ОПИСАНИЕ НА ПРИПИСКИТЕ ПО ЕВАНГЕЛИЕТО НА ДЯКОН ИГНАТИЙ

Христо Т. Христов

web

Евангелието се предава по наследство в нашия род и е било притежание на прадядо ми Стойко Христов-Бешикташът, сподвижник на Левски.

На гърба на корицата и първия лист на четвероевангелието има записани имена, сметки, заръки и др. Има и един по-обработен почерк. Първите 34 страници липсват, а така също и след 438-ма страница, както и задната корица. В книгата са отпечатани и съборни послания. Според всички признаци (шрифт, съдържание и обем на страниците) на четвероевангелието може да се твърди, че е от Неофит Рилски и е печатано в Смирна, т.е. от първия тираж ("Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста сега новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык." В Смирне, 1840, 8°, 516 стр.).

Общ вид на Четвероевангелието (Нов завет) с приписките:

Предна корица на Четвероевангелието

Приписки към Четвероевангелието - с. 1-2

Приписки към Четвероевангелието - с. 3-4

Доколкото успях да прочета някои от писмената, то те са следните:

I) На челото на корицата:

Отпред на корицата има слабожълтеникав надпис в четири реда, който е избледнял (или трит). При компютърна обработка на цвета и наситеността все пак излизат наяве някои неща. Най-отгоре се четат букви (Е.ВЛ.....) , следва изтрит ред, под него (Д........) и най-отдолу (и.....), т.е.:

Е. В Л (Евангелие Васил Левски)

........

Д...... (Дякон)

и...... (игнатий)

Част от предната корица на Четвероевангелието

По средата се намират две главни букви, писани с молив, Д и Л, една под друга, все едно, че е монограм. На друго място главна латинска буква L.

Детайл от предната корица на Четвероевангелието

II) На гърба на корицата:

куча за вуда	с х др (название на воденица по сръбски и инициали с х др)
	р п др (съкращение на името Р[истю] П Др[янков])

Според мен това е едно писмено доказателство от Апостола за неговата среща във "вятърничавата воденица" накрая на Букурещ през зимата на 1868 г. с Христо Ботев (Р[истю] П Др[янков])

Детайл от гърба на корицата

Куkу

Иванъ

Ж Сm

Стиж

Стиж Сmижалив (Стижалив вероятно е анаграма на две думи, т.е. жит васил - в смисъл, да живее Васил)

III) На лицето на първата страница:

на жината джипрази (на жената чапрази, пафти),

Детайл от първа страница (1)

Р : назаямъ 2 мешки пари

Мохамети

бoшикт иванъ (бошикт от турската дума бош-празен, в смисъл все още празен, неженен, ерген)

бoши иСтойку,

1863 (година)

Теодуръ петрувъ,

ва гайда.

(Вероятно става дума за даскал Ботьо Петков и Славейковия вестник "Гайда". Поета Ботев в един изпратен документ (и не само този) от училището в Измаил до министерството на просветата на Румъния на 5 април 1870 г. се е подписал като Петров, а името Ботьо е галено на Тодор.)

Детайл от първа страница (2)

В зацапаното с мастило в единия ъгъл (обърнат обратно на листа надпис и ограден с накъдрена черта) се чете:

приди

Иванувъ

Василя

за кожух

да шия (т.е. дойде Иванов Василя за кожух да шия).

Детайл от първа страница (3)

Има и две рисунки. На едната е изобразена камилска глава, а на другата - око.

Рисунка от първа страница на камилска глава и око

IV) На гърба на първата страница:

Долу вляво се вижда над надписа с виолетово мастило, Христина, като в каре един под друг са подредени три подписа:

СтоЛяv (срещу него) чер остак (вероятно монах уста, т.е. монах майстор), (по-отгоре) ачик остак и пак ачик остак

Христьоo ...Б...в (буквите Б и в са преправяни вероятно още по времето, когато са писани)

Стойку Христу

Цялата долна част на карето е обрамчена с една черта в долния край, на която, като в джоб, е поместена годината 1867.

Детайл от гръбчето на първата страница (1)

На четири места, надлъжно на печатaния текст, близо до подвързията, има подписи стоЛεv и СтоЛεv в различни варианти, като в три от подписите сто е с малка буква с, а втората част Лεv е с главна буква Л. Любопитно е, че един от подписите завършва накрая все едно е лъв с вирната опашка, а друг с подвита. Там е записано и Христьоoлу (или Хрботьоолу).

Детайл от гръбчето на първата страница (2)

На тази страница (горе вдясно) има още имена в записана с писец заръка.

