МИРОВА СКРЪБ, ХАОС И ХАРМОНИЯ
(Поезията на Георг Тракл)

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Получих "Себастиан насън" и дълго четох: разтърсен, визхитен, изпълнен с предчувствия, слисан... Преживяването на Тракл е отразено като образ в огледало и изпълва цялото пространство, - така непристъпно, както е пространството на огледалото. Кой ли трябва да е бил самият поет? Така пише Райнер Мария Рилке през февруари 1915 г. за по-младия си сънародник и съперник в поезията Георг Тракл. Писмото му е адресирано до издателя Лудвиг фон Фикер, който пръв открива таланта на Тракл и заедно с цикъла "Себастиан насън"изпраща на Рилке още няколко произведения на починалия месеци преди това поет. За Георг Тракл междувременно са изписани стотици страници и тълкуванията на поезията му сигурно са също тъй многозначни, както многозначна е самата тя. И все пак оценката на Рилке остава една от може би най-проницателните.

Стиховете на Тракл още в началото на XX век печелят признанието на безспорен връх в модерната поетическа култура - не на последно място тъкмо със своята загадъчност и непроницаемост. Тяхната нова и необикновена образност действително гради един затворен в себе си, непристъпен свят, чието въздействие може да се опише, но не и да се обясни. Поезията на Георг Тракл, която черпи подтик най-вече от модерната живопис, руши класическата представа за отношението между читетел и поетическа творба. Езикът на тази поезия не съобщава, а изразява; той подтиква да я възприемаме така, както бихме възприели платното на художник. По своето въздействие поезията на Тракл напомня сигурно най-вече за гротесковия свят на Йеронимус Босх и за експресивната живопис на Ван Гог. За духовното родство на поета с тях подсказва преди всичко необикновената му словесна палитра, която виртуозно си служи с контраста и символиката на цветовете, а към по-дълбоките корени на това родство насочва едно признание на Тракл, направено година преди трагичната му смърт. Ето какво казва той: Само онзи, който отхвърли щастието, намира познание.

Думите на Тракл перифразират пророчеството на Еклезиаст: "Който трупа познание, трупа тъга". По-важно е, че тези думи косвено назовават страданието - именно то определя не само участта на Тракл, която по особен начин го свързва с Босх и Ван Гог, а и най-дълбокия източник на неговата разтърсваща и привличаща поезия. Георг Тракл неслучайно минава за един от големите майстори на модерната елегия. Поетическото му слово улавя в най-тънки нюанси почти неизразимото - мъката и бремето на неподвластното човешко битие.

Смъртта, съновидението и страданието са централен мотив в стихотворенията на Тракл, а призрачните светлосенки на нощта и здрача контурират атмосферата и визията на един безнадеждно болен и рушащ се свят. Тази визия кара литературните историци не без основание да причисляват Тракл към водещите поети на експресионизма. Макар че, от друга страна, архаиката, връщането към мита и мистиката в зрелите му творби разчупва рамките на експресионистичната поетика. Ранните стихотворения на Тракл също се противопоставят на литературната категоризация и шаблона. Ето например стихотворението "Музика в Мирабел" в превода на Атанас Далчев - превод, който със сигурност ще ни подскаже, че експресивното, образно и асоциативно слово на Тракл е също тъй близко до естетиката на символизма:

Фонтанът пее. Облачета рой
тук-там замрежват висината синя.
Замислени, с вечерния покой
пресичат хора старата градина.

На прадедите мраморът мълчи.
Далече ято в дълъг път отлита.
Поглежда фавън с каменни очи
към чезнещите сенки в тъмнините.

Въртят се мъртви пурпурни листа
и влизат през прозореца отворен.
С пожарен блясък тлее вечерта
и призраци рисува във простора.

Блед чужденец пристъпва в здрача сив.
Със лай се втурва куче към вратата.
Прислужницата лампата гаси.
В нощта се чуват звуци на соната.

Освен две едноактни пиеси, създадени през 1906 г. и поставени без особен успех в родния му град Залцбург, малкото по обем наследство на Георг Тракл съдържа и няколко забележителни прозаични скици. Заглавията на три от най-известните: "Сън и умопомрачение", "Превъплъщения на злото" и "Откровение и упадък" загатват, че прозата на Тракл е своеобразно продължение на голямата му поезия и в много отношения повтаря и варира нейните теми и нейната символна образност. В поезията Тракл оставя и най-неоспоримото свидетелство за своя рядък талант: циклите "Себастиан насън"и "Хелиан", известните елегии "Елис", "Жалба" и "Гродек". Повечето му творби са създадени между 1910 и 1914 г. Но само една от стихосбирките му, излязла под непретенциозното заглавие "Стихове", е публикувана приживе на поета. В нея е поместено и известното стихотворение "Песен за Каспар Хаузер", запечатало най-разтърсващата изповед за собствения му, твърде кратък, твърде мъчителен и - по думите на поета - прокълнат от злото живот. Обстоятелствата около живота на Тракл действително са като белязани от проклятието на самоунищожителен порив. Наркотиците, тежката душевна криза, умопомрачението и свръхдозата кокаин, причинила смъртта му във военния лазарет в Краков, маркират само последната мрачна следа от сблъсъка на една чувствителна, крехка и лабилна душевност с враждебността на света, който не може да приеме и понесе. Поетическата визия на този свят е родена обаче колкото от ужаса на прокълнатия живот, толкова и от копнежа по чистота, както меланхолно напомня едно известно петстишие на Тракл:

Изтече златото на дните
и тъмно-виолетовите сенки на нощта.
На нежна флейта звуците замряха
и нежно-виолетовите сенки на нощта.
Изтече златото на дните.

Неподражаемата музика на неговата поезия, твърди един от изследователите на Тракл, извира от изстраданото чувство за упадъка на модерния свят или от ужаса на човека, захвърлен сред хаоса и самотата на своето битие. Музиката, създадена по стиховете на Георг Тракл, подчертава на свой ред, че чувството за хармония е не по-малко характерно и не по-малко забележително отличие на неговата поезия. Например композицията на Тобиас Райзер Песен за нощта, създадена по текст на Георг Тракл.^*

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените със * места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.