ПРИКЛЮЧЕНСКИТЕ РОМАНИ И НОВИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
(Богословски анализ на романа "Изгубеният хоризонт" на Джеймс Хилтън)

Милка Христова

web

Идеята за настоящия анализ от богословска гледна точка се породи след прочитането на приключенския роман на Джеймс Хилтън Изгубеният хоризонт (1933), а първите редове от този материал видяха бял свят и след гледането на едноименния филм (1937) на Франк Капра (1897-1991).

За обикновения читател Изгубеният хоризонт е само един забавен приключенски роман, за филолога той е една прекрасна литературна творба, но за богослова този роман съдържа явни религиозни елементи. Тези последните, не са били най-вероятно приоритетни за Хилтън, но за специалиста, занимаващ се с феномена на новите религиозни движения (НРД), те са особено важни.

От една страна, романът на Хилтън съдържа голяма част от доктриналните и социални (начин на живот и организация) идеи, характерни за различните видове НРД. От друга страна, Изгубеният хоризонт е потенциален извор на организационни и доктринални елементи за създаването на нова религиозна общност. С други думи, той би могъл да вдъхнови един амбициозен, но намиращ се в идейна криза гуру и дори да се превърне след това от обикновен приключенски роман в авторитетна книга на това новосъздадено религиозно движение, какъвто е случаят на други подобни книги, за които ще стане въпрос в следващите редове. Ако продължим с разсъжденията, то бихме могли да достигнем до заключението, че прочелият и вдъхновен от Изгубеният хоризонт гуру би могъл да се представи пред потенциалните си членове като получил просветление, а самият роман да придобие статута на ново откровение.

1. Кратка история на романа Изгубеният хоризонт

Историята на романа Изгубеният хоризонт (1933) на Джеймс Хилтън се развива около съдбата на 5-ма бежанци, които напускат със самолет Китай след настъпилия там хаос. Летейки известно време, те установяват, че не се насочват към избраната от тях дестинация, а се намират над Тибет. От своя страна пилотът губи ориентация и управление на самолета и машината се разбива неочаквано в дивите планини. На мястото на катастрофата обаче ги очаква като по план група местни хора, която ги завежда до долината на Шангри-Ла. По такова странно стечение на обстоятелствата 5-мата чужденци се озовават в града на щастието и на вечния живот, основан от белгийския мисионер от люксембургски произход - отец Перо (Хилтън 1943: 177). Някои от тях намират там любов и спокойствие, а у други зрее бурно недоволство срещу това изолирано и странно място и неговите необичайни обитатели.

2. От роман в авторитетна книга на ново религиозно движение (НРД)

Както вече споменах, макар и Изгубеният хоризонт да е само приключенски роман, то той е и с потенциален капацитет за придобиване на статута откровение и би могъл да се превърне в авторитетна книга или в част от авторитетна книга на една новосъздадена религиозна общност.

Пример за подобен инцидент в историята на НРД, чиито авторитетни книги се базират на приключенски роман, е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормоните). Последователите й разказват, че Джоузеф Смит (1805-1844), основоположникът на тяхната общност, получил видение на 21 септември 1823 г., в което ангел на име Морони му показал древен текст върху златни плочи. Смит обаче получил тези златни плочи едва четири години по-късно, т.е. през 1827 г., със заповед да ги преведе на английски език с помощта на камъните урим и тумим. Преводът бил готов и публикуван през 1830 г. под името Книга на Мормон.

Това е мормонската версия за откровението, получено от Смит, истината обаче е друга. Историческите свидетелства ни водят до г-н Саломон Спалдинг от Ню Салем в Америка. Занимаващ се с история и повлиян от древните останки в Ню Салем, за които се предполагало, че принадлежат на живяла в региона, но изчезнала отдавна раса, Спалдинг решил да напише книга. Давайки плод на своето въображение и с цел да разнообрази сивото ежедневие на своите съседи, Спалдинг се заел с написването на заплануваната книга. Обаче тя е трябвало да бъде представена не като съчинение на Спалдинг, а като публикация на уж заровен и открит в земята манускрипт, написан от представител на изчезналата раса, за която ставало въпрос в книгата. Затова и предполагаемото заглавие на книгата на Спалдинг било Намереният ръкопис. Саломон Спалдинг приключил книгата oколо 1812 г. По повод публикуването й, той се срещнал с г-н Патерсън, издател на вестник в Питсбърг, и му показал своя ръкопис. По същото това време Сидни Ригдън (1793-1876), важна фигура в историята на мормоните, бил в тесен контакт с Патерсън. Благодарение на тази си връзка, Ригдън имал достъп до ръкописа на Спалдинг и го преписал акуратно. Самият Спалдинг починал през 1816 г., без да види излизането на романа на бял свят. За сметка на това обаче, през 1830 г. била публикувана Книгата на Мормон, тази, която уж Джоузеф Смит бил получил чрез откровение и която превел с помощта на урим и тумим. Един екземпляр от нея се озовал и в Ню Салем, градът на Спалдинг. По-възрастните обитатели на града, които били чели преди време ръкописа на Спалдинг, веднага разпознали, че историческата част на Книгата на Мормон е напълно идентична със съчиненето на Спалдинг. От своя страна братът на С. Спалдинг - Джон Спалдинг, също разпознал съчинението на покойния си брат, но бил поставен пред свършен факт. Историческият роман на Саломон Спалдинг с преплетените в него религиозни елементи, взети от Светото Писание, се бил превърнал вече в новата Библия за последователите на Джоузеф Смит.

