Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХНЕФАТАФЛ, КРАЛЯТ-РИБАР И ПЪРСИВАЛ

Манол Глишев

web

Скандинавската игра "кралска дъска" почива на англосаксонска легенда: датски крал дава сестра си на краля на фризийците, за да сключи мир с него след дълга вражда. Сетне датчаните гостуват на фризийците и фризийците, обзети от желание за мъст, нарушават примирието и нападат двореца, в който са настанени датчаните. Датският крал загива, но част от неговите придворни оцеляват и по-късно се връщат, за да отмъстят за предателството. Играта представлява дъска с 9х9 или 11х11 квадрата, в чийто център е царят (датският крал). Около него са разположени белите пешки, неговите придворни, които го защитават. Двойно по-голям брой черни пешки (фризийците) са разположени по ръбовете на дъската. Целта на белите е царят да се добере до някой от ъглите на дъската. Целта на черните е да вземат царя. Прилича повече на дама, отколкото на шах и е разпространена от Ирландия и Уелс до Финландия.

Възможно е играта да бъде свързана със схващането на Юнг за ранения крал в центъра и по-точно с Краля-рибар (това е лош превод от старофренското Крал-грешник, Roy Peccateour), защото в Уелс една местна версия на "кралската дъска" има отношение към легендите за Артур, а англосаксонски монаси играят тази игра под името Aula Evangelii, Евангелски двор. Имам си хипотеза (която не мога да докажа), че в най-ранните източници на романа за Персевал, невинният рицар играе в замъка на Краля-рибар не шах, а именно Aula Evangelii или уелската версия на "кралска дъска". В романа на Кретиен дьо Троа Персевал вече играе шах. Персевал е и наследникът на Краля-рибар, един вид тъкмо обновилият се, оздравелият ранен крал.

Възможно е играта не само на шах, а и на скандинавски хнефатафл да бъде свързана със схващането на Юнг за "ранения крал в центъра" и по-точно с Краля-рибар (това е лош превод от френското Крал-грешник, Roi pecheur, а не pecheur), защото в Уелс една местна версия на "кралската дъска" има отношение към легендите за Артур (вж. "Сънят на Ронабуи" в "Мабионогион"), а англосаксонски монаси играят тази игра под името Aula Evangelii, Евангелски двор. Имам хипотезата, че в най-ранните източници на романа за Персевал, невинният рицар играе в замъка на Краля-рибар (или грешник) не шах, а именно Aula Evangelii или уелската версия на "кралска дъска". В романа на Кретиен дьо Троа Персевал вече играе шах. Персевал е и наследникът на Краля-рибар, един вид тъкмо обновилият се, оздравелият ранен крал.

 

Играта на Персевал в Прокълнатия замък

Юнг твърди, че основната постановка на шахматната игра - слабостта на царя, закрилян от останалите фигури - може да бъде свързана с Артуриадата и по-конкретно със сюжетите около така наречения "Крал-рибар", слабия, ранен владетел и жрец, пазител на Граала. Юнгианският шахматен цар и Юнговата представа за Краля-рибар са за "ранeн крал в центъра", един крехък първосвещеник, който не може сам да изпълнява воинските функции на свещената власт и трябва да се "обнови". Грейвз и Фрейзър биха добавили тук, че "ранeният крал в центъра" се "обновява" чрез смъртта си. Смъртното раняване на самия Артур е ключов момент в легендите за него. Дали ще схванем тази смърт като цареубийство, жертвоприношение и замяна с по-млад владетел, убиец на стария, или като свята смърт и възкресение на един и същи персонаж - това е второстепенен въпрос за любителя на митологията. Струва си обаче да се отбележи, че предполагаемата връзка между шахмата и историята на Краля-рибар се преобръща в правилата на самата игра, защото там царят е незаменим, а през въздигаща метаморфоза може да мине само пешката, превръщаща се в царица. Възможностите за интерпретация тук се усложняват.

