СЪВРЕМЕННАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ - ИЗВОР НА ПОЗНАНИЯ ЗА БОГАТСТВОТО И СИСТЕМНИТЕ ВРЪЗКИ В ЛЕКСИКАТА

Емилия Пернишка

web

Още през Европейския и Славянския ренесанс се осъзнава, че създаването на речници е неделима част от описването и изучаването на един език и от културния напредък на народа. Някои френски лексикографи пък намират, че за нашата съвременна цивилизация е подходящо определението "речникова", защото речниците - тълковни, фразеологични, енциклопедични или специални и терминологични - са неизменен справочник в процеса на образованието и културното израстване на съвременния специалист или в работата му.

Всеки речник е плод на дългогодишно събиране и подготовка на необходимия езиков материал и на високоспециализирано описване на неговите особености. От разностранната проблематика около речниковото съдържание или работата на лексикографите ще спра вниманието на въпрос, който фокусира и едното, и другото и създава представа за значението на речниците в националната култура както като "паметник на лексиката", така и като начин за "пълното теоретично описване на езика" (Апресян 1974: 3).

Българското речниково дело започва през Възраждането (Кювлиева 1997). Деветнайсети век не е богат на издадени български речници, но все пак нашата лексикография има едно блестящо постижение и тогава - Речника на българския език от Н. Геров. Основният стимул на първите български лексикографи в тяхната самоотвержена, трудоемка и дълголетна дейност е възрожденският устрем да се повдигне националното самочувствие и поради липса на достатъчно и разнообразна книжнина да се събере "от устата на народа" изразното богатство на българите, както и да се използва то за ограничаване на заемките от турски и гръцки, по-късно от руски или други езици.

Най-многостранната речникова продукция у нас се създава все пак едва в последните 60 години. Издадени бяха няколко тълковни речника - еднотомни, тритомен академичен, един недовършен от Ст. Младенов и засега - 11 тома от многотомния Речник на българския език (РБЕ). Появиха се голям брой специални речници - няколко синонимни, фразеологични, антонимен, паронимен, етимологичен, речници на чуждите думи, голям брой терминологични, правописни и правоговорни, словообразувателен, жаргонен речник, диалектни с различен обхват на диалектна лексика и др. Тези трудове съдържат в голяма степен лексикалното богаство на нашия език.

Основните източници за опознаване на българската национална лексика са едноезичните речници. Те показват езика в ранообразните му форми и употреби, фразеологични и синтактични връзки, стилистични нюанси, опитват се да представят сложната му система и са база за превводните (двуезичните) речници.

Но колко са думите в българския език? - задава се резонен въпрос. Тълковните речници на Найден Геров (в 6 тома), академичният Речник на съвремения български книжовен език (в 3 тома) и Българският тълковен речник (от 7 автори, ІV преработено и допълнено издание през 1994 г.) (БТР), които обхващат лексика от цялата българска азбука, описват около 70-75 хиляди лексеми. Много по-богат е РБЕ. Всеки от неговите томове съдържа между 8 и 13 хиляди думи както от съвременната лексика, така и от възрожденската книжнина и от диалектите (от типа на баруга ‘локва’, бикарник ‘обор за бикове’, боище ‘бойно поле’, бомбарда ‘старинно оръдие’, болясвам ‘ашладисвам’ и ‘ваксинирам’ и хиляди под.). Включват се много словообразувателни и фонетични варианти на думите, от което се очертава формалното богатство на лексиката, умело използвано в редица случаи от поетите (свр. блескавица - у М. Георгиев, блъскавица - у Ст. Михайловски и др., и блескавина - у Вазов или Ст. Михайловски, бледнота и бледност). Така че в издадените 11 тома РБЕ представя около половината от цялата лексика, но това са вече доста повече думи, отколкото съдържа всеки от предходните тълковни речници. Той включва, макар и много ограничено, и редица индивидуални лексеми, използвани от наши видни писатели. Но речникът не обхваща нито цялата диалектна или жаргонна лексика, нито всички специални термини. И все пак безспорно лексемите, които ще включи и обясни, ще надминават 200 хиляди. Така че отговорът на въпроса за броя на българските лексеми, използвани в книжнината на съвременния български език (в широкия му смисъл, взет от периода на неговото изграждане от втората половина на 19. в.), не е категоричен, защото лексиката е много динамична категория. Но този брой е достатъчно голям, за да се нарежда нашият език между добре развитите съвременни книжовни езици.

