Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХУМОРИСТЪТ С ЧЕРВЕНАТА ЖИЛЕТКА
(Александър Рода Рода)

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Казват, че съм си развалял реномето, понеже се занимавам с много неща. Глупости. Просто вземам пример от Господа-Бога. Бог е създал какво ли не, включително доста боклук - и да не би реномето му да е пострадало от това? Авторът на това хитроумно оправдание проявява наистина тъй различни дарби и наклонности, че характерът му е неуловим и не може да се дешифрира. Затова пък почеркът му на писател е непогрешим: разпознава се по заразителния хумор, бликащото остроумие, несекващата духовитост, вица, каламбура и шегата. Критиците го наричат Марк Твен на Дунава. Името му е всъщност Александър Розенфелд, но читателите го знаят просто като Рода Рода. Произходът на този псевдоним не е напълно изяснен, защото макар иначе да е и сладкодумен, и словоохотлив, Рода Рода никъде не споменава къде и как го е измислил. Другояче стои въпросът с месторождението и потеклото на писателя. Както сам пояснява в забавната си автобиография, Александър Рода Рода се родил съвсем не по своя вина в лето господне 1872-ро в Моравия. Самото събитие - все според същия летописец - се случило единствено в резултат на това, че светкавица ударила бащиния му ремък и от ужас жената на вахмайстера Розенфелд в този миг се сдобила с отроче, а пък Австро-унгарската империя - с още един поданик. Достоверността на епизода с ремъка не е, разбира се, доказана; съвсем сигурно е обаче, че Александър Рода Рода впоследствие наследява бащиното си поприще и тъкмо в един виенски гарнизон на имперската армия го осенява вдъхновението да изрисува целокупното й величие в серия хапливи смешки, сатирични разказчета, вицове и анекдоти за или по-точно срещу нея. Признанието за тези воински заслуги, естествено, не закъснява и жизнерадостният присмехулник е изпратен в запаса. Но историйките, запечатали карикатурния облик на началническото тяло, се оказват тъй забавни и крилати, че създателят им тутакси е възмезден - само че, то се знае, не от началниците, а от читателите, които го обсипват с възторг и симпатии. Ето какво пише например Курт Тухолски: Рода Рода е роден хуморист, превъзходен сатирик и гений на комизма. Никой друг, включително моя милост, не може да разказва така непринудено, сякаш мимоходом, почти небрежно и в същото време тъй точно, образно и живо. Неговият немски е образцов, чувството му за стил - безпогрешно, а начинът, по който разказва, - направо чудодеен.

Разказите на Рода Рода улавят цял един свят - света на крайдунавската империя в края на деветнайстото и началото на двайстото столетие. А изкуството му да разказва е толкова по-удивително, тъй като физиономията на този свят е разкрита в кратката форма на анекдота и вица. Малко след като забавните му хуморески за реда, порядъка и нравите в славната имперска армия се появяват в някои от най-популярните виенски и германски сатирични списания, Рода Рода решава завинаги да се отърве от военната куртка. Запретва ръкави и от червената й подплата си скроява модна жилетка, а тъй като оттук нататък не пожелава да се раздели с нея, освен като австрийски събрат на автора на "Храбрия войник Швейк" Ярослав Хашек, Александър Рода Рода записва името си в златните страници на хумористичната литература още и като Човека с червената жилетка.

Още след първите няколко книги, които издава между 1901 и 1908 година: "Милан язди в нощта", "Лятната царица", "Войници" и "Ракията, тютюнът и това проклето бренди", Рода Рода вече се ползва с огромна популярност. По този повод биографите му отбелязват, че върху пликовете на писмата, отправяни до него от многобройните му почитатели, често нямало даже адрес, а само изрисувана червена жилетка. Най-любопитното в случая е, че въпреки това писмата винаги стигали до адресата. Вместо обяснение на този рядък феномен, нека дадем думата на самия писател. В един от анекдотите, спечелили му славата на ненадминат майстор в този труден и забавен жанр, Рода Рода разказва за себе си следното: Виенската цензура забрани преди време една моя пиеса. Сведущи хора ме посъветваха: "Подай оплакване!" Запътих се, значи, към вице-кралството. Наместникът ме сряза разярено: "Оплакване??? Браво. Едно обаче да ви е ясно: додето Австро-Унгария е жива, пиесата няма да се играе." - "Е - отвърнах, - щом е така, ще поизчакам седмица-две.

Анекдотът, озаглавен "Добро предложение", се отнася между другото до действителен случай. Сатиричната пиеса на Рода Рода "Възвишението на пълководеца", създадена заедно с драматурга Карл Рьослер през 1909 г., още с излизането си е забранена в Австро-Унгария. Защо, ще се досетим лесно даже само от заглавието, а иначе забраната така и не успява да подейства. Напук на цензурата, след спряната й постановка във Виена пиесата прониква в Германия и тук без всякакви препятствия триумфално шества на театралните сцени. Само в Берлин след премиерата й през 1911 г. тя е играна над хиляда пъти. Тъкмо тази пиеса бележи и най-големия връх в сатиричното творчество на Рода Рода в годините преди Първата световна война. Между другото, Рода Рода владее сцената не само с веселите си сатирични комедии. Той е също толкова успешен като изпълнител - най-напред във виенското литературно кабаре "Нощна светлина", а след 1904 г. и на кабаретния подиум в Берлин и Мюнхен. Ето какво си спомня за тези изпълнителски прояви един съвременник на Рода Рода: Успехът му като кабаретист е не само в оригиналния му хумор. Той притежава чар, на който никой не може да устои, и този чар се крие вероятно в заразителната непосредственост, във ведрата лекота на поведението му. Случва се например да запали цигара - изведнъж от сцената се разнася примамливият аромат на Ориента, докато в същото време Рода Рода мимоходом изнася сказка за аскетичния непушач Густав Майринк и страстната пушачка Хедвиг Куртс-Малер.

