Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОПЪРНИЧАВОТО ДЕТЕ НА МУЗИТЕ
Германското литературно кабаре

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Че животът е кабаре, знаем от Лайза Минели, филма на Боб Фос, и донякъде от личен опит. Но какво е това, кабаре и какво собствено знаем за живота на кабарето?

Сериозните познавачи са на мнение, че кабарето е най-несериозното и присмехулно дете на музите. То живее в едновременен флирт с музиката, литературата и танца, а истинската си любов дели между театъра, вариетето и политическата сатира. Родено е във Франция, в края на миналия век, но още с прохождането си получава виза за Германия, Холандия и други цивилизовани страни. В балканския регион на Европа пристига със закъснение, тук обаче го припознават с кафе-шантан и то отказва да пусне артистичен корен. Междувременно кабарето е навършило близо столетие и все още не знае защо е на този свят, както личи от следните разногледи определения:

Кабарето е сценична сатира, а сатирата - израз на критика.

Кабарето е борчески израз на светогледни съдържания.

Думата `кабаре` трябва да се премахне, защото е станала знак за развлекателна безвредност1.

От тези и други умни дефиниции на кабарето става ясно, че то никак не държи на дефинициите и упорито се придържа към смеха, шегата, вица и иронията. Този му опърничав характер постоянно създава грижи на неговите родители, кабаретистите. И те, като него, се раздвояват между неангажиращото развлечение и бодливото социално изобличение, комерсиализацията и взискателния вкус. Единодушни са обаче, когато оправдават произхода на опърничавото си дете. Ето какво казват например двама известни германски кабаретисти:

Сатирикът е един обиден идеалист. Той иска светът да е добър, но този свят е лош и сатирикът хуква да гони лошотията.

Кабарето не е хоби, а инфекция. Кабаретистите са протестанти. Причинили са им страдание и те си отмъщават за него с подигравчийство.

По въпроса за произхода се произнасят, както може да се очаква, и езиковедите. Те пък настояват, че думата кабаре идва от френски и означава табла или поднос с много прегради, на който са сервирани всевъзможни пикантни ястия, сиреч пъстро блюдо или за всекиго по нещо - според апетита и вкуса. Изглежда, че тази кулинарна етимология особено допада на германците, защото кръщелното име на първото германско кабаре е - в български превод - "Пъстър театър". То се ражда на Берлинския "Александърплац" през 1901 г., ще рече - по принцип във века на демокрацията, която обаче не му попречва да си избере за основател един истински аристократ, барон Ернст фон Волцоген. Освен барона, пъстрият театър дължи живота си още и на вродената любов на германците към теорията. Неслучайно за раждането му предизвестява първият теоретик на германската кабаретна литература Ото Юлиус Бирбаум в своя прословут роман "Щилпе". Ето каква е научната прогноза на писателя за бъдещето на германското литературно кабаре: То ще възроди изкуствата и целия живот! С кабарето при нас ще дойдат поезията, музиката и въобще всичко, което е свързано с красотата и насладата. Какво е изкуството днес? Пъстра паяжина в ъгъла на живота. Ние ще го превърнем в златна мрежа, която ще хвърлим върху целия живот.

Както е известно, теорията изостава от практиката. Новороденото германско литературно кабаре, от своя страна, изоставя мечтата на писателите да го бракосъчетаят с изящната литература и да го превърнат в един вид приложна поезия. В интерес на истината трябва да се признае обаче, че с женитбените кроежи се нагърбват все пак най-нашумелите по онова време поети на Германия, между които Рихард Демел, Детлев Лилиенкрон, Густав Фалке, Лудвиг Тома, Ото Юлиус Бирбаум. Бирбаум издава дори цяла антология с кабаретни текстове и така черно на бяло доказва предаността на писателите към идеята за литературното кабаре. Нищо чудно, че опитите за сватосване продължават и през следващите десетилетия, чак до Курт Тухолски, Бертолт Брехт и Ерих Кестнер. Но кабарето се оказва не по-малко упорито и зад гърба на сериозните си женихи продължава да се задява със стихчета, шансони и скечове, за чиято проблематика красноречиво говори следното четиристишие от "Куриерката" на Ернст фон Волцоген:

Девойко, колко те товарят тежко?
Аленеят бузките ти жежки?
С дроба как си, о дете,
та да кашляш толкоз зле?

(Превод Васил Шопов)

Въпреки лекомислените си забежки по алените бузки, кабарето печели много привърженици. След Берлин през 1901 г. то превзема и Мюнхен, където прониква чак до изпълнителната власт и под името "Кабаре на единайсетте палача" прославя сатиричното правораздаване. Мюнхенското кабаре се прочува най-вече с хапливите куплети и скечове на писателите Лудвиг Тома и Франк Ведекинд срещу тогавашния пръв държавен ръководител Вилхелм II. А тъй като по императорско време автоцензурата още не е повсеместно явление, двамата заядливци си имат доста ядове с официалната цензура. От този момент нататък положението става неудържимо и кабаретната треска обхваща цяла Германия.

