ЖЕНАТА-ГУРУ В НОВИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ

Милка Христова

web

1. Гуру или духовен учител

Ако отворим речника на религиозните термини и направим справка, ще открием, че думата гуру е от санскритски произход и означава индуистки религиозен учител. Днес обаче тя не само че е придобила популярност и в Европа, но нещо повече, използва се и в извънрелигиозен контекст. Много често терминът гуру замества думи като специалист, пръв в листата, най-добрият в областта или директор, с цел да се подчертае водещата роля на фирма или на отделна личност и за да им се придаде по-голям авторитет. Например говори се за гуру на технологиите, гуру на фармацевтичната промишленост или за гуру в сладкарското производство, т.е. думичката гуру е намерила днес приложение в сфери, нямащи нищо общо с религията.

И все пак, макар и думата гуру да е завладяла различни от религията сфери, не бива да се забравя, че сама по себе си тя изисква от носителя си духовни и нравствени качества и получаване на вдъхновения, т.е. религиозни белези. С други думи, дори и титлата гуру да се използва днес в светски контекст, то във вярванията на индуистите и сикхите тя продължава да заема свещено място и да се използва в смисъл на духовен водач, духовен учител.

С това си значение терминът гуру е навлязъл и в терминологията на много от новите религиозни движения (НРД) и то най-вече в тези от източен характер. Що се отнася до другите, то там тя е просто заместена от превод на думата гуру, т.е. от духовен учител или духовен лидер. Но и в едните, и в другите с титлата, която доскоро беше запазена само за мъжката половина, се окичват както мъже, така и жени. В някои НРД жените имат амбиции за духовно ръководство, борят се за извоюване на по-високо положение и всъщност именно тази възможност за израстване в йерархията тегли много от тях към членство в НРД. Ето какво пишат Родни Старк и Уилям Бейнбридж в книгата си The Future of Religion (1985): "Едно от нещата, което привлича амбициозните жени към НРД, е възможността да станат водачи или дори основателки на техни собствени религиозни движения". За да докажем, че това твърдение на Старк и Бейнбридж е вярно и основано на действителни факти, в следващите редове предлагаме кратко историческо изложение на основани, поети или ръководени от жени НРД, примесено с биографични и богословски елементи.

В НРД, чиито учения са основани на индийската философия, условията са теоретически в полза на жената и във възможността й да стане гуру, но на практика нещата стоят по по-различен начин. Вместо уважение и действителна първостепенна роля в тези движения властват липсата на уважение и едностранчиви и ограничени модели на роля.

Да вземем за пример движението на Ошо, в което на теория и на практика на жените е дадена не само светска, но и религиозна власт и в което въпреки това ролята им е сравнително ограничена. Ошо е убеден, че жената със своята духовност е по-скоро способна да се обучава, отколкото да обучава, затова и тя не би могла да стане учител. Според него жената е емоционално същество и е неспособна на насилие, т.е. не притежава едно от най-необходимите качества, за да стане учител. За сметка на това обаче, тя е възприемчива и затова би могла да бъде един отличен ученик.

В лицето на друго НРД - Брахма Кумарис, имаме типичен пример за индуистко движение, създадено през 1937-1938 г. от мъж - Брахма Баба, а управлявано впоследствие от жени. Тези последните са и учители, и управители, но тяхната власт и първостепенно членство в движението зависят също от притежанието на някои медиумни способности, благодарение на които биха могли да предават проповедите на починалия основател на движението. Така например от 1969 г. до ден-днешен студентите от Световния духовен университет Праджапита Брахма Кумарис получават духовните си познания от божеството Шива посредством жената-медиум Дади Гулзар.

Все пак трябва дебело да се подчертае, че макар и числото на жените-гуру в НРДот източен характер на индуистка основа да е минимален, то те съществуват, успешно проповядват своите учения, радват се на значителен брой последователи и постоянно вербуват нови. Представяйки накратко в следващите редове някои от тях, ще видим, че всички те имат претенциите:

- да притежават харизматичен или медиумен дар, т.е., че са способни да виждат и усещат проблемите на околните, и

- да имат първостепенна роля на всемирни майки, т.е. да помагат в социално и най-вече в религиозно отношение на нуждаещите се.

Като пример за такива жени-гуру могат да бъдат дадени: Мата Амританандамай Деви (1953-), позната като Амма или Амачи, Майка Мийра, която живее в Германия, Нирмала Деви или Шри Матаджи и Ма Ананда Мой.

