МАЙКА ХРАНИТЕЛКА ИЛИ ОЗЛОБЕНА МАЩЕХА

Георги Чалдъков

web

От латински cultura означава отглеждане. Да отгледаш какво? Йерархия на ценности, поведение, обноски, ритуали, символи, обличане (събличане), обобщено - стил на живот, начин на мислене. И особено важно - морал. Всичко това, предавано от поколение на поколение - социална генетика, по-точно меметика, в която кодовете на детската градина, училището и Alma mater studiorum (майка хранителка със знания), има изключително важно значение.

Viva academia, viva professores

Пеят и се веселят студентите, когато се дипломират. Големите въпроси са: Всеки от тях станал ли е Homo academicus? Излиза ли от университета удовлетворен, „нахранен ли e със знания” - и морал?

Университетското образование и наука имат съществено значение за реализирането на общочовешките ценности, като “мир, свобода, социална справедливост и ограничаване на бедността, изолацията, невежеството, несправедливостта и войната” - според декларация на Комисията за образование и култура при ООН. Като виждаме колко много бедност и болести има по света и у нас, колко много безотговорност има в парламента, правителството и президентството, и несправедливост - в обществото, мисията на образованието и науката става все по-важна и неотложна.

Sapere aude

През 1999 г. в Болоня министрите на образованието подписват декларация, с която започва т.нар. болонски процес в университетското образование. Процесът прокламира модела на трибология на университетската дейност (гр. tribo - плъзгане; трибология - наука за взаимодействия) - континуум на образование и наука.. Трибология на равнището студент-преподавател, т.е. интерактивен, евристичен, а не репродуктивен (зубрашки) процес на обучение. И sapere aude - кураж, стремеж да си мъдър и свободен. През декември 2006 г. в Брюксел Европейската комисия одобри програмата 2007-2013 за “обучение през целия живот” - lifelong learning program.

Amicus Plato, sed magis amica veritas

“Платон ми е мил, но истината ми е по-мила” - казал Аристотел на учителя си Платон, когато се разхождали в маслиновата градина “Академия”, разположена край Атина. В нашия случай обучението на студентите и научноизследователската работа на преподаватели и студенти са ми по-мили, отколкото некачествените министри, ректори и преподаватели. Тук, в културата на университета, са големите проблеми на нашето образование и наука. В България имаме само 10-15 професори на възраст 35-45 г. и много други, по-възрастни доценти и професори - плод на необективна оценъчна система за хабилитиране и като цяло - на ретроградната и анахронична йерархия на ценности в политиката на образованието и науката, където не желаят да разбират, че български принос в науката е значително по-обективен критерий, отколкото принос в българската наука. И, че наукометрията е съвременен метод, който измерва приноса на даден учен и университет: публикациите и тяхното цитиране в качествени международни списания (списания с висок импакт фактор).

Рublish or perish (или, между “в” и “н” разликата е съществено голяма)

“Публикуваш или загиваш” е добре известна максима в университетите на напредналите страни. Никоя фондация няма да ти даде пари за научен проект, ако имаш (много на брой, но) ниско-импактни и малко-цитирани публикации. Така, както не можеш да участваш на олимпийски игри, ако скачаш по-малко от 8 метра на дълъг скок за мъже, така и с импакт фактор по-нисък от 10 не трябва да можеш да кандидатстваш за доцент, а с по-нисък от 20 - за професор във фундаменталните биомедицински науки. А в съвременна България има доценти и професори с нищожен импакт фактор и индекс на цитиране. Такъв парадокс няма в западните страни на ЕС, в САЩ, Канада и Япония.

Сега започна да работи нов закон за научните степени и звания, където има „препоръчително” уважение на наукометричните показатели. Справедливото прилагане на закона (може би) ще подобри качеството на хабилитиране. Иначе много талантливи български мозъци ще продължават да изтичат в университетите на напредналите страни. И ще текат, докато в България продължават да действат званията без знания, диктатурата на званията и игнорирането на знанията - и морала.

Накратко, българската Alma mater трябва най-после да укроти „организираната посредственост” (термин на проф. Александър Балабанов) и комерсиалност, които продължават да травматизират университетското обучение и наука. „Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките” - пише професорът във вестник „Мир”, 6 август 1928 г.

Alma mater sine rector academicus

На 8 октомври 2011 г. ректорът на един, навършващ 50 години български университет, връчи награди на чуждестранни почетни доктори, но не почете основателите на наричания тогава „висш медицински институт” - все още живите преподаватели и студенти, които през 1961 г. дойдоха във Варна от медицинските институти в София и Пловдив. Нито неговите първи възпитаници, които продължават да работят за университета, нито тези, които емигрираха и вече са известни учени и лекари в напреднали страни по света. Като цяло (2004-2011): Майка хранителка без академичен ректор.

Все пак:

Две малки есенни звезди, на облаците кацнали,
треперят в есенния хлад и се целуват тайно.

(Иван Пейчев, „Досада”)

Post scriptum

„Записки от мъртвия дом” на Достоевски трябва да бъде задължително четиво за ректори, политици (и общински съветници): „Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил..., то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.”

Това беше добре известно на първите демократично избрани ректори (1990-2004) - при тях имаше академизъм и юбилеен сантимент.

© Георги Чалдъков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.10.2011, № 10 (143)