СПЪТНИЦА НА МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
(Клер Гол)

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

С цветята мога да общувам дни наред, с хората - не повече от час. Ексцентричната авторка на тези думи не може да се оплаче, че животът ѝ е низ от досадни среща с отегчителни хора, а и самата тя не е нито скучна, нито необщителна личност. Точно обратното, Клер Гол се подвизава в най-забележителните културно-духовни средища на двайстото столетие. Тя съпътства и донякъде съопределя почти всяка по-значителна проява на модерния литературен живот. През първата четвърт на XX век Клер Гол минава за всепризната гранд дама на авангардната художествена сцена и в нейното парижко жилище се събира европейският интелектуален елит. Сред многобройните ѝ събеседници и приятели са Джеймс Джойс и Томас Ман, Райнер Мария Рилке и Стефан Цвайг, Андре Малро, Андре Бретон и Жан Кокто, Пабло Пикасо и Марк Шагал, Салвадор Дали, Фернан Леже, Оскар Кокошка. Пантеонът на именитите мъже, които Клер Гол познава, побира кажи-речи цялата история на модерното изкуство: от експресионизма и дадаизма до сюрреализма и кубизма. Животът ѝ е като своебразен музей на епохата - тясно преплетен с големите събития и личности, наситен от неповторимата атмосфера на едно бурно и задъхано време, в което изкуството преживява един от може би най-плодовитите и най-интересните си периоди.

Всички ние жадувахме да бъдем поети, художници, писатели и търсехме средства, за да изразим своите намерения. Платната, книгите, манифестите ни бяха експериментална игра. Всеки искаше да взриви оковите на естетиката, да се отърси от бремето на традицията, от лъжливите стойности, от фалша. Такъв е споменът на Клер Гол за времето на нейната младост и за златната възраст на едно поколение, което действително е обхванато сякаш от трескава жажда да се бунтува и да променя, да провокира с неочаквани форми, причудливи идеи и дръзка стилистика. Мюнхен, Берлин, Цюрих, Париж и Ню Йорк са прочутите средища на този небивал кипеж, превърнал модерното изкуство в експериментално поле на разкрепостения дух и предизвикателното въображение. Между Мюнхен, Берлин, Цюрих, Париж и Ню Йорк протича и животът на писателката Клер Гол. Само че собственият ѝ принос към литературата на времето е значително по-скромен, отколкото внушават стилизираните ѝ мемоари. Младостта ѝ съвсем не започва чак толкова бурно и преди да бъде въвлечена във водовъртежа на европейския духовен живот, тя е просто една никому неизвестна еврейка, която заедно с името на първия си мъж, Хайнрих Щудер приема женитбата като начин да се избави от попечителството на тираничната си майка.

Литературните ѝ амбиции се пробуждат едва ли не по стечение на обстоятелствата и не без връзка с любовните ѝ увлечения. От непретенциозната роля на зависима и всъщност не особено желана съпруга я избавя срещата ѝ с големия германски поет Иван Гол. Свързан по произход с френската култура, Иван Гол е водеща фигура в експерименталната поезия на 20-те години и тъкмо на него бъдещата писателка дължи несъмнено най-бурните, а и най-плодоносни години от живота си. Той я въвежда в Цюрихския кръг на дадаистите и създава контактите ѝ с френските сюрреалисти. От времето на тяхната среща през 1917 г. датират първите ѝ литературни опити; любовта, по-късният брак и дългогодишното приятелство с Иван Гол вдъхват живот на почти всичките ѝ зрели творби. В спомените си Клер Гол пише: Когато се преместихме в Париж, публикувах стихотворения с илюстрации от Шагал, издадох няколко новели и романи, имах успех и с доста журналистически репортажи. Но ако изобщо се залових за перото, то беше, защото Гол пробуди и възпита в мен частица от необикновения си талант. Той беше мой учител, чието превъзходство ценя и признавам.

Дебютът на Клер Гол в литературата е пацифистката ѝ проза, изградена в стила на експресионизма и публикувана през 1918 г. под заглавие "Събратя". Значително по-успешни от тази подражателна творба са книгите ѝ "Негърът Юпитер ограбва Европа" (1925), "Една германка в Париж" (1927) и "Арсеник" (1933). С безспорно най-голяма известност се ползва любовната ѝ лирика, създадена заедно с Иван Гол: сборниците "Десет хиляди утра" и "Анти-роза", както и публикуваните на френски език стихосбирки "Поеми за любовта" и "Поеми на ревността". Тази любовна кореспонденция в рими, изградена в поетически диалог между Клер и Иван Гол, е нетрадиционна по форма и уникална като лирически запис на една колкото еротична, толкова и духовно стимулираща връзка. Ето оценката на Жан Кокто: Тези стихове притежават силата и възвишеността, които се излъчват от знаменитите любовни песни на ненадминатия Хайнрих Хайне.

Поетът Пол Елюар добавя: Най-голямото щастие в творческия живот на Иван Гол беше, че заедно с Клер Гол постигна върховете на модерната любовна поезия.

