Няма такова нещо

ЕПИЛОГ

Едуард-Уилям Брадфорд

web

Сигурно много по-лесно бих написал още две книги, отколкото да отговоря на въпроса защо написах тази. Може би по-скоро защото трябваше, отколкото защото ми се искаше. Уви, като че ли всеки от нас има разбирането за това, как другите трябва да проживеят живота си, но малцина са онези, които знаят как трябва да проживеят своя собствен. Аз не държа да зная как другите трябва да сторят това. Онова, което ме притеснява, е, че очевидно не знам как да проживея моя живот. Ако знаех - сега тази книга нямаше да е в ръцете ви.

С нея не се опитвам да обяснявам на другите кой съм аз. Опитвам се да обясня това на себе си. Защото истинската индивидуалност се формира само в условията на самота. Само в състоянието на самота индивидът може да си зададе онези въпроси, чиито отговори имат изключителноважно значение за смисъла на неговото съществуване. И в това е големият конфликт на модерната епоха. Нашите култура и цивилизация правят всичко възможно да не оставят хората насаме със себе си. Защото тогава съществува опасността човекът да се самоосъзнае, в резултат на което да се роди личност с ярка индивидуалност. Капиталът, който е фундамент на модерната епоха, се страхува от личността. Той много по-лесно се възпроизвежда чрез тълпата, отколкото чрез ярката индивидуалност. Съвременната цивилизация прави всичко възможно да обезличи личността, да я лиши от индивидуалност - от способността й да чувства и мисли... Поради което, съвременният човек не живее своя естествен духовен живот. Той просто функционира, следвайки процедури, които в крайна сметка възпроизвеждат капитала.

Аз не харесвам света, в който хората са принудени да функционират. Това не е моят свят, поради което съм осъден на самота. Не бива да се бърка самотата с отчуждението - те са различни неща. Когато човек е отчужден, то е защото не е в състояние да превърне самотата в осъзнато и градивно състояние на духа. Самотата не е нещо страшно. Тя е естествено състояние, а когато е осъзната, е единственото, в което човек може да намери отговори на етични дилеми. Те от своя страна създават ценностната система на духовната личност.

Един ден се събудих с усещането, че не харесвам себе си такъв, какъвто съм, както и ненавиждам живота, който съм проживял досега. Да върна времето назад е невъзможно, но да променя себе си е напълно по силите ми. Аз не мога да променя света около мен, но мога да променя себе си. Мога да бъда и по-добър отколкото съм сега. Ако успея да променя себе си - бих променил и света, защото аз съм част от него. Дали съм успял - ще знам, когато моето пътешествие свърши и не ми остава нищо друго, освен да мина по моста отвъд...

E-W. G. B.

© Едуард-Уилям Брадфорд
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 12 (85)

Други публикации:
Едуард-Уилям Брадфорд. Няма такова нещо. София: Графика 19, 2006.