Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТО ЮЛИУС БИРБАУМ, БАЩАТА НА ГЕРМАНСКОТО ЛИТЕРАТУРНО КАБАРЕ

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Не, скъпи мои, това удоволствие ще трябва да ми го позволите даже посмъртно. Аз ще продължа да се плезя на живота ви, защото съм злоезичник, хаплив подигравчия и моят вкус няма нищо общо с вашия. Ако сега ви хвърля една бомба, тази разлика ще ви стане още по-ясна. С тези думи приключва артистичният живот на един колоритен литературен герой. Той се казва Вилибалд Щилпе и за него със сигурност се знае, че не е бомбен атентатор, а само запален кабаретист. Името и подвизите му са увековечени в романа "Щилпе", а негов родител е писателят Ото Юлиус Бирбаум. Романът излиза през 1897 г. и появата му вече наистина има ефекта на хвърлена бомба. Едно, защото със сюжета на този роман Ото Юлиус Бирбаум провокира раждането на първото литературно кабаре в Германия, и второ, защото писателят тутакси е разпознат като лекомисления баща на кабаретната литература.

Шумният успех на "Щилпе" донася на Бирбаум славата на ненадминат импровизатор, виртуоз на вица, анекдота и шегата. Критиката се колебае само дали да го причисли към пионерите на модерната култура или по-скоро към гениалните й имитатори. Писателят от своя страна упорства, че е просто забавен лекомисленик, за какъвто го вземат. Целта му е да реформира изкуството, да създаде жива връзка между него и публиката, като съчетае авангардното и забавното, високата литература с развлечението. С романа "Щилпе" Бирбаум убедително онагледява крилатата си идея. Ето как я рисува, впрочем, лекокрилото въображение на неговия герой: Ние ще обединим живописта, поезията, музиката, красотата и насладата. При нас ще има всичко, което сега ви липсва: ведрата възвишеност на живота, танца на словото, цветовете, линиите и жестовете. Насладата от красотата, хуморът, който подръпва света за ухото, фантазията, която жонглира със звездите и лудува над бездната, философията на утешителния смях и въздишките на болната душа. Ние ще бъдем трубадурите на един нов живот и танцьорите на една нова култура! Ще създадем свръхчовека и ще преобразим този жалък свят!

С новото изкуство Бирбаум се надява да промени из основи света. Тази идея е наистина малко непомерна и говори повече за утопичния, отколкото за реалистичния усет на автора. Напук на това той й остава верен до гроб. Бирбаум загатва за нея още с първите си произведения: сборникът разкази "Студентски изповеди" от 1893 г. и романът "Панкраций Граунцер" от 1896-та. Те не говорят точно за новаторския талант на автора, но удостоверяват поне оригиналния му сатирично-пародиен дар, наред със склонността да се задява с учителите си Хайнрих Хайне и Жан Паул, подхвърляйки замаскирани закачки към стила и героите им. По-убедително доказателство за голямата си амбиция Бирбаум дава със стихосбирката "Лабиринти на любовта". Тя излиза през 1901 г. и има феноменален успех с пъстрата си мешаница от лековати кабаретни куплети и сериозна модерна лирика, имитация на всевъзможни стилове от барока та чак до сецесиона и също тъй оригинални поетически хрумвания. Стиховете на Бирбаум са не само достъпни, но и пригодени за пеене и сценично изпълнение. С това те напомнят за сериозното му намерение да спечели публиката с една, както той е убеден, нова форма на поезията. Бирбаум я назовава приложна поезия и има предвид търсената хармония и смешение на изкуствата или познатото ни вече съчетание от слово, музика, движение и жест, за което мечтае неговият Щилпе. Популярен пример за тази поезия е музикалният вариант на стихотворението "Старият латернаджия"*.