Тълковните речници, и най-вече многотомният Речник на българския език, представят и друга страна от лексикалното съкровище на езика - семантичното вариране на думите, свързването им с различни понятия, с което те дават нови названия за явленията - било като синонимни на други, било като единствени техни имена. Семантичното богатство на българския език, както и на всеки друг развит естествен език, е неизчислимо. Ако в БТР глаголът бера например е представен в 5 свои значения, като ‘късам’, ‘събирам’ и др., едно от които - ‘загноявам’, в РБЕ те са 6, при което значението ‘загноявам’ е отделено като омоним бера². В БТР богатство има две значения, а в РБЕ - 6. Между тях са значения с широка употреба, като ‘съвкупност от духовни ценности’ (богатство от стилове, богатство от идеи и др.), ‘многообразие на нещо’ (богатство на народната реч, богатство на палитрата на художник и под.), ‘блясък, великолепие’ (богатство на обстановка, богатство на облекло и под.). Още по-значителни разлики в полза на изчерпателното представяне на употребата на думите в РБЕ ще открием в семантичната структура на глаголи, частици, съюзи, предлози и др. (глаголът вземам в БТР има 6 значения, а в РБЕ - 29, виждам в БТР е с 4 значения, а в РБЕ - с 21, имам в БТР - с 3, а в РБЕ - с 25, и т.н.). Тези семантични разлики не са измислени или пресилени. Те са извлечени от авторите на речника благодарение на използваното за работата многомилионно богатство на картотеките на българската лексика, където се съдържат извадки от реалните употреби на думите в българската книжнина. Тънкостите се долавят, разбира се, и благодарение на високия професионализъм на съвременните лексикографи, който се проявява в още ред достойнства на речника.

Внушителното количество от стотици хиляди думи и значения, използвани в езика, голяма част от които образованият българин познава или употребява, поставя естествения въпрос: как нашият ум усвоява това богатство? Как при всеки говорен акт извежда на преден план бързо и почти без усилие нужната дума или значение?

Изказването на всяка мисъл изисква известно време, през което да се намерят между всички изразни средства необходимите за целта. Ако допуснем, че за подобна преценка на една дума е нужна 0,01 сек., то, за да се изберат между 20 000 единици само пет, нужни за изказване на една мисъл, биха отишли 5 минути. На практика обаче се изразходват не повече от пет секунди, а и доста по-малко. Как става това?

Подборът е значително улеснен от наличието на ред, система в лексиката. Организираността на думите и значенията е качество, без което би било невъзможно нито тяхното запомняне, нито функционирането им. Тя позволява при изказването да не се преглеждат всички речникови единици, а много малка част от тях, където лесно се открива необходимата.

Системността е резултат от активната дейност на човешкото мислене още при усвояване на езика. То постоянно свързва, сравнява и противопоставя езиковите факти. В този процес съзнанието обобщава отделни особености и по тях думите се обединяват в групи - системи, в които единиците се сближават по нещо, но и по-добре изпъкват различията им.

Системността на лексиката се усвоява естествено от човека при овладяване на родния език и с повече усилия - при изучаване на чужд. Тя има прагматична, функционална и когнитивна целесъобразност. Но в съвременната цивилизация установяването й има огромно значение и за откриване на закономерностите в човешкото мислене, оприличавано на "черна кутия". Без опознаване на тези закономерности е невъзможно моделирането на мисловната дейност в т.нар. изкуствен интелект и създаването на технически средства за машинен превод, за четене на текстове от машина и много други цели. Ето защо съвременните речници имат за задача не само да опишат речниковия състав, но по един сравнително достъпен, четивен начин да представят и системността в лексиката. Това явление е изключително сложно, тъй като не само се отнася до твърде много единици в постоянно движение, изменение, особено по семантика, но и защото представлява връзка между тях по различни признаци - форма, съдържание, употреба в различни социални сфери. Еднаквостта или близостта по форма систематизира лексемите в микросистеми като омоними, пароними или словообразувателни гнезда. Тези групи се представят най-добре в специални речници - на омонимите, паронимите, словообразувателен. Те представят формално свързаните думи и понякога обясняват разликите им (Василева 1988). Но същата информация за лексемите омоними и пароними в голяма степен се съдържа и в общите тълковни речници.

