Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПОМЕН ЗА МАРИЯ
(Камерна драма за двама)

Майя Динева

web

Действащи лица:

Първият - достолепен и тежък мъж около 50-те години
Вторият - симпатяга около 35-годишен

Действието се развива в наши дни.

 

СЦЕНА ПЪРВА

Вътрешност на кухня. Всъщност това е огромно помещение, заемащо цялата сцена, с влизането Първият натиска някакво копче и наоколо се осветява. Обзаведено е с вкус, модерно и функционално.

Първият и Вторият са подпийнали, весели, кискат се. Първият е във вечерно облекло, Вторият се е опитал да бъде небрежно елегантен.

Първият: Предупреждавам те, че нямам нищо за ядене.

Вторият: Тва сега не ме вълнува, къде ти е онва място, дето царят ходел гол, не, тва беше друга приказка, бос, не! (Киска се.) Мама му стара, царят ходи пеш!

Първият (Спира го да влезе, самият той е нахлузил чехли, предлага и на Втория.): Ето, ето, сложи тези, те са за гости, чисто нови са, всеки ден купувам, сменям ги, хората не бива да обуват чужди обувки, дори да са чехли. Виж, съвсем са ти по мярка!

Вторият (Явно много му се пикае.): Бе, ти си бил голям еснаф, бе, да те види мойта, леле!

Двамата се кикотят.

Първият: Ти пък защо се събуваш, аз съм свикнал, но гостите имат свои права, не ги накърнявам никога, защо се събу?

Вторият: И аз съм така, домашни навици, карай. Къде ти е кенефа, пардон, тоалетната.

Първият: Първата пряка вляво.

Вторият: Моля? (Киска се.) Първата пряка вляво, а?

Първият (Вижда, че гостът му тръгва в обратната посока, това го ядосва.): Стой, стой, не ме ли чу? Вляво, казах! Вляво!

Викът му е прозвучал заплашително, той се хвърля, хваща госта си за реверите на сакото и го насочва в правилната посока. Вторият стреснато спира.

Пауза, чува се само вятърът отвън.

Вторият: Кво ти става, бе човек? Щом вляво, начи вляво... нали? Първата пряка вляво... (Киска се.) Ше го запомня.

Излиза в правилната посока.

Първият изпраща излезлия, после бързо отива в обратната посока, за момент изчезва от сцената, веднага се връща, доволен е, явно нещо много го развеселява.

Започва да шета из кухнята, вади чинии, подрежда, реже мезета, слага две чаши, отваря бутилка вино, също и бутилка гроздова, движи се уверено, като непрекъснато поглежда в посока, обратна на излезлия си гост. Това му носи неспокойна радост.

Първият (Високо.): Да пусна ли музика? Аз в кухнята цяла уредба съм си обзавел, всичко ми е под ръка. Да пусна ли нещо?

От лявата страна се чува шум от вода в тоалетна.

Първият: Чуваш ли ме? Много обичам да си седя тук. Чудесно местенце. (Високо.) Падам си по класиците, имам най-различни концерти, симфонии, Бетовен, Вивалди, какво предпочиташ?

Отива в един ъгъл, където като музейна вещ е инсталиран старинен грамофон, вграден в модерната кухня. Под него са подредени плочите, всяка в обвивката си, сякаш не са докосвани от десетилетия.

Първият внимателно отваря грамофона, избърсва нежно всичко със специална кърпичка, зарежда плоча, внимателно намества игличката. Извършва всичко това така, сякаш свещенодейства.

През това време Вторият се е върнал, гледа го с интерес и се кикоти.

Вторият: Голям си шемет, мой човек!

Зазвучава музика. Бетовен.

Вторият: Ква е тая музика?

Първият (Пренебрежително.): Класика.

Вторият (Не му харесва тона, настръхва.): Кво рече?

Първият (Опитва се да бъде отново любезен.): Какво предпочиташ? Водка, шампанско, ракия?

Вторият: Ракишорче, щом имаш, тва шампанско ми проми червата, ше знаеш. (Кикоти се.)

Първият: Нямам подходяща салата за ракията...

Вторият: Бе дай, квот има, подходящи! Ти ше ме съсипеш с тая музика, немаш ли нещо пò така?

Първият (Рязко и зло.): Нямам!

Крясъкът отново сепва госта.

Вторият (Миролюбиво.): Не се коси, де, щом ти допада...

Пауза. Вторият изненадано гледа Първият, не може да разбере острата му реакция. Тиха музика.

Първият (Овладял се е.): Не съм по чалгата.

Вторият (Примирително.): Фала лепо, както казват братята сърби, нема да се караме...

Първият (Прекъсва го, сипва по чашите, на госта си ракия, на себе си вино.): Да пием за запознаството! Наздраве!

Пауза, пият. Всеки според характера си, Първият - малка глътка, веднага подплатена с минерална вода, Вторият - почти на екс, жадно и с радостно примяскане.

Първият го наблюдава внимателно. Тиха музика.

Вторият: Що ме гледаш?

Първият: Нищо, интересен си ми, нямам навика да каня гости след първо запознанство. За пръв път ми е.

Вторият: Така ли? (Смее се.)

Първият: Наздраве!

Вторият: Наздраве... Жена ми се тва вика: "Липсват ти първите седем, вика!"

Първият: Ти женен ли си?

Вторият: Абе, и мен не ми се верва, ама...

Първият (Вика, весело му е.): Значи си женен?

Вторият (Ядосан.): Що треба да се вика, не разбирам? Ти не си ли?

Първият се насочва към дясната страна, смее се.

Първият (Все така високо.): Не, не, извинявай, аз просто... изненадах се! Не се обиждай.

Първият продължава да се забавлява, вади от огромния хладилник чинии с мезета, подрежда ги на масата.

Вторият: О, що викаш, че немало нищо за ядене, да знаеш с кви булумачи ме храни мойта! Ама лапам, де ше ходя, било здравословно, въпросът е един път да свикнеш, после вече...

Първият: Здравословното хранене не е за пренебрегване.

Вторият: Ше му мисла кат остарея... махни тая музика, бе човек!

Първият: Аз ще продължа с бяло вино, не мога да пия водка, нито ракия, изобщо не пия. По принцип никога не съм пил, тази вечер ми е за пръв път.

Вторият: Така ли? Ше каеш, че си първескиня с мен, а?

Първият (Опитва да му влезе в тона.): Така излиза.

Пауза.

Вторият: Да не си гей?

Първият не му отговаря.

Вторият: Не се коси, не е срамно, сега нищо не е срамно, сичко си казват хората, показват си го даже... (Смее се.) Мен нема да ми е първица, мен ми се е случвало с вашего брата да се...

Първият (Остро.): Пий, що не пиеш, само говориш!

Вторият: По-добре, че не си по пиячката, не можеш да носиш, мой човек, я, къв зъл стана! Аз съм кат бебенце, агънце, квот щеш, оня беше артис, неква премиера беше, аз го карам с таксито от ресторанта у тех, пък той... много се беше развилнял, хубавец, чистичък, миришеше на хубаво, мен кат ми правят свирка, на сичко съм готов! Само мойта как ме излъга кат не я бива да духа, не знам! Задушава се, прилошава й, тесно й било гърлото, тесно то!

