АРХИПЕЛАГ

web

Така не ми отива да съм остров.
Да спят аборигенчета под палмите кокосови,
да ме обхождат с лодки - издълбавки,
рибета пъстри да ловят коралите.
Да бъда обозрим от птичи поглед,
да нямам площ за всичките сезони,
полята ми да бъдат резедави кърпички,
а планинките ми - със обли връхчета.

Не мога да съм остров. Да ме стягат
чепиците и да ме лазят крабове,
а от очите ми поточета да тръгват,
които няма как в реки да се превърнат.
Нещастни темзи! Колко ми е скулата?
Хайверът ще умре на сиви купища.
А никакви пъстърви в тъмни подмоли,
и никакви мостове, петолъчки, еднорози.

Не мога повече да бъда остров!
Затуй подводните ми сухожилия и кости
ще се възправят сред беззъбите акулки -
полупотъналите атлантиди да събудят.
Да се прегърнем с тях, ръце да си целунем,
„Заклех се!" - да речем над сплетените новолуния,
от островните ни безсъници и хлипове
да се родят Химн, Знаме, Устав, Библия.

И щом не ни е дадено да бъдем материци,
да ни пресичат откъм юг на север птиците,
да ни облитат братя райт с развети флагове,
ще сме поне частици от Архипелага.
Тогава даже и от Божи поглед
ще станат видни всички наши промисли,
аборигени, папагали, заливи,
и пълнолуния, и изгреви и залези.

© Гриша Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2010, № 9 (130)

Други публикации:
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.