Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВОБЪЛГАРСКОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В "ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ"

Мария Деянова

web

Когато защитават тезата си за народната новобългарска основа на езика в Паисиевата "История славеноболгарская", авторите преди всичко изтъкват масовото пренебрегване на черковнославянските фонетични и граматични норми, редица важни иновации в сравнение със старобългарските (черковнославянските) морфологични системи: аналитично степенуване на прилагателни, наречия и дори глаголи, новите форми на притежателните местоимения за трето лице, редовната употреба на преизказни форми за миналите времена, изместване - наполовина - на инфинитива от личната да-конструкция и др. (Андрейчин 1962 и др.). Понякога се посочват и народноговорни единици в речника. Най-рядко вниманието се спира върху словообразуването (Георгиева 1962 и др.). Във връзка с него е подчертавано, че компилативният характер на текста е повлиял до такава степен върху езика, че "словообразувателните типове изцяло са обусловени от изворите на Паисий" (Минчева 1982: 42). Възприемаме това все пак не като твърдение, че словообразувателните типове имат изцяло книжен характер. Защото повечето от тях, особено що се отнася до деривационния начин на словообразуване, в самите извори са толкова (или почти толкова) черковнославянски (старобългарски), колкото същевременно и новобългарски: те са битували през вековете и в народните ни говори, та не могат да се противопоставят на новобългарската езикова основа на "Историята". Тук по-специално отбелязваме положението за некнижния характер на суфикса -ство, много продуктивен в старобългарски и представен в Паисиевия текст в осемнайсет лексеми. Защото "наставката -ство съществува и в народната ни реч" (Андрейчин 1977: 130) и това се вижда например от абстрактните съществителни юнаство и царство в самоковския говор (СбНУ 5: 184), записани преди 1891 г. от информатор, роден ок. 1814 г., което изключва влияние от книжовния език. Няма причина да се съмняваме, че този суфикс е бил жив и по време на младостта на Паисий.

Известно впечатление за преобладаване на книжните елементи може да възникне поради големия брой на лексемите, образувани с книжни суфикси. Ето числа от главата "Събрание историческое о народ болгарстемъ", почти цялата с компилативен характер. Производните лексеми съществителни, образувани с един от книжните суфикси -тел, -ие, -(е)ние, -тие, -ствие, са с тринайсет повече от съществителните, образувани с некнижните суфикси -ар, -ач, -ин, -ник, -ост, -ота, -ина, -ица, -аница, -тва, -(е)ство, -не, -ище, -ило: отношжението е 83: 70. Разбира се, определяща е била тематиката на съдържанието. Например активността на -ние е свързана с необходимостта да се предаде динамиката на събитията, обилието от действия и техни исторически последици: поставление (крала), крщение, покорение, отмащение, обновление, освщение, порабощение… От друга страна, честотата на некнижните суфикси, употребени във всички словоформи на всяка лексема, е значително по-висока от честотата на употребените в текста словоформи с книжни суфикси: отношението е 178: 121. И тук е налице влияние от съдържанието на текста. Но тя зависи и от надвишаването, повече от двойно, на четиринайсетте некнижни суфикси над петте книжни. По подобен начин и в компилативната глава "Паки окончаемъ повстъ ради Константина Шишъмана" (л. 40б-48а) имаме шейсет и две словоформи на производни съществителни с некнижни суфикси срещу само двайсет и три словоформи с книжни суфикси. Още по-голямо количествено преобладаване бихме получили, ако установим отношението между книжни и некнижни словообразувателни типове. Защото книжните суфикси са по правило еднозначни и изграждат по един словообразувателен тип. Например -(е)ние участва в повече от 50 лексеми с единственото си значение ‘действие или резултат от него’, -тел - в десет лексеми с единственото си агентивно значение. А повечето от некнижните суфикси образуват по няколко словообразувателни типа, и това семантично и формално богатство е по-съществено за характеристиката на структурата на словообразуването в речта на автора, отколкото е броят на еднообразно оформени лексеми, зависим и от тематиката на текста. Опитваме се да докажем това твърдение, като предлагаме съответствията между Паисиеви производни лексеми и народни словообразувателни типове на съществителни, прилагателни и глаголи от един югозападен говор - самоков-ския, представен главно в трудовете на Д. Вакарелска-Чобанска "Самоковският говор" (2002) и "Речник на самоковския говор" (2005). Естествено, използването на материали само от един говор не означава, че подобни съответствия са присъщи изключително на този говор.

Съществителни от мъжки род

I. Имена на лица

1. Производни имена, образувани от мотивираща основа на глагол и суфикс -ач, означават професия, занимание: ораче, копачее 4б (цитатите от "Историята" предаваме с опростена графика според фототипното издание на Б. Райков от 1989 г.). В говора продуктивен словообразувателен тип дава формациите орач, косач, пластач, музач, везач и мн. др.

2. От субстантивна мотивираща основа и суфикс -ар имената означават занимание или характерно качество: овчаре 4б, господаръ 28а, 41а - жетвар, козар, стокар, звездар, момар, торбар ‘просяк’ (ирон.). Речн.

3. От субстантивна основа и суфикс -лия имената означават характеристика на лицето по занимание, характерна черта, жителство: занаятлии 4б - срв. еснафлии ХС 30, самоковлии ХС 13, пазарлиа ‘който се пазари’ и касметлиа Сам 255 и 151, и др.

4. От адективна мотивираща основа и суфикс -ник имената означават характеристика по важна лична черта: книжникъ 4б, сродник 48а, начелници 29б, грешници 22а - сакатник, проклетник Сам 125.

5. От вербална основа и суфикс -ник имената означават характеристика по свойствено на лицето действие: угодникъ 52б, отступникъ 23б, наследникъ 24а, очаяникъ 43б, даници 30б, ученикъ НФ 98, наставникъ НФ 102 и др. - работник, бръборник, лежник, нехайник, заповедник, натурник Сам 124-125.