Ето ги:

диму	мирру
минзу	христу
диму	марia

(след името Мария има нарисувана стилизирана ябълка)

Сiю Стоiв (т.е. Всички Стоеви);

и млогу

здравви

Детайл от гръбчето на първата страница (3)

И по-надолу продължава същата заръка:

нъ

иввван

горгево (т.е. Гюргево).

Детайл от гръбчето на първата страница (4)

Според сведенията на моята баба Мария Стойкова и нейната дъщеря и моя леля Лала, прадядо ми Стойко (и баща на баба ми Мария) е от най-известния калоферски род, а той е само един - Ботевия. Знае се, че майката на Христо Ботев е имала братя Мирчо, Генко и Стойко и сестри Мария и Лала (Стойчев 1949: 49). Краеведът от Казанлък Д. Делийски откри сред спомоществователите от Калофер на "Първичка българска граматика" на Иван Богоров дядото на Ботев, където той се е именувал Стою Стоилов Дрянь. Така че името на Ботевия майчин дядо не е Стайко Стоилчин, както твърди калоферецът Никола Начов, а Стою Стоилов Дрянков. Той и синът му Миро (сгрешено, вероятно умишлено, от Н. Начов като Киро) са търгували с Виена, а после пренесли търговията си към Кишинев и Бесарабия.

Аз твърдя, че е имало и още един вуйчо на Христо Ботев на име Христо Стоев Дрянков (Дряновски). Бащата на прадядо ми Стойко Христов-Бешикташа е този Христо Стоев, изписан в приписката "Сию Стоив". Освен него там са и имената на другият вуйчо Мирчо и лелята Мария. Вуйчото Христо е загинал в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Прадядо Стойко е имал четирима братя - Стоян Мерджанът, Киро, Константин и Иван, а също и сестра Тана. Наскоро наследниците на Стоян Мерджанът (и те Стоеви) от село Пресяка, Ловешко публикуваха съобщение във в. "Трета възраст", че и те са от Ботевия майчин род (Иванов 2004).

Другата колонка съдържа още три имена Димо, Минзо и пак Димо. Вероятно приписката е правена в Кишинев или Болград, когато през 1867 г. Левски е там. Трите подписа (СтоЛяв, Христьоо, Стойко Христу и годината 1867) са писани със същия писец, както и имената на всички Стоеви. Тя е паметка, която Левски си е направил, за да предаде "млогу здрави" на Иван (Христов) в Гюргево. Навярно и затова в тази паметка не присъстват имената на вуйчовците Генко и Стойко, както и лелята Лала и майката Ивана, които са били в Калофер.

С по-старо мастило и с паче перо е отметнато горе вляво следното:

а кiло oтџi мiNахъ

2 + шiNiка iзгрeмъ

а кiло саmiлъ

а кило oтџi карабетъ

7 kiлa Nамсi

7 kiлa кара кардирахъ

- кiло тупалъ ађетъ

- кiло Nаiслям кiпi

а кiло асаNъ;

є кiло Nапопа;

а кiло Nаупанеџа

aшiNiкъ

Т шiNiкъ

и др.

Със синьо мастило се е подписала Христина (сестра на баба ми Мария Стойкова), а най-отдолу баба ми Мария Стойкова. Също и мъжът Стоянъ Спасев Рашков на друга бабина сестра (Райна). Със същото мастило е записано и името на прадядо Стойко Христевъ. (Знам, че баба ми и сестрите ѝ са се добрали като деца до евангелието и са драскали. Тези писмена са от тях.)

Има и два текста на арабица (по скоро псевдоарабица). Един от 8 знака, писан с черно мастило, а в началото му започва наклонен текст от четири знака (с по-издължени знаци) със синьо мастило.

Детайл от гръбчето на първата страница (5)

Предполагам, че четвероевангелието е принадлежало на Дякон Игнатий (Васил Иванов Кунчев - Левски).

Доводите ми, че Библията е била на дякон Игнатий - Левски са следните:

1. По обем (516 стр.), шрифт на печата и съдържание съответства на издадения в Измир от Неофит Рилски - "Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста сега новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык". В Смирне, 1840, 8°, 516 стр.

2. По произход. Като наследство от прадядо ми (бащата на моята баба Мария от бащина ми страна) Стойко Христов-Бешикташът. Той е този, когото Захари Стоянов споменал с презрителното "някой си", т.е. "Отъ Калоферъ той взелъ тескерето на нѣкой си Стойко Бешикташътъ, съ което и преминалъ границата.", от когото Левски взема тескерето, за да се прехвърли в Румъния през 1869 г. Прадядо е имал и терзийски (шивашки) дюкян в Смирна (Измир), а преди това дюкян в Калофер.