Първият (Заинтригувано, неусетно го води към дясната страна на сцената, настанява го в един плетен стол.): Много интересно, разкажи на батко си!

Вторият: Не е болка за умирачка твойто, викам, оня да знаеш как ме обслужи, как ме черпи, после заспа, остави ми пари кат на проститутка, аз даже се обидих, после зех парите, тогава още не бех женен, що се ожених, така и не разбрах, проста работа е женитбата, от мен да го знаеш, простотия.

Първият (Определено се забавлява.): Животът ни го налага, братче, не е ли така? Мъжът трябва да бъде обслужван от жена.

Вторият: Глупости, оня ме обслужи много по-хубаво от мойта. И билети за театър ми остави. (Смее се.) Аз и театър!

Първият (Весело се смее, постепенно се е приближил до кулисите, наднича там.): Голям смях ще падне утре, прекалено е хубаво, за да е истина.

Настъпва пауза. Вторият е озадачен, не знае какво да прави, затова пие.

Първият (Отива напред към авансцената.): Най-много си обичам кухнята, спокойно, тихо, чува се шума на тополите, вятъра в листата, най обичам да си седя нощем тук.

Първият вижда неудобството на Втория, започва да се смее, приближава до дясната страна на кулисите, наднича отзад, кикотът му нараства, дори се дави от смях, отпива минерална вода, за да се успокои.

Първият (Смее се.): Съжалявам, не съм гей, не мога да ти помогна...

Вторият го наблюдава изненадан, нещо го притеснява, той не може да определи какво, отново пие направо от шишето.

Вторият (Объркан.): За кво става дума тогава?

Първият (Налива му в чаша.): Нищо, нищо, по-добре пий, пий!

Първият внезапно ядно хвърля чашата, Вторият се стряска, докато другият търси нова чаша, той отново пие от бутилката.

Вторият: Жена ми ше падне като й кажа, ти си музейна редкос, да знаеш, такива нема, макар че ми хареса, аз не харесвам лесно, такъв ми е характерът, жената все за тва ми яде главата, човек не можело да покани вкъщи, кусури съм връзвал, ми кат кани само свои роднини? Ше се срине, да знаеш, страшни сте тва интелектуалците! И водката финладска, и ракията грозданка, и виното френско, а мезетата... за мезетата да не говорим!

Първият: Искаш ли да ми видиш библиотеката? Само си измий ръцете, че...

Вторият (Не вярва на ушите си.): Кво?

Първият: Целият хол е в книги, там влизам само аз, имам си специален ключ, не пускам без разрешение.

Вторият: А стига, бе!

Първият (Наежено.): Какво, не вярваш ли?

Вторият: Мойта ше се срути, библиотека! Ти подиграваш ли се с мен?

Първият: Четири стени с книги, от дядо ми, прадядо ми, от баща ми, от антиквари, всичките са... това вино ме удари, губи ми се мисълта.

Вторият: По-добре не ги мешай, от опит знам.

Първият: Минавам на минерална, докато се оправя. Не обичам да си губя мисълта.

Вторият: За книги говореше, и за тях ли си имаш парцалче, гледам, плочите ги бършеш, сякаш ги галиш, като жени ги милваш, да му... еба... така де!

Първият: Този грамофон си има история. Моят дядо, по майчина линия, бил търговец, тухли произвеждал, къщата му била построена от италиански майстори, тогава донесъл на баба ми този грамофон.

Вторият: Кво? Искаш да кажеш, че...

Първият: Той е на годините на... столетник е, с една дума, ако не и повече, не помня кога точно го е донесъл, италианец го е връчил на баба, пък тя беше неука, не можеше да чете...

Вторият (Невярващо.): Стига, бе и такива работи ли има по света?

Първият: Грамофонът и плочите се предават по наследство, това е. Всяка плоча си има история.

Вторият (Пие, поглежда съчувствено.): Значи, ти си наследствено обременен, мой човек. Наздраве! Ако и книгите ги коландриш тъй, ше ти се изтрият ръцете!

Първият: Всеки си има хоби, аз ненавиждам прахта, алергичен съм от дете, мама ме водеше все по курорти, на море най-вече, защото дори прашинките във въздуха ме дразнеха и кашлях до посиняване, до задушаване. (Кашля.) Избягвам даже ръкуването.

Вторият (Кикоти се.): Заеби тия работи, книги, плочи, тинтири-минтири, свирките аз ги разбирам по друг начин, ей, да си поканим некоя... да ни посвири, а? Предпочитам женска, кво ше каеш?

Първият: И аз по жени си падам, нищо, че съм интелектуалец, нали?

Вторият: А, то при циганите също има гейове, сега не дават да им викаш цигани, роми били, педерасите и те се обиждат, много са чувствителни, държат да са гейове, ма пò са хора от нас, от мен да го знаеш. И в свирките ги бива. (Кикоти се.) Мойта не се научи, гнус я било, що не я е гнус, кат стане юнака, а? Тогава ме гони, гали се, миличко тва, миличко онва, знам кое й е миличкото на нея, сички са еднакви, да знаеш от мен!

Първият: Специални подвързии съм им направил, на класиците - черна, на съвременниците - червена. Плочите също, всичко е поръчка. Специална поръчка.

Вторият: Криминалетата как си ги уредил?

Първият: Нямам.

Вторият: Жалко.

За миг настъпва тишина, Първият се взира втренчено в госта си, той се опитва да бъде на ниво, макар че просто се напива.

По време на диалога им Първият на два-три пъти наднича към дясната страна на сцената, дори се приближава отново до кулисите, но сега внимава Вторият да не забележи движението му, налива му ракия.

Вторият: Наздраве, приятел!

Първият (Заплашително.): Ще ми видиш ли библиотеката?

Вторият (Стреснат.): Моля?

Първият: Първата врата вдясно.

Вторият: Моля ти се! Не че не обичам книгите, но... събрани толкова на едно място ме...

Първият: Не са кой знае колко много, само пет хиляди бройки, разпределени на четирите стени, много е красиво!

Вторият: По-добре... сипи малко ракийка.

Първият: Ще съжаляваш.

Вторият: Предпочитам пиячката, сипи, де!

Първият (Грубо.): Сипи си сам!

Пауза. Тихо се лее класическа музика, Вторият се е стреснал, вглежда се в домакина си, посяга и си сипва ракия.

Вторият: Толкова зор за едни книги, нека си пийна, после ше видим, може и да понеса гледката, кво ше каеш?

Първият: Ще я понесеш, гарантирам ти. (Смее се.) Виждаш ми се яко момче, наздраве. Женено при това. Пък и от педерасти не те е страх, толкова екстри на едно място, да не повярваш! (Смее се.) Не съм и подозирал!

Вторият (Подозрително.): Ти... да не се подиграваш...?