6. От субстантивна мотивираща основа и суфикс -ин образуваното име означава единичен представител на социална или народностна група: боларинъ 23б, болгаринъ 24а, србинъ 26а, господинъ 23б - аргатин, турчин, евреин. Речн 124.

7. От субстантивна мотивирища основа и суфиксален комплекс -анин се образуват жителски имена: Свети Димитриа Нови человкъ мирнинъ билъ. НФ 104, софиане 35б - гражданин, сел’анин, йарепковичанин Сам 124.

8. Със суфиксалния комплекс -анец се образуват имена на лица според техния произход: братанецъ 53б - братанец Речн 391, софианец Сам 122, приоданец ‘пришелец’ (от приодим) Речн 296.

9. От адективна мотивираща основа и суфикс -ец се образуват съществителни за характеристика по типично качество: хитрци 4б - убавец, мрътовец, цивилец. Сам 124; големец СНУ 5: 180; пръвенци. Там 181.

10. от вербална основа и суфикс -ец се образуват съществителни за характеристика по типично действие: трговецъ 4б, убийци 26б - убиец Речн 363, крадец, побиец Сам 122.

II. Имена на вещи

1. От субстантивна основа и суфикс -ник се образуват имена, означаващи вместилище: светилникъ 52б, поменикъ 50б, отечници НФ 99 - лажичник, варник, сламник. Сам 125.

2. от вербална основа и суфикс -ок са образувани съществителни абстрактни: прибитокъ 4а, поступокъ 5б - срв. поминок, писок. Сам 127.

Съществителни от женски род

I. Имена на лица

Образуват се от лични имена от мъжки род, означаващи характеристика по социално положение, народност, занимание, и суфикса -ина: кнгина 58б, гркина 41а, србкина 39а и др. - слугина, гркина, айдукина Сам 129.

2. Със същите мотивиращи основи и суфикс -ица се образуват: царица 35а - даскалица, лекарица, докторица, кумица Сам 130.

3. С разширение на същия суфикс се образуват роднински названия: братаница 34б - братаница, сестреница, золвеница. Речн.

II. Абстрактни съществителни

1. От адективна мотивираща основа и суфикс -ина се образуват съществителни, означаващи физически или духовни качества: новина 40б, истина 4а - длъбина, новина, леснина, правина, Простин’ата по ората оди. Сам 129, Речн 300.

2. Съществителни, означаващи характерно качество или чувство, се образуват от адективни основи със суфикса -ост: мудростъ 4а, храбростъ 30б, хитростъ 36б, старостъ 49б и др. - якос, глупос, гиздос, тежос, старос, бръзос, младос, убос, милос; Думите да си подвоиме, кога имаме тежос некаква. Речн 270.

3. От глаголна мотивираща основа със същия суфикс: жалостъ 48а, ревностъ. Послесловие - гальос, радос; От гальос не знаеме що да му оратиме. Речн 64.

4. Съществителни, означаващи физически или душевни качества, се образуват от субстантивни основи със суфикс -ота: срамота, 5б, тегота 52б - срамота, греота. Речн 137.

5. Със същия суфикс, но от адективни мотивиращи основи: теснота 23б, красота 34а, простота 4а - штурота: Ке видиме штуротата да те не зак’ори и тебе. Речн 137.

6. Абстрактни понятия из стопанския и обществения живот са образувани от субстантивни основи с едновременна суфиксация и префиксация: размирица 36а - исполица, надница. Сам 131.

III. Имена на места и предмети

1. Със суфикса -ица от мотивиращи съществителни (и с разширение -(е)ница): столица 58а, плевница 10а, багреница 27б, колесница 12б - тръница, ‘място, обрасло с тръни’, плетеница ‘постройка от плет’, Речн; гробарница ХС 53; вратница, подница, чебрица ‘ведро’, бабица ‘къделя’, вилица. Сам 131.

2. Със същите суфикси от адективни основи (с често изпускане на суфикса -ен): темница 32а - темница ШБ, есеница и пролетница ‘нива, засята с посочената култура’ Сам 131.

3. С непродуктивния суфикс -тва са образувани от вербални основи малък брой съществителни: ловитва 21б, клетвою 16а, молитва НФ 100 - срв. в общонародния език клетва, жетва, молитва и др.

Съществителни от среден род

I. Абстрактни съществителни

1. С продуктивния суфикс -(е)ство и най-често от субстантивна мотивираща основа в "Историята" са образувани имена за качество, състояние: грабителство 14б, дружество 44а, поганство 15а, монашество НФ 103, кралство 38б, кесарство 21а, правителство 44а - срв. в самоковския говор от XIX в.: Тогава бойовете се връшиле повече с юнаство; ...та какво неке да си предадат царството! СНУ 5: 184 (с. Доспей, 1890 г.); моминството е везирство, викат старùте; Сега моминство се не тражи. Речн. 202; зверство, братство, слугинство. Сам 139. От друг говор: Вь лто 1799. и стана тогава пленьство на Калофирь. БА 71.

2. По-рядко същият суфикс се свързва с адективни основи: лукавство 15а, коварство 41б (с изпускане на -ен) - богатство, пианство. Сам 139. По изключение мотивиращата основа е вербална: бегство 15а - убийство.

3. Абстрактни имена се образуват и със суфикс -ило: правила 5а и др. - светило, венчило, ставило, патило. Сам 139.

4. Имена на места се образуват от вербални основи и суфикса -ище: пристанище 45б, позорище 20а, урочище ‘естествена граница’ 16б - пасище, поище, кръмище. Сам 138; разорище ‘разорано място’ Речн.

5. Приложението на народния суфикс -не за образуване на отглаголни имена на действия в "Историята" е ограничено до бегана 29б, запустене 29а, смотренемъ 31б и повленемъ 30а - срв. купуван’е, здобиван’е, излазен’е. Сам 111. Причината е в активността на черковнославянския суфикс -ние (а донякъде и на -тие: пролитие, побитие и др.).

Съответствия се откриват и при други начини на словообразуване. Два словообразувателни типа се изграждат чрез префиксация.

