Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАЛЕНДАРЪТ НА БОТЕВ ЗА 1875 г.

Христо Т. Христов

web

Откриването му е малко случайно. Съпругът на Иванка Ботева - д-р Стоян Христов, разрушава една стена при преустройство на дома им и календарът се появява на бял свят. Сега този единствен екземпляр с лика на Хаджи Димитър и стихотворението "Хаджи Димитаръ Асенйовъ" се намира в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

За Великден 2016 г. получихме вкъщи подарък, книгата "Ботев - календар за година 1875" от бивш колега на съпругата ми, краеведът Димитър Делийски. Авторът подробно разглежда въпроса с отпечатаните преди Освобождението календари. За календара на Ботев, приготвен за разпространение в новата 1875 г., той отбелязва, че наред с чисто българските християнски светци поетът е добавил и борци революционери. Паисий Хилендарски споменава за 24 български светци и мъченици в своята История, докато в календара на Ботев те са 62. По-интересни са датите, на които се почита паметта на тези български революционери, които съвпадат с датите на тяхната гибел. Дадени са точните дати на смъртта и имената на Никола Войводов, Цвятко Павлович, Ангел Кънчев и Стефан Караджа. Всички те са, почетени като християнски мъченици и светци. Датата на смъртта на Хаджи Димитър, Ботев е заковал на 5 август по Юлианския (ст.ст.) и в съседната колонка 17 август по Грегорианският календар (н.ст.). Но битката на Бузлуджа, в която се смята, че е загинал войводата, е на 18 юли 1868 г. (ст.ст.), а това е цели 18 дни по-късно. Поета се е постарал да се изпише името "ВЕЛИКОМЪЧ. ХАДЖИ ДИМИТАРЪ АСЕНЙОВЪ" с големи букви, за да ни подчертае датата на гибелта му. В допълнение е сложил и кръст отпред като за "особенно голям християнски празник". В същия календар е публикувал и баладата "ХАДЖИ ДИМИТАРЪ АСЕНЙОВЪ".

Част от: Христо Ботйовъ. Календарь за година 1875

Христо Ботйовъ. Календарь за година 1875

Оказва се, че са прави Аджарци (жителите на с. Свежен, Брезовско), които твърдят за смъртта на Хаджи Димитър, че е настъпила в средата на август, и то в местността Кадрафил над селото им.

Преди време племенницата на Чудомир, Лилия Димитрова, публикува във в. "Долина" (Казанлък) статията "Легенда ли е това?". Там тя предава спомена на своя роднина Стефан Бучакчиев за разказа на стария турийски поп Колю.

Една вечер през лятото на 1868 г. попът и жена му посрещнали неканени гости, четири-пет души, от които един на носилка. Към него другите все се обръщали с "Войводо" или "Хаджи". И по-нататък продължава: "Разбрахме, че е от четата, дето я разбили. Разказаха ни, че като слезли през нощта в Балкана, минали през Секеречево и се скрили на разсъмване във воденицата срещу Гюрля. Като се мръкнало, процепили по Тунджа, край Карагитлий, стигнали до Турия. Едно от момчетата беше аджарче, идвало насам и знаело къщата на попа."

Оказва се, че освен от аджарчето раненият войвода е носен и от младия (25 г.) четник Никола Мартинов от Казанлък. В спомените ("Семейни спомени и предания" - непубликувани) на професора от БАН Мария Чаролеева, частично представени от Тодор Дончев в книгата му "Мраченик и средногорско сияние за Левски", тя съобщава следното:

"...за своя дядо Стоил Мартинов (баща на майка й) от Казанлък, че имал двама братя - Стоян и Никола. Никола бил четник в четата на Хаджи Димитър през 1868 г. Той е изписан на камъка заедно с петимата казанлъчани, участници в четата, под името Кольо Мартинов. Този факт тя знае от разказите на майка си и на вуйна си. Интересното и важното в разказите на дядо й е, че се потвърждава тезата, че Хаджи Димитър не е загинал на връх Бузлуджа.

