ЦАР БОРИС III И УНИКАЛНОТО СПАСЯВАНЕ НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Даниела Горчева

web

На процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 г., когато документите от германските архиви вече са внимателно проучени, а свидетелите - все още живи, Холокостът се разглежда страна по страна.

Благодарение на този съдебен процес на света става известен подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) извън България евреите, намиращи се на територията на Царство България. А както се разбира след края на войната, по този начин българският държавен глава спасява евреите в България не само от депортация. Но и от неминуема смърт.

Става дума не само за около 50 хиляди български евреи, но и за много чужди евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има германски, австрийски и полски евреи, както и много деца от еврейски произход. Още след аншлуса на Австрия стотици деца са приети в България с посредничеството на международния Червен кръст и отглеждани до края на войната в български семейства. Някои евреи чужденци прекарват войната в България с документи, издадени им от български власти, че са на почивка с лечебна цел. Те също оцеляват, благодарение на отказа на България да изсели вън от страната еврейското население. България е единствената страна, в която евреите след войната са повече отколкото преди войната.

Eто защо, излизайки от съдебната зала, израелският прокурор Яков Бар-Ор заявява пред събралите се израелски и американски журналисти, а изявлението му е публикувано в десетки американски и израелски вестници: "Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи." ("Boris was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria's Jews" - Eichmann 1961). Вж. също: The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата.

Да се противопоставиш на водената от Хитлер политика, особено по въпроса за евреите, се е изисквало не само смелост, но и огромен такт и съобразителност.

Когато обяснява провала на исканата от нацистка Германия депортация на евреите от България, въпреки изпращането на самия Данекер, Айхман признава: "с хитри български номера цар Борис бойкотира политиката на Райха по еврейския въпрос."

Всъщност това, което постига цар Борис, е изумително. Нека обаче да дадем думата на Хана Арент:

България има причини да е благодарна на нацистка Германия... И въпреки това България нито се показва благодарна, нито нейното правителство или народ проявяват слабостта да възприемат политиката на "безпощадна твърдост".

Най-учудващо от всичко обаче е обстоятелството, че в пояса със смесено население, в който антисемитизмът е по принцип широкоразпространен сред всякакви етнически групи, придобил качеството на официална правителствена политика далеч преди идването на Хитлер, на българите липсва каквото и да било "разбиране по еврейския въпрос" (Арент 2004).

В германските документи, чийто архив попада в ръцете на съюзниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското правителство срещу този натиск. Това е доказано и на процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 година:

Прокурор Бар-Ор: Документ No 1036 представлява писмо с дата 17 май 1943 г., изпратено от Гюнтер до фон Таден във външно министерство и свързано с отношението към еврейския въпрос в България. Той споменава, че в България все още има 51 000 евреи, които представляват значителна опасност за немските въоръжени сили. Говори за извинението, използвано от цар Борис и др.

Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/942.

Прокурор Бар-Ор: Документ No 191 е друг доклад, подписан от Хофман и преподписан от Бекерле. Датата му е 7 юни 1943 г. В доклада се казва, че през април ситуацията се е влошила "тъй като българското правителство вече открито подкрепя становището на Царя относно евреите"...

Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/943.

Прокурор Бар-Ор: "Изселването на евреите от София в провинцията е завършено. 20 хиляди са изселени. Но всеки, който чете тези документи, разбира, че това е само претекст, използван от властите, за да избегнат натиска на германците."

Председателстващ съда: "Казвате, че българското правителство е изселило евреите от София в провинцията?"

Прокурор Бар-Ор: "Да, но за да избегне натиска. Това става напълно ясно от документите, които са представени" (The Trial 1991-2012).

Несъстоятелни обвинения

Можеше ли обаче малка България да спаси и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори почтено на този въпрос, днешният човек трябва да си отговори на няколко други въпроса.

1. Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?

2. Чия е върховната власт в тези територии? Кой е суверенът до приключване на войната според международните конвенции за водене на война?

3. Кой нарежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?

4. Между 1941 година (когато по пълномощие на Германия България поема управлението на тези територии) и 1943 година (когато по нареждане на Германия се пристъпва към изпълнение на първоначалния етап на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е например концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?

5. Престъпление ли е според тогава действащите хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?

6. Знаели ли са българските власти за тайната цел на депортацията (изселването), а именно, че не става дума за изпращане в Източните предели на Райха в зони за заселване, във фабрики и лагери за осигуряване на работна ръка, а в специални центрове, снабдени с газови камери за масово изтребление на жени и мъже, деца и старци?

По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на държавния глава на България цар Борис не се простира там.