Първият: Не, не, не! Радвам ти се! Много даже!

Пауза, в която Вторият пие от мястото си, наблюдавайки Първият.

Първият: Най си обичам балкона. (Рецитира.) "Стопанинът дори не подозирал, че къщата му имала балкон". Атанас Далчев. Поетът, отказал да възпява простотията. Моят балкон е моят затвор. (Рецитира.) "Той е железен, каменен, старинен,/ такива има с хиляди в света,/ обикновен, но само че зазидан/ един балкон без никаква/ врата.

Пауза.

Вторият: Чистичко е при теб. Подредено, красиво.

Първият (Рецитира.):

Но през деня отвън го не съзира
на минувача празното око.
Стопаните дори не подозират,
че къщата им имала балкон.

Пауза. Вторият се чувства неловко, не знае как да реагира.

Вторият: Жена ти сигурно е добра домакиня, мойта никога не може да... докара такава чистота.

Първият (Прекъсва го с ярост.): Нямам жена!

Поглежда вдясно, после се разсмива, музиката е спряла, Вторият не знае дали да се включи в кикота, или да си мълчи. За всеки случай пие, нещо в домакина му започва истински да го притеснява, той тръгва към вратата.

Вторият (Извинително.): Много късно стана, мойта сигурно е потрошила тутурката от звънене, ма аз я изключих за всеки случай... Ше кажа, че ми е паднала батерията...

Първият (Припряно.): Стой, не си тръгвай! Ще си сипя малко вино, не си тръгвай, нощта едва сега започва, моля те!

Обърканият гост бавно се връща, сяда до масата, бодва си мезе, сипва си ракийка, Първият го наблюдава.

Първият: Чуй, чуй само шума на тополите! (Рецитира.)

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежаха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва

Вторият (Притеснено.): Знаеш ли, стиховете малко ме... притесняват.

Първият (Ентусиазирано.): Някой ми беше казал, че ти много обичаш стихове!

Вторият (Изненадано.): Моля?

Настъпва пауза, Първият се е втренчил във Втория, който се оглежда.

Първият (Сипва питиета.): Глупости, нали? Стиховете са глупост!

Вторият: Бе, кой беше оформил компанията тая вечер?

Първият: Защо те притесняват стиховете?

Вторият: Нито една свободна мадама, всеки с половинката си, чинно и почтително.

Първият (Настоятелно.): Защо не искаш да ти рецитирам? Дразня ли те, а?

Вторият: Мислех, че само ше те докарам, пък ти... ме покани. Мойта, ако разбере... разби ме тая жена, все с мен гила, ше знаеш.

Първият: Ти ще ми кажеш ли защо не искаш да ти рецитирам, а? Ще ми кажеш ли?

Вторият (Изненадано.): Кво ти става, бе човек, се на бой налиташ?

Първият: Някой да не ти е рецитирал някога, някой, който... някой, на когото ти...? (Поглежда към дясната страна на кулисите и внезапно се разсмива.) Ако знаех, че си женен, щях да поканя и жена ти.

Вторият: Сакън! Нямаше да мога и глътка да пийна, тя затва ми лази по петите, да не пия, щел съм да катастрофирам, е, такива едни... Наздраве!

Първият: Ей, фиркането било голяма работа, не съм знаел!

Вторият (Успокоено.): Най ми хареса, че беше сам. Другите надомъкнали жените си... Викам си, мъж с характер.

Първият (Грабва чашите от масата, хвърля ги на пода, троши ги с крака.): Майка му стара! Нали така живеят хората, да му се не види?!

Вторият: Оппа, много си лесен, веднага те хвана виното. То виното кво е, пикня? Хората за разредител го ползват, слаби са ти ангелите, чичка!

Опитва се да повтори жеста му, смее се, но няма чаши и той замахва с чиния, Първият моментално я грабва от ръцете му.

Първият (Задъхано.): Не, не, тия чинии са от италианския сервиз на мама! У-у, зави ми се свят!

Вторият: Кво от това? Ше ме спукаш, що ли пиеш, само мъчиш пиячката. (Отива на авансцената, вика.) Ей, стига спахте, станете да чуете шума на тополите! (Връща се при домакина си, който гледа към дясната страна на кулисите.) Много поспаливи комшии имаш, мойте, щом речем нещо да правим с жената, веднага са на пост, чукат по стената, като че ли... (Киска се.) То не че и ние често ги главоболим, де.

Първият: Искаш ли кафе?

Вторият: Завиждам ти, да знаеш.

Първият (Отива към бара, приготвя кафе, извършва всичко табиетлийски, с мерак.): Защо?

Вторият: Че нямаш жена.

Първият: Да сменя ли плочата?

Вторият (Припряно.): Ти затва ги чуваш тез тополи, щот немаш жена у къщи.

Първият (Смее се.): Прав си.

Вторият: Разведохте ли се?

Първият: Не ме бива в пиенето.

Вторият: Разведохте ли се?

Първият: Пък и кафето ми е екстра, вчера го купих специално.

Вторият: Питах, разведохте ли се с жена ти?

Първият (Мели кафе със старинна мелничка.): Беше болна.

Вторият: Умряла, така ли?

Първият (Отива към дясната страна и поглежда към кулисите.): Тя е... нервно болна.

Вторият (Весело.): Лудичка? Така кажи, коя жена не е лудичка на днешно време?

Първият (Сложил е кафето в кафемашината, навежда се и вади подочистачка, мете счупеното.): Не обичам сутрин да ми е мръсно. Не ми е кеф да си пия първото кафе в мръсна кухня. Жена си не можах да науча, много разпилян човек.

Вторият: Що не се ожениш за мойта? Адски ще си паснете.

Двамата се смеят, първият вади и поднася на масата чашки за кафе от японски сервиз.

Първият: Все пак ще пусна друга плоча.

Вторият: Не, не, моля те, по-добре ела да пием екс, като мъже и приятели, ела!

Първият: Ама че глупак, приятели!

Вторият (Заплашително.): Какво каза? Какъв съм бил?

Първият: Не си ли ти глупакът на групата? Чичка ще ми вика!

Вторият (Скача от мястото си, крещи.): Не се е родил още тоя, дето...

Първият (Прекъсва го с насмешка.): Изплъзна ми се от езика...

Вторият: Много мразим интелигенти, да знаеш! Много им се коркам! Я ела, ела насам! (Заема позиция за бой, смешен е, защото залита и се подпира на масата.)

Първият (Успокоява го.): Стига пи, много воинствен стана.

Вторият: Кой е пиян, бе, дрътляк! Кой е пиян, а? Педерас мръсен, скапан! Ела, ела да видим кой е пиян!

Хвърля се срещу Първият, онзи го отбягва, не му се бие, Вторият залита и сяда на стола.

Първият: Не обичам такива работи в мойта къща. Леко, леко, всичко ще изпочупиш! Това са вносни мебели, дето ти и твойта мърла не сте ги сънували, братче, я се спри!

Вторият (Задоволен.): Ше ми вика глупак, не се е родил тоя, дет ше ми вика глупак, ясно ли е? Ясно ли е, питам?

