Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФОЛКЛОР И КРИЗИ

Георги Чалдъков

web

Двама учени от Катедра по психология на Ню-Йоркския университет установиха връзка между политическата ориентация и чувството за щастие (Psychological Science 2008; 9: 565-572): 47 процента от консерваторите (републиканци, център-десни, “слонове”) описват себе си като “много щастливи”, докато при либералите (демократи, център-леви, “магарета”) този процент е 28, при което религиозни, икономически и други причини имат малко влияние върху усещането за щастие. Разликите идват предимно от влиянието на политическата доктрина върху начина на мислене - рационализирането на икономическото неравенство е характерно за консерваторите. Защото те виждат “неравенството” като резултат от меритократската парадигма на дясно-ориентираната политическа идеология. Това именно изгражда емоционалния буфер срещу негативните последици от икономическото неравенство, които се посрещат в позитивна или поне в неутрална светлина от консерваторите. Неотдавна учени от University College London публикуваха резултати, получени с магнитен резонанс (MRI), показващи разлики в размера на някои структури в мозъците на “слоновете” и “магаретата” (Current Biology, 7 April, 2011).

Подобни мозъчни различия няма в страните, където има мамбо, фламенко, пачанга, самба, сиртаки, кючеци, хора и ръченици - там има романтика, но няма икономика, настъпват финансови кризи. Но защо и в една северна страна като Ирландия? - малко вероятно е това да се дължи на кънтри музиката и рок-групата “U2”. Не, че България не е, но Гърция е типичен “фолклорен” пример за страна в тежка финансова криза. Независимо от това, гърците и гости на Гърция не спират да танцуват сиртаки по музика на Манос Хаджидакис, Мелина Меркури, Микис Теодоракис, Никос Андролакис... И зеймпекико - танц на гръцки мъж, когато е monos (сам) и леко пиян.

Като напуснахме Солун, видяхме две жени, които усърдно копаеха градината си, и мъж, който съзерцателно лежеше под едно дърво. Тази панорама се видя странна за някои от западните колеги, те помолиха екскурзовода да спре рейса и запитаха мъжа “защо жените работят, а той лежи под дървото?” Мъжът отговори с една дума: “скептоме” (мисля). След кратка пауза добави: “дулеви енкефалос” (работя с мозъка).

Известно е, че от гръцкото “тяло” (soma) са родени много биомедицински науки - геномика, транскриптомика, протеомика, конектомика. И скептомика - изследване тялото на мисленето и съмнението. Но не това на мъжа, който съзерцателно лежи под дървото. А в смисъла на Man Thinking (на Ралф Емерсън) и think tanks (на RAND Corporation в Санта Моника, Калифорния). Най-много резервоари за мисли (мозъчни тръстове) има в САЩ. По данни на The Economist (17 април 2009) техният брой се е увеличил от осем през 1910 г. до над хиляда през 2009 г. Бюджетът на американските “резервоари” е много по-голям от този на европейските. В САЩ първите 20 “резервоара” на републиканската партия харчат голям дял от спонсорските пари за партията.

И във Великобритания “резервоарите” са пълни - например Adam Smith Institute и Centre for Policy Studies бяха любимите резервоари на Маргарет Тачър. Всеки от водещите десет има свои “води” за поддържане и годишен оборот от 500 хиляди до четири милиона паунда. Small is beautiful (Малкото е красиво) e заглавие на една от книгите на големия английски икономист Ернст Фридрих Шумахер (1911-1977). Той вярва повече в “достатъчността” (enoughness), отколкото в консумативното “повече е по-добре” (bigger is better). Това е сърцевината на неговата концепция за будистката икономика: “Целта е да получаваме максимално количество знания и морал, а не максимално количество материална консумация.” Брутното национално щастие е по-важно от брутния национален продукт - икономическата философия на Кралство Бутан, разположено между Индия и Китай. Прилича на онова, в което е вярвал Достоевски: “Няма щастие в богатството, щастието се купува със страдание. Човек не се ражда за щастие. Човек постига щастието си.”

Според дзен будизма, за да си щастлив, трябва да правиш всичко с удоволствие - задължително условие е да си измерил тавана на собствените си възможности - тогава ще си поставяш цели, които можеш да изпълняваш успешно - иначе ще бъдеш разочарован от неуспеха, което може да те отчае, фрустрира, депресира. Именно това е сърцевината на японското „Аз познавам само удоволствието”, но не в смисъла на “Satisfaction” на Rolling Stones. А в стремежа търпеливо да вървиш нагоре:

Охлюв
катери планината Фуджи,
но бавно, бавно!

Кобаяши Исса

Да знаеш, че “всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим” (Г. Г. Маркес).Без да се отчайваш от опита на Борис Христов в “Христова възраст”:

аз изкачих дървото на живота -
видях, че няма нищо на върха, и слизам.

Ако “Гражданите за европейско развитие на България” (ГЕРБ) не инвестират в “резервоари” за здравеопазване, образование и наука, ще се превърнат в Гастро-Езофагиална Рефлуксна Болест (ГЕРБ) - тогава дори професор Искрен Коцев от Медицинския университет - Варна няма да може да им помогне. Нито пък - друг един варненец - Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания.

 

 

© Георги Чалдъков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2011, № 7 (140)