Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОЛИТВА ЗА БЕЛОКОСИТЕ ДЕЦА

Юлия Станкова

web

Скъпи мои, които сте вървели най-дълго по земята,

всички вие, които сте на ръба на отчаянието,

вие, които сте спрели своите часовници, за да направите най-важния избор в тишината на безвремието: дали да излезете на улицата с протегната ръка за милостиня, или да се самозаличите.

Вие, чиято крехка, разплакана душа е неспособна да се озъби във вълчата гримаса на оцеляването.

Ето моето послание към вас: НЕ СЕ ОТКЪСВАЙТЕ НАСИЛА ОТ ОБЩОТО НИ, ВСЕ ОЩЕ ЖИВО ТЯЛО! БОЛИ!

Не мога да ви купя лекарства, мили мои. Не мога да купя топлина за крехките ви, болни стави. Нито витамини, нито калций, нито хляб.

Виждам ви всеки ден как дълго търсите последни левчета, за да запалите свещичка в храма.

Колебливо стоите пред витрините, зашеметени от цените, докато решите, че нито една от стоките не заслужава да се купи. Избелелите ви, но изпрани дрехи, всеки миг ще се разпаднат. Както и износените обувки или вехти маратонки, захвърлени от внуците.

В нормалните човешки общества възрастните хора се учат как да преодолеят страха от наближаващата смърт. А вие, мили мои, сте принудени да се борите със страха от живота.

Към вас ли Вапцаров беше отправил скръбния си стих? Вие ли сте същите онези деца, които... "ще имате хлеб"...?

Какви думи могат да се отправят към вас сега, половин век по-късно? Какви надежди могат да ви се дадат за бъдещето, когато то е вече минало? Как зловещо отекват сега в паметта ми искрените слова на поета, които учехме наизуст в училище. Като в изтънчен филм на ужаса. Един излъган поет, използван, за да излъже искрено.

Вие няма да излезете на улицата с плакат "ХОЧУ ЕСТЬ", както правят пенсионерите в Русия. Твърде деликатни сте. Вие тихо ще се свиете в ъгъла на тъмната стая с изключен радиатор, за да направите своя избор - да протегнете ръка за милостиня, или да прекъснете живота си.

Самоубийството е недопустимо за християнина, ще кажат клириците. Не, няма време да се обяснява колко ценни са християнските ценности. Утре може вече да е късно.

Нека просто да се помолим.

Скъпи мои мъченици, отправям към Бог молитвата си за вас.

Отче наш, Който си на небесата и виждаш всички ни като на длан, и забелязваш най-фините душевни трепети на всеки от нас, отправям към теб вик на съкрушение и призовавам Твоята безкрайна милост и благост да се излее като златен дъжд върху белокосите Твои деца.

Направи така, Боже, че безнадеждието, отчаянието и страхът да се отдръпнат от сърцата им и в тях да затупти надеждата. Направи така, че всичко, до което се докосват уморените им сетива, да засиява с неповторимото сияние на чудото. Нека всяка шепа вода, която сутрин плисват на лицата си, да отмива самосъжалението. И всеки залък хляб, от тях поет, да освещава измъчените им тела и да им връща силите. И радостта. И леденият повей на зимата да ги отмине, както досега.

Повдигни завесата на отчаянието от очите им, Боже, и им позволи да преоткрият себе си като част от Твоето творение. Подготви ги, за да им въздадеш тази последна, най-скъпоценна награда.

декември 1996 г., София

 

 

© Юлия Станкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.07.2013, № 7 (164)

Други публикации:
Литературен вестник, бр 42 (300), 18-24.12.1996.