Името на първата - Мата Амританандамай (Майка на вечното блаженство), е познато още от 1970 г., когато с идеите си тя успява да привлеча незначителен брой ученици. Оттогава числото им значително се увеличава, а Амма макар и да говори само родния си език малаялам придобива все по-голяма популярност като глава на разрастваща се духовна организация. Броят на последователите на Амританандамай дотолкова е нараснал, че в Индия и по света те са разпръснати в 20 ашрама; в Европа съществуват т.нар. Домове или Центрове на Амрита. И едните, и другите се прекланят пред "чудесата" и "божествените знамения", с които е изпълнен жизненият път на тяхната гуру, и вярват, че още през младежките си години тя е изпадала в екстатични състояния чрез пеене и танци, получавала е видения и се е съединявала с Кришна. И не само това. Последователите изтъкват още и факта, че Амританандамай е успяла чрез отдалечаване от света, пълно въздържание от храна и сън и чрез медитация да осъществи така желаното сливане с Всемирната Божествена Майка. Днес, в резултат на това събитие, тя се саморазпознава като тази Божествена Майка, а последователите и семейството й твърдят, че тя притежава дара на видението (даршан), че е духовен водач и успокояваща всемирна майка, че тя е "прегръщащият гуру".

Що се отнася до учението на жената-гуру Амма, то е основано главно на философията на Адвайта Веданта (чист монизъм) и на практиката на Бхакти Йога (т.е. на духовно послушание, поклонение, отдаване на едно божество). Гуруто препоръчва на своите последователи да следват пътя на себеотдаването и състраданието, благодарение на който човек би достигнал до най-дълбоките истини. Подобно на гуруто Свами Парамаханса Йогананда, основателят на Обществото за себереализация, и Амританандамай учи, че човек достига пълнотата единствено чрез себереализация.

Освен това Амма освещава храмове в Индия и зад граница, дава разрешение на предварително обучени жени да стават свещеници в осветените от нея храмове.

Втората от гореспоменатите жени-гуру, Майка Мийра (1960-), е почитана от своите последователи като живото въплъщение на Адипарашакти, аватар на Всемирната Божествена Майка. Тази си "божествена" роля Мийра дължи на чичо си, който, убеден, че неговата племенница е Всемирната Божествена Майка я води през 1974 г. в ашрама на Шри Ауробиндо. Там, според свидетелства, Мийра има своите първи видения (даршан). През 1979 г. тя заминава за Канада по покана на своите първи последователи. През 1981 г. се установява в Западна Германия, където се омъжва през 1982 г.

Днес, макар че самата Майка Мийра не се възприема като гуру или водач на движение, пред вратата я очакват за видения стотици посетители. Тя ги приема безплатно, а те следват ревностно учението й, основано, както и това на Амма, главно на практиката на Бхакти Йога.

Третата жена-гуру е основателката на Сахаджа Йога - Нирмала Деви (1923-) или позната още като Шри Матаджи. Тя се числи по-скоро към мъжкия стил на харизматически лидери. Самообявява се за себереализирана и претендира, че е способна да отвори невидимата бариера, която блокира животодаващата сила кундалини. Изискването е последователите й да вярват в нея и да я боготворят.

Четвъртата жена-гуру Ма Ананда Мой (1896-1982) е много известна в Индия. Позната е като Блаженопроникващата Майка, а нейни последователи слагат началото на многобройни ашрами и организации, носещи името й. Според източници тя самата никога не е приемала каквото и да било обожание или култ, отправен към нея, и дори не е препоръчвала на последователите си някакво специално учение. Въпреки това според свидетелства на последователи “всеки, който се е намирал близо до нея и се е докоснал за миг до нейната блажено-божествена природа, се е променял безвъзвратно и е поемал по духовен път”.

За разлика от някои НРД с индуистка насоченост, създадени от жени, чиито ръководство попада често след смъртта им в ръцете на мъжа, то в повечето НРД, основани на будистка или друга източна философия, се наблюдава обратният феномен. Там или традицията на женското духовно лидерство е солидна, или управлението на създадените от мъже НРД често се поема от жени, докато в движенията с индуистко влияние случаите като този на Брахма Кумарис са рядкост.

Като първи пример за ново религиозно движение от източен характер на будистка основа, създадено и ръководено от жена, е японското НРД Оомото. В него духовната власт е в ръцете на жени от рода Дегучи от годината на неговотo основаване в края на ХIХ век до ден-днешен. Самото движение Оомото дължи произхода си на една бедна и неграмотна жена Нао Дегучи (1836-1918). Последователите на Оомото уверяват, че тя е притежавала медиумни възможности и през 1892 г. за първи път е била обладана от духа на домашното божество (ками) Конжин, което й диктувало пророчества, а тя ги пишела механически чрез неговата ръка на стената на стаята си. Към 1918 г., годината на смъртта на Нао Дегучи, писанията наброяват 10 000 тома, всеки един от по 20 страници, изпълнени с предупреждения и пророчества.

