Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РУШИТЕЛНИ И ГРАДИВНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЕЗИКА

Емилия Пернишка

web

Обръщайки се към темата на конференцията "Агресията на уличния език" (организирана от Международното социолингвистично дружество в София - 22-23.03.2008) и като имам предвид доста либералното отношение на съвременните езиковеди към езиковите процеси и влияния, реших най-напред да си поставя въпроса за градивните и рушителните тенденции в един език и изобщо има ли такива? Такъв проблем бездруго е намирал място в лингвистичната литература, но не така алтернативно; като че ли не е формулиран категорично и не е свързан именно с днешната езикова ситуация у нас (а и в много още страни). И стилистиката, и прагмалингвистиката днес обикновено постулират, че в езика, като средство за общуване на определени социални среди в дадено време, място, ситуация и с определена цел, всичко е допустимо и приемливо. В аксиологичен план това би означавало, че всичко е добро и редно (!). Но дали може да приключим с такава позиция, като си отговорим - няма зловредни влияния, всичко гради и развива езика? И дали обратното мнение би било консервативно, схоластично, ретроградно и под.? Може би повечето читатели на тази публикация мислят, че поставените въпроси имат безспорни и тривиални отговори, отдавна дадени в обществената практика, но в съвременната езикова ситуация и при съвременното, общо взето, пасивно поведение на ред лингвисти и дори институции ми се струва, че е добре проблемът да се постави ab ovo.

Добре известно е, че в поетическата, възпитателната, училищната практика езикът или отделни негови прояви непрекъснато са оценявани с категориите добро и лошо. Някои негови качества се приемат като безспорно положителни и пораждат възторга например на Вазов и на ред други творци конкретно от българския език. Немалко подобни преценки изказват по-спокойно лингвисти, учители, граждани. Кои са качествата, оценявани като добри, кои факти и влияния върху езика може да определим като съзидателни, за да им противопоставим други?

Най-обикнатите епитети за положителна оценка на езика с оглед на конкретни негови особености, разбира се, са определения като "богат", "звучен", "изразителен", с възможности да "въплъти създаньята на творческата мисъл", т.е. с развити стилове, терминология и т.н.

Но тези рамки са твърде широки и неопределени, за да се открият чрез тях алтернативни прояви и качества. За такава цел следва да подходим по-научно и исторически, вземайки предвид явленията, които лингвистиката е оценявала като градивни, а отделни типове езикови единици като градиво. Това са, накратко:

- Собственото словотворчество, което внася в езика нови названия или калки с различни задачи, но винаги целесъобразно: за нови понятия, за нови синоними с отсенъчни, метафорични, фонетични или други изразителни възможности, за изместване на чуждици и увеличаване на домашния елемент, за осмисляне на назоваването чрез ясна вътрешна форма;

- Заемане на думи и морфеми със същите цели, както в периода на създаване на книжовния език, така и по-късно, при което положителното е това, което наистина обогатява езика, а не дублира неговите средства, което е свързано с науката, изкуството и културата, икономиката и техниката - изобщо с цивилизацията!

- Закономерно и постоянно е влиянието на собствената езикова система - граматична и лексикално-фразеологична, чрез която се уточняват значението и употребата на думи и форми. Това влияние е спонтанно и неизбежно и всъщност едва ли може да подлежи на оценка. Но тъй като води до резултати, които развиват изразните възможности на конкретния език и най-точно отразяват възприемането на света именно от неговите носители, безспорно и то може да се определи като положително.

Когато се окачествява езикът като богат, изразителен и с развити формални и семантични средства и нюанси, се има предвид ролята именно на тези влияния. При това негласно тази оценка се дължи на виждането им като цивилизационни фактори, чрез които в езика се появяват повече оправдани и нужни изразни средства, които са смислени, благозвучни и разнообразни, преодоляващи монотонността и бедността на изразяването на мисли и чувства и затова - погледнати в друг план - които са средства за развиване и задълбочаване на мисленето и за облагородяване на народния дух. Последното качество произтича от виждането на езика и от марксизма, и от хумболтианството не само като средство за общуване, а като "непосредствена действителност на мисленето", "практическо съзнание", изразител на душевността на народа и на неговото повече или по-малко оригинално възприемане на света.