По втория въпрос. Според международните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до приключване на войната и сключване на мирен договор, е страната, която ги е завладяла и окупирала, и това е Германия.

Трето. Депортацията на евреите е наредена от Берлин. Както във всички останали - било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората световна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на "новия ред" и изселването на евреите. Местните власти никъде в Европа не са в състояние да предотвратят тези депортации и те се осъществяват с тяхна помощ и с помощта на еврейските съвети на старейшините, които Айхман създава.

Фактът, че България е единствената страна в Европа, която успява да предотврати депортацията на евреите извън пределите на страната си, показва колко непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.

Перипетиите в България, с които Берлин се сблъсква по "еврейския въпрос", са описани подробно в германските доклади и писма и са обсъждани на процеса срещу Айхман в Йерусалим. Рибентроп се опитва да притиска цар Борис. И не без раздразнение докладва на Хитлер, че цар Борис "умело се измъква", уж "все подготвя", не "отхвърля изцяло" направените от Берлин предложения, но не предприема "радикални мерки".

На четвъртия въпрос отговорът е категорично не. Българските власти в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не създават концлагери за евреи.

На въпрос номер пет. През 1943 година според тогава действащите конвенции за водене на война (хагските конвенции от 1907 година) депортация, тоест, изселване на цивилно население, смятано за заплаха за воюващата страна не е забранена и не представлява престъпление. Впрочем през Втората световна война депортацията на смятано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува масово, включително и от Съюзниците. Сталин изселва около 40 народа и етнически групи. Демокрация като САЩ изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно предполагаемо вражеско население с японски произход. Англия прави същото с британски граждани от германски произход. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд - най-голямата принудителна миграция в новата история на Европа.

Така че по онова време депортациите не са забранени и българските власти нямат правни основания да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че застрашава сигурността на германската армия в тила и затова то ще бъде преселено в Източните предели на Райха.

И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските власти, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации? Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за масово изтребление.

През 1943 година българските власти, както и целият свят не знаят и не подозират същинската цел на германските депортации.

Никой не предполага и не допуска чудовищната истина - че става дума не само за депортация, а за депортация в специално създадени тайни лагери за масово изтребление.

По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от слухове. Куриерът на полската съпротива Ян Карски напразно се опитва да убеди Лондон и Варшава в достоверността на сведенията, че навярно става дума за масово изтребление на евреи. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на САЩ Феликс Франкфуртер, приятел на Рузвелт и сам той евреин. Разказът на Карски въздейства силно върху Франкфуртер, но накрая той заявява: "Млади човече, аз не ви вярвам!." (Jan Karski 2012).

Едва докладът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е възприет сериозно от западните съюзници. Ето какво пише и известният френски историк Марк Феро: "През 1942-1943 г. всички са убедени, че депортирането цели осигуряването на работна ръка" за Райха.

Стриктното опазване на тайната цел на депортациите е от съществено значение за гарантирането на успеха им. В противен случай, ако се разчуе, ще избухнат бунтове и безредици, а Германия не е в състояние да отдели по-голям ресурс за охрана. Това - че тайната е стриктно пазена до последния момент, вкл. вътре в самия лагер, твърдят и всички сериозни западни историци, изследователи на Холокоста.

В документалния филм "Escape from Auschwitz" ("Бягство от Аушвиц") известният изследовател на Холокоста проф. Йехуда Бауер казва:

Депортациите винаги бяха прикривани. Казваше се, че евреите ще бъдат заселени на друго място или ще бъдат изпратени на работа.

Същото потвърждава и проф. Мартин Гилберт:

Опазването на тайната е от съществено значение, за да може Аушвиц да функционира като фабрика на смъртта. Депортациите са най-големият измамен трик в историята, защото днес ние знаем, че това е било измама. Днес ние знаем каква е била целта им (вж. документалния филм "Escape from Auschwitz" - Escape 2006).

Подозирали ли са българските власти истината за тайната цел на депортациите?

Има две много сериозни доказателства, че през пролетта на 1943 година българските власти не са имали представа за тайната цел на тези депортации.

Когато до българското правителство достигат слухове, че евреите, изселени в Полша, не са добре настанени, министър Габровски се скарва на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и го пита: "Какво става? Къде отиват тези евреи?". И Белев командирова един български лекар - д-р Миндизов, сътрудник на Комисариата по еврейските въпроси, до Полша да види при какви условия се настаняват евреите там. Лекарят стига до Виена, където германците го арестуват и връщат обратно. Той се противи и обяснява, че има заповед, че е командирован от българското правителство да види какви са условията, в които са настанени евреите в Катовице (както е съобщено на българските власти). Упорството му разгневява нацистите и под дулото на оръжието те го карат да си свали панталоните, за да проверят дали не е евреин (VII състав 2013: 194; Бар-Зоар 1999: 142).