Приложната поезия на Бирбаум не е негово изобретение, а и по качество със сигурност отстъпва на поезията, създадена от други нейни привърженици, например Франк Ведекинд. Бирбаум не дава тон, но е в тон с модата на жизнерадостното и също тъй еклектично изкуство на сецесиона. Това осигурява на писателя широка известност. Произведенията му се търсят и разпродават с небивал успех, а успехът тоз час окриля амбициозния автор. Бирбаум се втурва да пише сатири и сатирични стихчета; критикува всичко - тесногръдия филистер, образованието, цензурата, политиката, културата. Той изобличава, поучава и иска всичко да промени. Издава още пет стихосбирки, няколко романа, пътеписи, либрета за опера и балет, едноактни пиеси, комедии, алманаси, антологии, календари, театрални програми и реклами. Но това не му стига, намесва се и в журналистиката, подвизава се като критик, издател, крои планове за литературни списания и учредява три от най-авторитетните в тогавашна Германия: "Пан", "Модернес лебен" и "Инзел".

Съвременниците му оценяват тази удивителна енергия. Признават го за прототип на модерния литератор, но същевременно се гневят на неговата всеядност, затова му прикачат прозвището литературен хамелеон. Несмущаван от това, Бирбаум продължава да пише и нищо чудно, че при толкова много дейности от перото му често се изплъзват творения, които гъделичкат съвсем не най-изискания вкус. Ето едно от тях:

Госпожицата Жижерлета
Тия дни ме покани на чай.
Избраните й тоалети
за сняг най-подхождаха май.
Като Пиерета тя бе нагласена,
гледам Жижерлета с радост откровена.

(Превод Васил Шопов)

Бирбаум често е винèн, че с подобен род творения обслужва тъкмо повърхностния вкус на бюргера, когото иначе уж се стреми да сприятели с високото изкуство. Изкуството, напук на тази му слабост, все пак печели от нея. Колегата на Бирбаум, Хайнрих Ман я увековечава и развенчава в романа си "На лов за любов", чийто герой е един гротесково-комичен литератор с издайническото име Пьомерл Бирбаум. Макар донякъде и справедлива, тази присъда е твърде строга. Слабостта на Бирбаум към лековато-фриволните стихчета и закачки има и положителен ефект. Тъкмо от нея тръгва сериозният му интерес към литературното кабаре, кабаретния шансон и гротесково-сатиричния стих. А благодарение на този интерес на бял свят се ражда една знаменита антология, антологията на Бирбаум "Германският шансон", събрала смеха и имената на много от най-известните писатели на неговото време. Тази антология неслучайно получава високата оценка на колегите и съвременниците му. Тя своеобразно документира една почти тъй забавна история на техните криволици, приумици и остроумия, каквато е и най-известният роман на Бирбаум, "Принц Кукук", описващ живота, мненията и шегите на един литературно изкушен безделник, бонвиван и враг на тихия бюргерски уют. В "Принц Кукук", както още в "Щилпе" писателят запечатва с подобаваща доза самоирония и собствения си образ. Откровено споделя, че е роден художник и малко нещо авантюрист, обладан от инстинкта на свободата, играта и жизнеността. А какъв всъщност остава Ото Юлиус Бирбаум в очите и паметта на другите, научаваме от именития му съвременник Томас Ман. Ето какво казва той: Такъв си беше. Един епикуреец, който умееше да изтръгва от живота най-хубавите му страни. Сигурно е, че той беше така дълбоко свързан с този живот, както с изкуството, а също тъй сигурно е, че неговият жизнерадостен, плодовит талант разкриваше и един друг, още необуздан и по-пъстър свят с неизчерпаеми възможности. Ето защо няма да е чудно, ако някоя от лекокрилите му песни продължи да живее и тогава, когато всичко, което днес ни се вижда несравнимо по-важно, ще е вече забравено.

