Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВСЯКА САМОТА МЕ СТЯГА В РАМЕНЕТЕ

web

Живях с години до прозореца.
През него виждах
тъмните върби край къщата,
нататък пътя през полето -
към реката,
която просто идва и си тръгва,
оставяйки ми бряг, вода и мост.
И тъмнината оттатък моста.

Така живях.
А самотата
пристигаше отнейде всяка вечер,
изтриваше краката си и влизаше
при мене, в стаята с прозореца.
Допиваше ми виното, допушваше
последната цигара
и ми казваше:
"Заспивай вече.
Няма страшно, тук съм!"

Прозорец беше всичко.
И върби.
И бряг.
И мост към тъмнината.
Ала веднъж ми рече самотата:
"Омръзнахте ми всичките! До смърт!
Ако не дойда утре -
кой си ти, какво си?"

Прозорецът е същият.
И аз.
Реката все така пристига и си тръгва.
Но чувам - самотата вие като пес
пред портите ми, заковани с глухи гвоздеи.
За нещо моли, стене, настоява...

Мълча
и си допивам виното,
допушвам сам последната цигара.

И виждам:
няма самота,
която да ми е по мярка.

 

 

© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2012, № 3 (148)

Стихотворението печели Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2008).