В този миг се чува шума от кафемашината, Първият отива при нея на бара, изчаква кафето да изтече, внимателно вади каничката.

Вторият (Все още се заяжда.): Леле, кви движения, ква изящност, ти кат че играеш балет, бе тупалко! Да та видат момчетата от махлата, не, не, тия от таксиметровата фирма, само да им свирна по специалната линия, се на тупалки ше ми станеш, чу ли? Чу ли кво ти казах, педерас?

Първият: Добре, добре, ето и кафето, ще ти помогне. Аз ще си сипя вино.

Вторият (Вика.): Екс!

Първият: Добре, щом екс, екс!

Той си налива в чаша за вино, пие наведнъж, моментално си подлага минерална вода, гостът му го наблюдава. Никой не докосва кафето.

Вторият: Е-е, така с минералната и баба знае, направо, направо пий. (Налива му друга чаша, налива и на себе си, следи домакина му да изпие екса правилно.) А така!

Първият: Веднъж и аз да се напия, за всяко нещо си има пръв път, нали? Мен тази вечер много неща за пръв път ми се случват.

Вторият (Пренебрежително.): Ше кажеш, че не си се и бил, сигурно.

Първият: Вечно се прибирах с разкъсани учебници и оплескана с мръсотия чанта. Мама ме насъскваше да се бия, дори ме прати да уча някакви бойни спортове, не ми вървеше, отказах се. (Пие.) После завърших като отличник колежа, записах да уча в чужбина, върнах се... и така... (Кикоти се.) Сега никой не ми цапа чантата, мама не доживя да види, но тя си знаеше, тя много добре знаеше какъв съм!

Вторият: Мамино синче, значи, татенцето къде е бил през това време? Или си копеле?

Първият (Разярено.): Кой е копеле бе, копеле е на майка ти сина!

Вторият: Айде, дойде му куража на чантаджията!

Първият: Вземи си думите назад, глупак такъв! Вземи си... думите... копеле ше ми вика!

Налита да бие партньора си, онзи го отблъсква с лекота, дръпва му вратовръзката, почти го задушава и го хвърля на пода. Ръкавът на сакото се е разкъсал и Първият ужасено го гледа. Вторият се смее.

Първият: Напи ме, ти ше ми береш греха, нафирка ме като едното нищо!

Вторият: Че ти си бил много лесен, бе чичка, така и жената мога да ти..., а?

Първият се хвърля, здраво го хваща за реверите на сакото, разтърсва го, личи, че се е разярил насериозно.

Първият: Мен за министър са ме канили, глупако, съветник по финансите съм бил, в банка работя, в борда на директорите, ти кой си?

Вторият леко се освобождава, отблъсква домакина си, слага го да седне, подава му чашата с вино.

Вторият: Не се коркай с мен, дядка, щот съм спортисче-момче, нищо, че джиткам таксито сега. Преподавател по физическа култура и спорт съм в гимназията, питай гимназистките, много ме бива, да знаеш!

Първият: Значи си физкултурник, така ли? (Смее се.) Браво, момче! Женен, даровит и физкултурник, направо чудесно!

Вторият (Разярено.): Да ти сера на мебелите и вратовръзките, една жена не си свъртел, кво като си богат?

Първият (Вбесен, с насмешка, вика в посока на дясната страна.): Даскал по физкултура, представяш ли си?! Даскал по... (Кикот.) физкултура!

Вторият: Таксето ми е за разкош, да мога да псувам такива кат теб, дет се мислат за велики. Адски мраза подредените, да знаеш, имах си една кукла на времето, мъжлето й беше такова, що не го срещнах?

Първият (Внезапно заинтригуван.): Оппа, дойдохме си на думата, я разкажи!

Вторият: Още ми е тежко, да знаеш! (Налива си и пие, разстроен е.) Чудо жена беше, изчезна, не ме потърси, такава жена! (Просълзен.) Мека, нежна, все усмихната, а усмивката й такава... тъжна. (Плаче.) Нема такива жени вече, нема да срещна никога! (Разярен.) Моята само ако можеше да предположи! Само с половин очище, с една мигла, ако можеше да ни види! Щеше да се пръсне, брат ми! (Прегръща вцепенилия се Първи.) Да експлодира! О-о, гърдите й като... като зверчета! Мъничка и се смее, смее, не бех виждал човек да се смее толкоз!

Пауза. Вторият се е отпуснал в спомени, това му отваря жажда, Първият го наблюдава. Той също пие вече без дори да забележи.

Първият: Всеки знае себе си.

Чува се вятърът. Първият се е доближил отново до дясната страна на кулисите, услушва се, усмихва се, после се връща.

Първият: Размъти ми се главата... нещо ми е... нещо май ми е... лошо!

Хуква към банята, Вторият го гледа и се кикоти.

Вторият: Нищо, нищо, всички така почваме! Язък за хубавото вино. Ела сега да слушаме шума на тополите, а? (Услушва се в тишината.) Ей, човек! (Уплашва се.) Ей, жив ли си, бе?

Никой не му отговаря. Вторият се надига, плахо доближава лявата страна, където е банята, услушва се, не се чува звук. Това го стряска, той тръгва из кухнята, после оглежда дясната страна на кулисите, вижда врата, насочва се към нея, в този миг влиза Първият.

Първият (Забелязал е движението на госта си, крещи.): Не, не, там не! Върни се веднага, веднага, докато не съм... докато!

Вторият (Стреснат се отдалечава.): Помислих, че нещо ти се е случило...

Първият (Вбесен.): Това не е вратата на банята, там не е позволено...

Вторият (Примирително.): Добре де, щом не бива...

Първият (Целият е мокър, бърше се с хавлиена кърпа, мята я на облегалката на стола.): Още не му е дошло времето.

Вторият: Моля?

Първият: Голям ужас изпитвам от повръщането, даже от думата ми се гади, като малък все виках майка си, тя ми държеше главата, мислех, че умирам, че света свършва, чудех се другите как се справят. Жена ми като забременя, щом само я чуех, без да я виждам дори... извинявай! (Отново хуква към банята.)

Вторият (Вика след него.): Имаш ли деца?

Първият (Вика от банята.): Нямам!

Вторият: Пък мойта за две години, две ги пръкна, все женски, от сутрин до вечер врещят, искат да ядат, искат да... затва се фанах таксиджия, затва дойдох и на тва парти, кат ме покани, да се омешам в обществото, то едно общество, се едно беха изгълтали бастуните на републиката и колко пò ги поздравяваш, толкоз пò не те забелязват.

Първият (Връща се от банята, бърше се с кърпата.): Нали ти казах, че жена ми не е наред, какви деца искаш? Леле, кафето съвсем изстина. С колко захар го пиеш?

Вторият: Все тая.

Първият: Аз му слагам мляко, много е силно това кафе, специално ми го приготвят в кафетерията.

Вторият: Докато чакам на спирката некой кат теб, лоча по сто кафета, горещо, студено... се в гъз.

