ГEРБЪТ НА АРТУР

Манол Глишев

web

"В профанното защо да съм скован?"

Какъв би трябвало да бъде гербът на крал Артур? Разбира се, ще си кажете, що за безобразна тема, народът няма какво да яде, а той... Така е, виноват. Правя си самокритика, а след нея - който иска, нека чете. Защо това е интересно? Ами защото държавите още имат гербове, някои от тях - все още с исторически и хералдически претенции. Някога хералдиката е била цял език. Артур пък е идеализираният образ на цивилизацията, създала този език. Естествено, тук има парадокс, защото чисто физически, исторически никакъв Артур вероятно не е имало. А и да е имало, той би трябвало да е живял във време, когато гербове в истинския смисъл и хералдически език още изобщо не са съществували. Само че това никак не пречи на западноевропейската аристокрация от дванайсети до петнайсети век да си създаде свой собствен, международен, натоварен със смисли Артур. Ето той вече би трябвало да има герб. Но всъщност подобен интерес дори няма нужда от оправдание, той спокойно може да служи сам на себе си или, да се надяваме, на някакво още неясно творческо намерение.

Естествено, гербът на Англия с двата лъва, по-късно три леопарда, отпада веднага. Това е нормандско-анжуйският герб от единайсети или дори дванайсети век нататък, той няма историческо отношение към Артуровия вълшебен свят (макар да има литературно). В този смисъл статуята на Артур от Албрехт Дюрер и Петер Фишер в Инсбрук е красива, но абсурдна. На нея е изобразен по-скоро Хенри Пети като владетел на Англия и Франция.

Уелският червен дракон? Също донякъде анахроничен, при все че Галфрид Монмътски посвещава няколко страници на двубоя между червения дракон на уелсците и белия дракон на саксите в "Пророчествата на Мерлин", които са важна част от псевдомитологията за Артур. Да, може би в червения дракон има известен смисъл, особено ако сте от хората, които харесват идеята за някакъв историзъм в артуровските истории и го търсят в късната Античност, в присъствието на римляни и сармати на Британските острови, защото драконовите знамена на този период са добре засвидетелстван факт. Пък и ще си спомним, че бащата на Артур все пак е Пендрагон, Главният дракон.

Самият Галфрид обаче не казва нищо за дракон по щита и знамената на Артур, а приписва на краля изображение на света Богородица, носено върху доспехите. Не особено шокиращо в кръстоносния дванайсети век на Галфрид, но все пак неочаквано като за Артуровото шесто столетие. Пък и ирационалните привърженици на синкретизма ще започнат да виждат в тази Богородица някаква "богиня", което е вулгарно и трябва да се избягва.

Червеният кръст на бяло поле, приписван от Р. Ланслин Грийн на Галахад, подозрително напомня модерния кръст на свети Георги, така любим на английските националисти, така че и той ще бъде справедливо избегнат.

Ами етимологическата мечка от Ардънския лес, така умело използвана като знак на Артур в романите на Бърнард Корнуел? Признавам, личните ми пристрастия клонят към нея, може би и защото главният герой в епоса на Артуровите противници, англосаксите, също е "мечка" по име. Има нещо привлекателно в това една срещу друга да се изправят мечките на Артур и Беоулф, което позволява да се мисли и за скандинавските разкази за Бодвар. Уилтшърският бял кон? Нелошо хрумване, но тази емблема е вече твърде свързана със саксите в днешното ни колективно въображение - Честъртън и Толкин са правили нужното, за да отнемем Белия кон на зелено поле от по-старото население и да го присъдим на новото. Несправедливо е, но нищо не може да се направи. Още повече, че героите Хорса и Хенгист, създателите на най-ранната Англия, също принадлежат не на Артуровите уелсци, а на техните саксонски врагове, докато имената им означават тъкмо "кон" и "жребец". Белият цвят не би трябвало да е притеснителен в случая, защото много бели вълшебни животни са подходяща емблема за един легендарен владетел, особено от уелски произход. Просто конят е зает.

Нека обмислим обаче белия елен. Проблемът с царствени животни като елена, глигана и лебеда е, че са присвоявани за личните емблеми на късните Плантагенети и стоят едновременно подходящо, но и твърде обвързващо, ако бъдат приписани на Артур. Белият елен например е достатъчно мистичен, келтски и прочие, но веднага се асоциира с проваленото царуване на Ричард II.

На свой ред Мери I има интересна лична емблема, може би повлияна от артуровския цикъл легенди: меч върху олтар, което явно означава борбата на тази жена за възстановяването на католицизма в Англия, но напомня и за Меча в камъка, от който започва Артуровото царуване. Мечът заслужава особено внимание, заедно с дракона и мечката, и по-долу ще се върна към него.