Книгата на Мормон е жив пример за това как определени откъси от един исторически роман, написан в типичния за Стария Завет езиков стил и изцяло плод на въображението на Спалдинг, претърпяват леки промени и се превръщат в неразделна част от авторитетна за едно ново религиозно движение книга.

3. От автор на приключенски романи в основател на НРД

От друга страна, както вече подчертахме, идеите, изразени в приключенски или фантастични романи, биха могли да послужат като скеле за изграждането на една нова религиозна концепция. Изгубеният хоризонт е потенциален носител на такива елементи, на които спокойно би могла да се базира доктрината на една нова религиозна общност. Нещо повече, един обикновен автор на такива романи би могъл да се превърне в гуру на НРД. Това не е бил случаят на Джеймс Хилтън, авторът на Изгубеният хоризонт, но пък е случаят на Рон Хъбърд (1911-1986), основателят на Църквата на сциентологията. Преди да стане известен като основател и гуру на сциентолозите, той се прехранвал само с писането на кратки приключенски романи за евтини списания под различни псевдоними - Рене Лафайет, Том Стербрук, Курт фон Рахен, Капитан Б.А., Нортруп и Уинчестър Ремингтън Колт. Дори си измислял "истински истории", свързани с негови несъществуващи служби в Чуждестранния френски легион и се представял под името Легионер 148. След това Хъбърд се ориентира напълно към писането на фантастични романи, най-вече за списанието Astounding Science Fiction. Измежду най-известните му романи от онова време са Карнавалът на смъртта, Царят на терористите и Въздушен пират. В самото начало на Дианетиката: модерна наука за душевно здраве (авторитетната книга на сциентолозите), през 1950 г., фантастичните съчинения на Хъбърд са пълни с измислици, но написани без всякакъв финес. По същото това време той изтъква идеи, които по-късно включва в сциентоложката доктрина.

Тези два примера от историята на НРД са живо доказателство, че е възможно:

• части от приключенски или фантастични романи да послужат като носещи греди за написването на авторитетната книга на едно НРД;

• от писател на такива романи да се превърнеш в гуру на НРД.

И нещо повече, че не е невъзможно:

• такъв тип романи да вдъхновят един гуру за структурната или доктриналната система на новосъздаденото от него религиозно движение. Стъпките са прости:

  • гуруто прочита книгата или гледа филма;

  • копира идеите, изложени в тях;

  • попроменя ги или ги украсява малко;

  • и ги превръща в основни доктрини на новоизлюпеното религиозно движение;

  • остава му само да привлече последователи, които да повярват.

4. Анализ на романа Изгубеният хоризонт от богословска гледна точка

Както вече споменахме, погледнат през призмата на специалиста по НРД, романът на Хилтън не е обикновен приключенски роман. От една страна, той би могъл да се превърне в потенциален извор на вдъхновение за един бъдещ основател на НРД, но от друга, той съдържа в себе си елементи от структурен и доктринален характер, близки до тези на съществуващите вече различни видове НРД.

Критериите, по които една нова религиозна общност се различава от Църквата, могат да се разделят на две групи: доктринални и социални. В случая с Изгубеният хоризонт ни интересуват на първо място критериите от социален характер, а след това и от доктринален.

4.1. Анализ от социологическа гледна точка

От социологическа гледна точка социалната структура на новите религиозни движения е различна от тази на Църквата. Голяма група от тях не поемат никаква отговорност в обществото, направо го игнорират или напълно отричат неговата роля и отказват да бъдат част от него. Проповядват отдалечаване от външния свят и дори прекъсване на всякакви връзки, следват един определен гуру, който им налага практиката на специфични ритуали. С други думи, голяма част от НРД са затворени религиозни общности начело с върховен учител и управлявани от вътрешни правила и норми. Членовете на тези затворени общности живеят в собствен свят, изграждат си един вид аскетичен микрокосмос или рай на земята, в който се посвещават на духовно търсене чрез медитация и молитва или чрез отдаване на изкуството и на екологичното земеделие. В Изгубеният свят всички тези елементи са налице:

• мястото/затворена общност;

• гуру и йерархия;

• вътрешни правила, закони, ритуали;

• специфична социална система.

