ПРЕБИВАНЕТО НА БОТЕВ

Иван Димитров

web

Когато изобретих машината на времето, ми хрумна, че преди да споделя откритието си със света, трябва да направя нещо за страната си. Тъй като напоследък все се говореше за Левски и Ботев, за кризата на нацията, реших да доведа един от двамата в моето време. Опитите ми с Левски се провалиха, очевидно той така добре владееше умението да се крие, че не само турците, ами и един българин от 21-ви век не можеше да го издири къде се е дянал. С Ботев ми потръгна. Открих го в нощта на "Радецки", замислен, с оръжие в ръка. Малко се зачуди, като ме видя: непознати дрехи, прическа, очевидно чуждоземец, но бързо успях да му обясня откъде съм и защо идвам. А след като му казах, че в бъдещето България е свободна и независима държава, той се съгласи да дойде на кратко посещение.

Пристигнахме директно в Борисовата градина, за да не бъде шокът от различното време прекалено голям. Можете да си представите - пътища, коли, сгради, въобще всичко, дето го е нямало преди 130 години. В парка беше изключително шумно, след малко започваше футболното дерби Левски-ЦСКА и по алеите беше фрашкано с пияни футболни фенове. Като чу скандиранията "Левски! Левски!", Ботев много се зарадва, даже май нещо се вдъхнови. Първо смръщи чело, после на лицето му изгря широка усмивка, а накрая ме сграбчи в ръце и ме целуна пламенно по устата.

Щом ме пусна на земята, се оказахме обградени от тълпа футболни фенове. Ботев ги поздрави и ги нарече "братя". Усмихна се. Пита ги как са, що са.

- Какви братя, бе, педал скапан! - ядоса се един от агитката, който изглежда предаваше възмущението на цялата група. - Тръгнал тук да ми се натиска по средата на парка с друг мъж. Отрепка долна! Тук има деца, бе! Гледат те, бе! То бива толерастия, толерастия, ама чак пък толкова!

Ботев тръгна да обяснява, че това е братска обич между сънародници, между народни хора, патриоти. Оня не го доизслуша, ами му зашлеви шамар. Ботев не трепна, въпреки че ударът си беше бая здрав. На него по-скоро му стана неловко, но се опита отново да каже нещо за националната идея, за революцията.

Оня побесня.

- Ти ебаваш ли се с мен, бе! Първо ми се натискаш тука, а сега ми говориш за българщина. Мамицата ти мръсна. Не стига, че си педал, а се развяваш с брада като арабин. Ей сега те скъсах!

Ботев защити брадата си, каза, че тя е българска и че нищо арабско няма в нея, а думата "педал" откровено нищо не му говореше, обаче ония не го оставиха да се доизкаже. При това съотношение на силите съпротивата беше излишна, но като народен човек, революционер, Ботев успя да свали четирима на земята, преди той сам да се озове на нея. Беше грозна гледка. Опитах се да му помогна, но нямаше как. Удряха го с боксове. Ритаха го с кубинки с железни бомбета. Мен ме бяха хванали и нямаше мърдане.

- Вие знаете ли кого биете, бе, хора! - изкрещях в безсилието си.

- Някакъв толераст - каза един от тия, дето ме държаха. - Отрепка долна!

- Ботев, бе! Биете Ботев!

- Я да млъкваш, че ще ти строша главата, бе! - стиснаха ме по-здраво.

- Ама това е Ботев! Защо не си поговорите с него? Не го доведох тук, за да го биете.

- Казах ли ти да млъкваш, бе!

Свалиха ме на земята до Ботев. Понаритаха ни едно хубаво, а щом се зададе полиция, изчезнаха на секундата.

При нас дойдоха двама видимо отегчени полицаи, изгледаха Ботев. Взеха го за бездомник - с раздърпани дрехи, че и говори на странен диалект, почти не му се разбира. Решиха да не се занимават с нас, посъветваха ни да отидем до Пирогов и си тръгнаха.

От стадиона все така се чуваше "Само Левски!" Извиних се на Ботев, но той махна с ръка да забравя. Лицето му беше разкървавено, дрехите - до немай-къде раздърпани. Помоли да го върна на Радецки.

Тогава му казах:

- Отдавна искам да те попитам нещо... Ти знаеш ли, че ще умреш?

- Знам.

Прегърнахме се за последно. Този път предвидливо се огледахме, да не ни види някой и да си имаме още проблеми. После оставих Ботев на Радецки. Когато се върнах обратно в София, той беше умрял преди 138 години.

© Иван Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2017, № 9 (214)

Други публикации:
Иван Димитров. Силата на думите. Пловдив: Жанет-45, 2017.