Другото безспорно доказателство е, че когато Белев изпраща своя сътрудник Калицин в Беломорието, Калицин пише в рапорта си, че след изселването на хората, тъй като имуществото им не ще може да се опази от мародери, то ще бъде пренесено в складове и продадено. Но Калицин отбелязва, че в складовете то ще бъде сортирано по вид на мебелите, а не по името на собственика и че така няма да се да знае коя мебел на кой собственик е. Затова предлага иззетите по нареждане на германците скъпоценности и пари да бъдат внесени по блокираните сметки на собствениците, а сумите от разпродадените мебели - в един общ фонд "еврейски общини" (VII състав 2013: 184-186).

Българските власти обаче намират още по-добро решение - на всяка мебел те закачват етикет с името на собственика и при продажбата сумата се вписва надлежно срещу съответното име. След това парите от продажбата са внесени по сметките на собствениците. Естествено е, че никой нямаше да си дава целия този труд, ако не предполагаше, че тези хора ще се върнат един ден. Дори по време на т.нар. Народен съд е безспорно доказано, че служителите в Комисариата по еврейските въпроси не са се облагодетелствали за сметка на изселените евреи и всичко до последната стотинка е внесено в съответните сметки (Обречени 2007: 424-425).

Така че спекулациите, че България е виновна за едно чуждо престъпление, са изсмукани от пръстите.

Българските власти не убиват никого, не знаят тайната цел на тези депортации и не са извършили престъпление според тогава действащите хагски конвенции (от 1907).

Престъплението, което е извършено, и което е престъпление и според тогавашните закони, е масовото убийство на милиони деца, жени, мъже. Това чудовищно, потресаващо с жестокостта си масово убийство е извършено от Хитлерова Германия, а не от България. Защото не депортацията (изселването) на цивилно население сама по себе си, а ИЗБИВАНЕТО на депортираните хора, което следва тези депортации, е престъпление. И именно затова - за да се скрие това чудовищно престъпление, евреите бяха избивани тайно, в специално създадени лагери на смъртта, като се прави опит да бъдат заличени следите от престъплението с изгарянето на телата в специално създадени крематориуми.

И накрая, нека да завършим с великолепната реч на българския народен представител Дянко Марков, произнесена пред Народното събрание на 27 юли 2000:

Не става дума и за това дали израелската държава и еврейският народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценят кой има заслуги за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: "Моля, оставете плочите. Направете паметник на България."

Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си "Унищожението на европейските евреи" тази именно карта посочва. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени... В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на сто, в Румъния - 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на сто: в Дания - 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки.

В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!" (Стенограми 2000).

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

VII състав 2013: VII състав на Народния съд. Документи. Съст. Върбан Тодоров, Николай Поппетров. София: Изток-Запад, 2013.

Арент 2004: Арент, Хана. Репортаж за баналността на злото. Айхман в Йерусалим. София: Сиела, 2004.

Бар-Зоар 1999: Бар-Зоар, Михаел. Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи. София: УИ "Св. Климент Охридски", АУБ, ИЦ "Шалом", 1999.

Обречени 2007: Обречени и спасени. Сборник документи. София: БАН, Институт по история, изд. Синева, 2007.

Стенограми 2000: Стенограми от пленарни заседания: Четиристотин и седемнадесето заседание. // Народно събрание на Република България, 27.07.2000 <http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/2170> (10.03.2017).

Eichmann 1961: Eichmann Trial To Point Up Aid For Jews By Boris. // Herald-Journal, 22.05.1961 <http://news.google.com/newspapers> (10.03.2017).

Escape 2006: Escape From Auschwitz. Program Transcript. // PBS, 2006 <http://www.pbs.org/wnet/secrets/escape-from-auschwitz-program-transcript/96> (10.03.2017).

The Trial 1991-2012: The Trial of Adolf Eichmann Session 47 (Part 3 of 8). // The Nizkor Project, 1991-2012 <http://www.nizkor.org/hweb/people/e/eichmann-adolf/transcripts/Sessions/Session-047-03.html> (10.03.2017).

Jan Karski 2012: Jan Karski about his meeting with Supreme Court Justice Felix Frankfurter, 1943. // YouTube, 05.09.2012 <https://www.youtube.com/watch?v=7YVTfG_qE2Y> (10.03.2017).

© Даниела Горчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2017, № 3 (208)

Други публикации:
Медиапул, 01.02.2017.
Диалог (Холандия), 2017.