Връзката и по форма, и по значение формира словообразувателните гнезда (или пардигми), които са обект на словообразувателните речници. У нас неотдавна излезе първият словообразувателен речник. В този тип речници думите се обединяват около словообразувателните корени или основи и се посочва последователното натрупване на морфеми към тях, чрез което възникват нови и нови лексеми: напр. от казвам - показ, показвам, приказвам, приказка, приказен, приказлив, сказка, сказчик, доказвам, доказателство, отказвам, отказ, оказвам (се), показвам, показен, показалка, показалец, изказвам, изказен, изказ, изказване, подсказвам, подсказвач и т.н. Дори само този пример представя ролята на словообразувателните речници да покажат словотворческите средства на езика в един пълен и системен вид, най-активните словообразувателни единици и редица други особености на системата, като напр. моделите, образците за свързване на структурните съставки, които се проявяват по-явно или по-имплицитно в такъв речник.

Формалната структурна близост на лексемите отчасти личи и в тълковния речник поради азбучния му ред. В редица случаи последователно разположените единици с еднотипни морфеми (напр. с една и съща представка или основа) разкриват ролята на системата за преодоляване на смисловото дублиране на близките форми, напр. на равнина и равнище (и двете думи се образуват от прилагателното равен с различни суфикси за място). Общото значение ‘равна плоска площ’ става основно за равнина, а има по-ограничена употреба при равнище, тъй като тази дума се натоварва повече с абстрактна семантика (културно равнище, равнище на подготовката, среща на високо равнище) или с терминологичен смисъл (морско равнище). С тези значения, непознати в народния език, равнище става конкурент на заемки като ниво, уровен и в прецизна реч ги измества.

Признакът, който свързва в най-сложни отношения лексемите, е лексикалното значение. Най-големи, многообхватни са системите на близките по семантика думи. Сравнително затворени и по-ограничени са напр. названията за родствени отношения, за цветове, зрителни възприятия и др. Много богата и усложнена със семантични и словообразувателни подсистеми е системата от имена на лица. Те се групират по различен белег, напр. имена на лица по професия (летец, работник), по качество, на което лицето е носител (ленивец, красавица), по убеждения на лицето, по местоживеене, различни занимания и т.н. Това йерархично групиране (означавано като таксономия, хипономия) продължава до най-малките семантични системи, които обединяват 2-3 (понякога и повече) думи - това са синонимите или антонимите. Те се свързват по общо значение - за първите еднакво, за вторите - две противоположни, но включени в по-абстрактно, родово общо значение. Именно от тези най-малки системи става подборът на нужната или най-точната дума в дадено изказване. Всяка от единиците в системите има свое собствено място в езика, който не обича излишествата и отхвърля ненужните средства. Необходимостта от синонимите зависи от техните допълнителни нюанси или стилистични особености, честотност, терминологичност и др. Могат да се посочат много примери за отпадане на синоними поради системни причини. Например в старобългарския език думите глаголъ и глаголати са означавали ‘рeч’ и ‘говоря’ (още и изглаголати, проглаголати). Този смисъл на корена на думата глагол е запазен в ироничния глагол многоглаголствам. В сблъсъка на двете думи в старобългарската система с говорити, говоръ оцеляват вторите синоними, а глагол се запазва като термин в граматиката (за част на речта). По същата системна зависимост е стеснило значението си същесвителното жито, старинно - ‘храна’ (средство за живот), сродно с прилагателното жив. Днес то означава конкретен хранителен продукт (пшеница или ръж, зърнени храни). Старата българска дума бреме със значение ‘товар, вързоп, който се носи’, е отстъпила днес това конкретно значение на синонима си товар и е останала активна с абстрактния смисъл, развит метафорично: ‘неприятно, мъчително изживяване, грижа’, както и ‘тежест’, ‘тегло’. (Непоносимо бреме ми падна от душата. Пъшкам под бремето на тежкия товар). Тоест, сега тази дума е синоним не на товар, а на други думи, някои - също в преносни значения.

