Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДИН МОДЕРЕН КОСМОПОЛИТ
(Райнер Мария Рилке)

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Раждаме се някъде по света, все едно къде и мястото на раждането ни е, така да се каже, неокончателно. Едва по-късно, постепенно, ден след ден търсим и нанасяме окончателно и завинаги точката на истинското си, духовно месторождение. Малцина познават щастливото тъждество между тези две местности на своя произход.

Авторът на тези редове е роден всъщност в Прага. А иначе произхожда от изящната местност на голямата европейска поезия и името му е Райнер Мария Рилке. Известен е още като създател на знаменитите "Дуински елегии" и "Сонети към Орфей", а също като един от модерните безотечественици на безприютния ХХ век. Животът на Рилке като че ли и топографски предопределя космополитния дух на неговото творчество. Австрия е родината на предците му, Германия - на езика, с който най-съвършено си служи; Бохемия слага географска рамка на поетическата му младост, швейцарският замък Мюзот - на последните му дни. Космополитно е, впрочем, и духовното родословие на Рилке. То има безброй разклонения, но не в германския свят, както бихме очаквали, а най-вече в Русия, после във Франция и романската култура, в Скандинавия и далечното минало на източните страни. Образците на поетическото си потекло Рилке открива в древноруската иконопис и света на Толстой, в средновековната мъдрост на Франц Асизки и поезията на Шарл Бодлер, в изкуството на датчанина Йенс Петер Якобсен и фламандеца Морис Метерлинк, на Роден, Сезан и Ван Гог. За съвременниците си Райнер Мария Рилке е легенда, за приемниците си - въплъщение и първообраз на Поета. По-младият му сънародник Стефан Цвайг пише: Никой от нашите поети не живя така загадъчно, както Райнер Мария Рилке. Той нямаше дом, нито адрес, на който да го потърсиш, не притежаваше жилище и работа. Неизменно бродеше по света и никой, дори самият той не знаеше накъде ще се отправи в следващия миг.

С житейското си поведение Рилке сам съзнателно поддържа този извисен, почти астрален образ на загадъчния скиталец и самотник. На него дължи и част от изключителното въздействие върху съвременниците си. Що се отнася до спирките на поетическите му странствания, те са известни. Първата от тях е сантименталната неоромантична лирика и към нея Рилке уверено се отправя през 90-те години на XIX век, когато публикува стихосбирките си "Живот и песни", "Венец от сънища", "Пред коледа". Те носят особената атмосфера на пражката немска литература, а техният амбициозен автор - отпечатъка на все още начеващ провинциален писател. Пътят на Рилке към непровинциалната територия на голямата европейска литература започва десетилетие по-късно. Външно той е белязан от две събития: срещата на Рилке с писателката Лу Андреас-Саломе и двете му пътувания до Русия през 1899 и 1900 г. Тези събития дават подтик и тема на известните стихосбирки "Часослов" и "Книга на образите". Тяхната поетическа стилистика напомня за модния в годините на публикуването им литературен сецесион и същевременно загатва за неподражаемия стил на късния Рилке. Впрочем стихосбирките са преведени на много европейски езици и макар че всеки превод винаги само несъвършено напомня за съвършенството на оригинала, нека все пак хвърлим поглед към известното стихотворение "Есенен ден" в българския превод на Николай Лилиев:

Господи, време е. Спусни криле
над слънчевия лик и ветровете
да литнат из просторното поле.

За плодовете сетни повели
по-южни дни, та да узреят
и сладък сок във тежък грозд да влеят
на лятото последните стрели.

Бездомният дом няма да сгради,
самотният сам своя път ще мине,
ще броди из пустинните градини,
писма ще пише дълги и ще бди,
когато вън листата бавно гинат.

Словото на Рилке често трансформира опита, придобит от досега на поета с изкуството на други творци. Много негови стихотворения дължат живота си, например, на заниманията му с изобразителното изкуство. Понякога те дори изцяло се градят върху зрителното впечатление от дадено платно или скулптура. Такива са неговите "Нови стихотворения", публикувани между 1907 и 1908 година. Стихосбирката "Нови стихотворения" бележи и нова спирка в поетическите странствания на Рилке - неговия предметен стил, вдъхновен най-вече от скулптурното творчество на Огюст Роден.

