпругата на Муун, подчертава, че днес „жената има за задача да разреши проблема на запомненото със зло падение на Адам и Ева чрез правилно ръководене на мъжете, които водят антисоциален и безразборен живот”. Според нея жената трябва да има водеща роля в политическата, икономическата и културната сфери, както и във всяка сфера на обществото, за да може да се реализира световният мир (Муун 1992).

В заключение, но не на последно място по важност, следва да се спомене липсата на свобода при избора на брачен партньор. Муун практикува т.нар. колективни сватби, при които самият той избира партньора. Младоженецът и младоженката не се познават, а се виждат за първи път по време на сватбената церемония. Заедно с това, за разлика от Деца на Бога, който проституират в името на гуруто, Муун проповядва въздържание и налага на младоженците период на раздяла в рамките на три години.

Сан Мюнг и Хак Я Хан Муун

Сан Мюнг и Хак Я Хан Муун

 

3. Нови религиозни движения на ислямска идейна основа

Измежду НРД на ислямска идейна основа избираме бахайската вяра, чийто основател Баха’у’лла потвърждава духовното и социално равноправие на жените. Нещо повече, институциите на бахайската общност са морално задължени да подкрепят и окуражават пълното участие на жените на ръководни постове и при вземането на всякакви видове решения, свързани с живота в бахайската общност. Статистиките от няколко последователни години сочат, че жената играе важна роля в управлението и ръководството на бахайската общност по целия свят. Например жените съставят 30% от избраните членове на националните управителни съвети или на т.нар. Национални Духовни Съвети, 40 % от избраните членове на местните управителни съвети или на т.нар. Местни Духовни Съвети. Нещо повече, 47% от т.нар. членове на Помощните Съвети, чиято цел е да вдъхновява и съветва общността на поднационално и регионално ниво, са жени.

И все пак, макар че на жената е позволено да участва в управителния живот на общността, тя е окуражавана да развива определени и в унисон с бахайските писания умения. Например според бахайската вяра всяка жена би трябвало да е пример за „безукорна честност и преданост”, „извънредно благочестие”, „добро разположение на духа”, „всепризнат талант и набран опит” и т.н. (Дъ стейтус б.г.).

Що се отнася до начина на обличане, и жените, и мъжете имат еднакви права и са свободни да се обличат според вкуса си. Бременните жени, кърмачките и жените в месечен цикъл са освободени от постене (Ле релижион б.г.).

Бахаи от София в нач. на 30-те години на ХХ век

Бахаи от София в нач. на 30-те години на ХХ век

От всичко казано дотук би могло да се заключи, че в по-голямата част от разгледаните НРД, ролята на жената е сведена до минимум. Рядкост са движенията, които по подобие на руската ерес на безпоповците2 (XVIII в.) пледират изцяло в полза на жената. Видяхме, че в Брахма Кумарис, в движението Ошо и в бахайството жената има право да изпълнява управленчески функции и да заема високи постове, в каодаизма да участва и помага в богослужението наравно с мъжа, а в Сокка Гаккай да достигне будичност, но в останалите тя е задължена:

  • Да е добра домакиня, съпруга и майка, но не и проповедник и учител в общността.

  • Няма право на гласност и е задължена да се починява на мъжа; рядко й се дава право на глас.

  • Забранява й се модерният начин на обличане, носенето на бижута, както и използването на грим (мормони, Свидетелите на Йехова, растафари).

  • Трябва да понася полигамния начин на живот (мормони, растафари) или унизителната мисия на съблазнителка (Децата на Бога).

  • Разрешава й се да се образова, но шансовете й да приложи това, което е научила, се ограничават само в семейството и то най-вече при отглеждането на децата.

И ако трябва да обобщим с едно изречение, то жената в горепосочените движения е ключът на къщата и сапунът на мъжа (френски поговорки), а домът е нейната джамия (арабска поговорка).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Според официалното будистко учение жената не може да стане буда, т.е. не може да достигне до състояние на будичност. [обратно]

2. При безпоповците жената е имала привилегии и е играла много важна роля. В манастирите на безпоповците например, литургията е била отслужвана от игумения, а не от игумен(Зайферт 1994:268). Жените често са извършвали и тайнствата Кръщение и Изповед. [обратно]

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Буфиус бг.: Буфиус, Наталия. Кришнаизъм и "Международно Общество за Кришна Съзнание". Прев. Десислава Алексиева. София: Тавор <http://tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/krishna.htm> (19.07.2007).