Синонимното богатство на българския език е отразено сравнително добре в лексикографията. Първият речник, който най-добре представя изразните средства с еднакви значения в народните говори, е Речникът на Н. Геров. Този тълковен по замисъл лексикографски труд може да се приеме и като двуезичен, и като синонимен. Той установява равнозначността на думи от различни диалекти и по този начин систематизира цялостната национална лексика - не само книжовната, както става в съвременните синонимни речници. Нашият бележит възрожденец постига групиране на думите за еднакви понятия, каквото не е повторено от никой друг български речник досега, благодарение на огромен допълнителен лексикографски труд, извън усилията да се събере, обясни и преведе на руски и да се анализира граматично и отчасти - по произход българската лексика. От установената в него синонимия на думите (означавана и като тавтонимия при по-прецизно схващане за явлението синонимия) узнаваме какво изумително разнообразие от изразни средства за огромно количество понятия съдържа нашият език. Например не само са събрани и обяснени, включително и чрез латинските им имена, хиляди названия из флората и фауната, но до тях са посочени от няколко до десетки техни синоними: напр. за растението молоха - още 19 имена (като камбула, божа ръчица, волово око, камилник, камилче, косичняк, слез, кралица, шапка и др.), за птицата синигер - още четири (кратунарче, подмрежица, циригарен, цънцигар), за чвор са изредени 24 синонима, за годявам - 11, за охлюв - под заглавна дума лигавец откриваме още 55 имена, и т.н. Стремежът на Н. Геров да обхване цялото словно достояние на народа и да свърже думите за един денотат е израз на възрожденския ентусиазъм и родолюбие, присъщ на епохата. Доловимият у автора възторг към словообразувателните възможности на нашия език и желанието му да ги покаже се проявяват в представеното разнообразие от лексеми с един корен, напр. за младеж - още младич, младия, младица; за мак - божа, божичка, божур, божурига, божанка, божурок и под.

Като синонимен речникът на Геров може да служи и е служил на писатели като Иван Вазов, П. П. Славейков, на ботаници, зоолози, фолклористи, филолози и др., които проучват народния бит, виждания, обичаи. На езиковедите той предоставя безкраен материал за изследвания на стотици проблеми. Заедно с това в този речник откриваме едно по-ранно състояние на българската синонимна лексикография, при което не са избистрени нито термините синоним и доминанта на синонимния ред, нито други изисквания за тълкуването им, за връзка между синонимните редове, посочени при различни синоними от тези редове и др. (Пернишка 1996: 71).

В съвременните синонимни речници синонимният фонд на езика се представя вече от по-друг ъгъл. Най-богато се включва съвременната синонимика, употребявана в книжовния език, в Български синонимен речник от Л. Нанов и А. Нанова (София, 2000), срв. реда мръсен, нечист, замърсен, омърсен, намърсен, измърсен, изцапан, зацапан, нацапан, оцапан, мърляв (разг.), кирлив (разг.), окирливен, изкирливен, оплескан (разг.), изплескан, омацан, замацан, измацан (разг.), омърлян, измърлян (разг.), бербат (простонар.). Синонимите са групирани и според различните значения на думите в различни редове. Синонимното богатство е увеличено със синонимните фразеологизми, напр. наблизо освен лексемите близо, недалеч, недалеко има и синоними на две крачки, на една крачка, под носа ми, под самия ми нос, на един хвърлей камък.

Издържани в друго отношение са и Синонимен речник на българския книжовен език от М. Димитрова и А. Спасова (София, 1980), Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи) от Е. Пернишка (Пловдив, 2003), Малък синонимен речник на българския език от В. Вътов (В. Търново, 1999). В тези речници някои синонимни редове са по-кратки от редовете в речника на Нанови, но пък речниците са тълковни и уточняват значението на синонимите в синонимните редове. В речника на Е. Пернишка освен че се конкретизира в много случаи употребата на отделните синоними в граматично отношение или по съчетаемост, се посочват и редовете от антоними на всеки синонимен ред, а често - и близките по значение думи. По-подробни данни за използването на синонимите в реда дава речникът на М. Димитрова и А. Спасова.

