Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛЕГИЯ ЗА ИРЛАНДСКИЯ СЕТЕР

web

в бара си седяхме двама
мислехме неща големи
над шишето с черна бира
и си спомних
                      и разказах
как погребахме с баща ми
преди седем-осем зими
стария ни сетер патрик

кучето реши че вече
няма смисъл да живее
и си легна спря да става
спря храната да докосва
спря накрая и да диша
майка ми се поразплака
а баща ми каза
                                    сине
дворът тук е много тесен
в парка ще е неприлично
пък и ще ни арестуват
от трамвая ще ни смъкнат
пък такси не ще ни вземе
страшен срам ще е да хвърлим
милото си старо куче
на боклука тъй че ставай
тръгваме пеша оттука
аз със мършата на рамо
ти с лопата във ръката
чак до другата ни къща
с почит в двора ще заровим
стария семеен сетер

беше истински ноември
със мъгла от дим и мляко
и из нея стар плешивец
мъкнеше във одеяло
мъртъв пес
                        червена лапа
весело на минувачи
леко махаше за сбогом
а отзад младеж подскача
със лопата във ръката
и си тананика бодро
песничка за шута йорик

бредбъри не е разказал
как подскачат стари дами
шествието щом премине
и намигне им учтиво

в нови орлеан когато
мине бавно катафалка
е любезно да походиш
две-три крачки подир нея
тук обаче се превземат
баби сякаш че безсмъртни
нямат усет за онези
малки жестове красиви
на съгласие със факта
че ще мрем един ден всички

стигаме с баща ми двора
на голямата ни къща
там на хълма до гората
спускаме с дълбока почит
тялото на песа верен
на земята
                      а пък тя е
стегната от студ ужасен
и със кирка се налага
да копаем гробна яма

всичките съседи зяпат
от прозорците на блока
как баща ми се сбогува
с милия ни сетер патрик
който бе прекрасно куче
научете се помислих
как човек изпраща с обич
даже и едно животно
към дома на прадедите

патрик беше пес грамаден
патрик лаеше красиво
патрик хапеше жестоко
патрик с мене е танцувал
във снега насред гората
пред едно момиче дето
не обичам да си спомням
патрик беше наш приятел
и подтичваше накриво
както тича всеки сетер

щом утъпкахме пръстта над
бедното добро животно
тръгнахме си пак надолу
със баща ми и тогава
той запали си цигара
не че искаше да пуши
а ей тъй да отбележи
с малък пламък в ден печален
че си е отишъл някой
който нещо означава

ти пък в бара ме дослуша
и разумно отбеляза
че ще пуснеш тази вечер
кучето си остаряло
в стаята да спи до тебе

 

 

© Манол Глишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2019, № 11 (240)