Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПОМЕН ЗА ЧУДОМИР

Христо Т. Христов

web

Днес, когато минавам по улица "Искра" и се заглеждам в красивата градина от едната й страна, спонтанно изникват картини от детството ми. Тогава, в началото на шестдесетте години на миналия век, с баща ми, повел ме за ръка, тръгвахме от площада, като навлизахме в популярната за разходки улица. Началото бе с книжарница за руска литература, следваше винаги зареденият с вкусотии магазин на Любчо. Редяха се малки дюкянчета, сред които съм запомнил билкопродавницата на бившия розотърговец Шипков, а по-подир фотоателието. След него хлътвахме през синьо боядисана врата в двора на красива стара къща. Вътре имаше волейболно игрище, винаги пълно с мераклии за игра. На първия етаж на къщата се помещаваше редакцията на вестник "Искра". Там в една от стаите баща ми ритмично почукваше на машината, а мен оставяше с лист и молив да рисувам детските си картинки. Един следобед в редакцията настана суматоха, а аз бях пратен на двора да играя или да гледам как батковците го правят с топката. Оказа се, че на гости им дошъл писателят Чудомир, стар техен колега. На излизане от срещата, вече на външното стълбище, баща ми посочи един достолепен господин с балтон и очила и ми пошушна да запомня известния в цялата страна казанлъшки писател и художник.

От тези времена е останала една известна снимка от посещението на редакционния колектив при юбиляра. Най-засмения на втория ред е баща ми Тодор Христов. От едната му страна е колегата му Димитър Богданов, а от другата с такето е художникът на редакцията, Милчо Христов. До писателя Чудомир са коректорката Здравка и Борис Спасов.

При Чудомир по случай 75-годишнината му. 27.III.1965 г.

На гърба й редакторът е написал:

При Чудомир
по случай 75-годишнината му.
27.III.1965 г. сутринта

Седнали с баща ми, вече пенсионер, под лозата в двора на бащината къща, съм го разпитвал за човека Чудомир и спомените му за него.

Навремето имало обичай колегите да си ходят на гости по случай нечий рожден ден. На един такъв празник - на главния редактор Кольо Драков, бил поканен и Чудомир. След като обърнали по някоя и друга чашка вино и се развеселили, нашенецът предложил да изиграят и изпеят операта "Кълчища". Тя винаги е включвала в репертоара си различни стихчета. Голяма част от него много сполучливо е предал в своята книга "Следобедно кафе с Чудомир" казанлъшкият журналист и поет Кънчо Стоянов.

В какво се е състояло представлението?

Седнали около масата, играчите се хващат за ръце, все едно играят седящо хоро. Първият хороводец подхваща измислено от него стихче с пиперлив текст и народна мелодия. Следва подобен стих, измислен и изпят от втория, и така, докато се изредят всички. И през цялото време веселата компания се подрусва на столовете все едно е на мегдана, на хорото. То и затова се именувала операта "Кълчища", защото както при водопроводния атрибут трябва да се снадят отделните влакна, тъй трябвало да се навържат и стиховете. Затова я нямало записана, а текстът й е всенароден.

Едно от казаните ми стихчета, и участвало в операта, бе:

"Дълги Димо,
с дълги м - - е,
шарени чорапи"

В началните години на неговата новинарска кариера, след една такава вечер, вървели към къщи и Чудомир, прегърнал свойски баща ми, го насърчавал да продължава все в същия дух. Да не се захваща с писателство като Ганчо и Коста, а да си гледа журналистиката, защото там му е силата. "То писателството не е лъжица за всяка уста", нареждал сладкодумецът.

Понеже отговаряше за стопанските и икономически новини, татко често обикаляше с фотоапарат околията и по селата заснемаше трудовите хора при изпълняване на всякаква селскостопанска работа. Заръка получил от художника Чудомир да му дава старите, използвани вече във вестника, фотографии на копачки, жътварки и берачки. На косачи, секачи и орачи. Трябвали му, за да може по-правдиво да предава в своите картини я извивката на гърба, я захвата на мотиката на кооператорките, я разкрача на секача.

От онези времена е останал един списък със сътрудници на вестник "Искра", които редакцията кани на екскурзия. Имаше такава традиция навремето. В него на първо място е известният наш народовед. Вероятно и той е бил там, защото с подписа си е дал съгласие за участие. Ще да се е състояла някъде в началото на шестдесетте години. Ето и самата покана:

Покана

04.04.2008 г.
гр. Казанлък

 

 

© Христо Т. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2008, № 5 (102)

Други публикации:
Долина (Казанлък), г. V, бр. 13 (194), 30.03.2006.