Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

NLP
За медиите, славеите и гарвана

Георги Чалдъков

web

 

“Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната!”

Константин Павлов
(из “Славеите пеят”)

 

 

 

 

 

“Казаха ми да ви кажа, че съветската анатомия е най-развита в света” - казваше проф. Димитър Каданов на лекциите си през 1960-те години. Сега собственици и редактори на медии и политици ни казват да казваме, че имаме свобода на словото и печата. На равнището на отделните медии обаче продължава диктатурата на цензурата, обслужваща правителства, политически партии и/или рекламодатели. Повече от 50 години тези “О, колко много славеи!” са “златен бал на послушните”, както го нарича проф. Милко Петров - допускат се едни, не се допускат други разбирания за събития и личности у нас и по света. Тази селекция превръща медиите в манипулатори на общественото мнение - машини за “промиване на мозъци”.

За осъществяването на тази стратегия те - съзнателно или несъзнателно - използват и “хватките” на невролингвистичното програмиране (Neuro-Lingustic Programming - NLP). Тръгнало от психотерапията на страхови комплески и базирано на взаимодействията между съзнание-тяло-лингвистика (говорим и писмен език), NLP започва да се прилага преди около 35 години. Въпреки че не е валидизирано научно, поради което е наричано от някои невролози и психиатри “невромитология” или “псевдонаука”, през последните години NLP се прилага и в медиите, рекламата, PR и коучинга (от англ. coach - треньор, в случая ментор, който те учи да вземаш правилни решения). Използвайки техниките на NLP, психотерапевтите премахват фобии на пациенти, докато медиите посаждат възгледи и идеологии, заблуди и илюзии у читатели, зрители и слушатели. Това, подобно на т.нар. черен PR, наричам black NLP - именно за него пиша в тази статия.

Като краен резултат, NLP прави рифрейминг (от англ. reframing - промяна на рамката) - променя начина на мислене (frame of mind) и оценъчните критерии на човека за събития и личности. Дава ти други карти (от англ. maps - другата ключова дума на NLP), с които да играеш. Техниката на рифрейминг се базира на многократно повтаряне на семантични конструкции, като ключови думи и послания. Така, в зависимост от това на кое медийно NLP сме подложени, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности.

Когато медиите хвалебствено повтарят едни и същи имена, предоставят им публични изяви и спират критиките към тях, общественото мнение остава с впечатлението, че тези имена са най-добрите и други освен тях не съществуват в нашата страна (опитайте се да критикувате в “24 часа” и “Труд” някои от днешните-вчерашни “Съзидатели” на Гранитски и ще се убедите). Особено ако имената не живеят в административната столица София. Причината не е географската дистанция: Вежди Рашидов, Светлин Русев и Недялко Йорданов, а не бургазлиите Стоян Цанев и Живко Иванов, и като бяха живи - Георги Баев и Христо Фотев, да бъдат по-често на екрана на телевизиите и на страниците на вестниците.

Така според медиите в България има само няколко добри поети, художници, артисти и журналисти, живеещи в София. И няколко добри учени и професори от софийските университети и БАН. Това (централизирано) медийно NLP на интелектуалния масив на България създава media-made, маркетинговата интелигенция, както я наричаше проф. Тончо Жечев.

Не само според медиите, но и според водещите държавни институции най-добрите са пак същите родни “славеи”. Спомнете си наградите по случай техните 60-ти рождени дни - да са живи и здрави професорите Боян Биолчев и Стефан Данаилов - те получиха “Паисий Хилендарски” - най-високото отличие на Министерството на образованието и науката, почетния знак “Марин Дринов” - най-високото отличие на БАН, и ордена “Стара планина” - най-високото държавно отличие в мирно време. Сега, като стават на 65 години, с какво ще ги награждават? Вероятно ще бъда упрекнат в морален максимализъм, ако искам от Биолчев и Данаилов да се откажат от наградите, защото с такива не са удостоени много по-достойни от тях личности, като Константин Павлов, Стефан Цанев, Стоян Цанев, проф. д-р Михаил Давидов, Александър Морфов, както и покойните вече Христо Фотев и Георги Баев.

В една малка и все повече намаляваща по население страна, в която хората трябва да се знаем и взаимно да се уважаваме, работи цензурирана медийна и институционална методология за несправедливи оценъчни критерии спрямо постиженията на труда на българските граждани - очевидна, позволена, стимулирана, платена, брутална дискриминация по талант! Така, на фона на мизерния жизнен стандарт, безморалността на медии и държавни институции прави още по-обиден живота ни тук, в нашата Родина! Докато се научим да казваме: “Млъкнете, славеи!/ Проклети, славеи!” И дойдат гарваните, за да ни кажат истината - страшната!

 

 

© Георги Чалдъков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.07.2007, № 7 (92)