Първият: Горещото изобщо не е полезно нито за зъбите, нито за стомаха.

Първият подрежда на масата захарничка, съдинка с мляко, каничката с кафе, всичко извършва спокойно, педантично, с удоволствие.

Вторият: Сигурно много е доволна от теб. Жена ти, де.

Първият (Яростно.): Никога не са доволни! Не могат да бъдат, така са устроени. На ръце я нося, въведох я в дом, имаме всичко, дори я спрях от работа.

Вторият: Е, тва е мечтата на мойта, ма кат не стигат парите...

Първият: Работата й давала самочувствие! Някаква редакцийка в някакво издателство. Разни пичлемета й носят стихчетата си, мислех, че и ти си от тях.

Вторият (Сипва си ракия в кафето, пие.): Стихове? Аз?

За миг настъпва пауза, после и двамата започват да се смеят, смеят се до сълзи.

Вторият: Кви стихове, бе? Животът е такава проза, мой човек!

Първият: Като я хванеше пристъпа, късаше, дереше завесите, вечерните рокли, мен не ми е за парите, ама... такава злоба. (Не се усеща как си сипва вино и пие, Вторият го гледа с любопитство.) Имах плочи, дето... антикварна рядкост бяха, разбираш ли? На сол, направо на сол ги... (Пие разтреперан.) А какви рокли!

Внезапно хуква към дясната страна, влиза зад кулисите, мъкне цели закачалки с рокли, поли, сака, хвърля ги на пода, къса и тъпче, изпаднал в луда ярост.

Първият: Ето! Лондон! Париж! Водих я лично да си избере! Аз я водя, тя - не! Щом не, не!

Вторият се е хвърлил да спасява коприните от гнева му, измъква смачкани сака и бутикови блузки, блъска разярения домакин, мъчи се да го заведе на масата, сипва му още кафе.

Вторият: Пийни си кафенце, пийни, теб алкохолът не ти понася, що не ми каза, ше земеш да утепеш некого, я се спри. Мойта некадърник ми вика, аутсайдер, кво да права, мълча... карай...

Първият (Обикаля масата, яде го отвътре.): Другите жени никога няма да имат това, което има тя, на пазар не й разрешавах да ходи, не знае колко струва хлябът, всичко обърква, хвърля пари на вятъра!

Вторият: Е, мойта като ги брои до стотинката, та кво, се нема!

Първият: Не че ми е за парите, ама за двайсе лева например цветя купува!

Вторият: Леле, с двайсе моята кара цела седмица, че и отгоре.

Първият: И то да кажеш - цветя! А тя най-скапаните, дето всички ги подминават, щото й станало жал за бабичката, бабата искала пет лева, мойта й дала двайсе, да похапнела, да купела нещо на внучетата, е такива работи, представяш ли си?

Вторият: Що не я пратиш на обучение при мойта?

Първият: Виж, деца не можехме да си позволим. (Разярен.) Себе си не може да гледа, дете...

Вторият: Какво? Махна ли го?

Първият: Не можеше да износва, тръгна по лекари... Ей, тя ракията свършва, що не казваш? Мен ми се услади, а на теб?

Вторият: Да не съм болен нещо?

Първият (Разплаква се, присяда до масата.): Не ме обичат жените, що така? Всичко си имам, да ти покажа ли? Всичко! (Започва да разкопчава панталоните си, сваля ги, Вторият загрява какво ще прави, скача и го спира.)

Вторият: Ей, ей, дай да пием по-добре! Нали?

Първият (Останал е по слипове и риза.): Какво искат? Все се питам какво точно искат, а? Шизофреничка, целият й род са такива, шизита, луди! Нà, вземи си някоя рокля или сако, или каквото там си харесаш...

Вторият: Ей, жена ти утре ще те убие!

Първият: Майната й, нови ще й купя! (Тика му една рокля в ръцете.) Виж, тази например?

Вторият: Жена ми е сто кила, бръдър, хич и не помисляй...

Първият (Настоятелно.): Вземи де, вземи, не се стеснявай, тази й е любимата, не ти ли харесва?

Вторият се вглежда в роклята, внезапно я грабва, разглежда я, после се взира в Първия.

Вторият: Откъде имаш тази рокля?

Първият: Нали ти казах, че е на жена ми? Защо? Позна ли я?

Пауза, в която двамата се гледат.

Първият (Тихо и заплашително.): Позна ли я, питам?

Вторият: Кой си ти?

Първият: По-важното е, кой си ти, приятел?

Вторият (Изненадан.): Кой съм аз ли?

Нова пауза... Първият замахва с бутилка и удря Вторият по главата.

Затъмнение

 

 

СЦЕНА ВТОРА

Помещението е изцяло бяло, в дъното се вижда параван, изрисуван с нежно обагрени птици. На него е метната въпросната рокля от първата сцена. Тя ярко грее в цялата околна белота.

Вторият е настанен в бяло кожено кресло, той е вързан, срещу него все още по слипове и риза седи Първият. Очаква с любопитство свестяването му.

На масичката между тях е сервирано кафе.

Вторият: Къде съм? Аз... кой си ти? Господи! (Затваря очи, през това време Първият с любопитство го наблюдава, пие кафе, смее се.) Чакай, чакай, май съм... (Опитва да измъкне ръцете си, усеща, че е вързан, това го сковава от страх.) Вързан ли съм? Вързан ли съм, а? Що съм вързан? Кой си ти? (Опитва се да се отвърже, дърпа се, крещи.) Мамо, тате, майчице, вързан съм! Олеле, господи, къде съм, какво става, помощ! Кой си ти?! Имам жена, деца, жената е безработна, дечицата плачат, вкъщи няма... не съм платил парното, ще ни спрат тока, тока не съм платил, децата... две момиченца, гладни са, на мен чакат, по левче за училище, жената няма чорапогащник, олеле, Господи, не може да бъде! Това не се случва с мен, кажи, приятел, не с мен, нали, не с мен! Помощ! (Крещи.) Помощ, помощ, тук един луд... (Внезапно спира да вика, вглежда се в домакина си.) Ти... си луд? Нали?... (Първият се смее.) Защо ме доведе тук, защо си ме вързал, ти ме удари, нали! Сега се сещам, напи ме с водка, кой знае кво си сложил вътре и ме удари! Що ме удари, пари нямам, едва изкарах тая вечер, ти, дето ми плати, много ми плати, затва дойдох с теб, що ме доведе? Пусни ме, бе човек, теб пари не ти требат! Пусни ме, не те познавам, квото кажеш, ше права, само ме пусни! Кво искаш? Що се хилиш! Ше полудея, ше викна полиция! (Вика.) Полиция, помощ, помогнете! Ти... ме удари, нали? Що, що ме удари? Първо ме каниш на некво парти, после ме мъкнеш у вас, кво става? Кой си ти? Кво искаш от мен? Ти си имаш сичко! Сичко! Аз съм... аз съм... дребна риба, шофьор на такси, неам пари, неам... кво искаш, бе човек? (Разплаква се.) Пусни ме да си ида, що съм ти аз, а? Какво искаш?