1. Представката за означаване на далечно родство през няколко поколения е пре- (Паисий на места спазва нормативното пра-): преотци 3а (в оригиналния предговор!), предеда 8б, преродители 28а, преродитела 51а - срв. предеда СНУ 5: 179 (с. Доспей!), пречича Речн 293 и др.

2. От вербална мотивираща основа и префикс пре- са образувани имена на действия и резултат от действия: предели земли греческие 19б, пределомъ 37б - пределен ‘преграден’, предой, прекар Речн 288, прекоп, прелес, премуз, пресек. Речн 289-291.

В областта на композитите се установяват само три общи словообразувателни типа въпреки наличието на повече от осемдесет сложни думи в Речника на самоковския говор, суфиксни и безсуфиксни, съществителни конкретни и абстрактни, прилагателни качествени и относителни, глаголи активни и възвратни, с различни семантични отношения между мотивиращите основи (врътокашник ‘добър домакин’, милокакица ‘жена, която обича хората’, очодерен ‘прекалено прям’, благодумен, денгубим се ‘губя си времето’, чудотворим ‘правя пакости’). С първия компонент само- са отбелязани девет думи, например: На самовол’е ништо не сам правила. 207, което позволява да отнесем Паисиевото наречие самоволно 20б към народните новобългарски композити. Също така малолетна гора и плъногодишен ни дават право да преценим като народно прилагателното в откъса: Йоанъ ... далъ свою дъщеръ десетолетною за сина Александрова. 44а. В разказа на доспеец, роден ок. 1814 г., четем: Ние сме най староседелци у това село. СНУ 5: 184.

Ето еднотипните съществителни:

1. Сложната основа е образувана от субстантивна и вербална производяща основа: втората означава действие, а първата - неговия обект: летописъ 23а - срв. трънокоп, костолом, мишомор, слънчоглет и др. Сам 117.

2. Двете мотивиращи основи са субстантивни: семантичното им отношение е атрибутивно: родословъ 20а - срв. гороцвет. Речн 70.

3. От първа субстантивна, втора вербална основа и суфикс -ец се образуват имена на лица, охарактеризирани откъм занимание или поведение: летописецъ 46б, иконоборецъ 15а, звездочетецъ 6б - срв. песнопоец, чудотворец ‘пакостник’ Сам 122, шегобиец, лабноверец ‘несериозен човек’ Речн.

В производните прилагателни три суфикса и един префикс представят тук народните форманти: -ин, -ит, -(л)ив, пре-.

1. От собствени и нарицателни имена от мъжки род със суфикс -ин се образуват свободно относителни прилагателни за принадлежност, ако името окончава на : папини епископи 60а, братъ Методиинъ (от Методиа) 57а - срв. дедин (от деда), укин (от ук’а), чичин (от чича). Речн 366, 383, Сам 151.

2. От субстантивни основи и суфикс -ит или суфиксален комплекс -овит се образуват прилагателни за временни или характерни качества на лица: знаменитъ 54а, сановитъ 57а - срв. санит ‘съновит’, упорит, маанит Сам 151, биковит ‘безсмислено упорит’, речовит Речн.

3. Към много продуктивен в говора словообразувателен тип се отнасят Паисиевите прилагателни с мотивираща вербална основа и суфикс -лив, означаващи склонност към съответно действие като характерно качество: горделивъ 4б, смотреливъ 40б, покорливъ НФ 46 - срв. лажлиф, прифатлиф, вреслиф, оратлиф, сръдлиф, стислиф, мръзлиф, избръзлиф, принослиф, завидлиф, задръжлиф. Сам 155, дрънкарлиф, отстаплиф и др. Речн 252.

4. По-редки са формациите от субстантивна основа: незлобливъ 4б - срв. паметлиф, доверлиф, жалостиф и др. Сам 151.

5. Вариант за относителните прилагателни със суфикс -ски представят прилагателните с мотивираща основа с окончание или , които се образуват със суфикс -чк: Мелничка, Струмичка епархия 11б, Немечка држава 59б - срв. човечки, старечки (Старечки пристап’ам, оти сам стара) Сам 101, 100; владичка литургия ХС 13 и мн. др.

6. С префикс пре- и адективни основи се образуват прилагателни (рядко - наречия), означаващи превъзходна степен на признака, качествен или количествен: прехитръ 4б, препростимъ 3а, премудри 28б, премногаю 44б, преславная. Послесловие, премного 5б - срв. пребела погача СНУ 10: 153, премлада НП 24, пребела премена НП 90 (Доспей); Детето е убаво и преубаво. Сам 167.

Народният характер на глаголното словообразуване у Паисий е проявено особено убедително в префиксацията: няма нито един префикс, който да е чужд на новобългарския говорим език. Според нашите наблюдения в "Историята" се наброяват към 40 словообразувателни типа на префигирани глаголи с префикс -до, вместо който стои при- с акурсивно значение, например: Егда пришелъ царъ по море ... и пришелъ до Варна... 18а (подобно и на 26б), принели ключи 26б и 27б. В самоковския говор при- с акурсивно значение е със 70% по-честа от до- с това значение (приодим, придем, притрчим, прибучим, приведем, прилетим, принесем, приводим), и това може би се е отразило в текста на Паисий.

1. Сходство между говора и "Историята" има и относно малката честота на префикса в- (въ-, во-, ва-), тъй като често той се заменя с у-. Срв. въшелъ 17а, въпалъ 25б, всадилъ въ темницу 32б - фнесем, влезнем, вовирам се и др. Сам 155.

2. Префиксът въз (воз, вос) образува три словообразувателни типа. Насочване на действието нагоре (в пряк или преносен смисъл) означават глаголите: въздвигалъ воиска велика 15а, възстал синъ его Драгушинъ и изгналъ отца своего от кралевство 35б, въздахънулъ 22а, превъзнели 37б, възбудилъ 41а, диаволъ воздвигалъ зависть 31а, възлубилъ 5а, возненавидели 33б - воздигнем се, воскачим се, восправим се, восседнем, воздаанем, возмогнем се, восчудим се, возрадуем се, возгордеем се. Речн; возбудува народо ХС 16.

