Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗВИТИЕ НА КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ

Елена Ангелова

web

Икономическите условия в съвременното глобализиращо се общество поставят сериозни изисквания пред образованието. В последните години твърде голям е броят на отпадащите от училище, а още по-голям - на тези, които завършват с минимални знания и умения. Изследванията показват, че голям процент от населението на европейските страни е практически неграмотно, т.е. то не може да чете и да пише, което прави невъзможно намирането на квалифицирана работа и пълноценна реализация в обществото.

За преодоляването на този проблем е необходимо да се формират умения, които се смятат за фундаментални в подготовката на бъдещия гражданин на обществото, а именно:

  • владеене на официалния за страната език, включително правопис и граматика;

  • разбиране на основите на математиката и природните науки главно с цел по-лесно справяне с новите технологии;

  • критическо мислене: способност да се мисли чрез решаване на проблеми и намиране изход от различни ситуации; да се правят разграничения между факти и предразсъдъци;

  • владеене на стратегии и техники на учене, гарантиращи овладяване на нови умения и адаптиране към нови ситуации;

  • комуникативни умения, владеене на други европейски езици.

Модернизацията на съвременното българско образование дава шанс на българските деца да бъдат обучавани като европейци, а на българските учители - да усъвършенстват своите компетентности и да бъдат на европейско равнище. Създава се предпоставка за сравнимост на образователните системи в европейските страни и се дава възможност за мобилност на младите хора в Европа.

Ученето е процес, който продължава през целия живот или, както казва народът: "Човек се учи, докато е жив". Тази народна мъдрост е особено актуална за учителската професия.

Обучението по български език и литература е приоритетно за всяко училище. Затова всеки учител по този предмет трябва да бъде на високо професионално равнище и да подобрява постоянно своята квалификация. Добрият педагог трябва да съумее да намери баланса между традиционните методи и форми и интерактивните методи и форми на преподаване.

Като преподавател по български език и литература изключително полезна за мен се оказа програмата за развитие на критическо мислене чрез четене и писане (РКМЧП), разработена от екип от преподаватели в университета на Северна Айова и колежа Уилям и Мери. Партньор на тази инициатива е МОН. Програмата работи в област Силистра от учебната 1999/2000 г. През месец февруари на 2003 г. заедно с още девет свои колеги получих сертификат за учител по програмата според единните международни сертификационни стандарти, което ми дава право да организирам открити уроци на своите колеги, да ги информирам за приложените стратегии в конкретен учебен контекст, да разпространявам философията на програмата.

Какво представляват стратегиите за развитие на критическо мислене? Преди всичко това са техники за активно и интерактивно учене и преподаване, осигуряващи трайни и достъпни знания, успешно представени от самия обучаем.

От когнитивен аспект те стимулират ученика да изследва учебния текст на различни познавателни равнища.

От метакогнитивен аспект учебните стратегии целят изграждането на индивидуален метамодел за всеки обучаем за продължително и самостоятелно учене през целия живот.

От социално-афектен аспект те градят умения за работа в екип, за търсене, намиране и излагане на аргументирани доводи, за оформяне на собствено мнение, но и за зачитане това на другите.

Да мислим критически означава да сме любознателни, да използваме стратегии за търсене на отговори: да оформяме въпроси и да търсим целенасочено отговори. Критическото мислене се осъществява на много равнища, не само в търсене на факти, но също така и в търсене на причините за фактите и на тяхното значение. Критическото мислене означава поведение на любезен скептицизъм, приемане на алтернативи на изразените позиции, задаване на въпроси. Критическото мислене означава да се изрази позиция по даден въпрос, която да е защитена рационално. То означава да се обсъдят аргументите на другите и да се провери логиката на тези аргументи.

Критически мислещите си задават следните въпроси:

  • Какво мисля за това?

  • Как новата информация отговаря на това, което вече знам?

  • Какво по-различно мога да направя сега, когато имам тази нова информация?

