Галина Налбантова - За спазването на обещания

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЗА СПАЗВАНЕТО НА ОБЕЩАНИЯ

Галина Налбантова

Ти ли си тази
Дето има да идва
Или друга да чакам

"Йоан", Георги Господинов

Обещай ми, каза той една меланхолична есенна вечер, с мокри гниещи листа в парка и мирис на мъгла, да си помислим един за друг на Нова Година в полунощ.

Очите му гледаха през мен, синьо изпразнени от тъгата, докато аз се правех на загрижена майка и закопчавах плътно якето му. Миришеше на дъжд, на пръст и в сумрака на падащата вечер аз го желаех повече от преди.

Аз спазих обещанието. Но дали той го спази, не знам. Защо ли?

Може би, защото по Нова година вече нито се чувахме, нито се виждахме... но със сигурност се мислехме. Може би защото той беше със жена си, а аз в друг град. Може би заради всички малки причини, поради които не можехме да бъдем заедно.

Но сред новогодишната полунощ на кристално шампанско, хора, фойерверки, когато моята мисъл се отправи към него, той не беше там. Душата ми го чакаше над облаците, пълни със сняг, над фойерверките, летящите тапи от шампанско и човешка глъч. Чакаше своята новогодишна целувка с него. Но бях сама.

Може би той никога не е мислел да дойде. А може би просто винаги е искал да знае, че някъде там над облаците, в полунощ на новата година, една женска душа го чака с целувка.

Може би още го чакам.