Друг тип семантични системи представя речникът на антонимите. Първият и единствен Речник на антонимите в българския език (София, 1997) е от Е. Пернишка и Ст. Василева. Той представя българските думи за противоположни значения (и понятия) и не само дава възможност на всеки, който пише, да намери по-лесно дума за създаване на антитеза, но и показва важни страни от българското мислене. Антитезата е похват, който намира място най-вече в афоризми, в публицистичната реч, в художественото слово и народното творчество. Особено умело се използва от сатириците, в поезията, пословиците и поговорките. Срв. Умът и богатството скриват недостатъците, бедността ги разкрива (пословица); Последните, Исусе, няма да станат първи, докато първите имат последната дума (Радой Ралин) и под. Речникът има предимствата и на синонимен, тъй като посочва противоположните думи не само в двойки (има - няма, първичен - вторичен), но и синонимите им, напр. при икономичен - разточителен синонимите на първата дума пестелив, стиснат и на втората - широкопръст; при двойката първи - последен е посочен още и сетен като поетичен синоним на последен. Още по-богато подобни синонимно-антонимни отношения са отразени в посочения по-горе Синонимен речник на българския език от Е. Пернишка, където почти при всеки синонимен ред следват и антонимите на думите в съответното значение. Посочените в речниците антоними не само представят и предоставят за използване възможностите на езика, но и подсказват черти от народопсихологията, виждания на нашия народ за противоположностите, оценката му за положително и отрицателно, желано и нежелано. Така че лексикографското систематизиране на езиковите факти и взаимоотношения служи изобщо на националната култура, отразява националния манталитет, създава възможност за съпоставки с мисленето на други народи.

Както синонимията, така и антонимията се отбелязват и в тълковните речници, но по-ограничено, предимно чрез думите, които най-точно съответстват на дадено значение и подпомагат обясняването, разбирането му. Там се взема предвид и стилистичната употреба на тълкувана дума или значение и се подбират най-близките по стилистична функция синоними.

Идеографските речници, съществуващи за някои езици (като френски, руски, английски и др.), обединяват близки по семантика думите в по-едри понятийни групи, а вътре в тях в подгрупи показват видовите понятия чрез много подразделения. Те са особено полезни при изучаване на чужд език, ето защо у нас има някои подобни двуезични речници.

Една от най-ярките прояви на семантичната системност и на богатството на езика е полисемията. Полисемията е средство за по-икономично назоваване. Например вместо с нова лексема, както това става в някои езици (френски, руски), в български всяко плодно дърво или храст се назовава с думата, която означава плод на това растение - вишна е и дървото, и плодът му, така е и с ябълка, круша, маслина, къпина и др. В друг случай не се създават нови думи за отделни части на дрехата, а се използват названията на частите на тялото, които тя покрива, срв. скъсани лакти на жилетка, протрити колена на панталон, изпотен гръб на риза, пета на чорап и под. Подобни връзки разкриват нов аспект в системността на лексиката и семантиката. Вторичните значения на всяка дума произтичат едно от друго, взаимосвързани са със семантични признаци, които мотивират появата на едно ново значение от едно съществуващо дотогава. Но освен това тези вторични значения могат да се обединят, систематизират и по начина на своето възникване, по типа на мотивацията, която ги е породила - напр. при посочените названия на плодни дървета - метонимично пренасяне на имената за единия тип понятия (плодове) върху другия тип (дървета), при имена за части на тялото - върху понятията ‘части на дреха’, и стотици подобни типични пренасяния. Чрез метафорично пренасяне се създават аналогични преносни значения у редица синонимни или близки по значние думи - напр. глаголите паля, разпалвам, запалвам, разгарям, възпламенявам и др. се свързват не само с огън, дърва и под. (в прякото значение ‘правя нещо да гори’), но и с чувства, любов, омраза, възторг и под. в еднотипно преносно значение ‘пораждам, ставам причина да възникне (чувство)’. Семантичната антонимна връзка на подобни глаголи с други, като изгасям, охлаждам, изстудявам и др., поражда аналогични антонимни преносни значения ‘унищожавам, ставам причина да изчезне (чувство)’, напр. охлаждам ентусиазма, изстудявам желанието и т.н.