3. Значението ‘повратно насочване на действието’ е по-рядко: въздалъ имь отмщение НФ 43, возвратил се 29б, въсприемутъ от Бога мьзду свою. 61б, възбранилъ имъ не богопротивити се. 7а - воздржам се, возвием се, Речн, воспираха го да не прави лоши зулуме ХС 40-41.

4. Резултативното значение в някои случаи е отслабнало и глаголът се схваща като перфективен корелат на изходния глагол от несвършен вид: Алексиа послалъ възискати миръ. 29б, но Йоанъ не восхотелъ миръ. 43б, Крунъ ... оселъ Цариградъ..., но не възмогалъ възети его. 20б. Също и в говора: Йа се ногу ретко возл’утим. Речн 57; Снощи, ка си седех, и востреперих. 59: У фашиско време возбогатеа. 57; Немааме, немааме, па се воздобийме. Пак там.

5. Глаголите с префикс за- означават ‘преминаване или оставяне в някакъв смисъл "отвъд"’ (Андрейчин 1977: 143): Крунъ повелелъ заградити тесная мста и клисури. 19 б; въ она времена чловеци съкривли и закоповали въ земли. 47б; заточилъ го въ Цариградъ. 36б; царъ грчески ... билъ затеченъ от Добрица и разбитъ. 17а - На Бруса го запратиха. ХС 29; закопам, закрием, заметнем, заминем, зайде слънце. Речн; от Софийско - Селянете като видели вълко ... го затекли: един идат оттука, други идат оттам. ВН 260.

6. Близко до горното е значението ‘пълно преминаване в ново състояние’: Закоснелъ царъ Муртагонъ. 22а; Самоилъ пошелъ на Едрене и разорилъ и запустил его. 25а; монастиръ его запустлъ. НФ 101; Хиландаръ даяше данъ туркомь три хилъди гроша и задолжил са беше. НФ 108; също и за- като втори префикс: самъ Богъ ... заутврдилъ его на царство. 55а - срв. запопим се, зак’оравеем, зацрним се, зажлътнем, зайачим. Речн.

7. Глаголите, образувани с префикс из- (ис-), означават насочване на действието навън (в пряк или отвлечен смисъл): изишли изъ ковчега 6а; изнелъ много злато и раздавалъ. 26б, едни избгали 15а, израслъ дубъ НФ 106, извадили имъ руси на влашки язикъ прости писание. 28б, тайни договоръ ... да издаде царство 17а, изрекалъ на него судъ смертни. 31а - срв. изокам, износим, излетим Речн; извират седам кладенца. СНУ 5: 179.

8. Словообразувателен тип от из-, субстантивна основа и суфикс -и- означава извеждане на обект от предмета, назован с мотивиращото съществително: свети Иларионъ ... и свети Теофилактъ искоренили ... они проклети ереси. 26б - срв. изуздим, изушим (конец от игла), изумим ‘забравя’ и др. Речн.

9. Словообразувателният тип с из- и вербална основа може да означава изчерпване на сборно действие с много субекти или обекти, с известна последователност във времето (Андрейчин 1977: 144): Азь вси монастири ... истражихъ. Послесловие; и безъ числа чловеци изгинали въ оно дело. 7а; Крунъ избилъ 600 хиладъ от воиска Никифорова. 19б; а други пленили и исекли ги. 17а - срв. изойдеме си, искинем ‘изкъсам’, искраднем и др. Речн.

10. С из- и вербална основа се образуват глаголи, изразяващи извършване на действието в цялост, докрай: они зажегли плевницу, изгорлъ там царъ Уалентъ. 10а; Барони его ... испрали вънутреная его и принели его въ Трново и поглебли. 33б - срв. избан’ам се, из’адем, избришем, изарчим, изабим и др. Речн.

11. Префиксът на- придава на вербална или субстантивна основа (което създава два отделни словообразувателни типа) значението ‘насочване на действие към обект, обикновено върху някаква повърхност (в пряк или преносен смисъл)’: и населили се болгари на тая земла. 10б; Наложилъ на нихъ данъ. 52б; натакнали я глава Никифорова на вила. 20а; грци от завистъ нарекли го Хасанъ. 16а; Наговорили грци солунски латиновъ да покоратъ Болгарию. 32а; ... слова намещати. Послесловие - срв. наместим се: Цела вечер се намещава на столо и не йаде; накашкам се (‘нацапам се’), напл’аскам се, наросим, наговориме се, надумаме се. Речн.

12. С адективна мотивираща основа, разширена със суфикс -е-, префиксът на- може да изразява обилно придобиване на нов признак: Егда насилели чеда Агарини..., надъ много царства... одолели. 48а - срв. ден’о веке найакна, намекнало ми е зел’ето таа година. Речн 213, 215; Турците напунели отсекаде. СНУ 5: 179 (Доспей).

13. Префикс на- придава на глаголи от несвършен вид значението ‘довеждане до резултат (в пряк и преносен смисъл)’: от негово семе ... хощетъ Богъ паки наплънити землю. 6а, научил се язикъ болгарски. 57а, церкви направилъ НФ 104 - срв. Ке накладем печката. Речн 214, нагнете това месо навнетре и го заши. Речн 210; нагоим се, научим се. Там.

14. Префиксът о- (об-) придава на глаголната основа значението ‘обхващане на обект от всички страни’: султанъ Мехметъ отвсуду обтекалъ грци. 46б, оградилъ градомъ Охрида 58а, Тако обвладалъ Крунъ многимъ градомъ грческимъ. 20а, Романъ царъ обдарилъ срацини. НФ 45, Пакъ пришелъ съ велика сила и облеталъ Цариградъ. 23б - омотам, окашкам, овръжем, обрежем, обипалим. Сам 158, оплетем Речн 244, оптакам ‘поръбвам с отделно парче плат’, оплакувам. Речн 245; като ишла на вода, еден миник ... й се опасувал опрегачо. СНУ 12: 266 (Доспей).