Още една интересна забележка би била тази, че навярно "Крал-рибар" е неточен пре-превод през френски на оригиналното название "Крал-грешник": разликата между "Roi pecheur" и "Roi pecheur" е достатъчно малка, а и легендарният Пелс от Корбеник, раненият крал от рода на Йосиф Ариматейски, пазител на Граала, действително е страдащ грешник, но не и рибар в запазените версии на легендите за Диренето на свещения Съсъд.

Ще посоча още един любопитен факт, който едновременно демонстрира проницателността на Юнг и показва древните легенди в малко по-нова светлина. Кралят-обновител, изцерителят, следващият жрец и пазител на Граала е Пърсивал, Передур, Парцифал или Персевал Невинния, който преди срещата си с Краля-грешник играе шах срещу невидим противник в прокълнатия замък Корбеник. Поне така е в континенталните версии на легендата, запазени на френски и немски език. Но в уелските източници, от които произлиза този сюжет, се играе не шах, а една далеч по-примитивна игра, наречена гуидбуил. Гуидбуил на свой ред е версия на още по-проста игра върху дъска с англосаксонски и скандинавски произход. Тази още по-стара игра пък вероятно е най-ранната версия на "кралската дъска", хнефатафл или таблут, запазена до XVIII в. в Лапландия. В нея буквално се повтаря разказ за "ранeн крал в центъра", като там царят на белите е разположен във физическия център на дъска, състояща се от 9х9, 11х11 или 25х25 квадрата. Царят и белите му фигури са обсадени в средата от двойно по-голям брой черни фигури и се опитват да избягат до някой от ъглите на дъската, тоест играта на пръв поглед бегло напомня шахмат, но всъщност има доста различни правила и цели - и не е напълно изключено да е имала и сакрален произход в предхристиянското скандинавско общество, ако направим лесния паралел със златните пулове и игралната дъска на боговете-Аси от Старата Еда. Моя хипотеза е, че част от евхемеризацията, тоест историзирането на тази игра, популярна както в Скандинавия, така и в Уелс, произлиза от легендата, разказана в англосаксонската поема "Финсбургският фрагмент" и "Финсбургският епизод" из "Беоулф". В тази история кралят на датчаните Хнеф е предателски нападнат и обкръжен в един от дворците на фризийския владетел - и отчаяно се опитва да пробие обсадата, но загива и по-късно трябва да бъде отмъстен. Допълнителен интересен детайл е, че отмъстителят за Хнеф е легендарният Хенгист, водачът на англосаксонското нашествие в Британия, обновителят на англосаксите. Не е необходимо да се разпростирам над "изцерителните" страни на отмъщението и над сложната връзка между литературите на англи и уелсци.

Дори шахматът не предлага чак толкова пряко съответствие с юнгианската концепция за "ранен крал в центъра". Възможно ли е първите разкази за Персевал и Граала да са говорели за Крал-грешник, който трябва да бъде наследен от Персевал? И възможно ли е самият Персевал в най-примитивните, устни версии на легендата да играе не шах, а гуидбуил, тоест британската версия на десакрализираната и после отново сакрализирана, но вече в християнски контекст "кралска дъска"? В такъв случай "шахматът", игран от Персевал вече във френските и немските рицарски романи, би бил просто една удобна замяна на непознатата северна игра с феномен, станал популярен в континенталните дворове вероятно покрай Кръстоносните походи (анахронизъм, подобно появата на тамплиери край Граала във версията на Ешенбах). Дългото съседство между германските англосакси (създатели и носители на легендата за фризийското клане от Фрагмента и Епизода) и уелсците, както и викингското влияние на Британските острови правят тази възможност най-малкото интригуваща. За англосаксонските и уелските монаси "кралската дъска", хнефатафл или гуидбуил се превръща в играта Aula Evangelii, играта на Евангелския дворец - една лишена от Граалов мистицизъм, но изпълнена с благочестиви алегории интерпретация, позволяваща на манастирските обитатели да прикриват желанието си за забавление с предпролагаема медитация над религиозните истини, изложени на дъската в борбата между бели и черни. Толкова по-интересно е, че тук се открива възможността царската игра върху дъска да разказва повече от един мит в повече от една културна среда.

 

 

© Манол Глишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2019, № 5 (234)