Разнообразието от значения на една дума се отразява преди всичко в тълковните речници. Колкото по-изчерпателни са те, толкова по-добре се проявяват понятията и нюансите, за които българският език е създал отделни названия, знакове. Полисемията крие и обилие от синонимни значения, които са стилистично различни и увеличават експресивните средства на езика. Само чрез вземане предвид и на полисемията се очертават истинските ресурси на езика и на националното мислене, което отделя и отбелязва в езикова форма всичко от външния и духовния свят на човека, неговите качества, взаимоотношения, чувства, родствени и други социални връзки, дейности, оценки и т.н., осъзнати от даден народ като важни, от значение. РБЕ, като най-точно огледало на българския език и неговите изразни средства, показва всички системи, за които стана дума, в най-пълна степен в сравнение с другите български тълковни речници. Системно появилите се аналогични едно на друго противоположни преносни значения са отразени добре и в Речника на антонимите в българския език (напр. при къс и дълъг, малък и голям, едър и дребен, ситен).

Системността в развитието на вторичните значения определя до голяма степен подреждането им в речниците и е важен лексикографски проблем. При производните думи с еднакви афикси се образуват допълнителни микросистеми по значението на афикса (особено при представките) или на мотивиращата основа. Правилното тълкуване на думите става само след предварително изследване на системата от значения, които създава една представка при комбинацията си напр. с глаголни основи, с основи на прилагателни и под.

Разнообразието, изразителността и системността на езика могат да се оценяват не само с оглед на отделните лексеми, на техния брой изобщо или вътре в някаква подсистема. Имат значение и тяхната стилистична пъстрота, възможностите за използване на нюансирани думи в различни стилове, особено в разговорния, художествения, публицистичния.

Така че докато в миналото, когато лексикологията като наука е в своя начален стадий на развитие, богатството на езика се разбира като количество на изразните средства - думи или устойчиви словосъчетания, сложни названия и термини и др.под., по-късно - и като богатство от значения на лексемите или устойчивите словосъчетания. Днес лексикалното богатство е по-широко понятие. В зависимост от много по-задълбоченото съвременно схващане на думата като знак в система понятието за езиково богатство включва и лексикосемантичната системност, и стилистичните характеристики и възможности на думата или устойчивото словосъчетание, които определят значимостта им и мястото им сред другите. Именно системността в голяма степен обуславя и количеството на лексикалните единици, и тяхната употреба в един или друг тип общуване, с един или друг смислов нюанс, и развиването на нови значения, както и тяхното място в системата от всички значения на една лексема.

Ето защо и задачите на съвременната лексикография са много по-сложни, особено - на едноезичната и тълковната лексикография, независимо от това, дали се създават общи или специални речници - синонимни, антонимни, идеографски, словообразувателни, терминологични и под. Пълноценното описване на семантиката и функционирането на една лексема, дори ако тя е видимо по-проста, с по-малко значения, е много богата, сложна научна задача. Съвременният лексикографски труд не е само справочник. Той има амбицията да представи езиковата същност и място на думата като пресечна точка на много системи. Това го прави едно от най-сложните и трудоемки езиковедски изследвания, където всестранно, задълбочено, при това - крайно пестеливо - се отразяват всички страни на лингвистичната и конкретно - на лексико-семантичната теория. Благодарение на това в речника намираме не само справка за значението и употребата на думата, но и друга разнообразна информация за опознаване и изучаване на езика, на народа, който го създава, и изобщо - материал за многопосочни научни изследвания.

ЛИТЕРАТУРА

Апресян 1974: Апресян, Ю. Д. Лексическая семантика. Синонимические средства языка. Москва.

Василева 1988: Василева, Ст. Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София.

Кювлиева 1997: Кювлиева, В. Българското речниково дело през Възраждането. София.

Пернишка 1993: Пернишка, Е. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, с. 180-226.

Пернишка 1996: Пернишка, Е. Речникът на Найден Геров като синонимен речник. - Списание на БАН, № 3.

© Емилия Пернишка
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2007, № 2 (87)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.