КИТАЙСКИЯТ ПАРАЛЕЛ НА СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ

Манол Глишев

web

Някои читатели ще си спомнят "Легенда за камъка", втората забавна авантюра в небивалия древен Китай на Бари Хюгарт. Цялата книга, както и някои пасажи от предишното томче, "Мостът на птиците", отдават почит към класическия китайски роман "Сън в алени покои" от Цао Сюецин (за щастие, също вече преведен на български). Името на Цао дори изрично се споменава в текстовете на Хюгарт. Общото между съвременната и старинната история е именно водещият мотив за небесния камък - несъвършен, отхвърлен от Небесата, но носещ изпитание, награда и изцеление на този, който посмее да го вземе... и има съответните морални качества.

Китайският небесен камък на Цао Сюецин предлага неочаквано близка аналогия с един друг lapis ex coelis, със Свещения Граал като камък. Европейската окултна традиция, която непрекъснато играе върху аналогии между легендата за Граала и различни гностически квазимитове, приема Граала за един от символите на небесен камък - камък, отпаднал от Небесното царство, точно както вълшебният, но несъвършен камък на богинята Ну Куа е отхвърлен от Небесата. Дали това е литературно обработен остатък от прастара форма на почит към метеорити (и дали например Кааба в Мека е проява на същия древен култ) в случая е относително безинтересно. Разбира се, в окултната традиция всичко означава всичко, както отдавна се шегуваше Еко. Това е типична нейна слабост, която обаче винаги ще се харесва на впечатлителните читатели, жадни за смайващи аналогии. Така че Граалът, избягал от своите келтски и християнски корени, може да се превърне в лодка, гроб, майчина утроба или, в случая, в още един образ на Философския камък. Ема Юнг цял живот работи над книга по въпроса.

Философският камък и Свещеният граал споделят една важна обща характеристика в литературата: те лекуват, даряват живот, пък и, естествено (или свръхестествено?), носят мистично просветление. Разиграването на близостта във функциите може да мине и през псевдомедицинското разбиране от Ренесанса, че докосването на определени скъпоценни камъни обезопасява отрови, лекува болести и рани. Скъпоценните чаши на владетели (хората, най-често заплашени от отрова) често са инкрустирани с късчета скъпи и красиви минерали не просто за красота, а като внимателно обмислена предпазна мярка срещу цареубийство. Вероятно това разбиране за лечебна сила на камъните на свой ред произлиза от серия ходове на мисълта, започващи с религиозно осмисляне на факта, че полупрозрачните самоцвети отразяват и пречупват светлина. Щом е блестящо, не може да не е вълшебно. Едно от куриозните преплитания на Съсъда с Камъка е обявяването за Граал на красивата ониксово-ахатова чаша от XI в., принадлежала на инфантата Урака Кастилска. Днес чашата се съхранява в църковния музей на базиликата "Сан Исидро", Леон, Испания и музеят си докарва прилични приходи от посетители благодарение на популярната книга "Кралете на Граала" от Мария Торес и Хосе Мануел Ортега дел Рио. Коренът на този причудлив рецидив на суеверието вероятно идва от Ото Ран, макар че да говорим за влиянието на нацисти върху днешната попкултура е проява на недискретност.

Китайският небесен камък на Цао Сюецин (и Бари Хюгарт) също като Граала е изпълнен със скъпоценна течност, превръщаща се в светлина: пукнатината в него е пълна със сълзите, тоест с росата от чашката (отново чаша) на цвете от небесните градини, влюбено в камъка. Самата "небесна роса" (още и "мозъчна роса"), разбира се, е квазимедицински термин в даоизма. Това показва вече и Камъка като Чаша с особено предназначение. Убеден съм, че при самото споменаване на цвете любителите на окултизма, гностицизма, катарството и други такива забавления веднага ще започнат да сублимират за Лилията, чистия Крин, комбинация между спомена за ученическа любов и света Богородица. На част от този род публика ще ѝ щукне, то се знае, и непочтеният каламбур за Лилията като Лилит, но такива печални хрумвания трябва да се оставят без внимание. Впрочем сълзящото небесна роса цвете на Цао, напояващо Камъка, е жена и съдържа зло в сърцевината си. Но пък любовта (или навярно би трябвало да напиша "Любовта") изкупва това зло. Всеки може да употреби тази литературна информация, както намери за добре.

Граалът не се разкрива пред недостойни и дори носи гибелна опасност за тях. Камъкът на Цао на свой ред може да бъде разпознат като изкушение, като носител на големи възможности, но и като откровено зло. Бари Хюгарт определено играе върху тази идея, разкривайки в крайна сметка, че не самият свещен предмет носи злото, а че недостойният му притежател сам предизвиква съдбата си. Със светините трябва да се внимава. Както е добре известно на опитните алхимици в Европа и на техните колеги-даоси от Китай, Философският камък и небесната роса, известна още като Еликсир на безсмъртието, са безкрайно полезни, но едно невнимателно дозиране може да доведе до гърчове, задушаване и смърт.

Нека само не бъда разбиран погрешно: изобщо не твърдя, че Граалът е made in China. По-скоро някъде далеч зад Цао Сюецин, Робер дьо Борон и Волфрам фон Ешенбах стоят поддаващи се на издирване, много стари общочовешки вдъхновения. Пример за още възможни приближения между Чашата и Камъка се намира при сравнение между юдейската и гръцката традиции: "Пъпът ти е обла чаша, от която не липсва подправено вино", гласи един от преводите на "Песен на песните, 7:2 в Стария завет; а така наречените пъпни, омфални светилища в древна Елада са формирани около големи камъни, наричани пъпове на света. Капка роса в пъпа, глътка вино в чашата, океан в земния кръг.

Граалът произлиза от ирландската и уелска легенда за вълшебния казан, в който биват хвърляни мъртвите, за да оживеят отново. Възможно е тук да има отглас от стара, жестока погребална церемония от неолитния период на Британските острови, когато мъртвите са били насичани като за супа и погребвани безредно в обща родова могила. Гръцката митология познава подобен мотив в историята за гибелта на цар Пелий. Във вече относително по-цивилизованите средновековни времена Граалът се оказва изпълнен с кръв Христова, която, естествено, е и светлина, и физическо Христово присъствие, и вино. В Граала има жив човек и жив Бог, Съсъдът се превръща в много подходящ знак, даже синоним на чашата със светото причастие. За някои възможни вариации по темата вече съм писал в есето си "Тялото в Съсъда". Някой би могъл даже да заподозре, че хуситите всъщност почитат Граала и затова го слагат на знамето си. Но основната мисъл тук е, че в Граала има нещо живо и то не от този свят. Същият живот, вътрешна одухотвореност и целенасочена воля действа от изпълнената с небесна роса пукнатина на Камъка на Цао. Обратната, негативна версия на мотива за божеството в съда е разказът "Богът в купата" от Робърт Хауърд, където присъствието е диаболично. Двусмислената версия, обединяваща двете възможности за оценка на това, което ни гледа от дъното на всяка една чаша, е обичайният символ на аптеките. А Хайям и Фицджералд само биха вдигнали чаша за свободата на аналогиите.

София, 12 март 2018

© Манол Глишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2019, № 5 (234)