Никола (Кольо) Мартинов, след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се срещнал случайно с брат си Стоян, когато той се връщал от някакво село около с. Енина, където бил зидар. От храстите на безлюдния път някой му извикал по име. Изненадал се, че вижда брат си Никола, който явно бързал и само му казал, че турците разбили четата и той и неговите другари носят ранения войвода."

Наскоро се разбра и името на още един четник от тази група. Това е Велко Кръстев от село Махалата (преди Пелово, а сега град Искър) Плевенско. След смъртта на Хаджи Димитър от раните си на 5 август (ст. ст.) той напуска местността Кадрафил и се установява десетина километра по на юг в Средна гора близо до сегашното село Златосел. В тази местност случайно го среща една туркиня на име Садие, която събирала дърва в гората. Тя била щерка на ходжата на селото, което тогава било чисто турско.

Започнала да носи храна и лекове на Велко, понеже бил ранен. Покрай това те се залюбили, но турците от селото явно ги усетили и проследили. Двамата били убити, като тялото на Садие било захвърлено в непроходим дол, а овчари успели да погребат Велко до една тракийска могила наоколо. Сега местността се нарича Велков гроб. Местното население дори измислило песен за Велко хайдутин и Садие. Подробно за историята на четника Велко се разбира от статията "Велков гроб", публикувана преди време във в. "Долина" от председателя на туристическото дружество в Брезово г-н Иван Муевски.

Колкото за това съществувала ли е воденицата срещу Гюрля, приютила за малко групата с войводата, то военните карти на Русия (Триверстова от Руско-Турската война 1877-1878 г. и Австроунгарска от това време) недвусмислено показват местоположението й. Мястото й е малко преди да се влее в Тунджа левият й приток, река Голяма Варовита, излизаща от Балкана западно от Шипка и минаваща покрай Дунавци. Знакът на картата е стилизирано водно колело - кръгче с шест симетрични лъча. Действително воденицата е срещу река Гюрля (десен приток) и се е захранвала с вода от Голяма Варовита. Сега вероятно останките й се намират на дъното на язовир Копринка и по-точно на Дунавския ръкав.

Остава да се отбележи, че не е случаен маршрутът от Бузлуджа до Кадрафил, който са избрали четниците. Предната 1867 г. Филип Тотю с още четирима свои четници минава почти по същия маршрут, за да се спаси от турските потери по Стара планина. Ходили са и в Турия и по р. Тунджа, където под Лъджите (Павел баня), във воденицата на Хаджи Мехмед-аа (след това наричана Пиперовата), са искали да убият собственика турчин, но той успял да им избяга. Това е записано в романизованата биография на Филип Тотю ("Прочутият Филип Тотю войвода") от Филип Симидов, издадена в 1900 г.

Същата воденица на Хаджи Мехмед-аа я има отбелязана на цитираните по-горе военни карти на Русия и Австроунгария.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Австроунгарска б.г.: Австроунгарска военна карта. // ELTE Térképtudományi és Geoinformatikai Tanszék <http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/43-43.jpg> (08.12.2018).

Ботев 1875: Ботев, Христо. Календарь за година 1875. Букурещ: Печатница Свобода, 1875.

Делийски 2016: Делийски, Д. Ботев - календар за година 1875. 2016.

Димитрова 2008: Димитрова, Л. Легенда ли е това?// Долина, г. VII, бр. 31 (311), 31.08.2008.

Дончев 2013: Дончев, Т. Мраченик и средногорско сияние за Левски. Пловдив, 2013.

Муевски 2016: Муевски, И. Велков гроб. // Долина, г. XV, бр. 21-22 (699-700), 02.06.2016.

Симидов 1900: Симидов Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. Русе, 1900.

 

 

© Христо Т. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2018, № 12 (229)

Други публикации:
Долина (Казанлък), г. XV, бр. 21-22 (699-700), 02.06.2016.