Първият: Ще си тръгнеш, като ти кажа!

Вторият (Стряска се, поглежда го.): Кво? Каза ли нещо? (Вижда метнатата на паравана рокля.) Роклята...

Първият с интерес го гледа.

Вторият (Крещи.): Роклята!

Първият (Шепне.): Не викай, ще я събудиш.

Вторият: Кого... кого ще събудя?

Първият: Стопанката на роклята.

Пауза. Първият с наслада отпива от кафето, Вторият се е вцепенил, цялото му същество се е устремило към паравана с роклята.

Вторият: С тази рокля дойде... като си отиде... обърках се, мойто момиче беше... с тази рокля... Мария...

Първият: Мария-Анна. Много държи на двойното си име и на двойното "н". (Тихо, на себе си.) И на двойния живот.

Нова пауза, в която Вторият се взира в Първият, страхът му расте, мъчи се да измъкне ръцете си от въжетата.

Първият (Смее се.): Просто исках да те видя. Мариана ми разказа всичко... Аз за това я харесах едно време, за това се ожених за нея, защото не може да лъже, всичко си казва. Все си мислех, че е някой пò... така, нали? А то... животът е невероятно нещо, не мислиш ли?

Вторият (Говори с усилие, уплашено.): Трябва да си ходя!

Първият: Сега? Шегуваш ли се?

Вторият: Жена ми ше ме търси. Тя... не ме оставя за миг... тя непрекъснато ме... сигурно ше звъни в полицията, ше ме намерат, ше им разкажа... пусни ме!

Първият (Смее се, вика по посока на паравана.): Мариана, мила, чу ли го? Знаеше ли, че е женен, не съм допускал у теб такава липса на вкус, мила, то бива, бива, ама този тук...

Вторият (Плаче.): Какво искаш от мен? Пусни ме, не е честно, аз съм вързан. Пусни ме! На никого няма да кажа, няма да се оплача в полицията, няма да... пусни ме! Моля те!

Първият: Боже мой, дори и в най-смелите ми мечти не съм допускал, че ще си намериш такъв... неандерталец, скъпа. Ти си толкова изискана, така изпълнена с претенции, чудех се защо не ми позволяваш да изхвърля тази рокля, никога не си носила една дреха повече от два пъти, нали, мила?

Вторият: Тази рокля... може и да бъркам, може и никога да не съм виждал тази рокля, ти не ме слушай, аз обичам да измислям, аз съм... аз понякога... (Разплаква се.) Имам деца, жена, те на мен чакат, те... без мен са... пусни ме, бе човек!

Първият (Развеселен.): Толкоз загрижен съпруг и родител, а, Марианна! Ти ме уверяваше, че обича само теб, че без теб ще загине, че едва ли не, ще си виновна за гибелта на едно човешко същество. Аз ще съм виновен, защото те спрях, защото се опитах да те вразумя, Марианна! Погледни го сега! (Пристъпва към Вторият, той уплашено се дърва, доклокото му позволяват въжетата.) Що се плашиш, приятел?

Вторият: Пусни ме да си ида, моля те! Аз така се хваля, не ми вервай! Нека си върва, жена ми ме чака... Излъгах, излъгах! Нема такова нещо, никва Мария нема, аз те излъгах, измислих си го! Така си се хвала понекога, жена ми знае и се смее... Смеем се двамата понекога така, честичко си се смеем, аз много фантазирам, разни Марии, Анни, не знам кви... Нали? От дете съм такъв, отворко-фантазьорко! (Хили се, жално.) Нек си върва, бе човек, не мога повече, лошо ми е... Недей, бъди човек, а? (Разплаква се.)

Първият: Да бъда човек, така ли? Не съм, не съм човек, питай и нея и тя ще потвърди, егоист съм, кариерист, конформист, каквото се сетиш! Това съм аз! (Докато говори, удря подло и болезнено Втория, който уплашено пищи.) Бръмбар, превърнал пеперудата в какавида, това съм аз! Ларва на разложен червей, това съм аз, разбра ли? (Вбесен.) Плазмодий такъв, чехълче физкултурно, таксиметров бакшиш, какво ти е намерила, а? На всичкото отгоре и женен, дори не съм предполагал такова... такава... такъв дюшеш, скъпи! (Удря го през лицето, онзи пищи.) Млъквай, ще я събудиш, пък нека дойде, голям смях ще падне! Млъквай, ти казвам, спирам, много си бил нежен!

Вторият: Благодаря ти, благодаря... (Гърчи се, опитва да се освободи.) Не e честно, пусни ме да видиш... тва не е по мъжки.

Първият: Подиграваше се на приятелите ми, на жените им, на работата ми, в теб какво е видяла, можеш ли да ми кажеш?

Вторият: Ти... от началото на вечерта ли...?

Първият: Какво начало? Не мога да чета мисли.

Вторият: За мене... от самото ли начало знаеше...?

Първият: Не било по мъжки! Така е, аз не съм мъжки, не съм мачо, ебачите на чуждото много ги мразим, да знаеш! Тук, в чекмедженцето съм си скрил и едно пистолетче, антика наистина, ама още може да стреля, не съм го купил с такава цел и затова не съм го регистрирал, никой не знае за него, дори Марианна. Ако те пушна, ще излезе, че е при самозащита от крадец, ти си всъщност крадец, нали? На чужди... айде, булки да го кажем, думата е друга, ама нейсе...

Първият тръгва към паравана, Втория крещи уплашено след него.

Вторият: Моля те, моля те, ще направя всичко, което искаш, моля те!

Първият (Спира, обръща се, говори насмешливо.): А едно минетче ще ми врътнеш ли? Моята жена не ме обслужва напоследък, може би заради тебе, аз не я задоволявам, свикнала е на пò... такива, сигурно. Твоят голям ли е?

Вторият мълчи, стреснат е, опитва се да се отвърже.

Първият: Мълчиш, добре, отивам за пистолета.

Вторият (Вика.): Спри, спри, съгласен съм!

Първият: Така те искам, съгласен на всичко, пък и няма да ти е за пръв път, нали? Защото на мен тази вечер, всичко ми е за пръв път. Чак свят ми се зави. (Присяда на другото кресло.)

Вторият (Угодливо.): Кво искаш да ти кажа? Нема никва Мария, онва беше едно маце, дет ме учеше как да говора, как да се държа, кви книжки да чета, досада неква... Ма не съм знаел, че е женена, не ме мъчи, сигурно не е твоята... Мариана ли каза? Оная се викаше Мария, не е същата, мой човек, бъркаш ме с некого...

Първият (Не го слуша.): Надявам се повече да не ми се случват такива нощи, стегни се, ще ти мине, мъже сме най-после, на мен вече ми мина.

Вторият: Какво...? Какво да ми мине?

Първият: Да правиш любов с жена ми, да чукаш жена ми, да се търкаляш с жена ми, да... предполагам, че желанието ти вече е минало. Или се лъжа?