15. Глаголи, образувани от адективна основа, разширена със суфикс -е- и с префикс о-, означават придобиване на признак (по-често физически): От того време ослабла болгарская скиптарь. НФ 46 - срв. ослабеем, ожаднеем, обеднеем, ослепеем, обелеем, оздравеем, оживеем, огрознеем. Сам 157.

16. Префиксът от- (од-) придава на глагола значението ‘отделяне или отдалечаване на действието от нещо’: но се отцепили конечно и били самовластни. 10б; отсекалъ ему главу. 26а; да не отпущатъ ихъ въ римскою ересъ. 60б; Сабинъ ... отложилъ почитание светихъ иконъ. 17б; отступили болгари от християнство. 18б; воиска ... от различни народи откуповали. 28а и др. - срв. да откупи ХС 21, одлачим, одметам се, одломувам, односим, отпирам леке, откинем ‘откъсна’ и др. Речн.

17. От- (од-) с глаголна основа от несвършен вид означава извършване на действието в обратна посока: Папа отписалъ ему на 106 въпроси отвть. 22б - срв. откопам, откажем, отклопим ‘отключа’, отпишим ‘разваля водна преграда’, Йа си борчо веднага отплащам. Речн 251.

18. Префикс по- е формант в най-много словообразувателни типове. Продуктивен е типът със значение ‘извършване на действието върху повърхност (в пряк или преносен смисъл)’: Болгари поставили на царство Тагана. 17б; они покриваютъ свое дело лукавое. 45б; тако последи и нихъ попрали и погазили. 46б; (србие) своего насилнаго Стевана похвалаютъ. 38б; вьсъхъ одолль и посрамиль. НФ 100 - срв. покрием, поклопам ‘почукам’, покитим: Кръчан дръв’ата покити. Речн.

19. Префикс по- има старинно значение ‘извършване на действието в слаба степен’; то е развито и при по- като втори префикс: и от много други истории сабрахъ ... и пораспространихъ и съвъкупихъ сию историицу. 5б; но нин разумли и поукрасили (книги). 47а - срв. поручам, подууне, поолабим, понараснем, позапазим, покръшкувам, порастеене се ‘стане по-свободно’. Речн; да се побутнат малко. ХС 27.

20. Близко до горното е значението ‘извършване на действието за ограничено кратко време’: поживелъ за нколко лета. 47а; и тамо поживелъ до смрти. 47б - срв. погостувам, поседим, посвирим, помоабетим си. Сам 158: Пооратееме си и се разделииме. Речн 277; Поседе у бруса па ойде у Цариград. ХС 29.

21. Старинен словообразувателен тип с по- и (главно) глаголи за движение означава начало на действието: болъгари же не смеяли погнати ихъ. 20б; царъ побегналъ съ мало дружина у Цариградъ. 13б; познай истину. 11б; Последуйте ми. НФ 105 - срв. Он бил пошел сам. Сам 84; да пойдатъ ХС 31; Погнаа ги да ги тепат. Речн 269; побуйаем ‘почвам да буйствам поради липса на грижи’ Речн 266; поведем 267; Нешто се поболи и набръже умре. Речн 266.

22. По- и мотивираща основа (главно) от преходен глагол означава сборно действие с отсянка на разпределителност: побили власи све до единаго, други се подавили въ Дунавъ. 45а; погазили и попалили цркви и монастири, царски и архиерейски дворове ... 5а; мали царства били, после ги потребили йевреи. 7б; въ то луто време погубили се они истории царски. 5а - срв. Сичко сте помръсиле, бе деца! Речн 276; Народо си се покрил по горите. СНУ 5: 180.

23. По- може да формира словообразувателен тип с отслабено резултативно значение, т.е. почти чисто граматично значение на свършен вид: погрешили писатели въ томъ. 26а; Азъ излиха поревновахъ по рода и по отечество болгарское. 3б; Александръ царъ пожалилъ царя Иоана и предложилъ ему ... миръ. 44а; (Ноя) порадовал се велми, защо хощетъ остати ... паметъ его на земли. 6а; побили войска Муратова. 44б; обтекли све воинство грческое и поробили ихъ 30а; побралъ много користъ 16б; пострадали НФ 106 - срв. посакам, покудим, поорем, ‘изора’ Речн, поарчим, погодим се. Сам 158.

24. Словообразувателен тип с под- (пот-) означава насочване на действието под нещо или надолу (в пряк или преносен смисъл): Кои по него царствовали ... на негову титлу се подъписовали. 53б - срв. потковале коньете наопако. СНУ 5: 180; потписувам се, потпитвам, потпирам, потпин’ам, потказувам. Речн.

25. Префикс под- може да изразява и извършване на действието в смекчена, по-слаба степен: За то му се безумие сви подъсмеяли. 37а; Ако се и подносеть москали ... и серби ..., да са по-перво они прияли писмена словенска, но несть тако. НФ 91 - срв. Мажо й оди да проси, па она се подноси. Речн. 271; Йордана ми се потсмея, ама и она си потпине. Речн. 283; Яни са се золви подсмеяле. СНУ 6: 35 (Доспей).

26. Словообразувателен тип с префикс пре- означава преминаване на действието през нещо (в пряк и преносен смисъл): Страшимиръ ... пребегналъ въ Молдовлахиа. 47б; И докл имеяли въ Охридъ престолъ царски при архиепископа пребивали въ благочестие. 58а; Кралевство ихъ мало било ... и за мало време пребило. 40а; И предржалъ мирно... за много лта царство болгарское. 56а; много напасти претрьпль. НФ 103 - срв. в Речн: По обет преспувам по един час. 292, преломим, пресечем, прекарувам 291, 2921 293, препатим 290, прележим 289.

