Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОПИСАНИЕ НА ПРИПИСКИТЕ ПО ЕВАНГЕЛИЕТО НА ДЯКОН ИГНАТИЙ

Христо Т. Христов

web

Евангелието се предава по наследство в нашия род и е било притежание на прадядо ми Стойко Христов-Бешикташът, сподвижник на Левски.

На гърба на корицата и първия лист на четвероевангелието има записани имена, сметки, заръки и др. Има и един по-обработен почерк. Първите 34 страници липсват, а така също и след 438-ма страница, както и задната корица. В книгата са отпечатани и съборни послания. Според всички признаци (шрифт, съдържание и обем на страниците) на четвероевангелието може да се твърди, че е от Неофит Рилски и е печатано в Смирна, т.е. от първия тираж ("Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста сега новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык." В Смирне, 1840, 8°, 516 стр.).

Общ вид на Четвероевангелието (Нов завет) с приписките:

Предна корица на Четвероевангелието

Предна корица на Четвероевангелието

 

Приписки към Четвероевангелието - с. 1-2

Приписки към Четвероевангелието - с. 1-2

 

Приписки към Четвероевангелието - с. 3-4

Приписки към Четвероевангелието - с. 3-4

 

Доколкото успях да прочета някои от писмената, то те са следните:

I) На челото на корицата:

Отпред на корицата има слабожълтеникав надпис в четири реда, който е избледнял (или трит). При компютърна обработка на цвета и наситеността все пак излизат наяве някои неща. Най-отгоре се четат букви (Е.ВЛ.....) , следва изтрит ред, под него (Д........) и най-отдолу (и.....), т.е.:

Е. В Л (Евангелие Васил Левски)

........

Д...... (Дякон)

и...... (игнатий)

Част от предната корица на Четвероевангелието

Част от предната корица на Четвероевангелието

По средата се намират две главни букви, писани с молив, Д и Л, една под друга, все едно, че е монограм. На друго място главна латинска буква L.

Детайл с монограм Д(якон) Л(евски) от предната корица на Четвероевангелието

Детайл от предната корица на Четвероевангелието

 

II) На гърба на корицата:

куча за вуда с х др (название на воденица по сръбски и инициали с х др)
  р п др (съкращение на името Р[истю] П Др[янков])

Според мен това е едно писмено доказателство от Апостола за неговата среща във "вятърничавата воденица" накрая на Букурещ през зимата на 1868 г. с Христо Ботев (Р[истю] П Др[янков])

Детайл от гърба на корицата

Детайл от гърба на корицата

Куkу

Иванъ

Ж Сm

Стиж

Стиж Сmижалив (Стижалив вероятно е анаграма на две думи, т.е. жит васил - в смисъл, да живее Васил)

 

III) На лицето на първата страница:

на жината джипрази (на жената чапрази, пафти),

Детайл от първа страница (1)

Детайл от първа страница (1)

Р : назаямъ 2 мешки пари

Мохамети

бoшикт иванъ (бошикт от турската дума бош-празен, в смисъл все още празен, неженен, ерген)

бoши иСтойку,

1863 (година)

Теодуръ петрувъ,

ва гайда.

(Вероятно става дума за даскал Ботьо Петков и Славейковия вестник "Гайда". Поета Ботев в един изпратен документ (и не само този) от училището в Измаил до министерството на просветата на Румъния на 5 април 1870 г. се е подписал като Петров, а името Ботьо е галено на Тодор.)

Детайл от първа страница (2)

Детайл от първа страница (2)

В зацапаното с мастило в единия ъгъл (обърнат обратно на листа надпис и ограден с накъдрена черта) се чете:

приди

Иванувъ

Василя

за кожух

да шия (т.е. дойде Иванов Василя за кожух да шия).

Детайл от първа страница (3)

Детайл от първа страница (3)

Има и две рисунки. На едната е изобразена камилска глава, а на другата - око.

Рисунка от първа страница на камилска глава и око

Рисунка от първа страница на камилска глава и око

 

IV) На гърба на първата страница:

Долу вляво се вижда над надписа с виолетово мастило, Христина, като в каре един под друг са подредени три подписа:

СтоЛяv (срещу него) чер остак (вероятно монах уста, т.е. монах майстор), (по-отгоре) ачик остак и пак ачик остак

Христьоo ...Б...в (буквите Б и в са преправяни вероятно още по времето, когато са писани)

Стойку Христу

Цялата долна част на карето е обрамчена с една черта в долния край, на която, като в джоб, е поместена годината 1867.

Детайл от гръбчето на първата страница (1)

Детайл от гръбчето на първата страница (1)

На четири места, надлъжно на печатaния текст, близо до подвързията, има подписи стоЛεv и СтоЛεv в различни варианти, като в три от подписите сто е с малка буква с, а втората част Лεv е с главна буква Л. Любопитно е, че един от подписите завършва накрая все едно е лъв с вирната опашка, а друг с подвита. Там е записано и Христьоoлу (или Хрботьоолу).