  4.1.1. Мястото/затворена общност

4.1.1.1. Мястото

Авторът на романа Изгубеният хоризонт говори за Шангри-Ла (ла е тибетската дума за връх) (Хилтън 1943: 73) - прекрасно място, намиращо се в западната част на Хималаите или по-точно в Тибет (Хилтън 1943: 72-73), където царуват само мир и доброта. С концепцията си за този едва ли не недостъпен оазис Шангри Ла (на тибетски страна на святото и мира) (Жонгдиан б.г.), в който времето е спряло и който е обитаван от търсещите щастие и вечен живот, Джеймс Хилтън се доближава много до поддържаните от теософите и окултистите теории за Шамбала и Агарта. Както за Джеймс Хилтън Шангри-Ла е мистично място, разположено далеч от външния свят и от погледите на непосветените, така и според езотериците Шамбала е тайнствена земя, намираща се някъде из Хималаите, а Агарта е тайнствена подземна страна. Общото между въображаемата Шангри-Ла на Дж. Хилтън и Шамбала и Агарта на езотериците е това, че и трите се считат за скрит рай и обител на свръххора, на посветени, които са пазители на традицията и които тайно управляват света. Според езотеричните вярвания Шамбала е изобразена върху древна тибетска хоругва и представлява по подобие на Хилтъновата Шангри-Ла оазис, заобиколен от хълмове със снежни върхове. Така е описана в романа Изгубеният хоризонт и представена в едноименния филм и Шангри-Ла.

Тибет
на езотерика Николай Рьорих (1874-1947)

Шангри-Ла

Символ, използван във филма "Изгубеният хоризонт"

От друга страна, Шангри-Ла на Хилтън е един вид утопичен проект за идеалното място, където хората, живеейки в мир, разбирателство и хармония, достигат до библейска възраст. Там, на това отдалечено от външния свят място, културата и знанието ще останат непокътнати, а неговите обитатели ще бъдат единствените, които ще останат живи след нашествията и унищоженията.

Идеите за такива утопични проекти не са нови. Първи Томас Мор (1477-1535) говори в трактата си "Утопия" за въображаем едноименен остров, на който царуват съвършени социална, правна и политическа системи. По-късно идеята е възприета и в Ренесансова Италия. Днес, с реализацията на такива утопични проекти са се заели и много НРД. Пример са Мира Алфаса (1878-1973), която полага началото на Ауровил в Индия, Висарион, който създава Градът на слънцето в Сибир, Владимир Мегре, основателят на движението Анастасия с неговите Родови имения и др.

4.1.1.2. Затворена общност

Погледната от друг ъгъл, Шангри-Ла е и типичен пример за затворена религиозна общност, наречена манастир, в който живеят лами. Тя е носител на всички елементи, характерни за подобни общности:

• създадена е и управлявана от един гуру, който малко или много е издигнат в култ. Той се отличава с телесни и духовни качества и носи специална титла. В случая на Шангри-Ла е вече споменатият белгийски мисионер - отец Перо, който е на 200 години, притежава дара на телепатията, считан е за мъдрец, познаващ тайните на добрия живот, и носи титлата Върховен Лама;

• отдалечена е на хиляди километри от цивилизацията. Не се използват никакви модерни средства за комуникация - телефон, телеграф, радио;

• избягва и не желае контакти с външния свят. Излизането извън общността е равно на смърт;

• в цялата общност цари мистика. Всичко е обвито в тайнственост. Избягват се и се прикриват умишлено точните отговори. Доколкото се дават, те са по-скоро двусмислени от рода нa: "Не се притеснявайте", "Има трудности, но ще се справим с проблема по интелигентен начин и без да бързаме", "Възползвайте се от прекараното време", "Когато дойде моментът", "Желаем най-доброто за вас". В случая на Шангри-Ла, Чанг, дясна ръка на Върховния лама, е този, който дава отговорите, като го прави деликатно, безкомпромисно, невъзмутимо и по студенолюбезен начин (Хилтън 1943: 105-106, 112);

• привлича членове чрез измама. В случая на Шангри-Ла героите се озовават там, след като претърпяват мнима самолетна катастрофа. Престоят им се удължава неимоверно и с всеки изминат ден те са в очакване на носачи, които да ги изведат от долината. Всъщност чрез недомлъвки от страна на Върховния Лама и на Чанг става ясно, че такива носачи въобще няма да дойдат (Хилтън 1943: 240). С други думи, новопривлечените чрез измама членове на Шангри-Ла хранят напразни надежди, че един ден ще излязат оттам. Надеждите им обаче са подхранвани от константни лъжи. Това се наблюдава и при някои НРД, в които гуруто или негови приближени уведомяват в началото новодошлите, че са свободни да напуснат общината, когато поискат. Това на теория, на практика обаче един път привлечени там, те губят личната си свобода и правото си на избор на живот;

• ако човек напусне Шангри-Ла за няколко дни, то той рискува да умре (Хилтън 1943: 217).