След майка си, петата й дъщеря Сумуко Дегучи, която се омъжва за Киссабуро Веда (известен под името Онисабуро Дегучи - съоснователят на Оомото), поема духовното лидерство и заедно със съпруга си полагат официално основите на движението Оомото. За да станат всеизвестни пророчествата на Нао Дегучи, Онисабуро Дегучи ги записва на литературен японски език и през 1917 г. издава 7-томната книга Оомото Шиню (Божествено откровение). От своя страна писателите на Оомото записват на хартия мистическите преживявания на Онисабуро и ги издават в 81 тома под заглавието Рейкай Моногатари (Истории от духовния свят).

След Сумуко Дегучи, женската традиция в духовното лидерство на Оомото продължава. На свой ред управлението е поето от Наохи Дегучи, Киоко Дегучи и от 2001 г. от Куренай Дегучи.

Друго японско НРД - Шинйо-ен, е също така основано от жена на име Томожи Ито /Киошу-сама (1912-1967), която на 04.02.1936 г. получава медиумни умения под ръководството на леля си Тамае Юи. От този момент, съпругът на Томожи, Фумиаки Ито/Шинйо Ито (1906-1986), повлиян в религиозно отношение от жена си и леля й, създава организацията Мокото Кьодан, чиито членове се събират първоначално в дома им. През 1948 г. сдружението на семейство Ито се преименува на Шинйо-ен. През 1967 г. Томожи Ито получава висок свещенически сан - дайсожо = архиепископ от манастира Дайгожи (седалището на Дайгонската школа по шингонски будизъм).

След смъртта на Томожи Ито през 1967 г. и на Шинйо Ито през 1989 г. властта преминава в ръцете на дъщеря им - Шинзо Ито/Кейшу-сама (1942-). През 1992 г. тя получава подобно на майка си сан дайсожо от манастира Дайгожи. През 1997 г. в над 1100-годишната история на Дайгожи, Шинзо става първата жена, която води служба в главната зала на манастира.

Доктрината на движението Шинйо-ен е от будистки езотеричен характер и е съсредоточена върху идеята за медумните способности. Отдава се голямо значение на Сутрата за Голямата смърт, която съдържа последната проповед на Буда и учи, че всеки, който притежава природата на Буда, е и потенциален притежател на медиумни умения. Те обаче могат да бъдат открити единствено чрез аскетичната практика на Шинйо-ен. Ето защо главната цел на всеки последовател на Шинйо-ен е да стане медиум.

И в заключение може се се спомене и името на Международната асоциация за медитация Върховен Учител Чинг Хай с основател жената-гуру Чинг Хай (1950-). Родена е във Виетнам и макар да произхожда от католическо семейство, благодарение на баба си живо се интересувала от будизма и от други източни философии. След известен престой в Европа и брачен живот в Германия Чинг Хай получава "просветление", напуска съпруга си и заминава за Хималаите. Според нейните последователи там тя среща един Учител, който я посвещава в нов непознат метод, наречен Гуан Ин (кит. съзерцание на звуковата вибрация), благодарение на който човек може да се освободи само в рамките на един живот¹. Известно време Чинг Хай практикува този метод на директен контакт с Бога, даден й от "чудния" Учител, и претендира, че за това време достига до "пълно просветление". Предложеният метод на по-бързо и следователно на по-леко освобождаване чрез медитация на вътрешната светлина и на вътрешния звук съблазнява първата група ученици от Тайван. От своя страна Чинг Хай, окуражена от този си първоначален успех, започва да пътува и да изнася лекции.

Днес жената-гуру Чинг Хай приема Иисус Христос като една от редките личности, които посещават човешкия род с цел да му помогнат да се издигне духовно, тя придава същата роля на Буда, Мохамед и на самата себе си. Според книгата й Ключовете на незабавното просветление на всеки, който произнася искрено името и титлата й: "Намо Чинг Хай Ву Чанг Чих" (Върховен Учител Чинг Хай) в съчетание със съблюдаване и на редица други правила, е обещано незабавно просветление и следователно спасение и освобождаване.