Детайл от гръбчето на първата страница (2)

Детайл от гръбчето на първата страница (2)

На тази страница (горе вдясно) има още имена в записана с писец заръка.

Ето ги:

диму мирру
минзу христу
диму марia

(след името Мария има нарисувана стилизирана ябълка)

Сiю Стоiв (т.е. Всички Стоеви);

и млогу

здравви

Детайл от гръбчето на първата страница (3)

Детайл от гръбчето на първата страница (3)

И по-надолу продължава същата заръка:

нъ

иввван

горгево (т.е. Гюргево).

Детайл от гръбчето на първата страница (4)

Детайл от гръбчето на първата страница (4)

Според сведенията на моята баба Мария Стойкова и нейната дъщеря и моя леля Лала, прадядо ми Стойко (и баща на баба ми Мария) е от най-известния калоферски род, а той е само един - Ботевия. Знае се, че майката на Христо Ботев е имала братя Мирчо, Генко и Стойко и сестри Мария и Лала (Стойчев 1949: 49). Краеведът от Казанлък Д. Делийски откри сред спомоществователите от Калофер на "Първичка българска граматика" на Иван Богоров дядото на Ботев, където той се е именувал Стою Стоилов Дрянь. Така че името на Ботевия майчин дядо не е Стайко Стоилчин, както твърди калоферецът Никола Начов, а Стою Стоилов Дрянков. Той и синът му Миро (сгрешено, вероятно умишлено, от Н. Начов като Киро) са търгували с Виена, а после пренесли търговията си към Кишинев и Бесарабия.

Аз твърдя, че е имало и още един вуйчо на Христо Ботев на име Христо Стоев Дрянков (Дряновски). Бащата на прадядо ми Стойко Христов-Бешикташа е този Христо Стоев, изписан в приписката "Сию Стоив". Освен него там са и имената на другият вуйчо Мирчо и лелята Мария. Вуйчото Христо е загинал в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Прадядо Стойко е имал четирима братя - Стоян Мерджанът, Киро, Константин и Иван, а също и сестра Тана. Наскоро наследниците на Стоян Мерджанът (и те Стоеви) от село Пресяка, Ловешко публикуваха съобщение във в. "Трета възраст", че и те са от Ботевия майчин род (Иванов 2004).

Другата колонка съдържа още три имена Димо, Минзо и пак Димо. Вероятно приписката е правена в Кишинев или Болград, когато през 1867 г. Левски е там. Трите подписа (СтоЛяв, Христьоо, Стойко Христу и годината 1867) са писани със същия писец, както и имената на всички Стоеви. Тя е паметка, която Левски си е направил, за да предаде "млогу здрави" на Иван (Христов) в Гюргево. Навярно и затова в тази паметка не присъстват имената на вуйчовците Генко и Стойко, както и лелята Лала и майката Ивана, които са били в Калофер.

С по-старо мастило и с паче перо е отметнато горе вляво следното:

а кiло oтџi мiNахъ

2 + шiNiка iзгрeмъ

а кiло саmiлъ

а кило oтџi карабетъ

7 kiлa Nамсi

7 kiлa кара кардирахъ

- кiло тупалъ ађетъ

- кiло Nаiслям кiпi

а кiло асаNъ;

є кiло Nапопа;

а кiло Nаупанеџа

aшiNiкъ

Т шiNiкъ

и др.

Със синьо мастило се е подписала Христина (сестра на баба ми Мария Стойкова), а най-отдолу баба ми Мария Стойкова. Също и мъжът Стоянъ Спасев Рашков на друга бабина сестра (Райна). Със същото мастило е записано и името на прадядо Стойко Христевъ. (Знам, че баба ми и сестрите ѝ са се добрали като деца до евангелието и са драскали. Тези писмена са от тях.)

Има и два текста на арабица (по скоро псевдоарабица). Един от 8 знака, писан с черно мастило, а в началото му започва наклонен текст от четири знака (с по-издължени знаци) със синьо мастило.

Детайл от гръбчето на първата страница (5)

Детайл от гръбчето на първата страница (5)

 

Предполагам, че четвероевангелието е принадлежало на Дякон Игнатий (Васил Иванов Кунчев - Левски).

Доводите ми, че Библията е била на дякон Игнатий - Левски са следните:

1. По обем (516 стр.), шрифт на печата и съдържание съответства на издадения в Измир от Неофит Рилски - "Новый завет господа нашего Iисуса Хрiста сега новопреведенный от Славенскаго на Болгарскiй язык". В Смирне, 1840, 8°, 516 стр.

2. По произход. Като наследство от прадядо ми (бащата на моята баба Мария от бащина ми страна) Стойко Христов-Бешикташът. Той е този, когото Захари Стоянов споменал с презрителното "някой си", т.е. "Отъ Калоферъ той взелъ тескерето на нѣкой си Стойко Бешикташътъ, съ което и преминалъ границата.", от когото Левски взема тескерето, за да се прехвърли в Румъния през 1869 г. Прадядо е имал и терзийски (шивашки) дюкян в Смирна (Измир), а преди това дюкян в Калофер.