Неясно защо приписваните на Артур три златни корони на лазурно поле от готическите гербовници удивително напомнят шведския герб и разказа "Предупреждение към любопитните" от М. Р. Джеймс, но и двете асоциации отново водят към англосаксите, а не към Уелс. Но пък е любопитно, че трите заровени в крайбрежни могили за закрила на Източна Англия корони от разказа съответстват на защитната функция, приписвана както на крайбрежното погребение на Беоулф, така и на замъците, издигани от Артур за защита на Британия от морски нападения. Кратко напомняне за свещения смисъл на тялото на краля, но с това изоставям тази нишка на разсъждение.

Бретонският хермелин и дори по-старото бретонско каре на свой ред са също неподходящи за герб на Артур, защото произлизат от семейната история на херцозите Пиер I и сина му Жан I в тринайсети век. Тя сама по себе си е любопитна, но няма отношение към въпроса за герба на Артур, въпреки че Бретан, областта на Броселиандовия лес, също е примамлива възможност за разполагане на Артуровото царство.

Но каква е целта всъщност? Да се предложи най-издържаният от няколко взаимно допълващи се гледни точки герб за един литературен герой. От една страна, Артур е военен вожд на бритите, предтечи на уелсците, в първия им сблъсък със саксите при залеза на Западната римска империя. От друга, е идеал за куртоазен, светски, но и благочестиво християнски монарх на западноевропейската аристокрация от епохата на нейния рицарски, прикрито антиклерикален полумистицизъм. Дали самата Кръгла маса или пък Граалът не могат да послужат за герб в случая? Свещената чаша върху кръга, изобразяващ както Масата на рицарското братство, така и целия свят, би могла да бъде подходящ символ. Драконът на Уелс и мечката на самия Артур биха могли да поддържат щита с основното изображение, цялата композиция да се крепи върху Меча, бил той в ножница или пресичащ Камъка, припомняйки едновременно Моста на меча от "Рицаря на каруцата" и скитско-сарматския култ към това оръжие. Пресичането на Камъка е и още една възможност да се припомни многоликата природа на Граала. Само че така има риск от псевдофилософско претрупване - типично може би за любителите на ребуси в ренесансов и направо алхимически дух, но не и за добрата хералдика от късното Средновековие.

Друга възможност е меч или копие да пресича самия Граал в изображението на щита, така символично предавайки както Меча в камъка, така и мъките Христови, изпълващи Граала. В който и да е от двата варианта кръстът над шлема на герба може да бъде увенчан с Богородица, за да окажем чест на сведението на Галфрид. Проблемът е само един: рицарите на Кръглата маса са моделно братство, светски религиозен орден, едновременно куртоазен и мистичен, но по никакъв начин не са орден на Граала. Граалът ги подлудява и изважда наяве греховете им. Тяхната дружба завършва с междуособици и взаимно унищожение. Свещеното изпитание ги довежда до крах и по този начин корпусът артуровски легенди накрая води към клерикалния, антирицарски възглед, че от военното съсловие голяма полза няма.

Отделна тема е доколко самият Артур се вписва в историята на Граала. Свещеният съсъд има свой крал-жрец, цар и първосвещеник, тоест своя митология и приемственост, към която Артур изглежда изкуствено прикрепен. Не толкова мистицизмът, колкото войната изглежда стихията на Артуровото царуване. Артур става крал чрез Меча в камъка. Запазва живота си благодарение на другия меч, Екскалибур, Каледфулх или Калибурн, и вълшебната му ножница. Губи живота си (или поне земното си царство) след удар с меч на война. Първият му подвиг е войната срещу злия тиранин Риенс. По време на подвизите на своите рицари, спасяващи дами или преследващи видения, Артур най-често бездейства в замъка си (или може би точно тогава той е съдия в спорове, както между Тристан и крал Марк). Артур воюва и на война е страшен, но няма отношение към частния поход, към авантюрите на странстващия рицар, търсещ незнайно какво. Малори отделя огромно внимание на походите на Артур в Галия и Италия. Целта на Артур е само да възстанови едно разпокъсано, но съвсем земно царство, да подчини много други крале и да наложи мир на земята чрез върха на меча. Щастливо съвпадение е, че на езика, на който пиша това несвоевременно есе, "меч" и "мечка" имат такава звукова близост - и ще взема това за поличба заради уелската етимология на името на краля. Дали гербът на Артур не трябва да представлява просто изображение на меч? Или на мечка, държаща меч в ножница? А може би на езерната Ръка в брокатен ръкав, подаваща и приемаща Меча?

Това са въпроси без отговор, упражнения, носещи радост, а не сигурност. И тъй като това е достатъчно, спирам тук.

София, 9 март 2018

© Манол Глишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2019, № 5 (234)