Въз основа на тези оценки на определени фактори като градивни вече може да се потърсят и влияния и социални нагласи с обратен знак, които рушат - при това всъщност не самия език, а преди всичко - неговите устои - цивилизоваността на мисленето и поведението, духовните ценности и висотата на обществото, което го говори.

Понятието уличен език не е утвърдено като термин в нашата лингвистична традиция. Но понятията уличен, уличник съществуват отдавна с ясна отрицателна конотация. Тя идва от противопоставянето на улицата, като основно място за живот и действие на безпризорни, бездомни и поради това асоциални лица, на дома и семейството, а вероятно - и на училището, като фактори за култивиране на добродетели, за възпитаване в положително социално поведение. В традиционното българско понятие "уличен" се включват семантични признаци, като невъзпитаност, необразованост, грубост, агресивност и под.

В днешното разбиране на понятието уличен обаче се вплитат, според мен, и нови смислови елементи, свързани с разпространяващата се под западно влияние т.нар. стрийткултура. Стрийткултурата възниква като проява в облеклото, модата и музиката, ето защо е разисквана доста активно напр. от западната музикална наука. Основното качество на стрийткултурата е нейното противопоставяне на традицията, на общоприетото, конвенционалното, оттам - на изисканото, приетото за прилично. Тя е свързана с провокативност, скандалност, агресивност, откъдето в по-стеснен смисъл се стига до разпуснатост, грубост и - най-общо казано - до нецивилизованост, без това да е задължително. Най-малкото - като модна или музикална стилистика тя невинаги включва такива смислови елементи. Но в крайна сметка изредените качества следват едно от друго и се подразбират.

Така че ако днес използваме и в лингвистиката термин уличен език, вече не може да разбираме само традиционните домашни конотации, но и тези, които идват с глобализацията. Очевидно е, че към начин на изказване с отбелязаните характеристики най-възприемчиви са младежите, подрастващите, сред които навремето се ражда и младежкият жаргон. Всъщност така е по целия свят. Посочените качества и в поведението, и в езика, като нетрадиционност, неконвенционалност, провокативност, грубост, агресивност особено импонират на съвременните младежи от всички развити страни. От друга страна, те лесно се развиват на благодатната почва на съвременната действителност, където не само се подменят, но напълно се отричат традиционните ценности; където от десетилетия е ограничена възможността за добро домашно възпитание в традиционен смисъл, отречени са религиозните добродетели и животът протича в обществена среда, в която всеки момент се говори за агресия, за провокативна самоизява в различен смисъл (дори в редица случаи като напълно положително поведение), за скандали или тероризъм и антисоциални действия на възрастни в различна форма. Уличният език - проявен в жаргонизми, диалектизми, некнижовни форми - следствие не само от пренебрежение към книжовното, но и от слабата роля и въздействие на училището, което определено е обект на насмешка, реч, изпъстрена с груби и вулгарни думи, шумен и предизвикателен изказ и държание, изобщо цялостно и безцеремонно противопоставяне на цивилизоваността - е следствие, не само мода. Според мен не бива да го отдаваме непременно на глобализацията и да го виждаме като чуждо влияние. Предостатъчно благодатна за него е домашната социална обстановка.

Така набелязаните вътрешни и външни фактори бих определила като рушителни влияния, тъй като дълбоко подронват нравствеността и културата, социалната добронамереност в поведението на съвременния човек. Те неизбежно се отразяват и на езика. Без съмнение създава се и мода на говорене и поведение, която увлича много широки кръгове. Но там, където у младежа е изработена ценностна система и е постигнато достатъчно възпитание - както чрез домашната среда, така и чрез училището, има прояви на своеобразна "диглосия". "Уличният език" е по-скоро стилистично средство, използвано в определена обстановка и среда. За съжаление такава диглосия не е присъща на широки младежки маси, ето защо все повече се констатира изпростяване, огрубяване, безкултурие.

Наред с посочените прояви, които могат да се наблюдават и опишат и системно при по-конкретни наблюдения и материал (което не влиза в моите задачи), аз ще разширя списъка на влиянията на "улицата", които извращават мисленето и езика на съвременния българин, особено от средите на големия град, тоест които имат деструктивен характер.

