РИБАРИ

Деница Дилова-Маркова

web

Eвгени отбираше внимателно оловните топчета и ги слагаше в една кутийка.

Пастрокът му беше казал да сложи тежести с различна големина, за да могат да хвърлят въдиците на дъно и на плувка. Малко преди това му помогна да изкопаят от градината червеи, които сега мудно се извиваха, оплетени в едно бурканче, приготвено за сутрешния риболов. Миналата седмица комшиите им бяха наловили цяла кофа червеноперки и костур. Беше цяло събитие в бедния квартал, където рядко се случваше нещо. Момчето преглътна, като се сети как ухаеше от Красьови на пържена риба, представи си как се прибират двамата с татко му на другия ден с две кофи риба и този път другите ги гледат завистливо.

В пет часа сутринта една странна, почти мистична фигура се движеше по шосето в посока извън града. Мъж в инвалидна количка, която задвижваше с ръце, въртейки две дръжки, и десетгодишно момченце, качено отзад, право на количката, се придвижваха бавно нагоре по баира в мрака. До съмване оставаше почти час, така че все още беше нощ и движещите се баща и син едва се забелязваха. Очертаваше се само неясен силует и се чуваше лекото поскърцване на въртящите оси, задвижващи количката на мъжа.

- Дано да кълве на торен червей - наруши тишината малкият Евгени - костурът май обичал бял...

- Ще ни вали през цялото време - каза мъжът, като намали ход и погледна беззвездното небе - но ще кълве повече...

Възрастният човек от години просеше на едно и също място - един мост в центъра на града. Откакто майката на доведения му син избяга, отговаряше за храната на още едно гърло и пенсията на инвалид стигаше колкото да се хранят мизерно и детето да ходи на училище. Идеята да ходят за риба и оттам да се прехранват му се стори като приятно разнообразие въпреки отдалечения водоем. За пешеходци пътят до язовира беше около два часа, но не и за човек, загубил краката си.

Зад тях се чу шум от приближаващ автомобил. Инвалидът премести количката в движение към страничната линия на пътя. Взря се с надежда напред в сумрака, където, осветен от фаровете на подминаващата ги кола, вече се виждаше краят на баира. Мъжът пое въздух и започна да върти още по-упорито ръчките на механизма, който от двадесет години заместваше краката му.

След около час започна да се развиделява. Двамата рибари бяха стигнали язовира и тъкмо приготвяха първите въдици. Инвалидът наблюдаваше с нежност малката фигурка до него, която замяташе непохватно конеца. Пръскаше ситен дъжд и по повърхността на водата се образуваха безброй малки ямки, които мигновено изчезваха и на тяхно място се появяваха други. Евгени зави неподвижните крака на пастрока си с найлон, а после вдигна качулката на якето си. След това клекна на брега и загледа търпеливо танцът на плувката, която ту се надигаше, ту потъваше в ситните вълнички. Оловното небе се сниши над двамата рибари, сякаш ги прегърна, за да ги запази от вятъра, а стотици червеноперки и костури заплуваха бавно нагоре към повърхността.

© Деница Дилова-Маркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2007, № 1 (86)