Вторият (Обнадежден.): Не посягам на чуждо, питай жена ми, ше видиш! Никога не съм срещал никва Мария, никога не съм виждал тая рокля, как бих могъл, аз не се движа в твойте... аз не съм от твойта... аз съм си простак, така де, физкултурник, ти го каза! Мойта не се отделя от мен, до магазина не ме пуска сам, тая вечер не знам как... (Внезапно спира, поглежда Първият, бавно.) Ти ли... организира партито тая вечер? (Пауза.) Ти си бил!

Първият: Исках да те видя, да се запознаем, когато тя ми каза, побеснях, смятах да я изгоня, да я напусна, тя... е нищо без мен! Нула! Смятах, че си някой от ония недоскопени поетчета... Знаех къде живееш, но не знаех кой си. Затова организирах всичко, поръчах специално теб да ми изпратят от таксиметровата фирма, да не мислиш, че си нямам кола или шофьор? Преди да тръгна, обясних на Марианна къде отивам и защо. Обещах й да те доведа, сигурно много си се чудил що те каня на вечерно парти.

Вторият: Тя си отиде, напусна ме, беше с тази рокля... (Стреснат.) Не ме слушай, аз така си приказвам!

Първият: Страх ли те е?

Вторият: Ти си луд!

Първият: Може, може и да полудявам, да не мисилиш, че луда радост беше като научих за вас, като наех детектив и те открих. После тя ми разказа всичко, каза, че те е напуснала, каза, че не иска да живее, затвори се, не ме пускаше при нея, всичко й осигурих, работа, пари, дом, можеше да обикаля света, ако иска!

Вторият: Мене ме беше шубе, разбра ли?! Така като ме гледаш... Шубе ме беше да си призная, да й кажа, че съм женен, да напусна жената, да зарежа децата, шубе ме беше от всичко! Аз съм страхливец, лъжец, мръсник, оставих я да си отиде, тя плачеше, как плачеше! Моето момиче, моята Мария, научи ме на всичко, да чета, да мисля, да говоря, да общувам, заприличах на човек! Не съм човек, говедо съм! (Плаче.) Носеше ми книги, аз и книги! Но ги четях, защото разговаряхме, тя разговаряше с мен, да не мислиш, че само... Да, чукахме се, тя много обичаше да се чукаме, но това беше между другото, понякога дори не го правехме, водех я в една квартира на един приятел, аз и други жени съм водил там, после, след Мария, нея не мога да я прежаля, не мога! Тя ме изостави, чудех се защо, мислех, че съм я разочаровал, толкова я чаках на нашата пейка, а то защо било! За този... за такъв... (Вбесява се, опитва се да се развърже, блъска се в креслото, в масичката, крещи.) Къде си я скрил, какво си направил с нея, защо ме покани тук, ти си знаел, знаел си, нали? (Вика.) Мария! Мария!

Първият: Мария-Анна, тя е Мария-Анна, Марианна.

Първият развързва госта си, онзи не може да повярва, веднага се нахвърля върху него, боят е нелеп, смешен, защото Първият дори не се защитава, пада на пода, прикривайки главата си с ръце.

Вторият: Педерас, мръсен... долен... педерас! Кво си напраил с нея, къде си я скрил, тя... тя беше... най-хубавото... избяга, щот разбра... щот съм идиот! Гад, мръсник, идиот, педерас, мръсен... долен..., ела, де, ела, де, да се бием кат... мъже! Плочки си подредил, книжки... бърше си ги, задника да си избършеш с тех, разбра ли?!

Вторият хуква към кухнята, чува се как троши грамофонни плочи, Първият скача, крещейки.

Първият: Не пипай грамофона, не го докосвай, неандерталец, ще ти строша... ръцете, идиот! Е, сега те убих, убих те!

Хуква и той към кухнята, Вторият влиза отново, насочва се към изхода, но обърква посоката, уплашен е, чуват се виковете на Първия, Втория попада зад паравана.

Дълга пауза..

Първият (Говори зад кулисите, докато говори, влиза, обличайки се.): Все на грамофона налитате, мамка ви смахната, каква е тази... не мога да разбера... Плочите, грамофона, книгите... Защо на теб ти е носила книги, а вкъщи ги късаше, унищожаваше ги, мразеше библиотеката, плочите, грамофона, дори дъха ми мразеше?!

Вторият излиза иззад паравана, той е притихнал, сякаш е видял призрак.

Първият с любопитсво го гледа, смее се.

Първият: Видя ли я?

Вторият (Като в кошмар.): Мария... (Взема роклята от паравана.)

Първият: Да не съм се объркал, ще бъде голяма смешка!

Пауза. Вторият се е свлякъл на земята, притиска роклята до устните си, бавно заплаква.

Вторият: Боли... много боли, прости ми... нищо не направих, само... всеки ден минавах покрай нашата пейка, защо не дойде? Нито веднъж не дойде за... колко време мина? Прости ми, не разбрах... ти ме смяташе за мъж, аз съм... не знам кво съм... Оставих те, пуснах те, отиде си, сякаш не си била... Имам толкова много неща да ти казвам, нищо не се получи, аз... съм си аз, същия нескопосник, същия недорасляк, недоносник, недо... такован, същия кретен, не мога две думи на кръст да кажа, жена ми ме води за носа, подиграва ми се, колегите ме смятат за... какъвто съм, нещастник съм, нищо не разбирам, нищо не... ти се излъга, ти... беше нещо... различно, ти си... ти оставаш там, при звездите, там, на нашата пейка, понякога излизах от таксито, сядах и изпушвах една цигара, мойта, ако ме видеше... с едно очище само ако ме зърнеше, кво ли би си рекла? Седа на пейка, пуша и плача, кво би си помислила? Миг не ме остава, не ми дава да дишам, а ти... ти ми казваше, че всеки човек, всяко същество е красиво, носи Бога в себе си, носи неповторимостта на Вселената, звездите се отразяват във всеки, така ли беше? Виждаш ли, запомнил съм, Мария! Моята Мария... нежна, въздушна, засмяна, смехът й като... поточе, като... звездни звънчета... гърдите й като... зверчета, моето момиче, моята добра фея, така ли беше? Не, моята марсианка... толкова... самотна, така тъжна, така изоставена, прости ми, прости ми, любов моя!

Вторият се свива на пода, Първият любопитно го гледа, подсмихва се.

Вторият: Дай ми... дай ми тази рокля... само нея... моля те, чуваш ли, ако си човек, дай ми роклята за спомен... спомен за... Мария...

Пауза.

Първият: Да си си искал спомена навреме, драги, снощи обещах на любимата жена, че ще те доведа, ще се порадвам на вашата... как да я нарека, любов ли, а? Хайде, върви си, нали това искаше?

Вторият: Какво си направил с нея?

Първият: Не я събуди, нали?

Вторият: Да я събудя?

Първият: Не обича да я будят, а ние доста се... поразгорещихме. Върви си, ти казвам, докато не съм размислил!

Вторият: Тя... спи ли?

