Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЕОРГ КАЙЗЕР И МОДЕРНИЯТ ТЕАТЪР

Бисерка Рачева

web | Литературни пространства

Обикалях около живота си като около кръгла кула и не намерих врата, през която да вляза. Животът е най-непроницаемото нещо на този свят и човек трябва да е преизпълнен от безгранично любопитство към него, за да може изобщо да го понася. Тези думи принадлежат на един наистина твърде любопитен човек. Те са записани в автобиографията на Георг Кайзер, а за неговото умение да понася непроницаемото нещо, наречено живот, има цял куп неоспорими доказателства. Георг Кайзер е не само един от най-плодовитите автори в немската литература на двайстото столетие. Той се нарежда сред всепризнатите майстори на модерната драма и многобройните му пиеси, наред с разказите, стиховете и есетата му са родени тъкмо от неизчерпаемото любопитство на писателя към вечно забулените тайни на човека и човешкия живот. В това отношение Георг Кайзер със сигурност съперничи на своя пръв учител в драматургията Франк Ведекинд, от когото наследява също тъй не малка доза хаплив хумор и дистанцираща ирония, както и склонността към словесния експеримент и изненадващия театрален ефект. Но не само тези качества отреждат на Георг Кайзер видно място в историята на германския театър от 20-те и 30-те години на XX век. Новаторството, артистизмът, фойерверките на мисълта и модерната зрелищност на неговите пиеси му печелят феноменален успех. В десетилетията между 1917 и 1933 г. той е най-често поставяният драматург в Германия след Герхард Хауптман и пиесите му се играят по всички големи сцени в света - от Лондон и Париж до Ню Йорк и Москва. От това време датира и друго едно любопитно признание за качествата на драматурга Георг Кайзер. То принадлежи на по-младия му колега Бертолт Брехт. Ето какво казва той: Неговите пиеси изискват от зрителя едно съвсем ново отношение: дистанцирано, аналитично. Тъй че, ако ме питате дали драматургията на Георг Кайзер решително променя ситуацията в съвременния европейски театър, ще ви отговоря: да, променя я.

Лесно ще се досетим защо Брехт проявява такова пристрастие. Пиесите на Георг Кайзер оказват забележително влияние върху него. През 20-те години на XX век Брехт не само обстойно ги изучава, а и пише критични рецензии за тях. Тези пиеси подбуждат възникването на епическия театър включително с това, че градят въздействието си не върху емоционалното съпричастие, а върху мисловната провокация на зрителя. Съчетавайки тази провокация с бляскава театрална техника, заплетени сюжетни ходове и точно пресметнати ефекти, Георг Кайзер създава елементите на една съвременна, проблемна и в същото време зрелищно-развлекателна драматургия. Критиците не без основание я окачествяват като внушителна и артистична игра на мисълта. Това определение се появява, между другото, още в отзивите за първата по-голяма пиеса на Георг Кайзер, Гражданите на Кале, която е създадена през 1916 г. и вдъхновена от известната скулптура на Огюст Роден. Сюжетът й е почерпан от историята на Стогодишната война и обсадата на френския град Кале, но посланието й, както може да се предположи, е насочено към съвременността. Ето какво гласи то според ключовата реплика на един от героите в тази пиеса: Аз излизам от мрака на тази нощ - и никога няма да се върна в мрака. Очите ми са отворени - и няма повече да ги затворя. Слепите ми очи го съзряха - и няма да го изгубят: в тази нощ пред тях се роди новият човек.

Визията за възродения човек и утопията за началото на един нов, по-добър и по-хуманен свят са голямата тема в драматургията на Георг Кайзер. В тази тема ще разпознаем, разбира се, литературните координати на епохата, към която писателят принадлежи. Най-известните му пиеси: "От сутрин до среднощ","Газ", "Колпортаж", както и по-малко популярните: "Коралът","Изкушението" и "Кентавърът" са създадени между 1916 и 1920 г., т.е. в десетилетието на германския експресионизъм и се смятат за класически образец на това авангардно движение. В тях ще открием характерната смесица от социална критика и визионерство, отрицание и утопия, патетика и приземеност, асоциативност на словото и фрагмантарност на формата.

Нов и авангарден - поне за времето преди 1933-та - е най-вече начинът, по който Кайзер използва възможностите на сценичното слово. Езикът на неговите пиеси е лапидарен, накъсан, почти телеграмен. В тях рядко ще срещнем обстойните монолози и причинно-следствените пояснения, познати ни от класическата пиеса. Героите на Кайзер си служат, иначе казано, с недоизказаността и загатнатия подтекст. Тъкмо тук се крие и най-съществената заслуга на техния създател към модерния театър: ефектът на това слово е, че то кара зрителя сам да търси връзките и зависимостите, подбужда го да анализира и да мисли. Пиесите на Кайзер въвеждат на сцената още нещо: отстраняващата музикална интермедия, превърнала се по-късно в определящ елемент на епическия театър; например в пиесата "Сребърното езеро", която Георг Кайзер определя като сериозно-несериозна романтична приказка.*

Музиката към пиесата "Сребърното езеро" е написана от Курт Вайл, авторът на прочутите песни в Брехтовата "Опера за три гроша". Георг Кайзер публикува "Сребърното езеро" през 1932 г., но нейният музикален запис е направен близо десетилетие по-късно в Америка. Не е трудно да се досетим защо. През 1933-та националсоциалистите инсценират шумна кампания срещу постановката на пиесата в Германия, а авторът Георг Кайзер е безцеремонно обруган като "културболшевик", изключен от Берлинската академия на изкуствата и прогенен от Германия. В годините на принудителна емиграция той публикува множество пиеси, разкази, стихотворения, филмови сценарии. Но макар да не губи нито присъщото си любопитство към кривулиците и обратите на човешкия живот, нито удивителната си продуктивност, Георг Кайзер прекарва остатъка от живота си обезверен и в изолация. Няколко години преди смъртта си през 1945 г. той пише: Превърнах се в майстор на мълчанието. Не ми остава нищо друго, освен да чакам последния остатък. Целият живот е едно непредотвратимо корабокрушение и въпросът е само да намериш някакъв заслон.

През 40-те години на XX век Георг Кайзер и неговите пиеси са почти забравени. И все пак именно те остават най-трайният му заслон в литературата на времето. Техният по-късен ренесанс в края на 50-те и през 60-те години се дължи между другото на това, че драматургъг Георг Кайзер умее не само да подбужда мисълта, но и да развлича своите зрители - както в едно от някога най-нашумелите му произведения, комедийното ревю "Две вратовръзки".*

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Обозначените със * места указват, че тук в предаванията, излъчени по Дойче веле, е включена съответна музикална илюстрация. [обратно]

 

 

© Бисерка Рачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.05.2007
© Бисерка Рачева. Литературни пространства. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Бисерка Рачева. Литературни пространства. София, 2003.