27. Същият префикс означава и пренасяне на действието на друго място (често в преносен смисъл): Самоилъ ... преселалъ народи по различни страни. 55а; пренелъ престолъ царски ... въ Преслава. 54а; Тако азь презрхъ свое главоболие. Послесловие; Лаганъ преклонилъ къ себе воинство. 41а; некои србинъ или гркъ премениили и хотели покрити родъ его. 26а; предаваль имь уставь монашески. НФ 98; некои паки предаали се съмоволно. 56б; (Маврубиръ) преписалъ от гръчка историа за блгарски царове. 5б - срв. Не се преклан’ат да се поднови старото; преличим се, пременим се. Речн. 289, 290.

28. Друг словообразувателен тип означава повторно извършване на действието: То су били знаменити цари ... ради светое ... житие препоменухомъ ихъ зде. 56а - срв. в Речн: премузем ‘издоя повторно’, препредем ‘изпреда втори път, за да осуча’, и др.

29. С префикс при- се образува много продуктивен словообразувателен тип, който означава насочване (в пряк или отвлечен смисъл) на действието към нещо само с приближаване или с пълно достигане: Телерикъ пришелъ у Цариградъ. 18б; принели ключи от 35 градовъ. 26б; Егда билъ генералъ при Струмица, ту притекалъ Крунъ, убилъ генерала. 19б; (папа) за патриарха рекълъ, защо не е пришло еще време. 22б; призвали болгари от Видинъ того Константина Шишмана. 33б; (Доланъ) приобщилъ Алусиана на царство. 27а; Когда се приближили обе воиски ... 20а; ... привлечени къ вери. 22б; То србие нашли и приписали Стевану насилному. 37б; Они уразумели, защо е приелъ кръщение. 22б - срв. Па не придеш да се огрееш; притръчим, прибучим (с мотор), прилетим, приврем се, примешам се, привежем, призетим. Речн. 294-295; Дали го тизе привикна водица да ти доноси? СНУ 12: 267 (Доспей); Прилега ли да ни разсипува и свети господин? ХС 39. В глагола присъвокупихъ (и скончахъ реченая в сию историицу. Послесловие) бихме могли да видим освен посоченото тук значение и умалително (атенуативно) значение на при-, имайки предвид склонността на Паисий да се изразява скромно. И то би имало паралели в народната реч, например: Присработих колку можем и легнах. Речн. 297; Припръскува ‘превалява’, Приопни малку тело, да се изтегли! 299, 296. Не давале некой да припбри там. СНУ 5: 179.

30. С префикс про- се формират два словообразувателни типа. Значението на единия е преминаване на действието през вътрешността на нещо (в пряк и преносен смисъл): Иванко ... проболъ цара Асна. 31а; да го проведатъ до Цариградъ 18б; прогнали воинство грческое от страни Охридские. 27а; свети Теофилактъ просвтилъ и очистилъ Болгариа от ереси. 28б; (Фока) отлучил се самъ на нкой кладенецъ да се прохлади. НФ 44; В тая времена прво са проклинали грци цара Уалента. 10б - срв. он се насмеял, та му се провиделе забите. СНУ 12:266; Она го прогнала, па паднала; проденувам ‘вдявам’, пропадам, провал’ам, прорежем, проврътам, проклетисам, Речн. 298-300.

31. Словообразувателен тип с про- може да означава начало на действието на глагола, проявено за пръв път: (Марко) проплакалъ и не хотелъ никако бити се съ христиани. 39б; Въ лто 1750 вь Битоль ... тои свети мученикъ Ангель ... просияль вь Болгарскою землю. НФ 106 - срв. След две недели че проорати невестата прет свекор и свекръва. Речн. 300 (Доспей); прошугам ‘проходя след болест’, промочам кръв, продумам, провидим ‘прогледна’. Речн. 300-301.

32. С префикс раз- (рас-) също са установени два общи словобразувателни типа. Първият означава разпръскване на действието в разни страни: Како се разсеяли изпрво, они, що били на она страна, звали ги скандавлане. 8б; Онъ ги разнелъ по Аморея и Армениа. 12б; И тако се конечно разлучили гръци от латини. 23а; разпратили по всюду, где са говори славенски. НФ 99 - срв. расфръл’ам, распадим, раздвоим, раскинем, разнесем. Речн 307, 308, 310, 311, 313.

33. Второто значение на раз- е усилване на действието: за то се разгневалъ царъ гречески. 17а; Симеонъ се разгорделъ победою. НФ 45 - срв. развадувам ‘изваждам всичко’ Речн. 306, разлетим се ‘разбързам се’, разл’утим се, разоратувам се. Речн 308, Кой си развреди коремо, после мачно живее. Речн 307; разбили СНУ 5: 179.

34. Префикс с- (съ-, со-, са-) се включва в продуктивен словообразувателен тип със социативно значение (събиране заедно вкупом): И стекалъ се народъ болгарски како единъ чловекъ. 28а; Алексиа царъ собралъ воиска. 29б; И созвалъ патриархъ епископи. 27б; Они ... согласили се на убиение его. 25б; не бисть мн тщаниемь за речи по граматика слагати. НФ 108; ... доде са сьставили псалтирь и евангелие. НФ 90, и др. - срв. составиме се, состигнеме се, скупчиме се, збереме се. Речн. 331; сковем, сошием, составим. Сам 160.

35. Непродуктивен словообразувателен тип с глагол за движение и префикс с- означава движение отгоре надолу: Онъ не спадналъ съ коня 26а; тамо слезалъ съ коня 26а; срв. скарувам ‘закарвам по нанадолнище’: Едни от балкано скаруват дръва, Зема та ме скара на болницата. Речн 329; Сечеше он, а па йа сличах Речн 333; Фанах да се слагам (‘подчинявам’) на децата 332; слезнем, спаднем, спущим. Сам 160; Од Дабова глава турците слетели до Искаро. СНУ 5: 179.