Първият: Пие някакви хапчета, приспивателни, успокоителни, по цял ден се влачи из къщи невчесана, неумита, после спи с денонощия, снощи се скарахме и тя сигурно пак е... (Смее се.) Ти какво си помисли?

Пауза. Вторият се оглежда, не му се вярва сякаш, че се намира в този дом, с този човек, нещо го е смазало, смачкало го е, той не прилича на себе си.

Вторият (Бавно се изправя, все още с роклята в ръце.): Сигурно... бих те убил! Бих те убил...

Първият: Изпусна момента, драги. Махай се!

Вторият: Ти си... ти си... това е... не знам!

Първият: Остави роклята, не пипай нейните вещи, тя държи на тях, на тази особено, не ти ли казах? Остави я.

Вторият (Заплашително.): Слушай, боклук такъв, може и да спи, може и да е... всичко може! Но тя е царица, а ти си боклук, разбра ли? Само нейното присъствие ме спира... дори не подозирах, ако знаех, от началото на нощта, щях да я грабна, да я отнеса, да избягаме далеч от всички, от теб, от мойте, от света, разбра ли? Само ако тя беше поискала... тя не поиска! Тя избра теб! Защо избра теб?

Първият: Ти за кой се мислиш? Тя и два дена нямаше да те изтърпи, чукането за нея нищо не значи, не си ли разбрал?

Вторият: Не сме я разбрали... никой от нас... никой... толкова самотна и... нежна, като полъх, като... усмивка, като... пухче на вятъра... Кои сме ние? Какво направихме? Какво направихме, Господи?!

Оглежда се и излиза.

Първият (Вика след него.): Кажи поне едно "лека нощ", ама че невъзпитана младеж!

Роклята остава да лежи на пода.

Затъмнение

 

 

СЦЕНА ТРЕТА

Кухнята, където шета Първият. Вижда се и част от бялото помещение, всъщност паравана с преметнатата на него рокля. Първият прибира и подрежда плочите, отстранява счупеното, върши това методично и старателно.

Първият: Никой вече не цени хубавата музика, нежния звук, сидита, плеъри, разбира се, можеш дори и шепота на мухата да хванеш, но всичко е студено, нечовешко, лишено от топлота. Отива си нашият свят, Марианна, моят свят, ти си млада, ти можеш да срещнеш още сто такива като този... физкултурник. (Смее се.) Ама здравата го уплаших, какво ще кажеш? Такава мръсотия остави... нищо, ще прибера, ще почистя, ти нали го чу? Едва не напълни гащите от страх, отказа се от тебе, отрече се от всичко като свети апостол Петър от... глупости! Сравнението ми е идиотско, извинявай... Ти няма ли да ставаш вече, всъщност ти май днес нямаш работа, болничния ти беше до... (Вади от определени шкафчета кафе, кафеварка, мели с мелничката, върши всичко с огромно удовоствие.) Ще ми се и аз да си извадя болничен. Да си имам доктор като твоя и да ми дава, да ми дава... (Изсипал е кафето в джезве, слага го на печката.) Чакай, чакай, аз този доктор не съм го проверил, май съм се изоставил покрай този... физкултурник. Време е да преслушаме и докторчето, много често го навестяваш и уж все при него трябвало да ходиш... Тия доктори не те събличат като те преглеждат, ама съм чувал, че те слагат да легнеш на кушетка, кушетката на доктор Фройд, много фройдистко нещо е твойто докторче, що трябва все ти да... ходиш при него? (Отива до едно чекмедже на кухненския плот, вади тефтерче, записва.) Ще го проверим доктора. (Пауза, оглежда обстановката, доволен е.) Така, всичко е на мястото си, е, трябва да потърся пак някои плочи, антикварна рядкост са, но това дори ми прави удоволствие. Да обикаляш магазинчетата, сергиите поне ми харесват, ама и там обичам да ровя, да шашкаш продавачите, повечето са хванати от улицата, от кол и въже, мигат на парцали като им поискаш "Серенадата" на Порумбеску например. (Смее се.) Време е да се махнем от тази държава, ще отидем в Англия, ще забравим мръсните улици, болните дървета, вмирисаните на смърт хора, грозните деца, ужасяващите блокове, стълбищата, които вонят на пикоч и кучешки изпражнения. Цялата държава вони на изпражнения! Господи, забравил съм да включа кафето, къде ми е акъла? (Включва плочата на печката, вика към паравана.) Марианна, ти ако няма да ставаш, аз ще се приготвям вече, да ти направя ли кафе? (Услушва се, пауза.) Ще ти дам развод, нали това искаш? Няма да те мъча повече, живей като другите, мизерствай, умирай по малко всеки ден, няма да ти преча. Като видях твоят... (Смее се.) физкултурник. Аз те взех, защото си горда, недостъпна, защото си умна и интелигентна, защото пишеш стихове и обичаш класическата музика. Къде остана тази Марианна? Коя си ти всъщност? А? (Услушва се, паузата е голяма, той започва да става неспокоен.) Всички врати на обществото бяха отворени за теб, аз го уредих, разбира се, и стихосбирката ти издадох, и промоцията беше с най-елитни личности, отразена по телевизията, какво ти липсва? Какво още искаш? (Тръгва към паравана, засмива се.) Трябваше да го накарам твоичкият да ми завърти едно... минетче, а? Щеше да го направи, дип че ме е гнус, той беше готов, веднага се отказа и от теб, и от... всичко! Това ли е твоят герой, твоят любовник, а? Недай си Боже, да бях извадил пистолета! (Започва трескаво да търси из всички помещения.) Къде е всъщност той? Не го видях в чекмеджето, където го държа, не съм го вадил, не съм го премествал, да не си го пипала ти, кучко мръсна! Забранил съм ти да докосваш моите неща, гушкайте се с докторчето, ваша работа, блъскай се с разни антидепресанти ли, както ги наричате там, но не пипай моите работи, ще те убия! Чу ли? Шизофреничка сбъркана, ако знаех, ама аз не, мама ми казваше, че сте сбъркани, ама аз... хубавица, щото умница! На ти сега една... твоите бяха същите, майка ти се метна от балкона, че косата й не била вече толкова гъста като на млади години, баща ти умря от алкохола, все гастрит уж лекуваше, май повече на него си се метнала, къде ми е пистолета, кучко разпасана!? (Влиза зад паравана, пауза, тишината сякаш нараства, сгъстява се, това е тишината на смъртта.)

Първият излиза бавно иззад паравана, държи в ръка пистолет, той наистина е красив, старовремски, но личи, че е преправян, изобщо това е действащ пистолет, както и да изглежда.

Първият сега е заприличал на Втория, когато излезе иззад паравана, той сякаш се е смалил, върху плещите му са легнали цели планини, едва се движи, сяда на най-близкото кресло.

Първият: Трябва да се обадя по телефона, това трябва да направя, това се прави, трябва да се обадя по телефона, това трябва да направя, това се прави при... трябва да се обадя по...

Затъмнение

 

 

© Майя Динева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.09.2006, № 9 (82)