  4.1.2. Гуру и йерархия

Общината на Шангри-Ла е управлявана от вътрешни закони и има собствена йерархия. Най-високо в йерархията стои Върховният Лама. След него идва дясната му ръка. В историята на Шангри-Ла тази роля е дадена на Чанг. Освен това в структурата на Шангри-Ла влизат и ламите. Те не могат да бъдат видени от външни хора. Според автора на книгата те се посвещават на съзерцание и прекарват жизнения си път в търсене на мъдростта (Хилтън 1943: 128-129). И най-накрая в йерархията се нареждат членовете на общността. В романа на Хилтън една част от тях живеят в манастира на ламите, а друга населяват долината на Синята Луна, която се намира в близост до Шангри-Ла.

Върховният Лама

Сан Мюнг Муун

Висарион

Такава е основната структура и на много от новите религиозни движения - гуру, дясна ръка на гуруто - един човек или няколко подопечни, свещеническо тяло и членове, и те също се управляват от вътрешноустановени закони. Да вземем за пример общината на Висарион в Сибир, чиято йерархична структура е подобна малко или много на тази в Шангри-Ла. При общината на Висарион гуруто е Висарион, дясната му ръка е Вадим Рекдин, след това идва редът на т.нар. свещеници и най-накрая са членовете. При Висарион има още и организатор, който е натоварен с външните връзки, ковчежник и църковен съвет, който се занимава с финансите на общината. Но да бъдем честни, този тип организация не означава, че някой друг взема важните решения вместо гуруто. Напротив, конците се дърпат винаги от него и той е този, който има последната дума. Ето затова и в повечето нови религиозни движения се практикува направо монополната система, т.е. липсват двете средни брънки от веригата - дясната ръка и свещеническото тяло. Такъв пример са Обединителна църква на Муун, Сахаджа Йога на Шри Матаджи, раеляните и др. В някои от тези движения съществуват местни групи, клонове, съвети и т.н., но те изпълняват главно административни функции, а не такива от управленчески или от какъвто и да било друг вид характер.

Друг интересен факт в романа на Хилтън е, че Върховният Лама си назначава приживе наследник, в чиито ръце оставя управлението на цялата общност. Той си избира един от героите - Робърт Конуей, английски дипломат, който според него притежава всички необходими качества, за да го наследи. Според Върховния Лама, този, който ще заеме неговото място, трябва да бъде най-вече "кротък и търпелив, да се интересува от богатствата на духа, да успее да опази мъдростта, когато бурята вие" (Хилтън 1943: 256). По същия този начин, Гуру Нанак (1469-1538), основателят на сикхизма, назначава преди смъртта си наследник. Този феномен обаче е рядкост при новите религиозни групи, където в повечето случаи след смъртта на гуруто се започва борба за власт, която пък води до схизма в движението.

Романът на Хилтън съдържа и друг типичен за НРД елемент. Авторът споменава, че на хора, чужди на общината, не е разрешено да се срещат с Върховния Лама и дори със самите лами (Хилтън 1943: 128). В НРД не само чужди хора, но и самите членове в повечето случаи не са се запознавали и не са виждали дори на живо гуруто на движението или неговите приближени. Като пример можем да посочим членовете на Муун или тези на Шри Матаджи.

Що се отнася до членовете на Шангри-Ла, Върховният Лама подчертава, че за да се запази целостта на общината, тя е принудена да привлича постоянно хора от различни възрасти (Хилтън 1943: 196). Нещо повече, Хилтън споменава, че членове на Шангри-Ла, по подобие на новите затворени религиозни общности, са хора от различни националности и различни раси. Мнозинството от тези на Чанги-Ла са тибетци и китайци, но Хилтън говори и за англичани, руснаци, американци и японци (Хилтън 1943: 98-99). С други думи, както в някои нови религиозни общности днес, така и във въображаемата на Шангри-Ла присъстват многонационалния и многорасовия елементи.

