Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Рихард Демел е - ако не най-големият, то поне - един от най-големите модерни поети. У нас, разбира се, той е непознат. От Западна Европа достига у нас само онова, което препоръчва руската естетика. Тези думи внушават ако не друго, то поне, че всичко е относително. Те са казани преди повече от 80 години от българския поет Гео Милев. От тогава насам Рихард Демел не е получил друго потвърждение за величието си. Той е забравен - даже в родната му Германия, макар че руската естетика в този случай няма вина. Но увлечението на Гео Милев по Демел все пак е забележително. То ни среща с един интересен литературен феномен от края на 19-тото и началото на 20-тото столетие.

В онези десетилетия Рихард Демел наистина минава за литературно величие, нещо като "Зевс на немския поетически Олимп". Името му не слиза от страниците на литературните издания, авторските му рецитали са шумно и разтърсващо събитие, а стихосбирките му имат скандален успех. Съвременниците му в един глас с Лилиенкрон предричат: От нас живите, познатите и признати поети ще остане и в бъдещето само един: Рихард Демел, който единствен схвана трепетите на душата на времето ни.

Днешният съвременник е по принцип, може би, по-скоро алергичен към душеизлиянията. Но ако все пак надзърне във въпросната поезия, ще бъде изненадан и заинтригуван същевременно. Рихард Демел не е голям, нито изключителен, той е един поостарял за вкуса на днешното време поет. Но пък сигурно принадлежи към особената група на подбудителите и вдъхновителите. Забележителен го правят не собствените му произведения, а провокиращото въздействие и импулсите, които предизвиква у други. Композиторът Арнолд Шьонберг пише на Демел: Вашите стихове имаха решаващо влияние върху музикалното ми развитие. Те ме подтикнаха да търся онзи нов тон, който открих в себе си.

Освен създателят на т.нар. атонална музика Шьонберг, подобни признания му правят мнозина тогава още начеващи писатели като Томас Ман и Стефан Цвайг. За свой наставник в поезията го обявяват и експресионистите - с безпрекословност, каквато май не е чужда и на нашето съвремие, те с един замах зачеркват Гьоте и на негово място поставят Демел. Но какво е всъщност мястото на Демел в немската поезия? По-достоверен източник в случая е самият поет. Той пише: Аз съм двойствено същество. Див и питомен, необуздан и овладян, разюздан и добропорядъчен, отдаден на страстта и подвластен на разума.

С тези думи Демел определя всъщност характера на своята епоха. Краевековието или времето между 1880 и 1914 година е завършек и начало на едно духовно развитие, което неподражаемо съчетава противоположности и крайности. Както гласи едно шеговито определение, тогавашното време е нещо като квадратен кръг от желязно дърво. Или пък, както сериозно уточняват историците, то осцилира между контрастни стойности и стилове, събира в толерантно съжителство индивидуализма и социализма, реализма и символизма, натурализма и неоромантичните течения. Същата парадоксална двойственост изразява и поезията на Рихард Демел. По-точно, тя е поезия-огледало на стиловия и идейния плурализъм, с който се характеризира раждането на модернизма в Германия.

Незабравки във тази ковачница душна?!
Защо са те тук натопени?
Нима техния чар и усмивка радушна
незнайно там нейде зад къщи да вене?

Тези стихове, преведени от Гео Милев, са от първата стихосбирка на Демел. Тя излиза през 1891 г. и носи заглавието Избавления, а що се отнася до незабравките, те, както всеки се досеща, са потопени в увлечението, което Демел изпитва по равно от социалистическите идеи и сантименталната поезия. С книгата "Избавления" поетът същевременно обещава да се избави от увлечението си, което тогава, пък и въобще от време на време излиза от мода. От тук нататък той уверено стъпва на по-романтичен и по-интригуващ терен: "Но любовта" и "Жената и светът" са следващите му стихосбирки. Няколко години преди началото на 20. век те известяват за слабостта на автора към предизвикателствата на пола и към насладите на живота. С тази слабост Демел незабавно се вписва в жизнерадостното изкуство на сецесиона, което междувременно замества застаряващия натурализъм с опиянението от младостта, красотата, цветовете, линиите и формите.