Дъ стейтус б.г.: The Status of Women in Baha’i Community. // Baha''i' International Community <http://www.bahai.org/article-1-7-5-17.html> (19.07.2007).

Етитюдс б.г.: Attitudes towards gender. // BBC <http://www.bbc.co.uk/religion/religions/mormon/socialvalues/gender.shtml> (19.07.2007).

Зайферт 1994: Зайферт, Йозеф Лео. Световните революционери. От Богомил през Хус до Ленин. София, 1994.

Интровинье 1990: Introvigne, Massimo. Les Témoins de Jéhovah. Paris, 1990.

Исакова 2004: Исакова, Елена. Брахма Кумарис. Из сборника "Петербургское язычество". // РЕЛИГИЯ и СМИ, 18.03.2004 <http://www.religare.ru/article8807.htm> (19.07.2007).

Канон 1992: Cannon, Elaine Anderson. Young Women. // Encyclopedia of Mormonism, vol. 4, 1992 <http://www.lightplanet.com/mormons/basic/organization/Young_Women_EOM.htm> (19.07.2007).

Каодаизм б.г.: Caodaïsme est à fortement. // Caodaisme <http://caodaisu.tn.free.fr/biographie/0,,611,00.html> (19.07.2007).

Ле релижион б.г.: Les religions au Canada. Bahaïsme. // Ressources Humaines <http://www.forces.gc.ca/hr/religions/frgraph/religions02_f.asp> (19.07.2007).

Ле фам 2005: Les femmes et le bouddhisme. L’illumination des femmes. // SGI Quarterly, 2005 <http://www.soleil-lotus.net/html/les_femmes.html> (19.07.2007).

Лонгейкър 1995: Longaker, Jessica. Women and Mormonism. // Religious Studies 263, 27.03.1995. <http://www.exmormon.org/mormwomn.htm> (19.07.2007).

Лютани 2001: Lutanie, Boris. Abécédaire du Mouvement Rastafari. 22.11.2001 <http://www.webzinemaker.com/admi/m1/page.php3?num_web=2584&rubr=3&id=14029> (19.07.2007).

Мормоны б.г.: Мормоны: отношение к гендеру. // Женщина в религиях. Информационный портал <http://woman.upelsinka.com/modern/mormon_1.htm> (19.07.2007).

Муун 1992: Moon, Hak Ja Han. World Peace and the Role of Women. 24-27.08.1992 <http://www.unification.net/hjh/hjh920824.html> (19.07.2007).

Муун б.г.: Moon, San Myung. Divine Principle <http://www.unification.org/slides/DP2h.htm> (19.07.2007).

Пътик 1999: Puttick, Elizabeth. Women in New Religious Movements. // Wilson, Bryan. Cresswell, Jamie, ed., New Religious Movements: Challenge and Response. London, 1999.

Рейс 2003: Race & Women In Rastafari. // Jamaicans.com, 17.05.2003 <http://www.jamaicans.com/culture/rasta/race_women.shtml> (19.07.2007).

Рилийф б.г.: Relief Society. // Wikipedia.org <http://en.wikipedia.org/wiki/Relief_Society> (19.07.2007).

СИНР 1989: CINR.Enfants de Dieu, 1989. <http://inforeligion.ca/groupes/Fiches/fiche023.htm> (19.07.2007).

Смит 2002: Smith, Kåre J. La position de la femme dans l’assemblée. // Skjulte Skatter, 08.05.2002. <http://www.brunstad.org/index_francais.html> (19.07.2007).

Стефанов б.г.: Стефанов, Павел. Култът Сахаджа Йога. // Православие <http://www.pravoslavieto.com/inoverie/sahaja_yoga/index.htm> (19.07.2007).

Цахаи 2002: Empress Tsahai. Poligamy as a choice for the Black Family. //Rastafari Speaks Newspapers, Reissue 3, Volume 1, Autumn 2002 <http://www.rastafarispeaks.com/newspapers/articles/polygamy2002.html> (19.07.2007).

Шмидт 1997: Schmidt, Alexandra. Ethnométhodologie: regards sur un terrain interdit. [Paris, 1990]. // Corpus occasionnels de textes d'Ethnome'thodologie, 23.03.1997 <http://www.ai.univ-paris8.fr/corpus/alexand/chap3f3.htm> (19.07.2007).

 

 

© Милка Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2007, № 9 (94)