Личният контакт на Рилке с именития френски ваятел датира от 1902 г., когато Рилке получава поръчка да напише монография за Роден, а три години по-късно става негов частен секретар. Истина е, че установилото се между тях приятелство не е съвсем безоблачно. Както твърдят съвременниците им, гневливият темпаремент на скулптора, а от друга страна, не съвсем изрядният френски език на поета-секретар твърде скоро предизвикват не дотам артистични разпри, а последвалото сдобряване се осъществява за по-безопасно само в писмена форма.

За щастие на потомците, житейските крамоли не се отразяват фатално на поета и в този период той създава някои от най-прочутите си стихотворения. Между тях са: "Пантерата", "Въртележка", "Газелата". Що се отнася до монографията за Роден, тя е публикувана през 1907 г. и представлява не само пролог към късните поетически открития на Рилке, но и образец на изящна проза. Ето няколко реда от началото на тази оригинална книга: Роден беше самотен преди славата си. А когато тя го споходи, това го направи може би още по-самотен. Защото всяка слава е всъщност само въплъщение на всички заблуждения, които се струпват около едно ново име. При Роден те са твърде много и за да се разсеят, са необходими дълги и мъчителни усилия. Но това не е необходимо; те обграждат името, а не творчеството, далеч надхвърлило известността и границите на това име и станало безименно, както е безименна една равнина или както морето носи название единствено на картата, в книгите и за хората, ала в действителност е само шир, движение и дълбочина.

Личният контакт при Рилке почти винаги прераства в творчески. За това напомнят също дискретните превращения на сърдечните пориви в творчески импулси. Появата на едно от последните произведения на поета, цикъла "Сонети към Орфей" е вдъхновена например от полската художничка Баладин Клосовска, чийто подарък - ренесансова гравюра на древния певец - насочва Рилке към орфеическата тема. Образът на полската му любов е запечатан с благодарност в есето му "Завещанието", което ни среща с една от централните и най-интересни интерпретации на Рилке на любовта. Образът на всеотдайната любима, която по думите на поета е не пречка по пътя му, а прозорец към по-голямата вселена въплъщава вярата на Рилке в постижимостта на дълговечната и безкористната любов, на любовта без притежание, любовта-творчество.

Истина е, че в живота си Рилке не е чак тъй всеотдаен, както сам препоръчва на нежните си приятелки; често ги изоставя и непрестанно се оплаква от вредата, която нанасят на творческото му уединение. Само че, напук на оплакванията му, жените в живота на Рилке му носят все пак и известна полза. Пианистката Магда Хатинберг събужда интереса му към музиката; художничката Клара Вестхоф, с която го свързва брак, първа го насочва към учителите Сезан и Роден. Най-многобройни са обаче даровете на обаятелната Лу Андреас-Саломе. С мащабния си дух тази необикновена жена въвлича Рилке в авангардната интелектуална култура на епохата и тъкмо тя го тласка към голямото европейско изкуство. На нея впрочем принадлежи и едно от най-изящните определения за поета: Винаги ми се е струвало, че неговото същество иде от най-древни времена, от един свят, в който той някога е живял - навярно като минезингер, навярно като воин или рицар, не знам точно. Зная само, че неговият поглед обхваща столетия, които витаят в кръвта му като болка, страдание и страх, но още и като щастие.

Връзките и приятелствата на Рилке могат да запълнят наистина цяла книга. И тя сигурно би представлявала дневник на духовното общуване сред европейския интелектуален елит от преди Втората световна война. Рилке познава отблизо личности като Андре Жид, философа Рудолф Каснер, писателя Ромен Ролан и поета Хуго фон Хофманстал; има трайно и сърдечно приятелство с белгийския поет Емил Верхарен, познава и превежда Пол Валери, а руските му интелектуални приятели са цяла колония. В тази мозайка на човешкото и творческото съприкоснование откриваме и фигури с особен блясък. Такава е например несъстоялата се в реалността, но запечатана в прекрасни писма среща между Рилке, Марина Цветаева и Борис Пастернак. На руската поетеса Рилке посвещава последната си "Дуинска елегия", а Пастернак получава от учителя си по поетическо майсторство развълнувано признание за първите си стихове.

Без наситената история на срещите и докосванията с чуждата духовност Рилке не би бил онова, което в последна сметка е - една отворена към другите вселена, един космополитен дух, чиято родина не съвпада с географската местност на раждането.

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.