Сецесион или югендстил е новото реформаторско движение, обхванало еднакво изкуствата, стила на живот и манталитета на тогавашното време. Движението тръгва от изобразителното изкуство и представа за него дава декоративно-приложната живопис на австриеца Густав Климт. А какво е сецесион в немската поезия, научаваме донякъде от Гео Милев. За стихосбирката на Демел "Но любовта" той пише: Цялата книга е изпълнена в злато и пурпур, всичко в нея гори и пламти. Тази книга е един декаданс на реалността. Декадентска е пламенната раздвоеност, жарките черно-кървави-пъстри цветове, мистичния копнеж, наситената с видения атмосфера, най-сетне и голямата преувеличена чувствителност: и всичко това е едно субективистично вглъбяване в собствената индивидуалност.

Сецесион според поезията на Рихард Демел е екзалтация, естетизиране и стилизация на живота, обхванат през индивидуалното преживяване в контрастни форми и цветове. Само че думата чувствителност свенливо премълчава една от главните заслуги на Демел към сецесиона и немската лирика. Неговата витална и експресивна поезия възпява чувствеността и най-вече разкрепостената чувственост. А откровеността, с която Демел говори за волната еротика и руши забраните на порядъчността, е новост за немската лирика. Тази откровеност се оказва тъй предизвикателна, че дори му навлича гнева на германските съдебни заседатели. Едно стихотворение от цикъла "Превъплъщенията на Венера" най-сериозно е осъдено за непристойност и авторът заплаща с конфискуването му. Фриволните стихове на Демел не са обаче заплаха за евентуалния днешен блюстител на морала. Ето как звучат някои от тях:

Ела! О! Да! Страст юношеска вече ми омръзна!
Ела, ела, жена! И в своята обвивка гладка приеми
Копнежа и страха на моите гърди.
Та пак от твоите бокали да отпия още как бих дръзнал!

(Превод Васил Шопов)

Все пак трябва да оценим по достойнство заслугата на поета, включително като обновител в съвременната култура на бита и нравите. Защото, макар да е още далеч от късите поли и сексуалната просвета, епохата на сецесиона за пръв път заедно с Демел откровено заговаря за еротиката и еротичната култура. Що се отнася до някогашния бунтар Демел, той е изглеждал всъщност не много по-различно от благовъзпитания бюргер, когото апострофира в поезията си. Един портрет на поета, направен горе-долу по времето на скандалните "Превъплъщения" ни го показва в анфас, с пригладена прическа, пенсне и папионка. Демел прилича тук на финансист, какъвто всъщност и е, преди да стане писател и основател на прочутото в тогавашна Германия литературно списание ”Пан”, където печатат всички именити модернисти от Хуго фон Хофманстал до Стефан Георге. Човек трудно ще повярва, че това е същият онзи Демел, който по думите на съвременника му Рилке опиянявал с буйния блясък на пламенния си темперамент любителите на римуваното слово.

Но както превъплъщенията на доктора по финанси в бохем и размирник, така и поетическите превъплъщения на Демел са истински. Последните са още и немаловажен факт от съвременната културна история, а някои от стиховете му все още могат да защитят предишната му слава на неуморен вестител на красотата - в това поне би могъл да ни убеди преводът на стихотворението "Над блатата", направен от Гео Милев:

Къде живееш, тъмен звук,
звук на пръстта?
Що рони се, ромони през тръстта
и грей като очи в нощта -
там през треви, през листи тук?
Възлегната, стои нощта,
бди пред разтворена врата
и плаче и зове.
Две сиви псета там стоят,
с наострени уши слухтят -
как звънти, лсти, блести.

Освен като певец на дивния див свят, както се казва последната му стихосбирка, Рихард Демел е известен още с шеговитите си детски стихчета, останали популярни и днес. Те, както и цялата му поезия, се отличават с окрилящия си ритъм и музикалност и неслучайно много композитори - Макс Регер, Рихард Шраус, Арнолд Шьонберг създават музика по негови текстове. По такъв начин стихотворенията му все пак продължават предизвикателствата и бунта на Рихард Демел - в този случай срещу забравата. "Горско блаженство" по текст на Демел и музика на Рихард Щраус е само един от убедителните примери за това^*.

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените с астерикс (*) места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.