  • Как тези идеи повлияха на моето мислене?

Критически мислещите са активни, работят системно и разсъждават със своята база от знания, за да предефинират себе си и околния свят. Критически мислещите по-трудно се поддават на манипулация и са по-сигурни в собствената си система от знания.

Стратегиите за РКМЧП са организирани в тристепенен модел за учене и преподаване с основни компоненти: Събуждане на интереса; Осъзнаване на смисъла; Рефлексия.

За да бъдеш разпространител на програмата и на нейните стратегии се изискват опит, знания, желание и време. Необходима е изключително сериозна предварителна подготовка от страна на обучителя. Той трябва преди всичко да бъде търпелив, внимателен и тактичен към колегите, да ги предразполага към откровеност и непринуденост. Необходимо е да направи всичко, за да се избегнат стресиращи ситуации, в които учителите ще се чувстват неудобно и неловко. Като опитен педагог обучителят трябва да предвиди и това.

Кои са основните дейности, на които спирам вниманието си преди провеждане на работен семинар с колегите?

  1. Избирам темата, съобразена със задължителното учебно съдържание или с учебното съдържание от второ равнище.

  2. При определяне на групата се съобразявам с броя на желаещите колеги (по-малката група е по-ефективно работеща).

  3. Внимателно подбирам информацията, която ще поднеса, като съобразявам обема й с времетраенето на урока (блок часове или един учебен час).

  4. В зависимост от целта, която съм си поставила, избирам формата на обучение - демонстративен урок, семинар, семинар тренинг и други.

  5. Особено голямо внимание отделям на предварителната си подготовка:
  • планиране на дейностите - моите и на участниците в обучението;
  • подбор на подходящ текст за работа (от задължителното учебно съдържание, от енциклопедии, от статии по актуални проблеми и други);
  • подбор на игрови задачи за емоционална нагласа;
  • нагледни средства (фотоси, рисунки, снимков материал, постери, цветни маркери и др.).
  1. Планирането на заниманието е съобразено с тристепенния модел на програмата РКМЧП.

Важен момент от дейността на обучителя е сформирането на екипите за работа. Произволният принцип спомага да се оформят екипи, в които участниците са с различни специалности, различни темпераменти и нагласи за работа. Учителят е в правото си и сам да режисира групите, за да може да постигне образователните цели. Приложим е и трети вариант - обучаемите сами да сформират екипите, в които ще работят.

Според анонимна анкета на участниците в семинара им е направило силно впечатление следното:

  1. Липсва традиционната класна стая, характеризираща се с черна дъска, тебешир, понякога и цветен, чинове, строени в три редици, цветя, кътове с ученически текстове. Налице е нетрадиционна обстановка (мислеща класна стая) - маси или чинове, подредени елипсовидно или раздвижено по два, постери, черна дъска, цветя, кътове. Мислещата класна стая предлага по-голямо свободно пространство, разчупен е стереотипът, постига се по-голяма ангажираност на вниманието на обучаваните.

  2. Обучителят никога не натрапва своето становище по дискутирания проблем, а внимателно изслушва участниците и поощрява свободното, обмислено и аргументирано изказване.

  3. Дава се възможност за оформяне на повече от едно виждане по зададения въпрос.

  4. Атмосферата е спокойна, предразполага участниците към активна и задълбочена работа, носи им удовлетворение от постигнатото в края на обучението.

  5. Стратегиите дават увереност на учителя, че може да се преодолее безразличието на ученика към задължителното учебно съдържание и да го мотивират за активно участие в учебния процес.

Като "опасни" моменти в работата на обучителя могат да се посочат следните:

  • Поставен в ролята на ученик, учителят се чувства невинаги много комфортно.

  • Обучителят преди всичко трябва да съумее да преодолее негативната психологическа нагласа у педагогическата колегия.

