Даниела Горчева

web

- Разкажете за началото, как ви хрумна чудесната идея да създадете LiterNet?

- Когато аз, макар и литератор :), в средата на 90-те години на миналия век усвоих някои компютърни умения, те ми позволиха да запиша огромната си фиширана библиография (която попълвах от студентско време) в тогавашния Microtext 4, и разбира се, да подготвям статиите си на компютър. И когато през 98-ма започнах да работя в интернет и да общувам с компютърно вещи хора, идеята възникна от самосебе си. Понаучих, много слабо макар, HTML и реших, че този чудесен инструмент трябва да се превърне не само в полезност за мен самия, а и за приятели и съмишленици, отблизо и отдалеч.

- Е, "в средата на 90-те години на миналия век" все пак беше само преди десетина години...

- Да, така е, но виждате с каква скорост вече се променя всичко. И така, в началото на 99-та, с неоценимата помощ на Любомир Генов, в световната мрежа се появи LiterNet (https://liternet.bg). Идеята ми тогава беше да създам виртуална библиотека с авторски каталози, съдържащи хипервръзки към публикувани някъде по света текстове, по подобие на реалните библиотеки, в които дотогава преминаваше голяма част от живота ми. Целях да улесня начеващите да сърфират - не много компетентни и поради това песимистично настроени към Мрежата - литератори и хуманитари, във време, в което Google не съществуваше, а Yahoo не се интересуваше от българоезични ресурси. Тази библиотека продължава да съществува и да се развива и сега, без да е акцент в LiterNet. Може би е интересно да се знае, че не съм попадал досега на подобен тип "съдържание" в интернет и това й придава уникалност не само в национален мащаб.

И така, до 25 май 1999 г., когато по изключителното настояване на преводача Павел Б. Николов публикувах текст на Станислав Лем в т.нар. тогава раздел "LN текстове". Така се постави началото на LiterNet във вида, в който го познаваме днес - като първото за българското виртуално пространство електронно издателство, занимаващо се професионално с пълнотекстово публикуване на книги и списания на свободен достъп.

- Тоест LiterNet не е само библиотека за класически български произведения, но и издателство на нови, все още непубликувани млади автори, освен това издавате и електронно списание, и бюлетин. Всъщност, LiterNet има библиотека, уеб и имейл каталог, издателство, книжарница, галерия, дори дискусионен клуб за поезия. Пропуснах ли нещо?

- Само за яснота на термините, разделението "библиотека" - "издателство", на което много държа, не минава по оста класически или нови текстове се публикуват. Просто "библиотеката" не публикува, ако се замислите, такава функция може да има само издателството, така е и в реалния свят. Издателствата са тези, които са отговорни за стойността на публикуваното, те работят с текстовете, с авторите, това правим и ние. А библиотеките "сумират" онова, което издателите предлагат като продукт, в нашия случай - в интернет - чрез включване на хиперлинкове към тях.

Действително, LiterNet е опит да се обхване в едно целият спектър от дейности и четива, които са близки до изкушения от литература, изкуство, култура, хуманитаристика - професионално или любителски, като пишещ или като четящ. Стремим се да разширяваме връзката между двете медии - електронната и хартиената, да улесняваме достъпа до информация за българите по света, но и у нас, да подкрепяме желанието на талантливи млади хора да се развиват, да достигат до по-широка аудитория, да участват в литературния и културния ни живот, да преборваме мита за териториалната непроницаемост столица-провинция, и мисля, че успяваме...

- Това е прекрасно и е много демократично: широк достъп на всички читатели до утвърдени произведения, от една страна, и възможност за изяви на млади автори, от друга, преодоляване на пространството и на безпаричието?

- Да, така е. В издателството сме публикували близо 300 заглавия, а Електронно списание LiterNet (в момента се конструира пред погледа на читателите бр. 89-ти) е "списания в списанието" и обхваща 20-25 различни рубрики, а общо поддържаните наближават 100.

Идеята ни е да има свързаност, да се създава общност между различностите, наречени литературен канон, съвременна литература, прохождащи автори, утвърдени имена, класически жанрове, експериментални опити, български текстове, преводи в различни посоки, столични автори, автори, живеещи извън столицата, автори, живеещи по широкия свят и т.н., и т.н. Тази свързаност е не само текстуална, не само навигационна, не само междугилдийна, тя е и чисто човешка. Постоянно научавам за нови запознанства между автори, между автори и читатели или за възобновяване на стари, прекъснати връзки между тях, а това е най-важното в идеята LiterNet.

- А как се справяте с всичката тази благородна, но огромна работа?

- Вгодините десетки и стотици знайни и незнайни автори и читатели са ни помагали и използвам възможността да им благодаря отново, защото без тях LiterNet не би могъл да бъде това, което е сега. Трудно е обаче да се организира и разпределя такъв обем работа, а след това да се контролира и редактира, да се подготвя технически, публикува, рекламира, поддържа...