4.1.3. Вътрешни правила, закони, ритуали

Както при много НРД, така и във въображаемата общност на Шангри-Ла религиозният живот на членовете се ръководи от специфична ритуална система. Тя е най-добре и образно представена във филма Изгубеният хоризонт. От видяното във филма може да се отсъди, че ритуалната система на Шангри-Ла се състои от един вид окултни, т.е. изпълнени с мистика ритуали. От показаното става ясно още, че всичко това е придружено от специални облекла и шапки, факли и музикални инструменти. Нещо повече, ритуалните действия се развиват на определено култово място - в и около сграда с типичните за храма елементи, съпроводени от звъна на камбани и тимпани.

Ритуали

Ритуали

4.1.4. Специфична социална система

4.1.4.1. Медицинска практика

В Шангри-Ла нямат лекари. Това би могло да доведе до заключението, че в общината се отрича официалната медицинска помощ и се прибягва само до натуралната медицина. Използването й е живо подкрепяно от много нови религиозни движения и съставлява основна част от техните социални доктрини. Критикувайки официалната медицина, те практикуват хомеопатията, акупунктурата, аюрведическата медицина, ароматерапията, лечението с еликсирите от цветя на Бах, макробиотичния дзен-режим и всичко това в съчетание с молитва. Сукйо Махикари, ново религиозно движение от японски произход, например критикува открито традиционната медицина и проповядва практиката на лечение единствено с полагане на ръце. Църквата на Последния Завет също отрича официалната медицина, която е според нея плод на неправилно развиващото се общество и се уповава главно на билколечението, на рефлексологията, на естетотерапията и дори на уринотерапията. От своя страна, Сока Гаккай, ново религиозно движение от японски произход, макар и да не забранява допитването до компетентните медицински органи, напомня непрекъснато на своите членове, че мантрата "Нам Мьохо Ренге Кио" може да ги излекува от всяка болест. Аумистите, или последователите на Златния Лотос, ново религиозно движение от френски произход с основател Жилбер Бурден (псевдоним Хамсах Манарах) (1923-1998), пък поставят на преден план здравето и лекуването чрез вегетарианството с цел да се избегне "психическо отравяне", както и хомеопатията, хатха йога, източните бойни изкуства, управлението на дишането, на жизнените и на умствените сили, поставят талисмани навсякъде.

Нещо повече, авторът на романа Изгубеният хоризонт споменава, че използването на наркотични средства в общността се толерира напълно. Основателят на общината, отец Перо, например прибягва до използването на "леки наркотични средства-екстази, които му помагат не само да запази ясно съзнание, но дори и да се посвети на изучаването на йога и на различни методи, свързани с дишането" (Хилтън 1943: 181, 183). Според Хилтън, отец Перо практикува телепатията и притежава способностите да лекува в зависимост от случая (Хилтън 1943: 184).

Всъщност с паранормалното явление телепатия злоупотребяват днес и много НРД. Например последователите на Раел практикуват телепатията, за да влязат в контакт с извънземните, Владимир Мегре пък споменава, че неговата въображаема героиня Анастасия притежава не само способностите да усеща на разстояние, но и да се телепортира. От своя страна, Висарион също е следвал курсове по телепатия.

4.1.4.2. Практика на хранене и обличане

В Изгубеният хоризонт Хилтън подчертава, че Чанг се храни много оскъдно, консумира само вегетарианска храна и се въздържа от алкохолни напитки: "Чанг ядеше само по една малка порция зелена салата и не пиеше вино" (Хилтън 1943: 95). Нещо повече, закуската на гостите в Шангри-Ла се състои само от постни ястия - чай, грейпфрут и чупати (индийски вид хляб без мая) (Хилтън 1943: 112). Това ни навежда на мисълта, че във въображаемата общност на Шангри-Ла, както в много НРД се практикува може би вегетарианството и въздържанието от всякакъв вид възбуждащи или опойващи напитки. Самият Чанг подчертава, че е подложен на "много строг режим" с лечебна цел (Хилтън 1943: 95). Такава причина изтъкват и новите религиозни движения, подлагайки членовете си на няколкодневен или постоянен лечебен глад, наречен пост. Те практикуват прочистване на тялото от токсичните елементи с цел очистване на духа.

Специалният начин на хранене в Шангри-Ла е придружен и от определен начин на обличане. От една страна, специфичните облекла и украшения, с които членовете на Шангри-Ла се появяват във филма Изгубеният хоризонт, са само плод на въображението на режисьора, но от друга страна, самият Хилтън описва жителите на Шангри-Ла като брадати и с тюрбани. Това ни навежда на мисълта, че освен по всичко останало членовете на Шангри-Ла се отличават от другите и по начина си на обличане.