  • Равнопоставеността по образователен ценз и по професия е понякога причина за непълноценно общуване между обучавани и обучител. Поставят се негласно въпросите: "Кой е той, та да ни учи? Какво пък чак толкова ново ни казва и защо именно той, а не аз?".

Началото на тристепенния модел на заниманието по програмата РКМЧП поставяме с първия етап, който се нарича Събуждане на интереса. Целта е участниците да излязат от апатията, умората и активно да се включат в дейностите на екипа, съответно и на цялата група. Формите, които се използват, са различни, но като че ли с най-голям ефект се отличават игровите похвати: "Нарисувай настроението си", "За щастие... за нещастие...", "Горски масаж", "Плетеници" и други.

"Нарисувай настроението си" е емоционална игра. Тя може да бъде изпълнена по два начина. Първо - чрез рисунка на щастливо, намръщено или несигурно човече и кратък коментар към рисунката. Второ - чрез кратък текст, описващ настроението на участника в семинара. (Например: "Щастлив съм, защото навън грее топло слънце, изпълнен съм с енергия и готовност за работа. Очаквам да науча много нови неща, които ще ми бъдат полезни...")

"Хубави пожелания" е игра, която може да се играе по повод на празници от традиционния календар, но освен това участниците могат да си напишат "хубави пожелания" и без конкретен повод, дори само за това, че са попаднали на такъв семинар. По-буйна е играта "Плетеница", при която участниците се вплитат на плетеница с ръце и тела, която един от тях трябва да разплете. Колкото по-заплетена е плетеницата, толкова по-интересна е играта. Времетраенето на така наречените загряващи дейности е не повече от пет минути. Подвижните игри предизвикват смях, ободряват и разтоварват обучаваните.

Особено ефективна форма на работа в тази част на урока носи стратегията "Мозъчна атака". Тя кара обучавания да се концентрира и да си припомни всичко, което знае по зададения проблем, или да представи асоциациите, които събужда у него написаната дума. Например думата "премеждие" предизвика у обучаваните асоциации за опасност, напрежение, тревога, страх, изпитание, препятствие, преодоляване, героизъм. Разсъжденията са свързани със заглавието на разказа "Апостолът в премеждие" от Ив. Вазов, който по предходната програма се изучаваше в пети клас. Добре работещи стратегии в първата степен на тристепенния модел на програмата РКМЧП - Събуждане на интереса, са: "Изключваща мозъчна атака", "Предвиждане по зададени термини", "Верижно писане" и др.

Чрез стратегията "Предвиждане по зададени термини" участниците се опитват да предскажат какво ще се случи. Максимално съсредоточени, те понякога се доближават до истинската история (работния текст).

Особено интересна е стратегията "Верижно писане". При нея всеки от обучаваните създава свой текст до две минути, след което текстът му попада в съекипника до него и така се завърта, докато не се завърне при първия участник. Така се получава история, съчинена най-малко от пет или шест човека. Всеки има право да редактира текста. Групата излъчва най-добрия текст и той се поставя в галерията.

При стратегията "Изключваща мозъчна атака" обучителят приема всички отговори на екипите, без да отхвърля грешните. Асоциации се правят по зададена дума, фраза, текст. Обучителят трябва да владее добре темата.

Основната част на тристепенния модел е Осъзнаване на смисъла. Чрез тази степен в урока се постигат резултати чрез различни стратегии, като най-работещи са: "Таблица на предсказанията", "Дневник със записки в две колони", "Мозайка", "Зная/искам да узная", "Четене по двойки на текста" и др.

