Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

И С "КАЛАШНИК" НЯМА ДА СТАНЕ

Гриша Трифонов

web

По едно време бях готов да основа организация против попфолка или поне да си купя "Калашник" за близки срещи с феновете му. Разбрах обаче, че тази несъстояла се битка вече е загубена. Защо ли? Не защото в новогодишната нощ, след президента, "Многая лета" и "Дунавското", и трите национални телевизии забълваха див турбофолк. Не защото силиконките вече са в един отбор с всички популярни българки и ги виждаме редовно в сутрешните блокове, вестниците и радиата. Не защото стадионите български се пълнят с разплакани тийнейджъри по концертите на "Планета Пайнер". А защото разбрах - чалгата не е просто побългарени кючеци от цял свят, представени от едрогърди певачки, на които по договор им е забранено да пеят на живо (вярно е!!!); не е просто скудоумни текстове от рода на "Искам го, стискам го!", не е просто бизнес за милиони (евро, не хора...)

Попфолкът е върхът на айсберга, чалгата е друго, далеч по-опасно нещо.

Чалга е нахалството да мислиш, че само ти си прав, да се държиш, като че другите нямат значение, като че други няма и светът е създаден, за да бъде удобен единствено на теб.

Първи пример: Влизам в такси и усещам, че нещо не е както трябва. В мига, в който разбирам, че странното е, дето в колата не се чува Азис, а Сара Брайтман, шофьорът пита дали ми харесва музиката, или да я смени... Ония, фолкманиаците, никога не питат. Те не подозират, че има хора, които харесват друга музика. Нещо повече: те въобще не подозират, че има друга музика!

Втори пример. В ресторанта свири оркестър, завърнал се току-що от Норвегия, където момчетата са работили повече от 10 години. През това време чалгата е завладяла България, ама те откъде да знаят!... И си свирят евъргрийни. Към сцената се приближава врат по анцуг, вади тлъста пачка и поръчва "Доко, Доко". "Какво е това "докодоко", пита пианистът. Парче, кво! Не го знам... Ми к’во знаеш, да те е... в музиканта!!! Опитвам се да си представя обратната ситуация: любител на "Ийгълс" например да си поръча "Хотел Калифорния" в чалга заведение и да напсува акордеониста, щото не я знае... Опитвам се, ама не става.

Дотук с примерите на войнстваща простащина. И без тях е ясно, че светът изпростява тотално. Светът - не само България. Защото така трябва. Защото простият човек е манипулируем и точно такъв е нужен на всяка власт - била тя политическа, финансова или дявол знае каква. Затова простият човек чете "Лична драма", макар и да подозира, че "съдбите" на страниците не са от читателски писма, а от журналистическите компютри; плаче на сапунки, макар животът и проблемите на бразилци, мексиканци, венецуелци и пр. братски народи да нямат нищо общо с неговите; ходи на мачове, макар резултатът и рушветът на съдията да се знаят от месеци; праща като изоглавен SMS-и, макар да знае, че той нищо не решава, а само пълни гушите на "Биг Брадър", "Мюзик айдъл", "Денсинг старс", "Голямото четене", "Великите българи", "Сървайвър" и прочие чуждоформатни бирници; вярва на политиците и ходи да гласува, а после се псува на "главата проста". (Тази псувня, между другото, трябва да се нареди сред най-българските българщини като компютъра, киселото мляко и Мадарския конник, щото е уникална поне колкото тях...)

На властта - каквато и да е тя - не й трябват мислещи хора, а еднакви. Простите са еднакви, всеки умен и мислещ е различен от другите. И понеже не може да се измисля отделен пиар за всеки, се измисля пиар за прости хора и оттам нататък се работи по увеличаването на тази таргет група. А умните? Те живеят сякаш в бомбоубежища и редките им срещи в реалния свят водят до плачевни резултати - тровят ги с генно модифицирани храни, румънски летни хитове, Елизабет Костова и Паулу Коелю (или Куелю? Голям праз!), голи пъпове посред зима, чилийски чесън, педофили в парламента и гейпаради край него и т.н., и т.н.

И всичко това е чалга, разбира се.

И още: Крадците по ФАР и САПАРД, родните олигарси, които довчера си бяха обикновени мутри, VIP-персоните, продажните социолози, платените журналисти, вдъхновените графомани от всички сдружения и съюзи, заекващите водещи от всички радиа и телевизии, допингираните леко- и тежкоатлети, съдиите, полицията, футболът, здравеопазването, проституцията... Но млъкни, сърце!

Така е, въпросът не е само до попфолка. Макар че и той е вреден за българщината. Защитниците на този жанров хермафродит най-често използват аргумента, че било добре, дето "хората" слушали български попфолк, а не сръбска или гръцка музика. Това твърдение е абсолютно невярно - феновете на чалгата са полиглоти и понеже разбират кючека даже и на лапландски, все им е тая Весна Змиянац ли слушат, или Деси Слава. Това, от една страна. А от друга - като ще слушам чалга, поне да е оригинална. Освен това не ща чужденците да мислят, че туй, дето го слушат в "Син сити" е българска музика, а кючекът по масите - исконна българска традиция.

Не ща! Ама кой ме пита...

И пак се сещам за "Калашник"-а. Проблемът е, че за автомат пари все ще се намерят, ама за толкова боеприпаси - откъде?!

 

 

© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2009, № 1 (110)

Други публикации:
Словото днес, бр. 2, 22.01.2009.