Шангри-Ла - специфични украшения

По подобие на тази въображаема общност много от реалносъществуващите днес религиозни движения са въвели за своите членове определен стил на обличане. Той е не само отличителен знак, но играе и ролята на негласна проповед. Ето няколко примера за подобни движения и видове облекла:

• Облекло тип запазване на или връщане към традициите:

- амиши - от XVII век до днес начинът на обличане на амишите е останал почти непроменен. За тях дрехата не е мода, а е символ на смирение. Мъжете се обличат в костюми в тъмни цветове, бяла риза, черни обувки, черни чорапи и носят специални шапки. От своя страна, жените се обличат в дълги поли или рокли с престилки, пелерини или големи шалове и носят бели или черни шапки тип бонета. (Амиш б.г.);

Амиши с бели или черни шапки тип бонета

- по доктринални съображения, Норман Уилям, основателят на движението Екоови, изисква от своите последователи, а и сам практикува индианския начин на обличане;

Екоови - индиански начин на обличане

- членовете на Международното общество за Кришна съзнание са възприели индуисткия стил на обличане. За мъжете - широки удобни дрехи, а за жените - сарита.

Международното общество за Кришна съзнание - индуистки стил на обличане

• Облекло тип униформа:

- Църква на Исус Христос на светиите от последните дни е избрала за своите проповедници облекло тип униформа. За мъжете - строг тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка, а жените - дълга тъмна пола, бяла риза или блуза и обикновени обувки;

Църква на Исус Христос на светиите от последните дни - облекло тип униформа

- облеклото тип униформа е характерно и за проповедниците на някои евангелски движения - строг костюм и вратовръзка, както и за Свидетелите на Йехова.

Проповедник от Евангелска църква - облекло тип униформа

Облекло тип униформа на проповедниците от Свидетелите на Йехова

4.1.4.3. Завръщане към корените

От романа лъхат и идеи за завръщане към автентичното. В Шангри-Ла мъжете упражняват древните занаяти - ковачество, грънчарство, земеделие, скотовъдство. Жените се занимават с домашна работа. Във филма е показано как те перат с бухалките на реката. Нямат нужда от модерна техника за комуникация, но за сметка на това пък живеят едва ли не в лукс, за разлика от по-голяма част от новите религиозни движения, които отричат всякакъв вид прогрес. Според автора на романа, а и така е представена в едноименния филм, общността на Шангри-Ла разполага с централно отопление, модерни бани, луксозна мебелировка, фантастична библиотека.

Пример за реалносъществуващо НРД, подобно на въображаемата общност Шангри-Ла, което проповядва живот в хармония с природата - използване на слънчевата енергия, на естествени материали за строеж, за направата на дрехи, ограничаване на използването на химически препарати, на шумна и едрогабаритна техника за лични цели и за обработка на земята, но едновременно с това не отрича целия технически прогрес - електричество, телефон, интернет, телевизия, радио и др., е Анастасия на Владимир Мегре.

4.1.4.4. Други специфични социални елементи

Хилтън пише в романа си, че членовете на Шангри-Ла са дълголетни, благодарение на живота, който водят в общността. Той приписва думите на Върховния Лама, според който в общината не стават чудеса и че още не са успели да победят нито смъртта, нито немощта, но... че са успели да забавят времето чрез използването на съвсем прости методи (Хилтън 1943: 200). Именно на използването на тези обикновени методи се дължи и дълголетието в Шангри-Ла.

Членовете на Шангри-Ла не разполагат с пари. С това се цели да се избегне събирането и спестяването. За сметка на това обаче долината е богата на злато. В общността не се продава и не се купува, а само се сменя. Този елемент присъства в Общината на Единната Вяра на Висарион. В нея парите не се внасят в банка или в спестовна каса, а се внасят в общата каса на общината. Иначе, ако някой от членовете на Висарион желае да обмени пари, то тогава трябва да го направи единствено в рамките на самата община (Трейнър 2002). Заемът на пари е също забранен, но все пак, в случай че сме дали веднъж назаем пари на някого, то не бива повече да си ги търсим (Трефен 1998).

В общината на Шангри-Ла няма конкуренция и не се използват оръжия. Членовете са против войната и властолюбието и проповядват мира. В случай примерно че един мъж се влюби в жената на друг мъж, този последният, за да избегне конфликт, трябва да я остави, на този, който се е влюбил в нея.

В Шангри-Ла се говори и за равенство между членовете и най-вече за равнопоставеност на половете. Самият Чанг споменава, че в общината няма разлика между половете и че всички са равноправни. Затова, подчертава той, в Шангри-Ла освен мъже-лами има и жени-лами (Хилтън 1943: 133). Идеята на Шангри-Ла за равнопоставеност на половете наистина се проповядва в сикхизма, в бахайството и в НРД като Брахма Кумарис, където жените дори имат предимство, и движението на Ошо.