На първо място, като въздействие на "улицата", разбирана по-широко, ще поставя масовото изместване на кирилицата от латиница. С латиница се отбелязват както многобройни английски думи, налагащи се от надписи, фирми и реклами, така и немалко български думи и изрази. Например редно ли е един новопостроен търговски център да се нарече "The Boulevard"? Малко по-съответно с източника на думата той можеше да носи и името "Le boulevard", тъй като и в английски заемката е френска, както и в български. Но все пак защо това име не е на български и написано с кирилица? Някой предполагат, че така изглежда по-тежко, че име "Булевардът" би било по-прозаично и снижено! Но нали когато Михаил Белчев пее "Булеварда с лиричния ритъм / аз не давам за Шан’з Елизе", думата е достатъчно поетична и красива?! Наистина едно подобно име едва ли е подходящо за търговски център, но работата не е в това. Въпросът е свързан с манталитета, изказан просто и метафорично от великия душевед Алеко с репликата: "чорбата е турско ядене, и ние сега повече супа ядем". Иронията е безспорна.

Във всички подобни случаи, където не става дума за фирмено име или търговска марка, надписи от този тип са проява на маниакална претенциозност и криворазбрана цивилизованост, прекрасно осмяна и от други будни българи в миналия век, в края на краищата - отново форма на "уличност" в по-лицеприятна форма.

Но не бива да си затваряме очите, че всъщност чрез тези прояви на "улицата" се извършва погром над най-голямата ни гордост и признак на национална идентичност - нашата специфична азбука. Тя вече достатъчно е загубила с частичното си порусване и с изоставянето на определени букви от старобългарската й форма. Но тези процеси, срещу които са възразявали най-видни български книжовници, не са били самоцелни и деструктивни, защото са повишили нейната достъпност, фонетичен характер и практичност за използване. Днешното тотално изместване на кирилските букви няма нищо общо с прагматичните и научните съображения. То има пораженски и антинационален характер, затова може да се оцени само като рушително влияние.

Чрез този тип уличен език в реклами, фирми, но и вестници и списания същевременно се налагат и много ненужни англицизми от всякакъв род - лексеми, морфеми, изписвани отделно като думи (въпреки че не се употребяват самостоятелно и не могат да намерят място в българския речник), синтактични форми. Те подменят българския начин на изразяване, безцеремонно изритват специфични особености и прояви на богатство и тънкости в нашия език.

Трети тип рушително въздействие върху езика са речевите факти - разговори, реплики и оценки в интернет - в т.нар. чатове, форуми или в скайп, както и в свързани с тях издания, като "PC Mania", "PC Word". Ще цитирам няколко изречения от такива източници:

От другата страна на монетата са вече излезлите Mafia и Streets of LA и задаващият се с титанични стъпки GTA: San Andreas за PC. Последното определено е вкарало допълнителна доза адреналин и спек във вените на пичовете от Reflections и май са поизбързали малко с пускането на последния си продукт с целта да защитят името си на първите, вкарали жанра в третото измерение. ("PC Mania", 05/2005).

Безспорно най-голямата атракция обаче, не само за този диск, но и за изданието като цяло, е включеният онлайн мултиплейър. В изцяло новия за поредицата (а комай и за жанра като цяло) режим ще са спазени всички конвенции на MGS3 геймплея - камера от трето лице, система на прицелване, стелт техники и прочее. ("PC Mania", 02/2006).

Тази най-нова част е пуцалка с преобладаващи стелт елементи. ("PC Mania", 04/2006).

Мен страшно ме кефи симс 2! Особено с експенжъните е невероятно! Аз сега си изтеглих симс 2 със животни и е просто супер! (интернет).

В зависимост от скоростта на достъп до интернет от едни и същи повтарящи се торенти трябва да зададете задача сийд от торент клиента си (интернет). Следващият пач за Empire Earth II е вече онлайн. Той ъпдейтва тази най-нова историческа реалновремева стратегия, добавя множество екстри, като бонус карти за скърмиш, още "горещи" клавиши, премахва редица забивания и бъгове и т.н. (интернет).