Ако перифразираме тези думи, най-голямото щастие в живота на Клер Гол е, че успява да съчетае заразителната емоционална сила на женствеността с креативната енергия на духа и става съавторка на няколко забележителни стихосбирки. Това умение я отличава от други известни жени в нейната епоха, прочули се с влиянието си върху именити творци, но загубили облика си на самостоятелни творчески личности. Съвременниците на Клер Гол я смятат за една от най-умните пропагандаторки на любовта в модерната европейска култура. В това определение те визират ролята ѝ на вдъхновителка и авторка, окриляща муза и поетеса, превърнала драматичната си любовна одисея в подтик и източник на творчество. Стиховете на Клер Гол в любовните цикли наистина са може би по-точно в подножието на върховете, овладяни в тях от партньора ѝ Иван Гол, но въпреки това убедително напомнят за тази роля:

Загубих си звездния сърп.
В едно такси неволно попилях
най-скъпата ми брошка.
Загубих те, любими, нейде
там, между Париж и Марс,
посред небесното игрище.
Очите ми чакат дъждовен сезон.
И гарваните меланхолно грачат.
А птиците внезапно спират да растат.
Къде, любими, остана ми
звездният сърп?
Цветята няма да ми се усмихват,
ако не мога да те върна.

Любопитен е начинът, по който Клер Гол определя ролята на жената в живота на мъжа. Нейното виждане е конвенционално и провокационно същевременно, традиционно и нестандартно. Тъкмо в епохата на женската еманципация и женското движение тя не претендира за равнопоставеност, обратното, настоява, че жената е необходимо допълнение на мъжа и самостоятелната ѝ изява е невъзможна без неговата креативна сила.

Ако го няма насърчаващото въздействие на мъжа, жената не може да се развива. Тя приема неговите идеи и ги отразява по своему. Величието на жената е в нейната женственост. Слабият пол без изключение си остава зависим и подчинен. Единственото му оръжие е женстеността. Впрочем моята ситуация на зависимо същество ми харесва, тя ми носи радостта и щастието да бъда необходима. За нищо на света не искам да ме приравняват с мъжа, защото тогава бих загубила най-безценното си качество.

Самопреценката изглежда вярна, в общи линии, но тъй като е индивидуална, остава също тъй и незадължителна за слабия пол. След смъртта на Иван Гол през 1950 г. Клер Гол съхранява и публикува поетическото му наследство. Вярно е, че прекалено се вживява в тази си предана роля и покрай това успява незаслужено и недостойно да вгорчи живота на поета Паул Целан, като му вменява, че плагиатствал от поезията на Иван Гол. В личностната ѝ биография този жест си остава грозно и неизвинимо петно. Признание за творческа индивидуалност ѝ носи обаче наградата "Кетрин Менсфийлд", присъдена ѝ през 1965 г. Заключителна и несъмнено забележителна глава от творчеството на Клер Гол е мемоарната ѝ книга "Не прощавам никому", публикувана година преди смъртта ѝ през 1977 г. Една силно пристрастна, в редица пасажи самоизтъкваща се, ненужно отмъстителна към неколцина близки приятели и въпреки това вълнуваща хроника на модерната литературна епоха и нейните главни герои - зафиксирана в откровения, рязък и точен щрих на Клер Гол.

"След три седмици ще те запозная с Пикасо", каза ми Иван, когато през ноември 1919 г. пристигнахме в Париж. И наистина, скоро след това се срещнах с него при търговеца на изкуството Хенри Канвайлер. "Това ли е Пикасо?" - попитах. Впечатлението беше разочароващо. Бях си представяла, че ще видя едва ли не някакъв гигант, докато пред мен се оказа дребен мълчаливец, облечен в мърляв шлифер. Само магнетичните му очи загатваха за неговия гений.

В ония години в Париж цареше небивал кипеж. Достатъчно беше надвечер само да се завъртиш край "Ла кюпол" и незабавно да се натъкнеш на хора като Жандрар, Мило, Арагон, Ман Рей, Дерен или Фернан Леже. Още отдалеч човек съзираше, разбира се, и Тристан Цара, който бе напуснал Швейцария - "тия планини, между които Господ е пръснал няколко езера", както той се изразяваше - и с присъщата си безцеремонност се беше втурнал да завладява Монпарнас. Руските емигранти се събираха обикновено в "Ротонд" или пък, ако джобовете им се бяха поизпразнили, в "Селект", където беше по-евтино. Там често срещах Каршун, Михаил Ларионов и жена му, Наталия Гончарова, по-рядко - Шагал, който предпочиташе да се движи във френските кръгове, с надежда да намери купувачи за картините си. Понякога човек можеше да види Дягилев, с неговото неизменно бомбе на главата и заобиколен от тълпа танцьори и музиканти, както и Жан Кокто, слаб и щърбав като проскубано пиле, с неизменната му свита от сноби и парфюмирани контета... Париж беше най-щастливото време в живота ми. Нямахме пукнат грош и ядяхме в евтини гостилници или за по 2,50 франка в "Буйон дювал", но радостта да откриваме нови неща и нови хора прогонваше всичките ни грижи.

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.