4.2. Анализ от доктринална гледна точка

4.2.1. Умереността

Основната доктрина на общността в Шангри-Ла е тази за умереността, т.е. позволяват се много неща, но с мярка. Въображаемият герой на Хилтън - Чанг подчертава, че общността се управлява с умерена строгост,което пък води от своя страна до едно умерено послушание от страна на членовете. Те би трябвало да избягват всякакъв вид прекаленост, дори прекаленост по отношение на добродетелите, за да са наистина умерено скромни, умерено целомъдрени и умерено честни. Според Чанг само въздържанието от прекаленост би довело до истинско щастие. Нещо повече, Чанг подчертава, че човек може да бъде също така умерено сигурен, т.е. според него и последователите на общността пълната сигурност в нещо не съществува (Хилтън 1943: 143). Членовете на Шангри-Ла обаче са най-вече умерени в действията си (Хилтън 1943: 203). С други думи, те са умерени в аскетичния и в светския живот, както и в сферата на любовните отношения между половете. Жените пък прилагат принципа на умереността по отношение на целомъдрието (Хилтън 1943: 203, 243).

Но не бива да се забравя, че елементът умереност е характерен както за тази въображаема общност на Шангри-Ла, така и за много НРД. При тях например умереността се прилага най-вече по отношение на консумацията на определени храни и напитки и по отношение на контактите с външния свят. На пръв поглед няма нищо лошо, но проблемът се появява, когато умереността при консумацията на определени продукти се превръща в пълна забрана и когато умереността в контактите с външния свят се превръща в пълно откъсване. С други думи, много често едно умерено отношение към определени неща при НРД се превръща в строго и консервативно отношение към тях, което пък изисква стриктно спазване.

4.2.2. Рай на земята

Въображаемата община в Шангри-Ла е едва ли не раят на земята. Сигурно място, в което хората живеят помежду си в доброта, красота, комфорт, любов и разбирателство и в хармония с природата и дивите животни. Те изглеждат щастливи на това място, където времето е спряло, а и няма никакво значение за тях (Хилтън 1943: 144-145). Във филма Изгубеният хоризонт зрителят може да се наслаждава на плодородната земя, цъфналите череши, езерото с лотоси, дивите животни - сърни, елени, гълъби. За Конуей, "атмосферата на Шангри-Ла успокоява и едновременно с това неговата мистерия стимулира". Това състояние предизвиква следователно у Конуей "едно приятно чувство" (Хилтън 1943: 145). В Шангри-Ла царуват "дълбоко спокойствие и тишина" (Хилтън 1943: 146).

За рая на земята (Свидетелите на Йехова, Семейството), за пространството на любовта (Анастасия) проповядват много от новите религиозни движения и дори разпространяват сладникави брошури и замайващи главата картини на тази тема.

Свидетелите на Йехова	Деца на Бога

Анастасия

4.2.3. Апокалиптични картини

Подобно на многобройни НРД и в общината на Шангри-Ла се говори, че светът върви към саморазрушение. Отец Перо предсказва, че "нациите вместо да отглеждат мъдрост, ще отглеждат вулгарни страсти и желание за разрушение; че след като човек се задоволи с това да разрушава земята и морето, ще атакува и небесното пространство...". Нещо повече, отец Перо предсказва и времето, когато "човек, радвайки се на убийствената техника, ще се нахвърли неистово на света, където всичко, което е ценно, ще бъде в опасност". С други думи, в резултат на едно безмилостно отношение на човека "всяка картина, всяка хармония, всяко старо съкровище, всичко, което е малко, деликатно и беззащитно, ще бъде изгубено или унищожено..." (Хилтън 1943: 206). Но, за да преживеят това разрушение, което ги заплашва от всички страни, членовете на Шангри-Ла трябва да се молят, защото все пак има минимален шанс Шангри-Ла да го избегне (Хилтън 1943: 207).

А разрушението, пророчества Върховният Лама, ще бъде предизвикано от "силна буря, която ще смачка всичко, което е свързано с културата, и човешките същества ще се озоват в един огромен хаос". "Тъмните времена, продължава своето апокалиптично пророчество Върховният Лама, ще покрият целия свят и няма да има нито проход, нито светилище, с изключение на тези, които са много добре скрити, за да бъдат намерени, или много смирени, за да бъдат забелязани". Ето тук Върховният Лама подчертава, че Шангри-Ла може да се надява да принадлежи към тези две категории и да не бъде забелязана от бурята (Хилтън 1943: 257).

След бурята обаче ще последва периодът на скръб, а след него ще се пробуди сред руините един нов свят "несръчен, но пълен с надежда, който ще търси изгубените и легендарни съкровища". Те, пророчества Върховният Лама, ще бъдат скрити и запазени именно в планините около долината на Синята Луна. Благодарение на тези запазени по чудо съкровища ще започне едно ново раждане (Хилтън 1943: 157). И всичко това ще бъде преживяно по времето на новия Върховен Лама - Конуей.