36. Префикс с- често означава достигане на резултат от основното действие. В някои случаи значението е избледняло и глаголът функционира като чисто видов перфективен корелат на изходния глагол. Марко согрешилъ нечто ... отцу своему. 39а; Ако се боите сьмерти, скрийте се вь гору. НФ 105; и скончахь реченая вь сию историйцу. Послесловие; не могохь сьтерпети кь тому вь Хиландар и изидохь. Пак там. (Батоя) створилъ цара Константина себе даника. 12б; смирил се Константинъ съ Милутина. 34а; (Никифоръ) сожегалъ дворъ Круновъ. 19б; на мали части съсекли ихъ. 16б; Методия начелъ сказовати ему о пришествие Христово. 22а - срв. сварим, скроим, скопам, сработим, сметем. Сам 160; от Речн: згрешим 123, склъцам 330, строшим 346, сцапим 348.

37. Словообразувателен тип с префикса у- означава навлизане в нещо - в окръжение на предмет, в състояние: грци ... убегли въ градъ Русчукъ 43б; Свети Евтимиа многими похвалами ублажаеть его. НФ 100; (Йоанъ Цимисхиа) увелъ го (Бориса) у Цариградъ съ царски венецъ. 24а - срв. унасам ‘внасям’, уривам, утакмим ‘сгодя’, утаим се ‘замълча’ и др. Речн 368-369.

38. Префиксът у- има и резултативно значение, често избледняло и сведено до почти чиста перфективация: укрепил се народъ болгарски 13а; уловити болгари въ ври християнстеи. 57б; убоял се 17б; удержаль от ереси НФ 100; Егда се уморилъ Фока ИФ 44; да би утврдили договоръ 17б; да не угаснеть толикая полза. НФ 101; синъ его Стефанъ удавилъ его съ уже. 36б; умолилъ 58а, учинилъ 17б, уготвил се 31а - срв. в Речн: умолил се на чича ти да му помогне 367, Че те удават тиа деца, пази се! 364, Што ти е учинил толку? 371, Ако си уготвим, че йадем. 364, Кой што си уработи, негово си е. 368.

В "История славеноболгарская" отбелязахме 14 глагола с вторична префиксация, и това е сравнително добра честота при неголямата дължина на текста. В богатата със статистически данни монография на Л. И. Ройзензон (Ройзензон 1974) върху славянската глаголна полипрефиксация един от основните изводи гласи, че "несомненно, болгарский язык - найболее развитый среди все остальных славянских языков в области бипрефиксации и ... полипрефиксации" (Ройзензон 1974: 178). У Паисий като вторични са употребени осем префикса: по-, за-, про-, пре-, при-, о-, раз-, с-.

Българският език е на първо място между славянските езици по продуктивност и честота на префикса по- (Ройзензон 1974: 162). При това в българския народен език композитите с по- са два пъти повече, отколкото в литературния език, и това също е отличителна черта на българската би-префиксална система (Ройзензон 1974: 163). От друга страна обаче, в повечето славянски езици (и в български) едва през 19. - нач. на 20. в. настъпва рязко попълване на запаса от глаголи с вторична представка по- (Ройзензон 1974: 165). При това положение изглежда показателно, че в "Историята" има два глагола с непървично по-, и то в непряко (умалително) значение, още в средата на 18. в. (За сравнение, в големия Троянски дамаскин от 17. в. Ройзензон е открил само четири случая на умалително по-, Ройзензон 1974: 163). Това може да се обясни със старинен народен узус в родния говор на автора. Примери вж. в т. 19. от Самоковския говор се добавим понастанем ‘порасна’, позачувам ‘позапазя’, позаслънем ‘попредпазя’. Реч. 273.

Ройзензон отбелязва "изключителното поведение на българския народен език" (Ройзензон 1974: 189) и по повод на честотата на непървичния префикс за-. В "Историята" намираме два глагола с вторично за-, при което и двата са в оригинален текст: самъ Богъ избралъ его и ... заутврдилъ на царство болгарское. 55а; того ради зърасудихъ и съвакупихъ све заедно. 5б. (Тук имаме и пример за вторично съ- при мотивиращо словосъчение ва купъ.) - Срв. Ногу длъго лежах, ама са ми ништо, заздобих се (‘съвзех се’), запритега ме ‘свива ме (за болка)’ Запритега ме да раждам. Речн 118, 119. И с начинателно значение - запреметам, запремен’увам се 118. Това съвпадение е важно, тъй като за- е един от двата най-характерни префикса в новобългарската полипрефиксация (Ройзензон 1974: 183).

Четири-пет са случаите с вторично про-: произишла 38а, произишли 6а, 37б, проразумелъ 6а. Словообразувателното значение е ‘действие, проявено за пръв път’. Например: Но на велико зло произшло гркомъ Иванково приетелство. 31б; Ноя ... проразумелъ, защо от негово семе и родъ хощетъ Богъ паки наплънити землю. 6а. Тази честота отново говори за новобългарския народен характер на словообразувателния тип, тъй като "глаголите с вторична представка про- винаги са заемали скромно място в системата на полипрефиксалните образувания в древните и в съвременните славянски езици; нямаме такива примери от старославянските паметници" (Ройзензон 1974: 171).

Останалите словообразувателни типове са представени с по един глагол, напр. препоменухомъ 57а - срв. или мислиш да ни препродаваш? НХ 327 (Доспей) със значение ‘повторно извършване на действието’. Подобно: препроводилъ житие НФ 100 и 101 със значение ‘преминаване през нещо’; превъзнели 37б със значение ‘превъзходна степен на признака’; срв. Никой никого не препознавал. СНУ 5: 184; разпространили 11б със значение ‘разпръсване на действието в разни страни’ - срв. расфръльале каменьете. СНУ 5: 180; предсказувалъ НФ 103 (както в: Теодора прдварила и послава единаго епископа 22б, срв. По-скоро ако не прдвари Деспотия, може да стане ... ХС 36.); Като се поподмирило, ... СНУ 5: 182; поразумелъ 18б с граматично значение на свършен вид, и др. В говора функционират като вторични и други префикси: напременим се, напобием; поднасилим; приопнем и придобием се с умалително значение; распременим се и распокрием ‘действие в обратна посока’; и дори с три префикса - испонакупим. Речн. Но не е известна хронологията на този "бум".