3. Надписите по челото на корицата, които обясняват чие е било евангелието, т.е.:

Е. В Л (Евангелие на Васил Левски)

........

Д...... (Дякон)

и...... (игнатий)

4. Отбелязаното Приди Иванув Василя за кожух да шия (Дойде Васил Иванов за кожух да шия). Левски е имал навика да загражда с накъдрена черта текст, който е изпълнил, и след това да го замацва с мастило. Навярно е показвал как да се замаскира негово появяване.

5. Наличието на псевдоарабица (опити да се упражнява все едно е турско писмо, за да не буди подозрения).

За пример откъс от публикуваното от изследователите на писмовното наследство на Апостола:

- Васил Левски. Документално наследство. София, 1973, с. 64-65.

"1870 ОКТОМВРИ 28-1871 МАРТ 21, БЪЛГАРСКО1. - НЕДОВЪРШЕНИ ВХОДЯЩИ И ИЗХОДЯЩИ РЕГИСТРИ"

Съдържат сведения за комитетската кореспонденция, важни податки за отношението на В. Левски към различните емигрантски среди, критика към политиката на емиграцията и решението му да регулира взаимоотношенията си с нея на принципна основа.

[I]2. Кореспонденция3 с подобни имена и знакове с Влашко4."...

1871, 4 фев[руари] от Т. Магурели: това писмо е в две коли - книги сини; пише г-н Данаил Хр. Попов за в Българско на В. Лъ[вский], н[о] под други имена, както ще видите надолу; отгоре на писмо[то] така: "Бае Вълчо Драгньов", па свършова донейде така: "Ваш браговче Драгомирчо"; и пак продължава нататък за работи много; в това писмо заменяват горните имена, пак в други - турски; относят18 се на същият, който пише и на В. Лъвский, за да не би [да са] пропаднали писмата; ето как: "Братовче Аслане Дервишо[о]глу19 в Ловеч", пък свършва: "Ваш братовче Азис20 Рушидооглу-Небойлу" и с няколко турски слова неразбрани21, уж че е турско; друго едно малко писъмце (пак от същият), пратено из Одеса, от Филип Тотя на 1870, 29 дек[ември]."

Отдолу под линия се обяснява бележката под номер 21:

"21. В някои свои писма след подписа си Левски поставя кратък текст без смисъл, писан на арабица (ср. док. N 19, 21, 25 и др.)."

Обяснителни бележки с подобно по смисъл съдържание за писмата на Левски има и на страници 91, 99 и 100.

Подписа СтоЛяv (също така и другите подписи стоЛεv и СтоЛεv говорят за замисъл на подпис. И малката буква с в надписа стоЛεv показва, че не се е отнасяло за прадядо ми Стойко Христов-Бешикташът) в смисъл СтоЛъвов и срещу него монах (какъвто е бил Левски) майстор. Годината отдолу (1867) също е показателна.

Подписа Стижалив е анаграма на израза жит Васил (т.е. да живее Васил).

Някои от приписките носят почерка на Левски.

Като дете съм виждал две оригинални снимки на Левски в сестрата Райна на баба ми Мария в Александрово, Казанлъшко. Едната беше от Втората легия с единадесет легисти, а другата със сабя при нозе. В друга част от рода (на Стойка, сестрата на баба ми) се намира пистолет чакмаклия, който не съм виждал, но предполагам, че е от силяхлъка на известната снимка на Левски като знаменосец на П. Хитов. Когато е починал през 1931 г., прадядо ми Стойко, дъщерите (една от тях е баба ми Мария) му са си разделили реликвите, останали от Левски. На семейството на баба ми са се паднали четири предмета: Лозинка (половин монета), паласка, четвероевангелие (Библия) и терзийска ножица, с която си е отрязъл косите. На другите две сестри на баба се паднали пистолет чакмаклия и снимки от легията.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867.
(На снимката се вижда паласката, запазена до днес и заснета подробно във фотосите по-долу)

Паласка (отстрани)

Паласка (надпис: Василъ Кунчевъ)

Паласка (гръб)

Паласка (фишекарник)

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Стойчев 1949: Стойчев, Иван Кр. Иванка Ботьо Петкова. // Христо Ботев. Сборник по случай сто години от рождението му. София, 1949.

Иванов 2004: Иванов, Иван Н. Ние сме от Ботевия род. // Трета възраст, бр. 23, 02.-08.06.2004.

Казанлък
18.07.2019 г.

© Христо Т. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2019, № 8 (237)

Други публикации:
Долина (Казанлък), 19.02.2015 (вариант).