Макар и в т.нар. си пророчества Върховният Лама да говори за едно културно разрушение, от богословска гледна точка те съдържат голяма част от елементите, характерни за есхатологичната доктрина на много НРД. Подобно на тях и Върховният Лама представя разрушението в трагична форма, предизвикваща паника и хаос. А ето и основните елементи, за които стана въпрос:

• силна буря, разрушаваща всичко, което се намира извън Шангри-Ла;

• период на скръб извън Шангри-Ла;

• пробуждане на един нов свят в Шангри-Ла;

• ново раждане в лоното на Шангри-Ла.

Идеята за Шангри-Ла като община, която ще преживее разрушението и ще остане единствен пазител на знанието, е близка до проповядваните от много нови религиозни движения идеи за затворени общности, в които живее ограничен кръг хора, водещ благочестив и предан на гуруто живот. НРД учат, че именно тези хора, както членовете на Шангри-Ла, молейки се и живеейки затворени в лоното на самата комуна, ще са единствените, които ще преживеят разрушението на земятa; с тази разлика, че в идеята за спасението на Шангри-Ла присъства колебливият елемент, т.е. може би, докато в идеите на НРД присъства категоричният елемент, т.е. със сигурност.

4.2.4. Религиозна толерантност и синкретизъм

Според вярванията на общността в Шангри-Ла няма истински и грешни религии, толерира се всяка една от тях и следователно всички са на прав път (Хилтън 1943: 99). Отец Перо дава благословението си на всички поклонници,без да се замисля кой какъв е. Тази толерантност, пише Хилтън, води и до факта, че в храмовете на долината се чуват едновременно "Те Деум Лаудамус" (песнопение в Католическата църква) и "Ом Мане Падме Хум" (мантра на тибетските будисти) (Хилтън 1943: 183).

Нещо повече, Хилтън подчертава в книгата, че в тази въображаема община се изповядва едва ли не някаква синкретична религия. Това проличава от следната фраза на героя Чанг: "Мога само да добавя, че в общността има различни вярвания и практики, но по отношение на тях ние,т.е. членовете на общината, всички сме умерени еретици" (Хилтън 1943: 101). Това са основните идеи на движенията от типа Нова епоха (Ню Ейдж), които са гостоприемни към всички религии, проповядват хармония помежду им и говорят за универсалната религия. От друга страна, движенията от типа Нова Епоха са също сами по себе си синкретични.

Чанг подчертава още, че както "диамантите имат по няколко стенички, така е възможно да има и няколко религии, които да са умерено истински" (Хилтън 1943: 143). С тази толерантност към различните вярвания и религии, за които споменава героят на Хилтън, се обяснява и наличието на будистки, таоистки и конфуциански храмове в долината в близост до Шангри-Ла, които обаче са под наблюдението на този последния (Хилтън 1943: 143).

А ние бихме могли да кажем в заключение, че както диамантите имат по няколко стенички, така и един приключенски роман или филм могат да бъдат разгледани и тълкувани от различни гледни точки, както в случая от богословска. И още нещо, щом според героя на Хилтън - Чанг, религиите са умерено истински, то това означава, че доктрините им съдържат доза истина и доза лъжа или измислица. А идеите за тях могат пък да бъдат спокойно почерпани от един приключенски роман като този на Хилтън, който за момента не е нищо друго освен плод на въображението на своя автор. Но ако на новоизлюпен гуру му хрумне да търси вдъхновение в Изгубеният хоризонт, то тогава тези идеи на Хилтън биха се превърнали от фантазии в основни доктринални идеи на едно, не умерено истинско, а на едно изцяло измислено ново религиозно движение.

ЛИТЕРАТУРА

Амиш б.г.: Amish <http://amishtpe.tripod.com/mode.html> (18.10.2008)

Жонгдиан б.г.: Zhongdian, "Shangri-la". // A la découverte du Yunnan, Chine-Guide de voyage au Yunnan <http://fr.yunnantourism.com/destina/deqen/shangri_la.htm> (18.10.2008).

Трейнър 2002: Traynor, Ian. Jesus of Siberia. // The Guardian, 24.05.2002 <http://www.guardian.co.uk/g2/story/0,3604,721088,00.html> (18.10.2008)

Трефен 1998: Treffen mit Vissarion in einer Lebensgemeinschaft in Deutschland. // Vissarion.info, 12.09.1998 <http://www.vissarion.info> (18.10.2008).

Хилтън 1943: Hilton, James. Les horizons perdus. Genève, 1943.

© Милка Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2008, № 10 (107)