Освен горепосочените НРД, създадени и управлявани от жени, съществуват и такива, които са основани от мъже, но често след смъртта им ръководството на движението се поема от жени. Ярки примери за такива НРД от японски произход са:

• Основаната през 1969 г. от Шинжи Такахаши (1927-1976) Асоциация на Божествената светлина, наброяваща 14 000 последователи в Япония. След смъртта на Шинжи Такахаши лидерството на Асоциацията на Божествената светлина (с ок. 20 000 членове) е поето от дъщеря му Кейко Такахаши. Тя е автор на 22 книги и развива макрофилософското учение на пълноценния живот, което проповядва реинтегриране на вътрешното аз с външния свят, на аз-а с околните и на аз-а с цялата вселена. Според жената-гуру Такахаши, такова едно реинтегриране би довело до разрешението на многобройните проблеми на нашето време.

• Новото религиозно движение Бяко Шинкокай с ок. 500 000 членове, основано от Гой Мазахиса (1916-1980), чието ръководство в момента е в ръцете на осиновената му дъщеря Масами Сайонжи.

• Основите на новото религиозно движение Сукьо Махикари са положени през 1978 г. от Кейшу Окада, осиновената дъщеря на Котама Окада, създател на движението Махикари. Кейшу Окада е и настоящият духовен лидер на движението.

• Ръководството на основаното през 1935 г. от Мокиши Окада (1882-1965) НРД Секай Кюсей Кио (Религия за спасението на света) се намира днес в ръцете на дъщеря му Итцуки Окада.

От горепосоченото може да се заключи, че НРД от будистки характер са като че ли по-склонни да приемат за водач жена, отколкото тези на индуистка основа, за които главното задължение на жената е да бъде по-скоро майка и съпруга, а не гуру. С други думи, в НРД от индуистки характер все още не се гледа с особено добро око на водаческите претенции на жената и тя е считана за неспособна да поема каквито и да било решения в ръководен план. От своя страна НРД от будистки характер видимо се отличават с по-голяма доза либералност и, както вече видяхме, в много от тях жените заемат ръководно надмощие.

Говорейки за женско лидерство в НРД движения от източен характер, не бива да се забравят и тези от т.нар. западно-европейски, американски и австралийски характер. Сред американските жени-лидери на НРД присъстват имената на Майка Ан Ли (1736-1784), която става водач на шейкърите, Мери Еди Бейкър (1821-1910), основателката на Християнска наука, и Елена Уайт (1827-1915), положила основите на адвентистите от седмия ден. Не бива да се забравя и името на Елизабет Клеър Профит (1939-) позната още като Гуру Ма, която след смъртта на съпруга си през 1973 г. поема лидерството над създадената от него Универсална и Триумфална Църква (Church Universal and Triumphant).

От своя страна и Великобритания става гнездо на основаното през 1936 г. в Лондон от Грейс Кук (-1979) спиритично движение Ложата на Белия орел. Грейс Кук или Минеста е добре позната в спиритичните среди на Англия по това време, претендира да притежава медиумни способности, чрез които влиза в контакт с писателя Артър Конан Дойл и с Братството на полярниците в Париж. Едва на 9 юни 1974 г. е отворен и първият спиритичен храм.

След смъртта на Грейс Кук, ролята на Майка на Ложата преминава в ръцете на двете й дъщери едновременно - Джоан Ходжсън и Илана Хейуард; Джоан почива през 1995 г. Ложата на Белия орел действа и до днес.

И което е изключително интересно, завладяната от жени духовност в Америка и във Великобритания води до отклонение от "правия път" и до появата на т.нар. движения Нова Епоха или Ню Ейдж движения. Всъщност тези движения са учредени или най-малкото сформирани по-скоро от жени, отколкото от мъже.

Да вземем за пример Елена Петровна Блаватска (1831-1891), съучредителката на Теософското Общество, Алис Бейли (1880-1949), основателката на Училище Аркан и Жан Дара дьо Мурашкин, позната като Ананда Тара Шан (1946-2002). Тази последната се отдава на духовни дела през 1975 г. в Дания и полага основите на училище за духовно изцеление като създава ново теософско движение. През 1982 г. емигрира в Австралия, където основава Теософското Общество на Майтрея, Теософското Братство през 1994 г. и Световното движение на сърцето през 2001 г.

Последователите на Ананда Тара Шан изтъкват факта, че на 31.12.1986 г. сърцето й се съединява с Майтрея посредством Сърдечния Път, който специално се отваря за нея. От този момент тя става инструмент за промяна на земята и е призована да канализира, да изцели и да прочисти човечеството и земята от привидния блясък и илюзии. В книгата си Живото слово на Йерархията (The Living Word of The Hierarchy) самата Ананда Тара Шан заявява, че е превъплъщение на принцеса Ясодхара (съпругата на Буда) и на Елена Петровна Блаватска. И още нещо, Ананда Тара Шан подчертава, че е част от съзнанието, наречено Вътрешната Кралица на Земята или Бялата Тара.