Стотици са авторите, чиито текстове очакват да бъдат прочетени, а всеки ден пристигат нови и нови. Ресурсите, човешки и организационни, с които разполагаме, явно не достигат, за да задоволят огромния интерес на авторите. А да не забравяме, LiterNet не е само издателство и списания (публикуваме от 99-та и електронната версия на сп. Български език и литература), не е само книжарница, бюлетин, библиотека, уеб каталог и пр. LiterNet е сайт като всеки друг и това изисква определени грижи и компетентности, които също така лавинообразно нарастват. Но, това е реалността, опитваме се да се справяме с нея, времето ще покаже дали и доколко...

- Сайтът получава ли субсидии, ако - да, за какво се използват те?

- LiterNet не получава субсидии, той е независима медия и държа да остане такава. Ето защо работим за създаване на качествени услуги (публикуване на електронни книги, експресни публикации в списанието, договаряне с издателства и пиар агенции за представяне на техни продукти, подпомагане на книжарниците при продажбата на книги, реклама и т.н.), които предлагаме на посетителите на сайта и които правят възможна неговата поддръжка и развитие със собствени средства.

Не разчитаме на никого, но и не отказваме помощ от спомоществователи. Кандидатстваме за целеви проекти, каквито нерядко сме печелили, макар и сумите да са доста скромни като величина. Пример, в списанието поддържаме, както посочих, около 100 рубрики, трета година Министерство на културата подпомага една от тях въз основа на спечелени конкурси.

- Представете накратко екипа на LiterNet.

- Екипът ни е малък и се променя постоянно. Състои се от хора, които доброволно допринасят със своя труд, време и компетенции за развитието на идеята LiterNet. Това са изключително отговорни и всеотдайни приятели на литературата, съмишленици, хора с буден ум и открито сърце, ако ми позволите клишето, което в случая е съвсем на място.

Ето имената на тези, които са максимално ангажирани с LiterNet като цяло: Албена Вачева, Нина Петкова, Антоанета Добрева. Ще добавя и имената на редакторите на отделни зони и рубрики: Веселин Веселинов, Тодор Моллов, Илиана Илиева, Мая Дългъчева, Мария Донева, Магдалена Костова-Панайотова, Иван Василев, Димитрина Стоянова, Калина Захова и др. Неоценима е помощта и на програмистите: Веселин Кънев и Живко Чобанов.

- Сътрудничите ли си и с други литературни сайтове? Кои са вашите партньори?

- Партнираме си с различни сайтове. Ще посоча като пример за успешно и дълготрайно сътрудничество излизащото в Северна Америка литературно списание eRunsMagazine, което посвещава своите февруарски броеве на автори, публикували в LiterNet на английски, немски, френски... Съвместно, вече пета поредна година, ще организираме конкурс за кратка проза.

Участваме в журирането и популяризирането на литературни конкурси като добричкия "Възкресения", конкурса на Фондация ВИК за роман на годината, ямболския "Душата на един извор", както и в конкурси, провеждани от други сайтове като Vinoto.com, Pravoslavie.bg и др.

Това, на което държа обаче, са човешките и професионални отношения с хората, които стоят зад един или друг сайт. И тук, с риск да пропусна някого, ще използвам възможността да благодаря за подкрепата и съпричастието на Виктор Любенов от Bezmonitor.com, на инок Евтимий от Православна беседа, на Владимир Петков и Галина Димитрова от Cult.bg...

- Какви идеи имате за развитието на LiterNet?

- Идеи се пораждат непрекъснато, реализирането им обаче става все по-трудно предвид мащабите на сайта и досега разгърнатите дейности. В последните години работим в две посоки - повишаване качеството и разнообразието на предлаганите услуги, от една страна, и от друга, автоматизиране на дейностите с цел освобождаване на ресурс и пренасочването му към сфери, които не са достатъчно подсигурени.

За да внеса малко конкретика, ще посоча, че в скоро време уебмастери и сърфисти ще разполагат с автоматизирана система за регистрация на сайтове в Уеб каталога. Но може би по-интересното за Вашите читатели ще бъде предоставянето на една специфична услуга, която много скоро ще включим в Книжарница LiterNet. Чрез нея притежателите на домашни библиотеки ще могат да продават/разменят/заемат сами книгите, с които разполагат в повече екземпляри или които не биха прочели повторно. Книгата не е вещ, която трябва да стои заключена като наше притежание или музеен експонат, тя трябва да се движи и да достига до онези, които имат духовна нужда от нея. Точно такава възможност за среща ще предложим на нашите посетители...

- Чудесно, желая ви успех от все сърце!

© Даниела Горчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2007, № 5 (90)

Съвместна публикация със сп. Диалог (Холандия), май 2007, бр. 33, с. 12-13.