"Таблица на предсказанията" е стратегия, която се предхожда от създаване на история по ключови думи, които се съдържат в работния текст. След приключване на работата с таблицата се прави съпоставка между историите, сътворени от участниците, и работния текст. "Таблица на предсказанията" има три колони: първата е с въпрос "Какво ще се случи?", втората пита "Какви основания имате да смятате така?", и третата - "Какво наистина се е случило?". Работният текст се поднася на участниците на части. Между отделните части се правят паузи и се работи в таблицата. Добре е текстът да не е прекалено дълъг и да е интересен за участниците в семинара. Стратегията е придружена от въпроси, изискващи оценка на случващото се. Отлично работеща е стратегията "Дневник със записки в две колони". Работи се с лист, разделен на две колони. В първата колона четящият записва фрагмент или образ от текста, който му е направил впечатление, а във втората прави коментар по текста. При коментара се води от въпроси, насочващи разсъжденията му. Подпомагащите въпроси насочват коментиращия към асоциации с негови преживявания, към оценка поведението на героите, въпроси към автора.

При стратегията "Четене по двойки" обучаваните се разделят на репортер и питащ. Ролята на репортера се състои в четене на текста, предаване на съдържанието със собствени думи, акцентиране върху най-важното в текста. Втората роля е на питащия (изказващ впечатления). Той също чете текста, но задава въпроси към репортера, детайлизира и доуточнява. Изслушвайки двойката, обучителят разбира до каква степен е овладяно съдържанието на текста. Коригира, без да натрапва мнението си.

Стратегията INSERT е интерактивна система за ефективно четене и мислене. При запознаването с текста четящият си служи със знаци. Познатото се отбелязва със знак V (знам), новата информация - със знак +, информацията, която противоречи на неговите знания - със знак -. Със знака ? маркира каква информация желае да получи допълнително. Знаците се записват в таблица.

Текстът се дискутира в екипа, а след това в цялата група. Подходящ за работа е научен текст. На този етап от хода на урока обучаваните работят най-продължително време с текста - четейки и пишейки. Коментарите на колегите показват, че този модел е успешен и за учениците, ако те са с добра четивна техника, защото всяка стъпка от урока е регламентирана като времево измерение (за работа с текста се предвиждат най-малко двадесет минути).

Ролята на учителя по програмата се състои в следното:

  • обобщава казаното от обучаваните;

  • задава добре обмислени въпроси;

  • изяснява неясни въпроси;

  • поставя задачи на обучаваните;

  • работи заедно с тях;

  • насърчава ги да участват в самооценяване и оценяване на съотборниците си;

  • създава атмосфера, в която обучаваните биват окуражавани да задават въпроси и внимателно да изслушват отговорите на другите в групата.

Третата фаза на тристепенния модел е Рефлексията. Тя е същностно важен етап от хода на урока. При него се затвърдяват новите знания и активно се преконструират старите, за да се прибавят новите понятия. Обучаваните превръщат новото знание в свое собствено. Тук е мястото на дълготрайното учене. Ученето е акт на промяна, действителна и продължителна промяна. Тя възниква само когато учещите активно се заемат да преконструират своята схема, за да усвоят и новата. Обучаваните помнят най-добре това, което разбират в свой контекст и със свои думи.

Критическото и гъвкаво мислене се засилва в атмосфера, която стимулира различието в мненията. Ролята на преподавателя се преобразува в роля на партньор в учебния процес, в който обучаваните участват с активен ум и енергия. Отлично работещи стратегии в тази фаза са: "Четене от стола на автора", "Галерия", "Акростих", "Петстишие", "Дискусия". "Четене от стола на автора" е стратегия, при която един или двама участници представят сътвореното от тях пред цялата група. Тя всъщност е завършващ етап от тристепенния модел на урока. С успех в този етап се използва и стратегията "Галерия". В галерия се подреждат материали, които са резултат от работата на участниците в семинара - рисунки, постери, акростихове, есета...

Рефлексията е завършващият етап на тристепенния модел, но много често времето притиска обучителя и част от дейностите, запланувани за този етап, биват оставяни за домашна работа на обучаваните. За илюстрация на Рефлексията ще използвам акростих от Йорданка Цонева:

Любовта към Отечеството
е неговото призвание.
Величав,
силен!
Карлово трябва да се гордее с него!
Искам да пребъде името му!