3. Надписите по челото на корицата, които обясняват чие е било евангелието, т.е.:

Е. В Л (Евангелие на Васил Левски)

........

Д...... (Дякон)

и...... (игнатий)

4. Отбелязаното Приди Иванув Василя за кожух да шия (Дойде Васил Иванов за кожух да шия). Левски е имал навика да загражда с накъдрена черта текст, който е изпълнил, и след това да го замацва с мастило. Навярно е показвал как да се замаскира негово появяване.

5. Наличието на псевдоарабица (опити да се упражнява все едно е турско писмо, за да не буди подозрения).

За пример откъс от публикуваното от изследователите на писмовното наследство на Апостола:

- Васил Левски. Документално наследство. София, 1973, с. 64-65.

"1870 ОКТОМВРИ 28-1871 МАРТ 21, БЪЛГАРСКО1. - НЕДОВЪРШЕНИ ВХОДЯЩИ И ИЗХОДЯЩИ РЕГИСТРИ"

Съдържат сведения за комитетската кореспонденция, важни податки за отношението на В. Левски към различните емигрантски среди, критика към политиката на емиграцията и решението му да регулира взаимоотношенията си с нея на принципна основа.

[I]2. Кореспонденция3 с подобни имена и знакове с Влашко4."...

1871, 4 фев[руари] от Т. Магурели: това писмо е в две коли - книги сини; пише г-н Данаил Хр. Попов за в Българско на В. Лъ[вский], н[о] под други имена, както ще видите надолу; отгоре на писмо[то] така: "Бае Вълчо Драгньов", па свършова донейде така: "Ваш браговче Драгомирчо"; и пак продължава нататък за работи много; в това писмо заменяват горните имена, пак в други - турски; относят18 се на същият, който пише и на В. Лъвский, за да не би [да са] пропаднали писмата; ето как: "Братовче Аслане Дервишо[о]глу19 в Ловеч", пък свършва: "Ваш братовче Азис20 Рушидооглу-Небойлу" и с няколко турски слова неразбрани21, уж че е турско; друго едно малко писъмце (пак от същият), пратено из Одеса, от Филип Тотя на 1870, 29 дек[ември]."

Отдолу под линия се обяснява бележката под номер 21:

"21. В някои свои писма след подписа си Левски поставя кратък текст без смисъл, писан на арабица (ср. док. N 19, 21, 25 и др.)."

Обяснителни бележки с подобно по смисъл съдържание за писмата на Левски има и на страници 91, 99 и 100.

Подписа СтоЛяv (също така и другите подписи стоЛεv и СтоЛεv говорят за замисъл на подпис. И малката буква с в надписа стоЛεv показва, че не се е отнасяло за прадядо ми Стойко Христов-Бешикташът) в смисъл СтоЛъвов и срещу него монах (какъвто е бил Левски) майстор. Годината отдолу (1867) също е показателна.

Подписа Стижалив е анаграма на израза жит Васил (т.е. да живее Васил).

Някои от приписките носят почерка на Левски.

Като дете съм виждал две оригинални снимки на Левски в сестрата Райна на баба ми Мария в Александрово, Казанлъшко. Едната беше от Втората легия с единадесет легисти, а другата със сабя при нозе. В друга част от рода (на Стойка, сестрата на баба ми) се намира пистолет чакмаклия, който не съм виждал, но предполагам, че е от силяхлъка на известната снимка на Левски като знаменосец на П. Хитов. Когато е починал през 1931 г., прадядо ми Стойко, дъщерите (една от тях е баба ми Мария) му са си разделили реликвите, останали от Левски. На семейството на баба ми са се паднали четири предмета: Лозинка (половин монета), паласка, четвероевангелие (Библия) и терзийска ножица, с която си е отрязъл косите. На другите две сестри на баба се паднали пистолет чакмаклия и снимки от легията.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867.
(На снимката се вижда паласката, запазена до днес и заснета подробно във фотосите по-долу)

 

Паласка (отстрани)

Паласка (отстрани)

 

Паласка (надпис: Василъ Кунчевъ)

Паласка (надпис: Василъ Кунчевъ)

 

Паласка (гръб)

Паласка (гръб)

 

Паласка (фишекарник)

Паласка (фишекарник)

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Стойчев 1949: Стойчев, Иван Кр. Иванка Ботьо Петкова. // Христо Ботев. Сборник по случай сто години от рождението му. София, 1949.

Иванов 2004: Иванов, Иван Н. Ние сме от Ботевия род. // Трета възраст, бр. 23, 02.-08.06.2004.

Казанлък
18.07.2019 г.

 

 

© Христо Т. Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2019, № 8 (237)

Други публикации:
Долина (Казанлък), 19.02.2015 (вариант).