Днес в теософските среди се отнасят с уважение към дейността на Ананда Тара Шан и я окачествяват като мистик, учител по практическа теософия и основоположник на две разбираеми системи - на изцеляване и на теософска медитация. Две са и "свещените" места, посветени на Майтрея и ценени от учениците й - Ново Хималайско убежище (New Himalaya Retreat) и Светилище на сърцето (The Sanctuary of The Heart).

И не на последно място сред жените, основатели или водачи на нови религиозни движения на християнска или езотерична основа, може да се спомене родената в Египет "вестителка на Бога" от гръцки православен произход Васула Рийдън (1942-). Тя не е е основала ново религиозно движение, но много хора с интерес четат книгите й и вярват на дарбите й.

Васула уверява, че Бог й се явява по много необикновен начин, през 1985 г. в Бангладеш, където по онова време живее със съпруга си, швед по произход, и с двамата си сина. Тя твърди още, че Бог я използва като инструмент и я затрупва с посланията Си, които призовават за покаяние, мир и единство.

Днес посланията, които Бог диктува на Васула, са събрани в книги, наречени, според нея, от самия Бог Истинският живот в Бога и са преведени на около 40 езика.

Заключение

Свободната воля на всеки от нас му позволява да направи своя избор - да се довери, да повярва и дори да последва или не гореспоменатите жени. Всяка една от тях претендира за специални дарби и особени качества, даващи й правото да управлява, да учи или да лекува.

Все пак да не забравяме, че само един задълбочен интерес към проповядваните от тези жени доктрини ни прави техни потенциални последователи. Прехласването пък пред техните мними "божествени познания" прави от нас техни косвени или на създадените от тях нови религиозни движения, членове. А ученията им, както вече видяхме, не само са чужди на вярата в Христос, но и на изначалните индуистки и будистки доктрини.

Още св. ап. Павел предпазва Колосяни от такова прелъстяване: "Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (Кол. 2: 8)! А св. ап. Петър предупреждава: "Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен" (2 Петр. 2: 2).

БЕЛЕЖКИ

1. Според оригиналното будисткото учение освобождение от цикъла на преражданията или нирвана се достига едва след няколко живота т.е. след няколко прераждания. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Асенов, Бончо. Религиите и сектите в България. София, 1998.

Исакова, Елена. Брахма Кумарис. 18.03.2004 <http://www.religare.ru/article8807.htm> (10.09.2006).

Amma <http://www.amma-europe.org> (16.10.2006).

Anandamayi Ma - The Bliss Permeated Mother. // Cosmic Harmony <http://www.cosmicharmony.com/Sp/AnandMM/Mataji.htm> (05. 07.2004).

Ananda Tara Shan. September 2003 // The Theosophical Fellowship <http://www.theosophical.net.au/ananda.htm> (24.10.2006).

Brosse, J. Les grands maîtres de la spiritualité.Paris, 1998.

Cambodge. Une secte d'origine chretienne, Ching Hai, semble prosperer dans le pays. // EDA, № 225, 16.07.1996 <http://eglasie.mepasie.org/1996/juillet/cambodge/225/depeche2_3/index.htm> (26.10.2006)

Chan, Charmaine. Cult branches spread worldwide. // South China Morning Post, 3 January 1999. <http://www.rickross.com/reference/mahikari/mahikari11.html> (26.10.2006).

Madsen, O. S. The Maitreya-Theosophy of Asger Lorentsen and the Shan-Movement. // Ed. Barker, Eileen, Warburg, M. New Religions and new religiosity. Cambridge, 1998.

Mother Meera. // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Mother_Meera> (16. 10. 2006).

Puttick, Elizabeth. Women in New Religious Movements. // Ed. Wilson, Bryan. Cresswell, Jamie. New Religious Movements: Challenge and Response. London, 1999.

Sectes au Japon et NMR japonais. // Info-sectes.org <http://www.info-sectes.org/gemppi/japon.htm> (30.09.2006).

The History of the Lodge. // The White Eagle Lodge <http://www.whiteagle.org/the_lodge/history.htm> (09.11.2006).

Une brève biographie du Maître Suprême Ching Hai. // Contact direct avec Dieu <http://www.contactdirectavecdieu.org/bio.html> (26.10.2006).

Vassula Ryden. // True Life in God <http://www.tlig.org/index.html> (19.07.2004).

© Милка Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2007, № 5 (90)