А на въпроса: "Има ли герои в наше време?" Ирена Николова отговаря:

"Да, убедена съм, че има герои. Просто формата и начините да се проявява героизъм са различни. Ако в осемнадесети век герой е човек, който се бори за свободата на родината си, то сега герой е този, който съумява да я запази. Ценностите и моралът на едно общество определят кои постъпки са героични и кои - не!"

Атестат за работата на обучителя са анкетите, проведени с обучаваните. Те дават точна, ясна и обективна представа за това, как се възприема тристепенният модел на учене по програмата РКМЧП. Ето част от въпросите и отговорите:

1. Как се чувствахте по време на занятието?

  • Малко притеснена, но пълноценна;
  • Чудесно;
  • Много ми беше интересно;
  • Свободно, като на игра;
  • Добре, весело;
  • Добре, приятно, имаше раздвижване, работа в екип;
  • Отлично...

2. Имахте ли възможност да изкажете собственото си мнение? (Всички участници са отговорили с "да", защото групата се състоеше от десет души.)

3. Какво ви харесва и какво не ви харесва в работата?

  • Харесва ми работата в екип и зачитането на мнението ми;
  • Работата в екип, равнопоставеността;
  • Харесват ми емоциите и добрата атмосфера;
  • Харесват ми раздвижеността, преплитането на идеи;
  • Нетрадиционният начин на работа, емоционалността;
  • Дава се възможност всеки да мисли самостоятелно и да изкаже мнението си; проиграните методи трябва да се прилагат по-често, за да се отпуснат децата и да мислят бързо и спокойно;
  • Харесва ми да работя в екип;
  • Забавлявах се и това ми хареса, а научих и някои нови неща;
  • Екипната работа, пълноценното участие на всички в нея, поддържането на интереса, разнообразието...

4. Напишете с три ключови думи как се чувствате в края на занятието?

  • По-заредена емоционално, малко по-уверена, доволна;
  • Добре, супер, бижу;
  • Доволна, спокойна, по-уверена;
  • Удовлетворена, знаеща повече, благодарна;
  • Удовлетворена, възхитена, амбицирана;
  • Удовлетворена, добре, в настроение;
  • Удовлетворена, в добро настроение, малко уморена;

Анкетите са анонимни, за да могат всички без притеснение да изкажат мнението си за работните семинари. Отговорите са на колеги от град Тутракан и община Силистра. Те ми дават стимул да продължа да разпространявам стратегиите на тристепенния модел за учене на програмата РКМЧП.

За да разпространяваш нови стратегии на преподаване, се изискват определени качества и умения:

  • Да бъдеш рефлективен и самообновяващ се професионалист;
  • Да бъдеш критично мислещ човек;
  • Да си наблюдател на собствената си преподавателска ефективност, самооценяващ се чрез писмена рефлексия върху работата, знанията и отношенията;
  • Да отчиташ оценката на свои колеги, да конферираш с тях;
  • Да имаш личен професионален план за подобряване на обучението;
  • Да бъдеш като ментор на своите колеги, като споделяш свои виждания и информационните си източници.

Кои са силните страни и какви са недостатъците на такъв тип уроци? Като положителни страни се открояват: разнообразяването на традиционните методи на преподаване; мисленето на учениците в по-широк диапазон; активното учене; разчупването на урока и възможността от сух и скучен да стане интересен; привлича се вниманието на всички обучавани, защото са включени в урока; творчеството както от страна на обучителя, така и от страна на обучаваните. Недостатъците и проблемите се заключават преди всичко в следните насоки: необходими са време и материална осигуреност; няма възможност да се изслушат мненията на всички ученици; поставената тема лесно може да се измести в друга посока.

Досега учителят бе в центъра на обучението, време е ученикът да го замести. Обществото има нужда неговите граждани да мислят творчески и критически, за да бъдат в състояние да решават проблеми и да са способни да управляват промяната.

 

 

© Елена Ангелова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 4
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2006, № 9 (82)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 4.