Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СПИСАНИЕ "ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА" ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО И УНИВЕРСИТЕТА

Боян Вълчев

web

Последната книжка на Език и литература (1-2/2006), която излезе наскоро, има за център тема, която е много актуална и се дискутира по различен начин и в различни кръгове на обществото. Общото впечатление във връзка с нея обаче е, че думите не са следвани от никакъв вид действия. На българския език в университета и училището е посветен блок от статии, чрез които редакционният екип се опитва да види с погледа на "вътрешен човек" онези неща, които ни се струват важни, но неотчетени и подминати. Всъщност това е един характерен механизъм в живота на нашето общество: говорим за детайлите и следствията, а не виждаме цялото и причините. А когато пък заговорим за същността, обикновената реакция е "Какво да се прави: системата е такава!" И с това "трапезната революция" приключва - а ние, българите, сме царе на големите думи около масата на чаша ракия и салата, но на другия ден вече сме забравили всичко от снощи и животът продължава да си тече все така в рамките на "системата". Не се лъжем, че сме направили кой знае какво, нито че сме разрешили проблемите. Опитахме се да ги поставим на вниманието на нашите читатели и се надяваме, че именно мислите, предизвикани от тях, ще се превърнат в "желания плод", а дано и в дела...

Езикът е най-важният идентификатор на един народ и затова няма образователна система, която да не го поставя в центъра на учебните планове и програми. Споменах тук тези две ключови понятия и веднага ще кажа няколко думи по въпроса, за да не ги пропусна нататък. Горе говорих за следствията и причините. Ето, тук виждам причини, които впрягат каруцата пред коня, а ние ги подминаваме и обсъждаме следствията. В цялостната учебна система (значи и в плановете и програмите) има един предмет, какъвто не се познава в никоя от познатите ми европейски държави: български език и литература. И той не е познат там не защото съдържа думичката "български", а защото в него са сдвоени два предмета - родният език и литературата. Ето това не се среща никъде другаде. А тези два предмета имат различни обекти и следователно и различни центрове, около които се "въртят". Този тандем действа неблагоприятно и на двете страни и е крайно време частите му да се еманципират една от друга, т.е. да се разделят, за да разполагат вече със свое време, свои преподаватели, свой контрол и свой ясно дефиниран обект*. Ето - това е един от набелязаните важни проблеми: учебните планове и програми, с които непрекъснато се извиняваме, не са свещена крава и не е немислимо да се посегне на тях. По-нататък се обръща внимание на това, че в гимназиалната степен български език реално не се учи, има разсъждения и за начина на преподаване и оценяване на родния език, както и за мястото на университетските дисциплини, свързани с изграждането на учителите. Не е пропуснат и въпросът за трайното подменяне у нас на изходния с входния контрол.

На нашумялата напоследък тема за прилагането на тестовете е отделено сравнително много място. Публикуван е един вид самостоятелен блок от материали, посветени на въпросите на методиките, целите, задачите, стъпките, трудностите, анализите и оценките при създаването и прилагането на този световно признат и ценен метод за обучение и проверка. Авторките на материалите М. Димитрова, Р. Станчева, Т. Александрова и Е. Стоименова представят свой цялостен, завършен и апробиран проект, който може да послужи за модел на онези учители, които се интересуват от теорията и практиката на тестовете. За прилагани от него тестове в обучението на студентите по българска филология разказва Б. Николаев.

В своята статия Е. Евгениева поставя редица въпроси, свързани с учителите, училището и учениците и във връзка с културата и езика, като отговорите в повечето случаи остават отворени. Б. Бъчварова споделя свои наблюдения върху работата в областта на обучението и изпитите по езикова култура и резултатите от тях в НБУ - опит, който заслужава да бъде проучван и анализиран. Пак на езиковата култура е посветил кратко есе В. Миланов. А. Ефтимова е изложила редица теоретични и практически въпроси, свързани с жанра академическо есе, който уж за всички е познат, но при по-близко вглеждане в него се откриват редица бели петна и разночетения (дори само на терминологично равнище). Последната статия в блока е от П. Осенова и в нея се представят някои български езикови технологии в електронното обучение.

Извън блока Българският език в училището и университета са публикувани още три материала с езикова тематика. В статията си Б. Вълчев проследява граматическата традиция у нас в началото на 19. век. Б. Курташева разсъждава около един обикновено изтласкван от съзнанието ни проблем: погледа към турския език като свой - разбира се, не днес, а през 19. век, като анализът се опира главно на Криворазбраната цивилизация от Д. Войников. Д. Л. Андрейчин пък е обърнал поглед към редица езикови безсмислици, свързани с думата "парк", и с това ни напомня за "езиковите тревоги" на своя баща.

За разлика от редица предходни броеве, където въпросите на литературата и литературознанието доминираха, тук сме им отделили сравнително малко място, което се дължи на избраната централна тема. Сред ориентираните към литературата статии трябва да се отбележат размислите на С. Хаджикосев за геокултурните оси. Подобна е темата и на А. Вачева, която се вглежда в менталните карти на културата и на свързаните с тях представи и модели. Вицът е в центъра на изследването на А. Димова, което не е никак шеговито, а със сериозност обглежда този популярен и неизчерпаем жанр. С генеалогията на читателя се занимава Д. Григоров в своята статия, която носи посвещение на проф. Б. Ничев, а американистката А. Бакрачева разказва за Хенри Торо - един интересен и показателен феномен в литературата "зад океана".

В раздела Книжовен преглед сме представили книгите Диглосията от М. Виденов, Възрожденските значения на националното име от Д. Лилова, Българският език от И. Добрев, Этнолингвистическая география Южной Славии от А. Плотникова, Песен за нибелунгите в превод на Б. Парашкевов, Унгаристиката в България. Език. История. Литература (сборник), Непрочетеният Яворов от Ц. Младенов и Писател. Име. Текст от Г. Ковальов.

Не са забравени и речниците. Този път в броя има рецензии за Енциклопедичен речник на литературните термини - съвместно начинание на българското издателство "Хейзъл" и авторитетното немско издателство "Дуден". Другият речник е дело на М. Симеонова и е посветен на езика на Васил Левски.

В рубриката Хроника В. Кювлиева-Мишайкова разказва за честването в Братиславския университет на 80-годишнината на преподаването там на български език, а Й. Ефтимов информира за две конференции, посветени на личността и творчеството на Николай Лилиев.

По традиция е отделено място и за тези, които ни напуснаха през изминалата година. С кратки бележки се припомня за Любомир Стаматов и за Иван Павлов.

Накрая искам да спомена още нещо, което не бива да се подминава с мълчание - през тази година Език и литература навърши 60 години и така то продължава да е най-старото все още излизащо филологическо списание у нас. Надяваме се, че със своите 312 страници и тази книжка ще донесе на читателите разнообразни и полезни четива и че към разглежданите в нея теми ще проявят интерес не само университетските преподаватели и студентите, не само учителите и учениците, а и цялата многобройна аудитория, която не е безразлична към проблемите на филологията.

Позволявам си накрая да отправя покана към всички наши читатели в свои материали да вземат отношение към поставените в списанието въпроси или да ни изпращат свои актуални разработки. И още нещо: Съюзът на филолозите българисти, чието издание е Език и литература, се обръща към всички български филолози с призив да следят начинанията му и да се включват активно в тях.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Бел. ред. Редколегията на сп. "Български език и литература" не споделя това становище. [обратно]

 

 

© Боян Вълчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 4
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2006, № 9 (82)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 4.