Веселият чудак Густав Майринк, в чийто мюнхенски дом Рода Рода е чест и желан гост, става между другото инициатор на плодовитото им писателско съдружие. В съавторство с него Рода Рода създава забавно-веселите комедии: "Санитарният съветник" и "Буби" (1912), "Робинята от Родос" (1913), "Часовникът" (1914). Вярно е, че тези няколко присмехулни рожби на писателското дуо са по-скоро незлобливи и непретенциозни, затова пък ефектът им върху самите създатели е доста любопитен. Ето какво си спомня по-късно Рода Рода: Работата ми с Густав Майринк беше необикновено преживяване. Докато пишехме, ние, двамата автори, направо се превивахме от смях - а самите пиеси се задържаха в театралния репертоар много дълго: от осем до единайсет вечерта, всяка само по един път, естествено!

В годините на Първата световна война веселото съдружие се разпада, веселите случки в живота на Рода Рода обаче продължават. Обстоятелство, от което се облагодетелства, разбира се, литературата, защото тъкмо от забавните си патила писателят извлича материал за своите произведения, както признава в известната си книга "Блужденията на един хуморист". В годините на войната Рода Рода обикаля като военен кореспондент Балканите, Италия и Испания, кръстосва Истанбул, Атина, Белград. И тъй като е не само хуморист и сатирик, а и находчив журналист, веднъж дори се изхитрява да изпрати по телеграфа цялата балада на Шилер "Камбаната", като по този начин държи телеграфната връзка заета, за да може вестникът, за който работи, пръв да отпечата пристигналата важна новина от фронта.

От времето на военните му кореспонденции датира и едно далеч по-плодовито занимание на неуморния Рода Рода. Той е истински полиглот, освен турски и чешки, владее няколко южнославянски езика, включително български. Благодарение на това Рода Рода успява да представи в прекрасен немски превод литературата на славянските и балканските народи. Особена е заслугата му към българската литература. Получил специален преводачески ангажимент от Фердинанд, през 1918 г. Рода Рода публикува сборника "Страната на розите", в който са включени преводите и характеристиките му на най-големите български поети и писатели от Петко Славейков и Ботев до Алеко Константинов, Елин Пелин, Яворов, Пенчо Славейков и Теодор Траянов. Ето какво пише преводачът в предговора на своя труд: Това са български произведения, преведени от мен къде по-точно, къде по-свободно. Срещу преводите от чужди езици се отправят какви ли не упреци, а най-честият е, че преводът никога не може да постигне оригинала във всичките му тънки нюанси и следователно не може да го замести. Е, аз пък мисля, че с тази сбирка от български творби съм отворил прозорец и като надзърне в него, Германия ще остане тъй приятно изненадана от гледката на страната на розите, както бях и аз, когато за пръв път й се насладих.

През 20-те години Рода Рода открива ново поле за изява на многобройните си таланти: пише сценарии за нямото кино, изпробва сили още и като киноактьор, композира весели музикални пиески. Най-голям успех жъне обаче с литературно-кабаретните си турнета. Облечен в неизменната си червена жилетка, с монокъл и винаги във ведро настроение, Рода Рода шества между Истанбул, Хелзинки, Брюксел, Прага и Ню Йорк, чете или разказва в различни клубове и сдружения неподражаемите си вицове и анекдоти, развеселява, покорява и печели публиката. Истински триумф е турнето му в Ню Йорк през 1923-та, което година по-късно Рода Рода не пропуска да отрази по присъщия си остроумно-весел начин в пътеписа "Една пролет в Америка". Ето какво пише: Странно нещо са това, американците: едва, ама наистина едва-що съм казал нещо, и ню-йоркските вестници начаса го препечатват.

След американското си турне Рода Рода се завръща в Германия, но раздялата му с Ню Йорк трае кратко. През 1940 г., само че този път като емигрант и прогонен от Хитлерова Германия, той поема последното си пътуване до Америка. Болен от левкемия, Рода Рода умира в Ню Йорк през 1945 г. По време на емигрантските си странствания, намерил за кратко време убежище в един женски манастир край Женева, хумористът Рода Рода не пропуска да подхвърли поредния си, но за жалост и последен, едновременно хаплив и точен, горчив и смешен виц: Гледай колко добре ни докараха нас, писателите на немския език - аз съм под непрестанните грижи на монахините, Артур Холичер го носят на ръце в армията на спасението, а пък Роберт Музил го отглеждат в дом за сираци.

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.