Съгласуват се фактите с "Историята" и с тенденциите в народния език относно отрицателните характеристики на някои префикси. Днес българският език е на първо място между славянските езици със своето вторично до-, но то липсва в старобългарски, дамаскините, днешния самоковски говор и у Паисий. Също и на- става продуктивно от 19. в. насам, а липсва не само в старобългарски и дамаскините (вж. таблиците у Ройзензон), но и у Паисий.

Според нас от приведените данни произтича естествен извод, че езикът на Паисиевата "История" е тясно сроден с народния новобългарски език и в областта на глаголното словообразуване. Това се по-твърждава и от сходството при два словообразувателни типа от суфиксалното словообразуване, а именно при продуктивните модели за образуване на несвършени глаголи със суфикс -ува-, който в историята на повечето новобългарски говори е изместил старобългарския суфикс -ова.

По първия словообразувателен тип несвършени глаголи се образуват от мотивиращи съществителни със значение лично звание, състояние и др.: господствували 3а, царствували 3б и 5а, епископствували НФ 91. Формата за сегашно време дарува ся 1а е много показателна при решаването на въпроса за родния говор на Паисий, понеже противостои на мнението, че това е западнософийският говор на с. Кралев дол, Пернишко, където презентната основа съдържа суфикса -у- (даруе и под.). Срв. в говора на с. Доспей, Самоковско: Него даруват "кърпа". СНУ 6: 31. Освен това: попувам, другувам ‘другарувам’, даскалувам и др. Речн.; да владичествува ХС 29 и др.

В "Историята" се срещат следните вторични несвършени глаголи, образувани с -ува- от свършени глаголи: въспоменувалъ 21б, срв. св. в. въспоменемъ 53б; покорували 38а, св. в. да покоратъ 11а; преписували 5а, подписували се 51а и НФ 96, укорували 51б; по НФ: предсказуваль 103, наказуваль 100, показуваль 98. В самоковския говор от 19. в. това е изненадващо продуктивен словообразувателен тип, дори прекалено агресивен спрямо моделите с други имперфективиращи суфикси. Това масово унифициране на форманта опростява имперфективацията, като позволява и да се избегнат придружаващи редувания на гласни и съгласни. При мотивиращи глаголи със суфикс -н- той се запазва в производния глагол. Ето няколко от многобройните случаи: по ХС - сèднуватъ и преглèдува 146, застàнуватъ 145, измùслюватъ 38, очèкува 75; намеруватъ се Хрон 50. Типът е извънредно активен и през 20. в., например Ем го бие, ем го испùтува. СНУН 53: 554, Доспей; Ним приказували стари, па они нам. СНУ 5: 180, Доспей; от Речн: Ке отплàтуваме (‘отплащаме’) невестата; лèгнувам, сèднувам, умтрувам се, качỳвам се, смрàзувам се, превр̀ътувам, сорùнува се и т.н. В градския самоковски говор: Йа много не се завр̀ътувам у кашчи. ШБ 218 и др.

В "История славеноболгарская" има стотици производни думи, образувани според десетки такива словообразувателни типове, които са представени от две и повече лексеми и имат паралели в югозападния самоковски говор от 19. и 20. в., следователно могат да бъдат окачествени като народни новобългарски. Според 25 от тях Паисий е образувал съществителни, според 5 - прилагателни, според повече от 40 - глаголи. Освен това в около 25 случая на словообразувателни типове в говора съответстват в "Историята" единични лексеми. Общо погледнато, установени са около 95 новобългарски словообразувателни типа, според които са създадени производни лексеми, най-вече афиксални. От тези числа според нас следва заключение, че въпреки зависимостта на текста от езиковата форма и съдържанието на изворите "История славеноболгарская" е написана на новобългарски в основите си език - поради характера не само на синтаксиса и изобщо на граматичната му структура, а и на най-застъпения в нея начин на словообразуване. Накрая си позволяваме забележката, че за окончателна преценка на "относителното тегло" на народния език и книжните елементи в труда на Отец Паисий би било полезно едно по-основно опознаване на диалектната лексика от периода на Възраждането.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1962: Андрейчин, Л. Езикът на Паисиевата "История славеноболгарская" и началото на новобългарския книжовен език. - Български език, № 6.

Андрейчин 1977: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София.

Георгиева 1962: Георгиева, Е. Някои словообразувателни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. - Български език, № 6.

Минчева 1982: Минчева, А. Езиковата ситуация в българските земи през XVIII в. и Паисиевата "История славеноболгарская". - Старобългаристика, № 4.

Райков 1989: История славеноболгарская. Т. 1. и 2. Паисий Хилендарски. История славеноболгарская (1762). Зографска чернова. София.

Ройзензон 1974: Ройзензон, Л. И. Многоприставочные глаголы в русском и в других славянских языках. Самарканд.

 

 

СЪКРАЩЕНИЯ

БА - Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Т. II. София, 1967.

ВН - Вековно наследство. Българско народно поетично творчество. Т. 3. София, 1976.

НП - В. Стоин. Народни песни от Самоков и Самоковско. София, 1975.

НФ - Паисий Хилендарски. История слав±ноболгарская. Стъкмил за издание съ увод и пояснителни бележки Никола Филипов. София, б.г. (Цитатите са от допълнения по Котленския препис).

Речн - Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на самоковския говор. София, 2005.

Сам - Д. Вакарелска-Чобанска. Самоковският говор. София, 2002.

СНУ - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1891.

СНУН - Сборник за народни умотворения и народопис. София, 1961.

ХС - Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. Принос към историята им от турското завоевание до Освобождението. София, 1913.

Хрон - Хроники и пътеписи за Самоков. XIV-XIX век. София, 2003.

ШБ - Шапкарев, Ив., Л. Близнев. Речник на самоковския градски говор. София, 1967.

 

 

© Мария Деянова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2011, № 3
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Български език и литература, 2011, № 3.