|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИЯНИЦАТА ЕНРИКЕ Денис Син Бях затворен в тази тъмница повече от два дни. Не знам колко точно, а и да разбера, какъв ще е смисълът от това. Някакви убийци ме бяха осъдили на смърт чрез бавно рязане на плътта ми и сега чакаха. Чакаха. Чакаха да полудея от страх, но най-вече от отвращение и омраза. Те бяха болни хора със зловещи помисли, чакащи такива като мен да попаднат при тях. Усещах някакви демони как ближат краката ми, но не ги виждах от тази тъма. Беше тъмно, аз бях жаден, но те не донесоха вода. Чувах звуци. Тежката врата се отвори и вътре влязоха същите дяволски убийци, които ме бяха затворили тук. Единият от мъжете завърза ръцете ми с дебело въже. Аз не се противих, знаех, че няма смисъл и така или иначе ще ме убият без капка жал. Те ме поведоха по едни стълби. Слизахме все по-надолу и по-надолу, докато не влязохме в една мрачна стая. Усетих мириса на мъртво месо. Ами това беше от мен...
© Денис Син |