Самото кабаре пък е обхванато от трескав копнеж по пародията и импровизацията, както личи също от имената на множащите се кабаретни групи, между които особено нашумяват "При гладния Пегас", "Трубадурите на седмото небе" и кабарето на Макс Райнхард "Патардия и пушек". Най-голям шум вдига обаче мюнхенското кабаре "Симплицисимус" - главно с това, че то единствено успява да съчетае полезното с приятното. За щедро угощение с бира и салам неговите надарени, но не дотам платежоспосособни посетители се издължават на съдържателката му с артистични изпълнения на сцената. По тази причина мюнхенският "Симплицисимус" става любимо заведение на много именитости, сред които е даже една кралска особа, Йоахим Първи, известен още като поетът Йоахим Рингелнац или първият между най-първите кабаретисти на Германия. Рингелнац завещава на кабаретното изкуство изключителния си пародийно-сатиричен дар, наред с причудливите си смешно-тъжни куплети. Те не са превеждани на чужди езици, което не е смешно-тъжно, но може би все пак жалко. Ето един от тях, със заглавие "Блус":

Ако не идват ти мисли щастливи
И нещо неясно душата потиска,
подари си едно цветенце диво,
израснало дето си иска.

Пък нека е прашно и жалко,
жълтурче край пътя макар.
Направи си подаръче малко
От лява ръка за дясната дар.

Поклони се сам с уважение
На огледалото и си кажи:
Слушай бе, аз съм на мнение,
че на тебе живота ти страшно тежи.

(Превод Васил Шопов)

С Рингелнац германското литературно кабаре излиза от пубертета и се отучва от навика си да гъделичка девойките. За сметка на това започва да пощипва политиката. Навлизайки в златните двайсет години на миналото столетие, то става по-заядливо, по-хапливо и естетически по-взискателно. В годините на Ваймарската република германското кабаре жъне най-забележителните си успехи като литературно-политическо и сатирично-политическо кабаре. За да не би обаче да го объркат с политическа агитка, то се обръща към една палава дружинка от литератори, музиканти и интерпретатори с реномирано чувство за хумор и самоирония. Сред тях са сатирикът Алфред Хеншке, наречен Клабунд, композиторът Фридрих Холендер и пианистът Миша Сполянски, писателите Рингелнац, Курт Тухолски и Берт Брехт, както и някой си г-н Фабиан, разконспириран по-късно като автора на "Хвърчащата класна стая" и "Двойната Лотхен" Ерих Кестнер.

Кабарето, събрало тази мъжка компания, се казва "Дива сцена", а опитомяването й поема в свои ръце нежният пол и най-вече звездата на шансона от 20-те години Труде Хестерберг. За дръзките песни и интерпретаторския й дар съвременниците на Труде Хестерберг я сравняват с прословутата парижанка Ивет Жилбер. Самата Труде е на мнение, че изкуството на шансона е несравнимо и в това ни убеждава например записът на популярния й шансон "Ах, прилепи до мене буза"*.

Двайсетте години остават наистина златната възраст на германското литературно кабаре. Те се оказват ако не най-жизнерадостният, то във всеки случай най-волният период от живота му. В десетилетията на Третия Райх кабарето оцелява в принудително мълчание и емиграция, правейки все пак няколко отчаяни опита за безнасилствено сваляне на диктатурата. Не може да се каже, че тези опити са между най-успешните артистични изяви на германското кабаре, но те пък затвърждават неприязънта му към всякакъв диктат и принуда, наред с ловкостта да изнамира хитроумни пролуки за официално забранените истини. Тези две качества германското кабаре впоследствие шлифова до истинско съвършенство, благодарение най-вече на социалистическата действителност в едната от тогавашните две германски държави, с което накарва нейните граждани да възкликнат: Какво щастие, че го имаме - кабарето!

Изглежда, че повикът: Какво щастие, че го има! се харесва и на днешните германски граждани, защото в наши дни кабарето е сред най-желаните от публиката предавания на германската телевизия. Виновен за този модернизиран вариант на кабаретния бум е само опърничавият характер на кабарето. То явно продължава да упорства, че е, по думите на Ерих Фром, онзи крайно нужен вентил, който изпуска свръхналягането, предизвикано от всяка принуда над мисълта.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тук и по-нататък в текстовете, където не е посочено друго, преводът е направен от Бисерка Рачева. [обратно]

* Обозначените с астерикс (*) места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.02.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.