Средствата за изказване в тези текстове са езиково еклектични и трудно определими по националност: в тях жаргонизми от общонародния език или новосъздадени (пичове, пуцалки, страшно ме кефи, супер) се преплитат с жаргона или терминологията на компютъра и на интернет (камера от трето лице, система на прицелване, забивания, терабайти, бъгове, торент), с буквално пренесени чуждоезични изрази (фърст пърсън, включен онлайн мултиплейър, експенжъни), транслитерирани или побългарени специални термини (стелт техники, спек, геймплея, бъгове), със словообразувателни неологизми от англицизми (сийдвам, лийчвам, ъпдейтвам), с чужди имена или названия, които дори не се транслитерират (Mafia и Streets of LA и GTA: San Andreas за PC, Reflections, MGS3). Изказването често става със синтактично неоформена, често фрагментарна реч. Кирилицата се редува със съкращения и термини на латиница. Цялата реч говори за прибързаност, небрежност, нехаене за формата на изказа, силно приближаване на писмената реч към устната на жаргона. Това използване на сложна комбинация от "каквито дойде" средства, което показва абсолютна освободеност от норми, не дава ли обаче и усещане за нечистоплътност от пренебрежението към всякакви правила и към езика като цяло (без който, уви, не можем)?! Тази стилистика на определена писмена реч напълно се вписва в отбелязаната изобщо за уличността безцеремонност, пренебрежителност, самодоволство, защото адресатите на този език сами си го разбират и постигат общуване. Но отстрани, от гледище на общоприети норми и изискване към писмения език да бъде разбираем такава стилистика може да се определи като снижена културност не само на речта, но преди всичко - на говорещите. Ето защо смятам, че такива речеви изяви може също да се отнесат към уличния език, те също са отражение на общото пренебрежение към културата и конвенционалността, присъщо на явлението "улично". При това, за съжаление, те се разпростират далеч извън посочения периметър на общуване, стават модни за популярния печат и за редица телевизионни водещи и предавания. Такива въздействия от екрана или радиото ни принуждават да говорим за айдъли, а не за идоли, първенци, звезди и т.под., за мюзикайдъли или сървайвъри и сървайвърки, а не за музикални звезди, оцелели и т.н.

Не е необходимо да убеждавам, че посочените езикови и в много по-голяма степен социалнопсихологически факти са рушителни, вредни наноси в нашата цивилизация. Ние можем да ги обясним научно, търсейки причините им, но не можем да бъдем безразлични към тях, защото те връщат цивилизацията в духовен и в езиков план. Колкото и явленията да са модни, глобални и трудни за преодоляване, както лингвистиката, така и училищата и семействата следва да им се противопоставят и да създават ценностна ориентация, която е от значение за цялостния облик и съществуване на хората от цивилизованото общество. Правилното обяснение и внушаване като ценност на доброто в безкрайните му прояви, на вниманието към другите и сдържаността, овладяването на първичните пориви, отричането на грубостта, вулгарността и примитивизма в поведението и оттам - утвърждаването като добро на вниманието към собствения и чуждия издържан език (с цялата сложност на това понятие), както и на още ред признаци на цивилизацията, е въпрос на оцеляване. Това показват и редица филми с футуристични сюжети, които представят бъдещи общества, лишени от цивилизованост и стигащи до самоизтребление.

С подобни въпроси се занимават поединично немалко културни дейци от много страни. Но усилията не са достатъчни. Особено тревожно е, че като че ли самите лингвисти и филолози изобщо не са убедени, че могат да направят нещо в тази трудна обстановка или - още по-зле - че не трябва да правят нищо, защото езикът се самоутвърждава и самопречиства.

Днес вече не е така. Не става въпрос само за отделни езикови факти, с които езикът да се справи, а за обществен манталитет, за сериозни обществени взаимоотношения, които се отнасят и до днешния ден, и до бъдещето на децата ни и на цивилизованото човечество. Защото примитивността и "уличните" прояви видимо го унищожават. "А ние? - бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим".

Ще завърша с една друга гледна точка по същия въпрос. Изследователите физици от цял свят, мненията и постиженията на които са представени в научнопопулярния филм "Водата", с безброй примери показват, че водата - в природата и в човешкото тяло, което е абсолютно зависимо от това вещество, жадува за добри и хубави думи, а грозните и обидни изрази причиняват гниене и разпад на живота в нея. Филмът внушава, че рушителните въздействия, за които става дума по-горе, поразяват не само психиката, но и физиката на човека. При това положение не е достатъчна само констативна и описателна наука, но и езиковокултурна атака, както и цялостно възпитание, и то с обединени усилия и решителност. Пасивността към всичко, което унищожава най-висшето постижение на природата на Земята, е не само нежелателна, но е и престъпна.

 

 

© Емилия Пернишка
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2009, № 1 (110)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 6.