Времето се оказва дори по-щедро от това предвиждане и още по-великодушно към Бирбаум. Освен жизнерадостните му песни, то е пощадило и забележителните му пътеписи, които и до днес остават образец на съвременна, жива и сочна проза. Те се четат с лекотата и увлечението, които любознателният им и винаги търсещ автор очевидно също е изпитвал, докато е пътувал и описвал пътешествията си из далечен Египет, Италия и Швейцария. Неслучайно още съвременниците му ги оценяват високо, като с възхищение и симпатия го наричат пътешественика-певец. А като човек, любопитен към всичко ново, непознато и неовладяно, писателят Ото Юлиус Бирбаум откликва на тази симпатия с едно страстно любовно признание към пътешествията, съчетани с техниката и прогреса. През 1902 г., меланхолно припомняйки за романтиците и романа на Лоурънс Стърн "Сантиментално пътешествие", той публикува пътеписа "Сантиментално пътуване с автомобил". Ето един откъс от това забавно и оригинално произведение на Бирбаум, който сам казва, че целият му живот е едно дълго и увлекателно пътешествие през тъгите и насладите на живота:

Няма да мине време и пътуването с автомобил ще бъде, мисля, нещо съвсем обикновено; засега пътешествията от този род са все още рядкост. Само че моето пътуване няма нищо общо с автомобилния спорт, иначе не бих го нарекъл сантиментално.

Пътуването с автомобил е идеалният вид пътуване. Ако ми предложеха да избирам между царски вагон в специален влак, с целия комфорт, който могат да предложат железниците, и добре монтиран, удобен автомобил, нито секунда няма да се поколебая и тоз час ще седна в автомобила. Всякакъв дург пътуване е дилетантство. Ясно е, разбира се, че по автомобилите има още какво да се усъвършенства. Лично аз, например, имам някои съкровени пожелания както от естетическо, тъй и от практическо естество, и съм убеден, че надпреварата между производителите ще създаде автомобили, пред които днешните ще изглеждат така, както първият локомотив, поставен до съвременния. Но основата вече е поставена. В техническо отношение дори всичко е вече почти безупречно. Не е така обаче с естетиката и комфорта. Естетиката на автомобила още едва прохожда. Може да се каже дори: красотата на автомобила страда понастоящем от това, че конструкторите като че ли все още не са се разделили с коня. Нашите автомобили изглеждат именно като файтони без кон. Добре ще е, производителите да се допитат до естетическото въображение на художници с конструктивен талант, за да не правят само безупречно работещи машини, а истински коли, в които красотата и удобството се допълват.

С тези бележки нека не оставя обаче впечатление, че моето пътуване е било низ от неудобства. Всъщност сега, когато си припомням за това прекрасно пътуване, разбирам, че съм изпитал истинско щастие. Започнах го с представите, които ми подсказваше моето въображение, а докато пътувах, разбрах, че действителността превръща тези фантазни видения във факт. И сега, когато пътешествието ми свърши, аз вече си създавам нови видения. Ще ме упрекне ли някой, че се надявам те и да се сбъднат? Вместо да ме отдалечи от представите ми за идеалния автомобил, опитът ме доближи до него - да, дори съм сигурен, че ще бъда жив да го видя. Онзи, който вярва така, има здрав дух, неговата жизненост се повишава и той се изпълва с енергия. А на какво друго дължа всичко това, ако не на тази тъй угодна култура на пътуването? Всички жизнени сили се събуждат, всичко заседнало, застояло, гнило и всяка унилост се изпаряват, добрите духове на силата и здравето се раздвижват; обмяна на енергията и кръвта, ритъм и преодоляване на пространството - ето какво ми дава тази култура. Тя възражда изкуството на пътуването и го усъвършенства много повече, отколкото е било възможно в епохата на файтоните. Който веднъж познава насладата на движещите се колела, той вече не бленува по изкуството да лети. Остава здраво свързан със земята и се носи като вихър. Искам ли някому да сторя добро, ще му пожелая точно тази наслада, това нечувано щастие.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените с астерикс (*) места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.